Н е т е Х н и ч е с к о р е з ю м е на д о к л а д за оценка на въздействието върху околната

4.1.1. Кратка характеристика и анализ на климатичните и метеорологичните фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух.

Районът обследван в настоящият доклад се намира в западната част на Дунавската хълмиста равнина в землището на с. Кутово Видинска община. Площадката върху която ще се реализира инвестиционното предложение е разположена непосредствено до река Дунав. Тази територия е част от Видинската алувиална низина която е една от паралелно разположените от запад на изток по поречието на река Дунав крайдунавски низини. В общоприетата класификация на климата на България (според генетичната класификация на Алисов) района попада в умерено-континенталната климатична област като най-южно проявление на Европейско континенталната климатична зона.

Континенталността на климата се изразява в наличието на значителни по стойност годишни и денонощни амплитуди на температурата на въздуха. Валежите са по-ниски от средните за страната. Проявяват се силни западни-северозападни и източни-североизточни ветрове. Изхождайки от постановката, че регионалните климати се формират на фона на глобалните процеси, протичащи в климатичната система (Топлийски, 2006), то редица особености в проявленито на климатичните елементи са дали оснавание на редица автори (Тишков-82,Велев-90 и др.) да обособят крайдунавските низини в самостоятелна климатичен район.

4.1.1.1. Температура на въздуха.

Температурата на въздуха е един от главните елементи, характеризиращ климата на даден регион. Тя се определя от радиационния и топлинен баланс на конкретната територия и оказва влияние върху разхода за изпарение и загряване на приземния въздух. Като част от южното проявление на умерено-континенталния климат на Европа, до голяма степен се формира за разглеждания регион два отличаващите в топлинно отношение сезона- лято и зима, с добре изразена годишната амплитуда. Топлинният преход между тях определя и два междинни сезона – есен и пролет.

4.1.1.2. Вятър.

Вятърът се характеризира чрез два основни показателя – скорост и посока. При характеризиране на ветровият режим са използвани данни от ”Климатичен справочник за Н.Р.Б.-т. 4-Вятър”. Като цяло скоростта на вятъра се колебае в горепосочените параметри, което определя района по този показател като един от най-тихите в страната. Основната причина за тези малки локални скорости на вятъра, освен местния релеф е преобладаващото през годината безградиентно барично поле, което не създава условия за големи скорости. Преоблазават западните ветрове.

4.1.1.3. Приземна термична инверсия.

През есента и зимата, особено при антициклонална синоптична обстановка и тихо време, се създават условия за преизстудяване на приземния въздух, което при наличие на снежна покривка може да продължи седмица и повече. Такива инверсии са трудно разрушими и само активни циклонални процеси биха могли да раздвижат и променят създалата се обстановка. Така на пример във Видин през януари на ниво на инверсионния слой 500 м и среднодневна температура честотата е 9.7 бр., а през октомври 10.5. На инверсионно ниво 1270 м съответно 7.1 и 0.4 бр.

4.1.1.4. Влажност на въздуха

Съчетано с относително ниските температури се създават условия за достигане на висок процент на относителна влажност – във Видин 86%

Годишният брой на дните с мъгла във Видин е около 27 дни, което дава основание да се направи извода , че в региона около 30 дни в годината се образува мъгла.

4.1.1.6. Облачност.

Средната годишната облачност във Видин е 5.5 бала.

Годишната облачността не се различава съществено от тази в страната (География на България, 2002, стр. 151). По този показател района трябва да се отнесе към относително слънчевите територии не само в България, но и в Европа (Климатът на България,1991г,стр. 222).

4.1.1.7. Валежи.

Районът се характеризира като един от сухите за страната. Средногодишният валеж за ст. Видин е 583 mm срещу 650 mm за страната. Това до известна степен се дължи, на влиянието на Карпатската планинска система, чиято валежна сянка се проявява по протежение на реката.

4.1.1.8. Снежна покривка.

Устойчива снежна покривка се образува всяка зима. Средна продължителност във Видин е по голяма от тази в Дунавската равнина и е около 84 дни. Средната дебелина на покривката е около 15-21 cm. Начална дата на образуване на снежна покривка е около 11 ноември, средно се появява около 8 декември. Средната дата на разрушаване е 12 март.

4.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни);

За да се запази здравето на хората е необходимо да се получават екологично чисти растителни и животински храни. Районът е производствен център на селскостопанска продукция. Чистият въздух предполага чисти почви и чиста земеделска продукция и съответно чисти животински продукти - мляко, месо, и др.

Основна цел за запазване чистотата на атмосферния въздух е запазване чистотата на Земята, околната среда и природата в която живеем. В контекста на тази цел изграждането на ветроенергийни паркове за добиване на ел. енергия от силата на вятъра предпазва въздуха от замърсяването му с вредни емисии, които неминуемо съпътстват други начини на получаване на енергия от фосилни източници.

Някои от замърсителите подлежат на контрол.

Обектът на ИП „Изграждане на вилни селища в поземлени имоти №№ 104001, 104002, 104004, 104005 и 104006 от землището на с. Кутово, община гр. Видин” не е източник на замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ_10. При неговата експлоатация ще се използват конверторни климатици, които от една страна спестява електроенергия, а от друга не замърсяват атмосферния въздух.

4.1.3. Характеристика на предвидените с инвестиционното предложение източници на замърсяване (количество и концентрация на емитираните замърсители).

При реализацията на ИП не са предвидени източници за замърсяване на въздуха. Ще липсват количества в различни по времето концентрации на емитирани замърсители на въздуха. Възможно е е иднствено леко запрашаване на обекта по време на строителните дейности, но то ще бъде инцидентно.

Тъй като не се очаква емисии замърсяващи въздуха в реализацията на ИП не е включено технологично изграждането на въздухопречиствателни съоръжения.

Отоплението на вилите ще се осъществява с климатици и ще липсват горивни процеси с участието на твърдо или течно гориво, които да замърсяват локално прилежащите въздушни маси.

4.1.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на атмосферния въздух (замърсяването на атмосферния въздух), включително и на приземния слой на атмосферата, териториален обхват на зоните със замърсен въздух в резултат от реализацията на инвестиционното предложение.
Съгласно Наредба № 14 за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места (ДВ, бр.88/1997г., изм. и доп. ДВ, бр.14/2004г.), ПДК на вредните вещества, регистрирана за определен период от време, трябва да не оказва нито пряко, нито косвено въздействие върху организма на човека, включително отдалечени последствия за настоящото и бъдещото поколение, и да не намалява неговата работоспособност, самочувствие и дълголетие.

Въздействието върху атмосферния въздух при реализирането на инвестиционното предложение е следното:

• 
  Незначително като характер;
  
• 
  Пряко като въздействие;
  
• 
  Локално като обхват;
  
• 
  Краткотрайно по време;
  
• 
  Временно като продължителност;
  
• 
  Възстановимо;
  
• 
  Без кумулативен и комбиниран ефект.
  

4.2. Повърхностни и подземни води:

В седиментите с неогенска възраст са формирани следните водоносни комплекси:

А) Сарматски водоносен комплекс - Разпространен е в средната и долна част на водосборния басейн. В южните отдели е разкрит на повърхността, а на север е покрит от по-млади отложения. Състои се от песъчливи и варовити водоносни скали, разслоени от глинести пластове.

Б) Понтски водоносен хоризонт - Формиран е в пясъчния пласт на Арчарската свита (горен понт), със средна дебелина 80 m. Простира се в долнните и средни течения на реките, като се започне от р. Арчар и се стигне до устието на р. Огоста. Във водосборната област на Огоста се включват около km².

4.2.2. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемника.

Района на Видинската алувиална низина където се намира обекта на инвестиционното предложение се отводнява от наколко неголеми реки свързани със събирателен канал и заустене в р. Дунав. Това са река Тополовец, Войнишка, Видбол и др.

Анализът на данните от провежданият мониторинг показват, че в болшинството от случаите качеството на водите отговаря на проектната III категория водоприемник и не може да се повлияе негативно на експлоатацията на вилното селище, обект на ИП.

В разглеждания район подземните води са акумулирани в алувиалните отложенията на Видинската алувиална низина. Обектът е разположен на терен съставен от три различни водонсни хоризонта образували различни подземни водни тела (ПВТ).

4.2.3. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта.

Като цяла експлоатационни водни ресурси във Видинската низина се оценяват като сбор от следните компоненти:

• 
  Привлекаеми водни количества от р. Дунав (при M_лин = 0.5 m³/s/km) Q_првл = 13m³/s;
  
• 
  Страничен подземен приток към низината от към сушата, определен от “Водпроект” по метода на триъгълниците,равен на 0.4 m³/s.
  

• 
  Инфилтрационно подхранване от валежите, определено като разлика между валежи и изпарение, при нулев повърхностен отток се изчислява на около 0.6 m³/s.
  

ИП попада в обхвата на вододобивна система от 4 бр. Шахтови кладенеца тшп „Раней” към помпена станция „Сланотрън”, експлоатирана от „ВиК” ЕООД, гр. Видин за питейно –итово водоснабдяване на гр. Видин, с. Гомотарци, с. Кошава и с. Сланотрън. Два от шахтовите кладенеца се намират в землището на с. Кутово и са в близост до имотите, а другите два – в землището на с. Сланотрън. Разположението на всички поземлени имоти спрямо най-близко намиращите се шахтови кладенци /ШК/ е както следва:

• 
  ПИ № 104001 – на около 125 югозападно от ШК;
  
• 
  ПИ № 104002 – на около 80 м южно от ШК, между тях е път ПИ № 000106, по кайто ще се достига до обекта;
  
• 
  ПИ № 104004 – на около 100 м югоизточно от ШК;
  
• 
  ПИ № 104005 – на около 200 м източно от ШК;
  
• 
  ПИ № 104006 – на около 300 м североизточно от ШК.
  

От писмо изх. № 2597/09.05.2011 г. на БДУВДР, гр. Плевен е видно, че поради сравнително лошото състояние на подземното водно тяло не е възможно сондиране за собствен водоизточник. Още повече, че имотите попадат във II зона на санитарно-охранителен режим.

По проект вода за санитарно-битови нужди ще се подава от питейния водопровод обслужван от „ВиК” ЕООД, гр. Видин, който захранва и нуждите на близкото село Кутово. За нашата страна са утвърдени следните норми за водоползване в населени места - до 5000 души, по 80 литра на жител. За планински курорти, хотели и почивни станции на човек/24 часа е необходимо 0,2 м³ вода за санитарно-битови нужди.

Максималната натовареност /която едва ли ще се достига/ в брой живеещи хора, туристи или почиващи на разглежданият обект се очаква да бъдат около 250 души, за които ще са необходими, максимум 125 м³/24 часа. Поради опасенията на „ВиК” ЕООД, гр. Видин, че ще има проблем с водоснабдяването на велното селище, като добро проектантско решение е изграждането на допълнителен резерзоар за вода към всяка къща. Той ще се пълни в тъмната част на деня, когато потреблението е минимално и ще се ползва при нужда.

Вода за питейни нужди ще се осигурява в бутилиран вид от магазинната мрежа на гр. Видин и страната в неограничени количества.

Същия резервоар може да се ползва и за необходимото противопожарно водно количество от Q = 5 л/сек.

На територията на обекта, предмет на настоящия ДОВОС се формират битово-фекални и повърхностно-дъждовни отпадъчни води.

Те се формират от ползуващите вилното селище при краткотраен или по-продължителен отдих и туризъм. Очаква се тяхното количество при максимално възможна натовареност да бъде около 25-30 м³/денонощие.

В разглеждания случай нямаме водоприемник в който да се заустват отпадъчните води. Проектирано е решение за изграждане на пречиствателна станция /ЛПСОВ/, която да пречиства отпадъчните битови води, които след пречистването ще се заустват във водоплътна изгребна яма. Така пречистените води ще се предоставят чрез фирма оператор /най-вероятно „ВиК” ЕООД, гр. Видин за приемането им в канализационната система на град Видин. Тези води няма да натоварват кумулативно чрез повишаване на замърсяването, тъй като вече ще бъдат преминали през ЛПСОВ.

ПСОВ се предвижда да бъде модулен тип БИОБЛОК 250-К, BRATISLAVA, с пречиствателен ефект 95%, БПК₅ - от 10 до 30 мг/л и неразтворими вещества – 10 до 30 мг/л. Спецификацията на съоръжението е дадена в Приложенията към ДОВОС. Възможно е и друго алтернативно решение за вида на пречиствателното съоръжение. Съвременните достижения в тази насока са приемливи и дават възможност за комбиниране на отделни модули и надграждане на капацитета на съоръжението според потребностите на съответния обект.

Дъждовните води се формират от валежите паднали на площадката и покривите на сградите. Те ще се стичат чрез площадкова канализация във водоплътните изгребни ями и по незастроената част от имотите.

Не се очаква чрез тях да се натоварят /по отношение на замърсеността/ пречистените от ЛПСОВ количества.
4.2.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на водните течения и подземните води вследствие предвидените с проекта водоползване, корекции на реки, хидротехнически съоръжения и др., както и тяхното влияние върху количествения режим и качествата на подземните води, общото състояние на водните екосистеми и процесите на самопречистване в условията на нормални и сухи години.

От реализацията на обекта «Вилни селища» в землището на село Кутово не се очаква да настъпят изменения в режима /в качествено и количествено отношение/ на повърхностните водни течения. Не се предвиждат корекции на реки, изграждане на хидротехнически съоръжения или заустване на отпадъчни води във водоприемник. Водоползването в обекта ще се осъществява от наличната водопроводна система.

Подземните водни тела няма да изпитват никаво вредно въздействие по отношение на тяхното количество като запаси и качество на съдържащите се в тях водни запаси.

Общото състояние на водните екосистеми и процесите на самопречистване в условията както на нормални, така и на сухи години остава непроменено. Не се очаква допълнително влошаване на лошото състояние на подземните води и негативни последствия за водоизточниците.

Оценката за въздействието е – несъществено и минимално, а прогнозата благоприятна.
4.3. Отпадъци:

4.3.1. Очаквано количество генерирани отпадъци (наименование, код, количество).

От строителството и експлоатацията на вилните селища предвид характера на обекта ще се генерират сравнително малко по количество и ограничени по вид отпадъци.

В контекста на Общинската програма за управление на отпадъците на определени места /указани от община Видин/ от свободните площи ще се поставят контейнери за разделно събиране на битовите отпадъци. Събраните разделно опаковки ще се съхраняват временно и ще се предават на лицензирани фирми.

Съгласно сключен договор с лицензирана фирма или Община Видин смесените битови отпадъци ще бъдат извозвани на общинското депо.

Отпадъците от осветителните тела в случай, че има вероятност да се генерират от луминисцентни лампи /които се класифицират като опасни/ е необходимо да се съхраняват отделно в специални съдове и да се предават на лицензирана фирма обработваща този вид опасни отпадъци.

Мерките, които ще се предприемат във връзка с третиране на отпадъците трябва да бъдат съобразени с изискванията на ЗУО и подзаконовите наредби и ще допринесат за минимизиране на неблагоприятното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Генерираните строителни отпадъци ще се използуват за вертикалната планировка и излишната част ще се извозва на определени площадки за рекултивация посочени от Община Видин.

4.4.1. Съществуващи източници на вредни физични фактори и информация за техните въздействия

Като вредни физични фактори могат да се разглеждат шума, вибрациите и вредните йонизиращи и нейонизиращи лъчения.

Основен източник на шум – като интензитет и всеобхватност е транспортът – автомобилен /особено тежките МПС/, авиационен и железопътен. Шумът е основния проблемен фактор за гъсто населените зони.

Източници на вибрации в околната среда обикновено са тежкотоварният автомобилен транспорт и релсовият транспорт – влаковете.

Йонизиращи и нейонизиращи лъчения като резултат от дейностите на човека обикновено се срещат в специалицирани цехове за техническо оборудване, комуникационни центрове, лаборатории и др.

При реализацията на разглежданото ИП е възможно единствено проявление на въздействие от страна на фактора шум, и то главно във фазата на строителството. Тъй като този тип строителство /нискоетажно и вилен тип/ не изисква включването на тежкотоварни, мощни машини, не е предвидено навлизане в земните недра с някаква техника или взривове, то шумът, който се очаква да бъде генериран по време на строителството няма да превишава определените в нормативните документи нива.

По време на експлоатацията на обекта не се очаква наличие на шумови замърсители, на източници на вибрации или вредни лъчения и електромагнитни полета.
4.4.3. Прогноза и оценка на предполагаемото въздействие на вредните физични фактори.

Поради характера на дейностите прогнозата за предполагаемо въздействие на вредни физични фактори е благоприятна и оценката е, че не се очаква значително и продължително такова въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

4.5. Земи и почви:

4.5.1. Характеристика на състоянието на почвите, в т.ч. нарушени земи (ерозирани, преовлажнени, засолени, вкислени, унищожени от стопански дейности и замърсени с вредни вещества и отпадъци) на територията на обекта и в граничещите с него земи по степени и зони на увреждане. Почвена карта.

Територията на ИП е в землището на с. Кутово, община Видин и е в близост до течението на река Дунав /около 600-700 м/.. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m. Тук се срещат предимно алувиално-ливадни почви – вж. картата в Приложенията.

4.5.2. Нарушени земи, ерозирани, преовлажнени, засолени, унищожени от стопански дейности, заблатени и други на територията на строителната площадка и в граничещите с нея земи.

На разглежданата територия и в близост наоколо не са установени ерозирани, засолени, вкислени, унищожени от стопански дейности и замърсени /с вредни вещества и отпадъци/ почви на територията на обекта и в граничещите с него земи не се установиха.

Негативното въздействие при реализиране на инвестиционното предложение на територията на строителната площадка ще бъде необратимо и трайно за около 30 % от общата й площ. На останалата площ то ще е краткотрайно, тъй като се предвижда нейното рекултивиране, озеленяване и затревяване с подходяща растителност.

По време на експлоатацията въздействието на територията на вилния комплекс ще е незначително.
4.6. Земни недра

4.6.1. Геоложка среда

4.6.1.1. Геоложка и тектонска характеристика на района.

Землището на с. Кутово е разположено в северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Обхваща участък от западните покрайнини на Видинската низина

В тектонско отношение района попада в обсега на Мизийската платформа. В нея ясно се отделят два основни структурни комплекса – долен, нагънат, явяващ се като фундамент и горен, не нагънат, т.н. платформена покривка. Тук долният структурен комплекс е предствен от Видинско-Пленишки хорстовиден вал. Генералната ориентировка на оста на вала е североизток – югозапад с леко дъговидно огъване на запад. На запад и север от него се разполага Предюжнокарпатското понижение , а на изток – Ломската грабеновидна депресия.

4.6.1.2. Инженерно-геоложки условия.

Алувиалните кватернерни отложения, изграждащи Видинската низина в горните си отдели са представени от средно уплътнени прахово песъчливи глини. По литературни данни обемното им тегло варира в границите 1.62-1.84 g/sm³, а пористоста – 44-46%. В зависимост от степента на навлажняване глините притежават меко пластична до твърда консистенция. Дебелината им е от порядъка на 4-10 m. Льосът притежава сравнително висока филтрационна способност във вертикално направление и много по-ниска – в хоризонтална посока. Седиментите изграждащи докватернерната подложка, са благоприятна основа за фундиране.

За постигане на устойчиво развитие на екологичната среда в района е задължително при проектиране на нови сгради и съоръжения да се извършват конкретни инженерногеоложки проучвания в съответствие с нормативната уредба и законодателството на Република България.