На избрани нерецензирани научни трудове



Изтегляне 354.81 Kb.
страница4/4
Дата25.07.2016
Размер354.81 Kb.
#6726
1   2   3   4

ABSTRACT


The burden of cervical cancer in central and eastern Europe is generally higher compared to western or northern Europe due to a history of mostly opportunistic cervical cancer screening practices and due to the strong influence of political and economic changes in post-communist transition. This article describes the current cervical cancer screening practices, organizational plans for the future, and main obstacles that need to be overcome in 16 countries in central and eastern Europe: Albania, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, the Czech Republic, Estonia, Hungary, Latvia, Lithuania, Montenegro, Poland, Romania, Serbia, Slovakia, Slovenia and The former Yugoslav Republic of Macedonia. Unfortunately, only a few countries have managed to establish an organized and well-functioning cervical cancer screening program in recent years, whereas most countries in the region are still struggling with implementation-related issues of organized cervical cancer screening. Encouragingly, even in the countries where only opportunistic screening is performed, well-prepared plans and strategies have been established for switching to organized screening in the near future.

PMID: 23674180



II. ЧАСТИ ОТ МОНОГРАФИИ
25. Bulgarian National Cancer Registry, 1980-1989. In: International Incidence of Childhood Cancer, Vol. II. Eds.: D.M. Parkin, E. Kramarova, G.J. Draper, et al., IARC Scientific Publications, No 144, Lyon, France, 1999, 241-244.

Dimova I., Chr. Tzvetansky, Sh. Danon, Z. Valerianova and M. Iltcheva.


Резюме: Въз основа на данни от Националния раков регистър е направен анализ на заболяемостта от рак при децата от 0 до 14 години по четири-годишни възрастови групи при мъжете и жените в България за периода 1980- 1989 г. Взето е населението под риск на база на данните от преброяванията през 1975, 1985 и 1992 г. Представени са новите случаи и % на морфологично доказаните по основни локализации при децата, разделени в 12 групи, както следва: левкемии, лимфоми, неоплазми на главния и гръбначния мозък, тумори на симпатиковата нервна система, ретинобластоми, тумори на бъбрека, чернодробни тумори, злокачествени костни тумори, саркоми на меката тъкан, герминативноклетъчни и гонадални неоплазми, карциноми и епителни неоплазми, други и неуточнени локализации. Изчислени са възрастово-специфичните (по 4-годишен период) и фактическите показатели за възрастта 0-14 години. Стандартизацията е направена по рождение, умиране и миграция за всяка една година от изследвания период. Показателите са на милион население. Данните са сравними с тези на представените в монографията страни по света.
26. Когато човек има информация, той по-малко се страхува. В: Алтернативата на ядрената енергетика е безопасната ядрена енергетика. Чернобил’86 и 18 години по-късно: Дебатът продължава, ред. В. Стоянов, Симолини'94, София, 2004, 60-64.

Данон Ш., З. Валерианова.


Резюме: Направена е кратка характеристика на информацията, събирана от Националния раков регистър от 1952 до 2004 г. Точни и пълни данни за всеки един случай със злокачествено заболяване (като лице, местоживеене месторабота и др.) в страната има след 1993 г. Данните са налични за отделните локализации на рака по пол, възрастови групи, населени места, стадийно разпределение и др. Показателите за заболяемост са изчислени на 100 000 население и са стандартизирани по световен стандарт. За да се оцени влиянието на Чернобилската авария е изследван период от четири години преди и след аварията през 1986 г. Съществено увеличение или намаление на заболяемостта през двата периода не е установено, както общо за всички локализации на рака, така при рак на щитовидната жлеза, левкемии и рак на гърдата, при които е доказано рисковото въздействие на йонизиращата радиация. Както в страната, така и в целия свят се отчита трайна тенденция за нарастване на заболяемостта от злокачествени заболявания, което няма епидемичен характер и не се свързва с аварията в Чернобил. Въз основа на получения радиационен фонд в България учени-радиобиолози са направили изчисления за възможния ефект от Чернобил в продължение на идните 50 години. Изчисленията показват, че те ще са около 480 случаи, т.е. около 10 всяка година след аварията. В статията се подчертава, че при наличието на 29 000 нови случаи в страната на година е много трудно да се определят тези, дължащи се на Чернобилската авария без специално епидемиологично проучване, което до момента не е провеждано. Изследвани са стандартизираните показатели за заболяемост от рак в региона на Козлодуй, във връзка с влиянието на атомната електроцентрала, които показват, че заболяемостта е около средната за страната и не се различава съществено от тази в другите региони. През последните пет години дори се наблюдава по-ниска стандартизирана заболяемост в областите Враца, Видин и Монтана. В заключение може да се каже, че въз основа на рутинната статистика не може да се докаже влиянието на Чернобилската авария върху заболяемостта от рак в България, като за целта е необходимо провеждането на специално епидемиологично проучване.

27. География на злокачествените заболявания. В: Медицинска география на България – Част І. Под ред. на: Й. Наумов. Издателство на Съюза на учените в България, София, 2004 г., 147-184.

Данон Ш., З. Валерианова, М. Илчева, И. Димова.


Резюме: Направен е обзор на влиянието на географския анализ върху разпространението и честотата на злокачествените заболявания, като е обърнато внимание на общите особености на географската среда с нейните физико-химични, социално-икономически и медико-санитарни характеристики и тяхното въздействие върху заболяемостта. Описани са отделните методи, чрез които се прави оценка на онкогеографския подход и възможностите, които той предоставя - пространствено-времево изображение на разпространението на различните злокачествени заболявания и взаимовръзката им с факторите на околната среда; методите на теорията на вероятностите и математическата статистика, като основно средство за количествен анализ на масови популационни процеси и явления; кохортните проучвания и тези случаи-контрола, които се явяват основни при оценка на риска, разпространението на заболяванията и взаимовръзката им с изучаваните фактори на средата; картографирането като широко използван метод в онкогеографията и др. С помощта на кардиограми е представена заболяемостта от злокачествени заболявания по пол в България, като тя е сравнена с други страни за 1996 г. Според нивото на стандартизираните показатели за заболеваемост и смъртност от рак нашата страна заема средна позиция в сравнение с други популации. Оценена е заболяемостта през последните 15 години при основните локализации на рака в България и е съпоставена с другите страни по света при: рак на белия дроб; рак на гърдата; рак на кожата; рак на стомаха; колоректален карцином; рак на простатата; рак на маточното тяло, маточната шийка и яйчника. Представени са резултати от онкоепидемиологични проучвания за различията, които се наблюдават в заболяемостта и смъртността от различни видове рак в отделните географски области на света и ролята на факторите и условията на околната среда. Представени са резултатите от изследвания на наши и чужди автори, изучаващи вида и състава на почвите и водите и честотата на злокачествените заболявания при рак на хранопровода, щитовидната жлеза, стомаха, правото и дебело черво и др. Разгледана е връзката между канцерогенното въздействие на слънчевата активност и ултравиолетовата радиация и кожните карциноми, кожния меланом и устните. Обърнато е внимание на замърсяването на околната среда и в частност на атмосферния въздух и по-високата заболяемост от рак на белия дроб в някои региони на страната, оценени в проучвания на наши автори. Представят се резултати от дескриптивни и аналитични епидемиологични проучвания за влиянието на радиационната експозиция с различна активност и рак на белия дроб, щитовитната жлеза, костите и лимфните и кръвотворни тъкани. Описани са взаимовръзките между професията, местожителството, начина на живот, етническия състав и социално-икономическия статус на отделните популации и нивото на заболяемост и смъртност от рак, както и корелацията и риска на тези фактори върху разпространението и смъртността от различни видове злокачествени заболявания. Задълбочено са представени проучвания за ролята на тютюнопушенето, храненето и сексуалното поведение на човека върху рака на белия дроб, женските и мъжките полови органи и др. Направено е заключението, че онкогеографията, като методология, дава възможност за правилна реализация на целите и задачите на контрола върху злокачествените заболявания и оценка ефективността на провежданите организационни и лечебно-профилактични мероприятия.

28. Epidemiology of lung cancer in the Balkan countries. In: Lung cancer: Current status and perspectives. A. Athanasios Ed. A special edition of Journal of BUON, Greece, September 2005, 7-27.

Valerianova Z.
Резюме: Целта на проучването е да се оцени и съпостави честотата и смъртността от рак на белия дроб в света, Европа и Балканските страни и да се направи взаимовръзка между неговото разпространение и ролята на някои рискови фактори. Използвани са данни от проекта на Международната агенция за изследване на рака "Globocan 2002" и Europen Health for All Data-base на СЗО. Ракът на белия дроб (РБД) е най-често срещаното злокачествено заболяване при мъжете в света и заема четвърто място в структурата при жените. Той е голям здравен проблем и в Европа, особено в южната част на континента, където се срещат 1/5 от всички нови случаи при мъжете и една от най-разпространените локализации при жените. Най-висока е стандартизираната заболяемост (на 100 000, световен стандарт) на Балканите при мъжете в Хърватска, умерена в Босня и Херцеговина, Сърбия, Албания, Гърция и Словения и най-ниска в Турция и България. При жените заболяемостта е значително по-ниска от тази при мъжете, като с най-високи показатели са Сърбия и Словения, а с най-ниски Турция. Големите вариации в заболяемостта между отделните страни в света се обясняват главно с разликата в методите на диагностика, качеството на данните, начина на живот и бит на отделните популации и разпространението на тютюнопушенето. При Балканските държави не се установява такава голяма разлика и повечето от тях имат много близки показатели. РБД е водеща причина в структурата на умиранията при мъжете в света, Европа и Балканите и една от най-честите причини за смърт при жените. Едни от най-високите показатели на смъртността от РБД в света са в Балканските страни Хърватска и Румъния. България е сред страните със средни показатели в света и най-ниски на Балканите. Най-важният рисков фактор за РБД е тютюнопушенето и тенденциите в заболяемостта и смъртността при тази локализация при отделните държави кореспондират с разпространението на този фактор. Тютюнопушенето е широко разпространено на Балканите, като най-високият процент на редовните пушачи е в Албания и Турция. С намаляващи и най-ниски показатели в региона са Словения и Румъния. България е сред страните с най-висок процент на пушачите при жените на Балканския полуостров. РБД е заболяване, което нараства с възрастта, като най-засегнато е населението след 50 години и при двата пола. Най-честите хистологични видове са спиноцелуларния карцином, аденокарцинома и дребноклетъчния карцином. Стадийното разпределение е изключително неблагоприятно в почти всички страни на Балканите, където около 40% от новите случаи са в напреднал стадий на заболяването. Представени са данни от проведено аналитично епидемиологично проучване в България за периода 1991-1994 г. Установено е статистически значимо нарастване на риска от рак на белия дроб свързано с редовното пушене, брой изпушени цигари на ден, продължителност на тютюнопушенето и възраст на започване. Един от основните фактори за превенция на РБД е въвеждането на национални програми за контрол на тютюнопушенето и мониторинг върху тяхното изпълнение.

29. Епидемиология на рака на млечната жлеза. В: Дамянов Д. (ред.). Онкологична хирургия – съвременен стандарт. Изд.: “Медарт” Съюз на учените в България, София, 2009, 8-17.

Валерианова З.
Резюме: Направен е анализ на разпространението на рака на млечната жлеза (РМЖ) в света и България и е посочена ролята на някои рискови за заболяването фактори. Най-често срещаното злокачествено заболяване при жените и с ниска честота при мъжете. Установено е, че заболяемостта от РМЖ нараства приблизително с 30% в развитите страни през последните 25 години, резултат от промени в репродуктивните фактори при жените и нарастващата роля на скрининга. Намалението на честотата в САЩ и някои западни страни се обяснява с редуцираната употреба на хормонозаместителна терапия и мамографското изследване на гърдите. Все още няма убедителни данни за нарастването на показателите в развиващите се страни. Смъртността е по-висока в развиващите се в сравнение с развитите страни. В резултат на успехите в лекарственото лечение и ранното откриване на заболяването (скрининга) смъртността намалява в САЩ, Канада, Великобритания и други високо индустриализирани страни. РМЖ нараства по-изразено след 40 години, като най-високи са показателите при 70-годишните жени. В европейските страни се наблюдават значими разлики в стадийното разпределение на случаите (от 34% във Франция до 8.5% в Естония, при тумори с T1N0M0). Това оказва влияние върху преживяемостта на болните, която е по-ниска при жените до 40 години, резултат на по-голямата агресивност на тумора и по-ниския отговор на хормонална терапия при тях в сравнение с по-възрастните жени. В България почти всяка четвърта жена, диагностицирана със злокачествено заболяване, е с РМЖ. Направените прогнози сочат 47% нарастване на случаите през 2013-2017 г. спрямо периода 1988-1992 г. Нарастване се наблюдава и при показателите за заболяемост и смъртност. Заболяемостта варира в широки граници между отделните области на страната, като разликата между най-високите и най-ниските стойности е повече от 2 пъти. По-ниско засягане се наблюдава в районите с повече мохамеданско население. Високият процент на късно диагностицираните жени е един от основните проблеми при РМЖ - почти 1/3 от новите случаи са в напреднал стадий. Това рефлектира върху по-ниската обща 5-годишна преживяемост при жените в България (56.4%) в сравнение със САЩ (89%) и Европа (76%). Редица автори съобщават за връзката между РМЖ и напредналата възраст, фамилната анамнеза, възраст на първо раждане и менархе, късна менопауза, затлъстяването, злоупотребата с алкохол и др., като рискови фактори.

30. Епидемиология на злокачествените заболявания в България. В: Медицинска онкология, ред. К. Тимчева, Е. Кръстева, В. Цекова. изд. "Парадокс", София 2012, 13-22.

Валерианова З.

Резюме: Ракът е нарастващ здравен проблем в света и въпреки постигнатите успехи в неговата диагностика и лечение той продължава да е втората по честота причина за умиранията от хронични неинфекциозни болести след сърдечно-съдовите заболявания. Очакваните демографски промени на отделните популации през следващите две десетилетия показват, че новите случаи и смъртността ще продължават да нарастват в глобален мащаб, като две трети от тях се очакват в страните с нисък и умерен доход. Сред основните причини за това нарастване се сочат по-голямата възможност на медицинската наука за контрол и лечение на трансмисивните заболявания с фатален изход и ролята на факторите, свързани с начина на живот и бит на хората - хранене, тютюнопушене, двигателна активност, употреба на алкохол и др. Чрез целенасочени и ефективни профилактични действия и в частност скрининг, могат да се предотвратят 1/3 от всички злокачествени новообразувания. Ракът е водеща причина за умиранията в България, като той заема средно място по заболяемост и смъртност през последните години сред останалите страни в света. С помощта на данни от Националния раков регистър е направена характеристика на разпространението на рака в България и е анализирана честотата и смъртността при основните локализации по пол и възраст. Динамиката на показателите е оценена с помощта на регресията Joinpoints общо и по пол за периода 1965-2009 г. Характерно е значимото увеличение на стандартизираната заболяемост и смъртност за разглеждания период, като темповете на нарастване са по-подчертани при заболяемостта. Установено е, че морфологичната верификация на злокачествените туморите е нараснала след 2005 г. и при някои локализации достига над 90%. Проблем за страната все още е късното откриване на рака, особено при белия дроб, ларинкса, стомаха, панкреаса и други. Изчислена е 5 и 10-годишната релативна преживяемост при всички локализации по пол за новодиагностицираните случаи през периода 1993-2009 г. Данните показват, че преживяемостта е по-ниска в сравнение с другите страни на Европа. Обърнато е внимание на профилактиката, като основен метод за борба с раковите заболявания.

31. Класификатори на онкологичните заболявания. Стадии, групи, TNM система. В: Основи на общата и клиничната онкология за хирурзи. под ред на С. Каранов. Акад. изд. "Проф. Марин Дринов", София 2012, 61-70.

Валерианова З.
Резюме: Сравнимостта и съпоставимостта на данните за злокачествените заболявания между отделните популации се постига чрез използването на единни класификатори за тяхното пълно и точно определяне. В научния труд са разгледани различните класификации за определяне на туморите и какво е довело до тяхната адаптация и промяна в структурата през годините. Разгледана е Международната класификация на болестите - Хта ревизия по класове, групи и кодове. Направена е оценка на използването на класификацията при определяне на отделните злокачествени заболявания и тяхното поведение. Обърнато е внимание на особеностите при кодирането на детските тумори и какви правила е необходимо да се спазват за да има съпоставимост между топография и морфология на заболяванията. Описани са диагностичните методи, като е обърнато внимание на тяхната точност при получаване на максимална информация за тумора преди и след проведено лечение, въз основа на което се прави оценка за ефекта от него. Разгледани са общите правила при използването на TNM класификацията за всички локализации на рака и приложението на категориите L, V, C-фактор и R. Описанието на някои видове рак не може да се осъществи точно и пълно чрез разгледаните по-горе класификации и затова е застъпено приложението на системите Ann Arbor за стадиране на лимфомите, FIGO за групиране гинекологичните заболявания при жените, Children's Oncology Group при децата, Jewett за карциноми на пикочния мехур, Clark & Breslow за кожния малигнен меланом. Познаването на отделните класификатори и системи за описване на тумора е от съществено значение за неговото по-нататъшно развитие и оценка на изхода от заболяването.





Изтегляне 354.81 Kb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание