Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И Господ каза: Моето присъствие ще върви с тебе и Аз ще те успокоя
- Духовната пустиня
- А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на Правдата
- И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвеличи своевременно
- Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце
- И призови ме в ден на беда; и Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш
- Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее
| 7. ТИ И ПУСТИНЯТА
Изведи из тъмница душата ми, за да славя името Ти. Псалм 142:7 Да кажем, че сме избрали правилната цел в живота си и уверено тръгваме да я преследваме. В даден момент, обаче, може да ни се стори, че сме загубили пътя. Колкото и да внимаваме, дори и да даваме най-доброто от себе си, понякога ще изпадаме в ситуации, които изглеждат отчайващи за нас. Но не и за Бог. И Господ каза: Моето присъствие ще върви с тебе и Аз ще те успокоя (Изход 33:14). Това е велико обещание. С него Бог дава сили на Мойсей да води еврейския народ към обещаната земя – земя, от която текат мляко и мед, земята на Божието наследство, земята на благоденствието. Но пътят за там минава през пустинята. Тя символизира живот на мъки и изпитания. И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не. И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста. Второзаконие 8:2-3 Духовната пустиня е място, през което Бог прекарва всеки християнин за да изпита и кали неговата вяра; да го подтикне да търси духовната храна като не по-маловажна от веществената; да го накара да положи изцяло упованието си на Бога и да прекрачи към живот на вяра и на свобода, живот в свръхестественото още тук, на земята; да изреже от плътската му природа всяка нечистота и мерзост и да го смири, преди да му даде наградата. Но за много вярващи пустинята е място, в което те линеят и животът им изтича без да вкусят победата. Четиридесет години Божият народ е бродил по безводни места и едно цяло поколение е оставило костите си по пътя. Това са били хора, които не са вярвали, че Бог може да ги изведе, които не са търсели Божията свобода, хората с робски манталитет, тези, които са гледали назад към Египет, към земята на робството. Тях Господ оставя в пустинята. Най-страшното е да бъдеш изоставен в пустинята. Не толкова от хората, колкото от Господа. Това вече е непоправимо. Но то може да се случи само ако ти Го изоставиш. Съдбата на много вярващи не е по-различна от тази на хората в света. Те продължават да живеят живот на страх, на отчаяние, на безнадеждност. Те са имали лична среща с Бога, направили са завет с Него, изучават Словото Му, ходят на църква, молят се редовно и въпреки това са вързани, нямат силата, нямат свободата, радостта, смисъла и мира, които Исус дава. Не защото не знаят как да ги получат, а защото не искат и не могат да се разделят категорично и завинаги с миналото. Не искат и не могат да прежалят нещичко, което преди им е носело сигурност или удоволствие. Не искат и не могат да пречупят старото мислене. Гледат да не изпускат контрола на живота си. Измислят си безброй оправдания, за да не се доверят на Бога докрай. Склонни са на компромиси и водят двойнствен живот. Мъчат се да служат едновременно на двама господари. И това наистина е живот на мъчение. Живот в пустиня. Бог не търпи заиграването с грях и постепенно се оттегля. Но на тези, които осъзнават, че бягайки от Бога загиват, които ден и нощ викат към Бога, които живеят в свят страх от Бога, които нямат друга надежда освен Бога, Той казва: А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на Правдата (Малахи 4:2); Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе се уповава. Уповавайте се на Господа завинаги, защото Господ, Еова, е вечна канара (Исая 26:3-4). Не е ли прекрасно това – да имаш Божия съвършен мир, когато са непоклатими твоята вяра и упование. Дори и целият свят да се сгромолясва върху теб. Само Бог дава такъв мир на своите верни деца. Той не ти обещава безоблачни дни. Напротив, дори Сам ще ти праща изпитания, за да провери вярата ти. Бог иска от теб пълно предаване. Всеки ден, всеки час, във всяка ситуация. Той те води целенасочено и постоянно към точката на смирение, за да ти изяви Своята сила. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвеличи своевременно (1 Петрово 5:6); Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните (Исая 40:29); Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце (Псалм 34:18). Когато събитията в твоя живот се сгъстят, когато всички врати се затварят пред теб, когато всички улици са задънени, знай, че точно в тези обстоятелства Бог е точно пред дъха ти. И призови ме в ден на беда; и Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш (Псалм 50:15); Защото Аз ще обърна жалеенето им в радост, и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им (Еремия 31:13); Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее (Йоан 6:35). Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|