На Президента на Република Казахстан и лидера на нацията Н. Назарбаев към народа на Казахстан стратегията “Казахстан – 2050”

В Стратегията “Казахстан – 2030” акцентът беше изместен върху икономическия растеж.

Резултатът е, че е за 15 години обемът на националната ни икономика нарасна от 1,7 трилиона тенге през 1997 г. на 28 трилиона тенге през 2011 г.

БВП на страната нарасна повече от 16 пъти. От 1999 г. ежегодният прираст на БВП възлезе на 7,6 % и надмина водещите развиващи се страни.

БВП на глава от населението нарасна повече от 7 пъти: от 1 500 долара през 1998 г. на 12 000 долара през 2012 г.

Казахстан още от самото начало се превърна в лидер в ОНД по размер на привлечените преки чужди инвестиции на глава от населението. В момента те възлизат вече на 9 200 долара.

Успяхме да увеличим външната търговия 12 пъти, а обемът на производството на промишлена продукция – 20 пъти.

През тези години добивът на нефт се увеличи 3 пъти, на природен газ – 5 пъти. Приходите от суровинните ресурси насочихме към Националния фонд.

Той е нашата надеждна защита срещу евентуални икономически и финансови сътресения. Той е гаранция за сигурността на днешните и бъдните поколения.

В рамките на програмата за ускорена индустриализация от 2010 г. са реализирани 397 инвестиционни проекта на обща стойност 1 797 милиарда тенге и са създадени над 44 000 работни места.

За две години от началото на програмата “Пътна карта за бизнеса –2020” са одобрени 225 проекта с общ размер на кредитите на стойност 101,2 милиарда тенге.

Днес ние сме динамична страна със средно равнище на доходи на населението и динамичен ръст на икономиката.

Средната месечна заплата нарасна 9,3 пъти. Средният размер на пенсиите се увеличи 10 пъти.

Ежегодно се увеличава размерът на финансиране в здравеопазването. Ако през 1999 г. то възлизаше на 46 милиарда тенге, то през 2011 г. е вече 631 милиарда тенге.

Беше основан медицински клъстер, в който влизат пет иновационни здравни обекта: детски рехабилитационен център, детски консултации, центрове по неврохирургия, за спешна медицинска помощ и център по кардиология.

Във всички региони на страната се създават необходимите условия за предоставяне на качествени медицински услуги.

С ускорени темпове се развива транспортната медицина, осигуряваща медицински услуги в най-отдалечените райони на нашата страна.

Националната система за скрининг позволява да се установят и предотвратят заболяванията в начален стадий.

Въведена беше система за безплатно отпускане и частично изплащане на лекарствените средства.

През последните 15 години броят на населението нарасна от 14 почти на 17 милиона.

Продължителността на живота достигна 70 години.

Придържаме се към последователен курс за развитие на достъпно и качествено образование.

Осъществяването на програмата “Балапан” ни даде възможност да увеличим обхвата на децата в предучилищното образование с 65,4%.

Беше въведена задължителна предучилищна подготовка, която в момента обхваща 94,7% от децата в предучилищна възраст.

От 1997 г. досега в републиката са построени 942 училища, както и 758 болници и други здравни обекти.

Разгръщаме мрежа от интелектуални училища и професионално-технически колежи на световно равнище.

През последните 12 години с 182% нарасна броят на стипендиите за висше образование.

През 1993 г. приехме уникалната програма “Болашак”, благодарение на която 8 000 талантливи младежи получиха блестящо образование в най-добрите световни университети.

В Астана бе създаден съвременен научно-изследователски университет, който функционира според международните стандарти.

(5) ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ. Нефтено-газовият комплекс на Казахстан е двигателят на цялата икономика, съдействащ за развитието на останалите отрасли.

Трябваше да създадем съвременни ефективни нефтено-газов и рудодобивен икономически отрасли. И се справихме с тази задача. Сега използваме приходите от суровинния сектор за построяване на нова икономика на бъдещето.

При дела на нефтено-газовия отрасъл в БВП на страната се наблюдава устойчива динамика на увеличение и той нарасна от 3,7% през 1997 г. на 14,7% през 2006 г. и 25,8% през 2011 г.

Диверсифицирахме пазарите за доставка и заздравихме позициите си, като по този начин намалихме зависимостта си от едно-единствено направление за реализиране на продукцията си.

Така бе осигурена работа на много казахстанци и се интегрирахме в системата на регионалните и глобалните икономически връзки.

С всяка изминала година нараства броят на потребителите на телекомуникационния отрасъл. Това се отнася и до стационарните телефони, и до мобилната връзка, и до интернет.

“Електронното правителство” видимо облекчи взаимодействието между гражданите и държавата.

През последните 11 години от развитието на шосейната мрежа бяха заделени 1 263,1 милиарда тенге. През тези години бяха построени и реконструирани над 48 000 километра от републиканската пътна мрежа и 1 100 километра железопътни линии.

В момента възобновяваме Новия път на коприната, изграждайки магистрален транспортен коридор Западна Европа – Западен Китай.

Построихме железопътна линия от Узен до границата на Туркменистан и осигурихме достъп до страните от Персийския залив и Близкия Изток. С изграждането на линията Коргас – Жетъген отворихме врата на Изток и проправихме път към пазарите на Китай и цяла Азия. Започнахме строителството на линията Жезказган – Бейнеу.

(7) ПРОФЕСИОНАЛНА ДЪРЖАВА. Налагаше се окончателно да се избавим от управленческите традиции на административно-командната система и да създадем съвременен и ефективен управленски корпус. Изградената от нас система за подбор и повишение на кадрите, в която всички граждани имат равни права и възможности, осигури доста високо равнище на професионализъм и прозрачност в дейността на държавния апарат.

Успяхме да извършим своеобразна революция в държавното управление и да се насочим към повишаване качеството на услугите, оказвани от държавата на населението.

***

Всички ние се гордеем със своите постижения.

Световната криза потвърди, че ние се доказахме и като държава, и като общество. Границите ни, политическата ни система, икономическият ни модел вече не предизвикват сериозни разногласия и дискусии нито в страната ни, нито извън нея.

Сега сме изправени пред нова задача. Трябва да задълбочим курса на по-нататъшното развитие  на своята държава през по-дългосрочен период.

Набелязвам десет основни предизвикателства за нашата страна и региона. Ако възнамеряваме и занапред да постигаме нови успехи в развитието си, трябва да имам предвид всяко от тях.

Историческото време се ускорява стремително. Светът се преобразува интензивно и с поразителна бързина.

През последните 60 години броят на земното население се утрои и до 2050 г. ще стане 9 милиарда. През същия период световният БВП нарасна 11 пъти.

Ускореният ход на световния исторически процес винаги разкрива безгранични възможности пред държавите и аз съм горд, че ние се възползвахме от тях докрай.

За двадесетина години ние модернизирахме всички области от живота на обществото с невероятни темпове. И постигнахме неща, за които на други държави са били необходими 100 или дори 150 години.

Но у нас и до ден днешен има социални групи, които не са се интегрирали в общия процес на модернизиране. Причините за това са обективни. В обществото ни все още съществуват някои диспропорции, влияещи на моралното състояние и обществените очаквания на хората.

Трябва да отстраним тези диспропорции и да предоставим на всички обществени слоеве възможност да се интегрират в процеса на модернизиране, да намерят своето достойно място в обществото, докрай да се възползват от възможностите, които им предоставя новият политически курс.

Глобалните демографски диспропорции се изострят с всеки изминал ден. Застаряването е световна тенденция. След 40 години броят на хората над шестдесет ще надхвърля броя на онези на възраст под 15 години. Ниската раждаемост и застаряването на човечеството в много държави неизбежно предизвиква проблеми на трудовия пазар и по-конкретно – недостиг на трудови ресурси.

Нарастващите демографски диспропорции изтласкват нови миграционни вълни и засилват социалното напрежение по цял свят.

В Казахстан ние се сблъскваме с миграционен натиск в някои региони на страната, където незаконни трудови имигранти дестабилизират местните трудови пазари.

Трябва също да сме наясно, че е напълно вероятно в обозримо бъдеще да станем свидетели и на обратния процес – трудова емиграция извън границите на нашата страна.

Ние сме млада нация. Средната възраст у нас е 35 години. Това ни дава огромната възможност да запазим нашия човешки потенциал и правилно да се позиционираме в света. И днес ние разполагаме с добра база за напредък.

В нашата страна има работа и всеки желаещ може да си намери такава. Нещо повече, у нас всеки има възможност сам да си създаде работа, да се погрижи за себе си. Това е наше голямо постижение.

Аз ви водя към Общество на всеобщ труд, в което безработните няма просто да получават помощи, а ще усвояват нови професии, в което хората с ограничени възможности ще могат активно да се занимават със съзидание, а корпорациите и компаниите – да им създават достойни условия за труд.

Нашата младеж трябва да се учи, да овладява нови знания, да придобива съвсем нови навици, умело и ефективно да използва знанията и технологии в ежедневието. Длъжни сме да създадем всички възможности за това и да осигурим възможно най-благоприятните условия.

Трето предизвикателство: заплахата пред глобалната безопасност на храните

Високите темпове, с които нараства населението по света силно изострят проблема с изхранването.

И в момента десетки милиони на планетата гладуват, а около милиард страдат от постоянно недохранване. Без революционни промени в производството на хранителни продукти тези ужасни цифри тепърва ще стават все по-големи.

Това предизвикателство крие огромни възможности за нас.

Ние вече се нареждаме сред най-големите износители на зърнени култури. Разполагаме с обширни екологически чисти територии и можем да произвеждаме екологически чисти хранителни продукти.

Без затруднение сме в състояние да извършим качествен скок в селскостопанското производство. За него ще ни е необходимо държавническо мислене от нов тип.

През последните 60 години потреблението на питейна вода на планетата е нараснало 8 пъти. Към средата на столетието много държави ще бъдат принудени да внасят вода.

Водата е изключително ограничен ресурс и борбата за завладяване на източниците й вече се превръща в много важен фактор в геополитиката, в една от причините за напрежение и конфликти на планетата.

Проблемът с осигуряването на вода е много наболял и в нашата страна. Не ни достига качествена питейна вода, редица региони изпитват остър недостиг на вода.

Проблемът има и геополитически аспект. Още от сега се сблъскваме със сериозния въпрос за използване на водните ресурси от трансграничните реки. При цялата сложност на въпроса, не бива да допускаме политизирането му.

Пето предизвикателство: глобалната енергийна сигурност

Всички развити страни увеличават инвестициите си в алтернативни и “зелени” енергийни технологии.

Още докъм 2050 г. прилагането им ще позволи да се генерират до 50% от цялата употребявана енергия.

Очевидно е, че епохата на въглеводородната икономика постепенно върви към своя край. Настъпва нова ера, през която човешката дейност ще се базира не само и не в такава степен на нефта и газа, а все повече на възобновяеми източници на енергия.

Казахстан е сред ключовите елементи на глобалната енергийна сигурност.

Нашата страна с нейните огромни запаси от нефт и газ на световно равнище няма да отстъпи ни крачка от политиката си на стабилно стратегическо партньорство и взаимноизгодно международно сътрудничество в енергийната сфера.

Поради ограничеността и изчерпването на природните ресурси на Земята безпрецедентното в историята на човечеството нарастващо потребление ще подклажда различни процеси, както негативни, така и позитивни.

В това отношение страната ни има редица преимущества. Всевишният ни е дарил с много природни богатства. Другите държави и народи ще имат нужда от нашите ресурси.

За нас е принципно важно да преосмислим своето отношение към природните ни богатства. Трябва да се научим да ги управляваме правилно, като натрупваме приходите от продажбата им в хазната, и най-важното – максимално ефективно да трансформираме природните богатства на страната си в устойчив икономически растеж.

Човечеството стои на прага на Третата индустриална революция, която променя самото понятие “производство”. Технологическите открития радикално променят структурата и нуждите на световните пазари. Живеем в съвсем различна технологична реалност.

Цифровите и нанотехнологиите, робототехниката, регенеративната медицина и много други научни постижения ще се превърнат в ежедневие, преобразявайки не само околната среда, но и самия човек.

Ние трябва да бъдем активни участници в тези процеси.

В настоящия момент един от най-големите световни проблеми е нарастващата социална нестабилност. Основна причина за нея е социалното неравенство.

Днес е около двеста милиона души по света не могат да си намерят работа. Дори в Европейския съюз безработицата достигна най-високото си равнище за последните десетилетия и това предизвиква многобройни масови безредици.

Трябва да признаем, че на този фон положението в Казахстан изглежда доста благополучно. В момента равнището на безработицата у нас е най-ниското за цялата ни най-нова история, което несъмнено е голямо постижение. Въпреки това не може да се уповаваме на стари успехи.

Глобалната икономическа криза се превръща в социално-политическа и неизбежно ще оказва натиск върху Казахстан, ще подлага нашата издръжливост на изпитание.

Затова на дневен ред излиза въпросът за социалните гаранции и социалната стабилност. Важна задача за нас е да укрепим социалната стабилност на нашето общество.

Светът преживява тежка криза на възгледите и ценностите. Все по-често се чуват гласове, провъзгласяващи сблъсъка между цивилизациите, края на историята, провала на мултикултурализма.

За нас е от принципно значение да не бъдем въвличани в този мирогледен дискурс и да опазваме своите издържали изпитанието на времето ценности. От собствен опит знаем как онова, което наричаха нашата ахилесова пета – многото националности и вероизповедания – ние превърнахме в свое преимущество.

Трябва да се научим да живеем в мирно съжителство между култури и религии. Трябва да се придържаме към диалога между културите и цивилизациите.

Единствено в диалог с други нации страната ни ще може да постигне успех и влияние в бъдеще. През XXI в. Казахстан трябва да заздрави позициите си на регионален лидер и да стане мост за диалог и взаимодействие между Изтока и Запада.

Десето предизвикателство: заплахата от нова световна дестабилизация

Всички виждаме какво става в момента по света. Това не е нова вълна на кризата, а продължение на кризата от 2007–2009 г., от която световната икономика все още не е излязла.

Глобалната икономическа система може сериозно да закъса още през 2013–2014 г. и да по-конкретно – да предизвика срив на световните цени на суровините. Такъв сценарий е крайно нежелателен за нас.

Евентуална рецесия в ЕС и/или САЩ може да доведе до намаляване нуждите от суровинни ресурси в развитите страни.

Възможен срив на пазара в една отделна държава от еврозоната може да предизвика “ефекта на доминото” и да застраши непокътнатостта на международните ни резерви и стабилността на износа ни.

Намаляването на валутните резерви засилва натиска на валутните курсове и инфлацията, което също може да повлияе негативно върху социално-икономическата ситуация.

В това отношение ние трябва да изработим добре обмислен, съгласуван и координиран курс на всички структури на властта, държавата и обществото, за да бъдем напълно подготвени за всякакви сценарии, както и да се развие международната ситуация.

 

III. Стратегията “Казахстан – 2050” – нов политически курс към нов Казахстан в бързо променящите се исторически условия

 

Парадигмата от задачи, които ни предстои да решаваме, претърпя качествено изменение.

Рамките на “Стратегия – 2030” вече са недостатъчни за достойно посрещане на новите предизвикателства. За нас е важно да разширим хоризонта на планиране и както преди 15 г. да осъществим поредния мирогледен пробив.

Първо, Казахстан е съвременна държава. Нашето общество вече е зряло. Затова и днешният ни дневен ред е по-различен от етапа на изграждане на държавата.

Характерът и дълбочината на световните промени, глобалната взаимозависимост изискват устойчиво дългосрочно развитие. Много страни вече се опитват да надникнат отвъд границите на 2030–2050 г. “Направляваното прогнозиране” се превръща във важно средство за развитие на държавите в днешното нестабилно време.

Когато разработвахме стратегията “Казахстан – 2030”, никой не допускаше, че ще се разрази такава безпрецедентна по мащабите си световна финансово-икономическа криза, в резултат от която възникнаха нови, напълно непредвидени икономически и геополитически обстоятелства.

Със съзнанието, че ситуация по света се променя и животът внася своите поправки, по моя заръка беше създадена работна група, която да осмисли нашето положение и да работи над възможната ни стратегия в новите условия. 

Вземайки предвид нейните изводи, предлагам нов политически курс за нацията до 2050 г., който да продължи изпълнението на задачите в “Стратегия – 2030”. Трябва да сме напълно наясно, че времето и условията ще внасят своите поправки в плановете ни, както стана с програмата “Казахстан – 2030”.

2050 г. не е просто символична дата, а реален срок, по който днес се ориентира световната общност.

ООН разработи “Глобална прогноза за развитие на цивилизацията до 2050 г.”.

Световната организация по прехрана към ООН публикува прогнозен доклад до 2050 г.

В момента все повече страни разработват и приемат такива дългосрочни стратегии. Китай си набеляза същия хоризонт за стратегическо планиране.

Дори големите транснационални компании разработват стратегии за половинвековното си развитие.

Преди петнадесет години, когато приехме “Стратегия – 2030”, първото поколение казахстанци, родени в новата ни страна, тепърва щеше да тръгва на училище. А днес те вече работят или завършват висшето си образование.

А след две-три години ще се появи и второто поколение, израснало в независимост.

Ето защо още отсега трябва да мислим какви нови ориентири ще им предложим.

Главната ни цел е докъм 2050 г. да се наредим сред 30-те най-развити държави в света.

Нашите постижения и нашият Казахстански модел на развитие трябва да се превърнат в основа на новия ни политически курс.

Като имаме предвид всичко това, предлагам проекта на нов политически курс на нацията до 2050 г. Той ще бъде моето обръщение към народа на Казахстан.

**

 

Накъде вървим? Към 2050 г. Казахстан трябва да се нареди сред тридесетте най-развити държави в света.

Трябва да работим целеустремено и вдъхновено, без да забравяме основните си цели:

• 
  По-нататъшно развитие и укрепване на държавността.
  
• 
  Преход към нови принципи в икономическата политика.
  
• 
  Всестранна подкрепа за предприемачеството – водеща сила на националната икономика.
  
• 
  Създаване на нов социален модел.
  
• 
  Създаване на съвременна и ефективна система на образование и здравеопазване.
  
• 
  Повишаване отчетността, ефективността и функционалността на държавния апарат.
  
• 
  Създаване на адекватна на новите предизвикателства международна и отбранителна политика.
  

Днес ще оглася и най-важните задачи за 2013 г., които ще осигурят успешен старт на “Новия политически курс – 2050”.

В съответствие с тези задачи Правителството трябва незабавно да разработи общонационален план за действие през 2013 г.

Този изключително важен документ следва да съдържа конкретни поръчения и да предвижда персонална отговорност на ръководителите в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Администрацията на президента трябва да държи под особен контрол хода на неговата подготовка и реализация.

А сега бих искал да представя своята визия за основните направления на стратегията “Казахстан – 2050”.