ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪСТОЯНИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ И ИНТЕГРИРАЩИ СИСТЕМИ

ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪСТОЯНИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ И ИНТЕГРИРАЩИ СИСТЕМИ

Кратка регионална характеристика и връзки:

• 
  Един малък град (10 000 30 000 души) – Мездра;
  
• 
  Едно средно село (1000 – 2000 души) – Зверино;
  
• 
  Осемнадесет малки села (250 – 1000 души);
  
• 
  Осем много малки села (до 250 души) – Горна бешовица, Зли дол, Кален, Цаконица, Крета, Ослен Криводол, Очиндол, Старо Село.
  

• Боденец

• Брусен

• Върбешница

• Горна Бешовица

• Горна Кремена

• Долна Кремена

• Дърманци

• Елисейна

• Зверино

• Злидол

• Игнатица

• Кален

• Крапец

• Лик

• Лютидол

• Мездра

• Моравица

• Оселна

• Ослен криводол

• Очиндол

• Ребърково

• Руска Бела

• Старо село

• Типченица

• Цаконица

• Царевец

Най-голям процент от територията на общината заемат земеделските площи и горите, следвани от населените места. Земеделският фонд възлиза на 56%, а горският – на 38.5% от територията. Горският фонд на общината обхваща 195 001 дка, в т. ч. 25 264 дка иглолистни и 21 136 дка широколистни гори. Отдалечените от големите пътни артерии села са разположени в екологично чисти планински и полупланински райони и притежават висок потенциал за развитие в сферата на екологичния и селски туризъм. Малките частни и кооперативни стопанства в тези населени места произвеждат незамърсена с химикали продукция - месо, мляко, вино, пчелен мед и др.

Град Мездра като общински център е и важен център на ЖП транспорта, с утвърдени позиции, които очертават перспективни възможности за бъдещо развитие. Това определя мястото на града като опорен център от високо равнище в границите на Северозападен район и балансьор в урбанистичната структура на района.

Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 година, когато започва строителството на ж. п. линията София – Роман. Сред първите туристи, жадни да опознаят този откъснат дотогава край от родината са Иван Вазов и Алеко Константинов.

Своите впечатления от пътуването си Вазов описва в пътеписа "Пътни драсчици по линията София – Роман", а Алеко Константинов в пътните бележки "София – Мездра – Враца". Наличието на природни ресурси за отдих и туризъм – исторически и природни забележителности, спокойствието на китните села, близостта до Врачанския балкан и добрата инфраструктура, са притегателната сила за посещение и почивка. Много са местата в този край, които си заслужава да се видят.

Град Мездра е от градовете – центрове с регионално значение, за които усилията трябва да се насочат към стимулиране на ускореното развитие и които ще изиграят ролята на двигатели на регионалното развитие, ще окажат благотворно влияние на околната изостанала селска територия и по този начин ще компенсират отсъствието на други градове върху територията на общината.

Кратка историческа характеристика

Мездра - град роден от историята

Първите данни за селището, съгласно проведените археологически разкопки, говорят за последователното съществуване на това място на укрепено селище и светилище от късния халколит (края на Vхил. Пр. Хр.), тракийско светилище от ранно желязната епоха (VIII – VI в. Пр. Хр.), римско укрепление от втората половина на II век, езически култов център от III век, укрепено селище от IV – VI век, с две обособени фази на развитие (късноримска и ранновизантийска)и селище от периода на Първото българско царство (IX – XI век). По време на турското нашествие в края на ХІVв. били унищожени голяма част от селищата в района. Оцелялото население е търсело спасение в трудно достъпните околности. Самата Мездра през средновековието съществува под името Торбарица - крепост и селище, също унищожени в края на ХІVв.

Мястото остава дълго време незаселено и поради тази причина известно като "мезрата" - празно и безлюдно място. Едва през първата половина на ХІХв. пастири от околните села се заселват в местността Принчовец по течението на река Каменица на 2км., западно от днешния град. Преди освобождението тук има между 15 и 20 къщи със "сиви покриви от тънки варовикови плочи" (Феликс Каниц) и 68 жители. От 1878г. мездренчани започват да се преселват в местността "Селището", като пръв тръгва кметът Данко Иванов.

Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през 1900г. Мездра има 311 жители, през 1920г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил се налага в Мездра и мездренските села. На 31.VІІІ.1950г. с Указ 435 Мездра е обявена за град.

Местното културно – историческо наследство е потенциал за развитие на туризма – един нетрадиционнен за региона отрасъл. Възможностите за това се определят от множество исторически забележителности на територията на общината:

• 
  Праисторическото селище "Заминец" На около 3 км на запад от село Горна Кремена;
  
• 
  "Усоето" край Лютидол - тракийско светилище и ранновизантийска крепост;
  
• 
  Римската вила край село Долна Кремена;
  
• 
  Крепостта "Калето" до град Мездра;
  
• 
  Средновековните графити край село Царевец;
  
• 
  Късноантичната крепост "Градище" край село Царевец;
  
• 
  Ранносредновековната крепост "Големио град" край село Старо село;
  
• 
  Средновековната крепост "Ритлите" край село Люти брод;
  
• 
  Раннохристиянската базилика край село Лютиброд;
  
• 
  Раннохристиянската църква край село Очин дол;
  
• 
  Църквата "Св.Никола" в село Царевец;
  
• 
  Църквата "Св.Никола" в село Долна Кремена;
  
• 
  Църквата "Св.Никола" в село Горна Кремена;
  
• 
  Църквата "Св.Димитър" в село Горна Бешовица;
  
• 
  Средновековната църква край село Лютиброд;
  
• 
  Черепишкият манастир
  

Изтегляне 1.2 Mb.

Сподели с приятели: