Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- не спирах
- И тъй, внимавайте добре как живеете, не като неразумни, а като мъдри, като използвате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бъдете безразсъдни, а проумявайте каква е Господнята воля
- това е неговият час и неговият единствен шанс
- Да прогледнем и да тръгнем след Него. Защото единствено този път побеждава страданието. Пътят на праведните е да се отклоняват от зло; който пази пътя си, пази душата си
- А Той е Верен и Силен да го направи
- Тогава твоята болка ще добие друго измерение и няма да те събори.
| Благодаря ти, Исусе!
Благодаря ти, Святи Душе! Аз самата дълги години бях жертва на депресия. Не познавах Бога, не знаех какво иска от мене, не Го търсех. Следвах своите си пътища, вървях след други богове. Докато в един момент моето сърце ми каза: „душата ти е мъртва“. Страданието беше непоносимо, по-тежко от всяка физическа болка, чувството за безперспективност и черните мисли ме съсипваха напълно, нямах сили и воля да направя каквото и да е, дори и да стана от леглото. Най-мъчителна обаче беше емоционалната безчувственост (anaesthesia dolorosa); нямам обяснение как тоталната апатия се преплиташе с чувството за вина, но тази комбинация беше непоносимо болезнена, убийствено болезнена; това повече от всичко друго ме караше да се чувствам мъртва. Тялото ми ходеше като сянка от лекар на лекар. Бях се отровила от лекарства, а Сатана неспирно ми шептеше: „с тебе вече е свършено; ти трябва да умреш, не заслужаваш да живееш; всичко е безсмислено“. Деградацията беше тотална. Аз бях мъртва и го осъзнавах. Духът ми беше мъртъв, душата ми беше мъртва и само една шепа лекарства деляха тялото ми от физическата смърт. Аз обаче не направих тази последна крачка, не доставих това удоволствие на дявола, а вместо това продължих да се боря за живота си. Благодаря на Бога, че не допусна да се предам в този момент! Аз не спирах да търся своето здраве и вярвах, че ще го намеря. Бях упорита и Бог ме възнагради. Аз няма да умра, но ще живея и ще разказвам за делата Господни. Строго ме наказа Господ, но на смърт не ме предаде (Псалм 118: 17-18). Бог не ме остави да умра, но ми посочи кълнът на моето заболяване: И тъй, внимавайте добре как живеете, не като неразумни, а като мъдри, като използвате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бъдете безразсъдни, а проумявайте каква е Господнята воля (Ефесяни 5:15-17). В тези наистина лоши дни Бог ни е дал благовремието, благоприятната възможност да Го намерим – Него и Неговото спасение. Библията от кора до кора сочи, че Той ни е създал именно затова – за да Го срещнем и да Го приемем. И колко лекомислено пропиляваме своя шанс... и своя живот. Със своето безразсъдство и неприемане на Божията воля, а отстояване на своята собствена. След като ме изцели съвършено, Бог ми подсказа какво още трябва да направя, за да не се повтори никога повече този душевен ад. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна след Него по пътя (Марк 10:52). И тръгна след Него по пътя. Слепият просяк Вартимей (Марк 10:46-52), чувайки, че Исус Назарянина минава, започнал да Го призовава усърдно, без да се съобразява със забраните на хората около него. И когато най-сетне успял да привлече вниманието Му, Вартимей захвърлил дрехата, която носят всички слепци. Защо го е направил? Ами той е знаел, че тя повече няма да му трябва – толкова непоклатима е била неговата вяра, че Исус ще му помогне. Скокнал е, защото е усетил, че това е неговият час и неговият единствен шанс. Получил зрението си и тръгнал след Исус. Тази история описва на пръв поглед физическо изцеление, но подтекстът много силно набляга на духовното проглеждане. Точно това иска Бог от всички нас, които сме слепи в греховете си. Да прогледнем и да тръгнем след Него. Защото единствено този път побеждава страданието. Пътят на праведните е да се отклоняват от зло; който пази пътя си, пази душата си (Притчи Соломонови 16:17). От всичко казано дотук става ясно, че болестите и страданието много често съпътстват нашите погрешни решения. Докато вървим към злото, докато избираме да бъдем угодни на плътските страсти, докато толерираме греха дори и само в мислите си, докато даваме място на Сатана в живота си – болката (душевна и физическа) ще бъде наш неизменен спътник. И сега ще ти кажа нещо, което трябва да имаш предвид: често именно страданието е нашият скъпоценен шанс, защото то ни отваря очите. Да видим, да чуем, да разберем, да изберем Христос. И Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние) Марк 2:17. Ако в този момент те е налегнало пълно отчаяние; ако мислиш, че за тебе животът е свършил; ако осъзнаваш грешките и греховете си и мислиш, че са непоправими – чуй Го какво ти казва: не съм дошъл за праведните, а за грешните. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят (Яков 5:15). Бог не те отхвърля, не те мрази, не ти обръща гръб, Той те призовава лично, иска да те привдигне и да ти прости греховете - всичките! А Той е Верен и Силен да го направи – ако се отвърнеш от грешния път, ако Му повярваш, ако отправиш към Него искрена молитва на вяра, от все сърце и без преструвка. Бог, Който те е създал, те обича повече от всеки друг. Той знае защо е допуснал болката в живота ти и бъди сигурен, че е промислил и за изходния път, който ще те изведе от дупката на безнадеждността към Светлината. Не го забравяй, дори в този момент душата ти да вие от мъка. Довери се на Неговата мъдрост. Тогава твоята болка ще добие друго измерение и няма да те събори. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|