Икономическата политика на новия курс – всеобхватен икономически прагматизъм, основан на рентабилност, възобновяване на инвестициите и конкурентноспособност

 1. Всеобхватен икономически прагматизъм

Какво означава това?

 

Нова кадрова политика

Основното условие за успеха новата икономическа политика трябва да бъдат кадрите. За целта се налага:

• 
  Да се усъвършенства управленският ресурс и ние разполагаме с резерви за това.
  

• 
  Успоредно с горното ние трябва да извличаме полза от международното разделение на труда, и по-конкретно – да привличаме външни кадрови ресурси за осъществяване на някои от задачите на новия ни курс чрез програми за аутсорсинг. Налага се също да привличаме най-добрите чужди специалисти на отворените пазари и да ги каним да работят у нас.
  

 

От принципно значение е поетапно да се осигури решаването на следните задачи до 2050 г.:

 

Първо, трябва да се модернизира макроикономическата политика на държавата.

Бюджетна политика

• 
  Трябва да възприемем нов принцип на бюджетна политика – да харчим само в рамките на възможностите си и да свием дефицита до максималния възможен минимум. Налага се да увеличим резерва си за “черни дни”, като осигурим неговата неприкосновеност в дългосрочен план.
  
• 
  Отношението към бюджетно-финансовите процеси трябва да е също толкова грижливо и добре обмислено, както към частните вложения. С други думи, нито едно бюджетно тенге не бива да се харчи напразно.
  

• 
  Държавният бюджет трябва да се съсредоточи върху продуктивни от гледна точка на дългосрочните перспективи общонационални проекти, като например диверсификацията на икономиката и развитие на инфраструктурата.
  

 

Данъчна политика

• 
  Необходимо е да се въведе благоприятен данъчен режим за онези данъкоплатци, които са заети в областта на производството и новите технологии. Тази дейност вече започна. Поставям задача тя да се усъвършенства: да се преразгледат всички действащи данъчни облекчения и те да станат максимално ефективни. 
  
• 
  Трябва да продължим политиката на либерализация на данъчното и систематизирането на митническото администриране. Налага се опростяване и свеждане до минимум на данъчната отчетност.
  

• 
  Прагматичното намаляване на данъчния надзор трябва да сведе до минимум диалога между стопанските лица и данъчната служба. В следващите пет години всички трябва да преминат към електронна (онлайн) отчетност.
  
• 
  От 2020 г. трябва да въведем практиката на данъчно кредитиране. Главната задача е да се насърчава инвестиционната активност на предприемачите.
  

• 
  Новата данъчна политика трябва да бъде социално ориентирана. За това е от 2015 г. да се изработят комплексни мерки за стимулиране, включително и такива, които предвиждат освобождаване от данъци на компании и граждани, влагащи средства в своето образованието и медицинското осигуряване, както и на своите семейства и сътрудници.
  

 

Парично-кредитна политика

• 
  С оглед на неблагоприятната ситуация в световната икономика ние трябва да осигурим защита на доходите на всеки казахстанец и да задържим инфлацията на приемливо за икономическия растеж равнище. Този въпрос не е само макроикономически, а засяга и социалните гаранции. И той е главният въпрос в дейността на Националната банка и на правителството, като се започне още от 2013 г.
  
• 
  Казахстанските банки, на свой ред, трябва да оправдават своето предназначение и да задоволяват нуждите от кредитен ресурс на реалния икономически сектор. При това не бива да отслабва контролът над финансовата система, необходимо е банките да изчистват проблемните си кредити и активно да се занимават с въпросите на финансирането. За целта Националната банка и правителството, координирани от администрацията на президента, трябва да разработят концептуално нова система на парично-кредитна политика, ориентирана към осигуряване на необходимите парични средства за икономиката.
  

• 
  Необходимо е постоянно да контролираме равнището на държавния дълг на страната.
  

• 
  Нужен е строг контрол на равнището на дълга на квазидържавния икономически сектор.
  

Инфраструктурата трябва да разширява възможностите за икономически растеж. Инфраструктурата следва да се развива в две направления: интегриране на националната икономика в глобалната среда, а също и придвижване към регионите във вътрешността на страната. 

• 
  Важно е вниманието да се съсредоточи върху излизането извън пределите на държавата за създаване на производствени транспортно-логистични обекти извън Казахстан, като внимателно се пресмятат ползите за нас. Налага се да надхвърлим рамките на съществуващите представи и да основаваме съвместни предприятия в региона и в целия свят – в Европа, Азия, Америка – като например пристанища в страни с директен излаз на море, транспортно-логистични центрове във възлови транзитни точки по света и т.н. С тази цел трябва да се разработи специална програма “Глобална инфраструктурна интеграция”.
  
• 
  Трябва да развиваме своя транзитен потенциал. В момента се осъществяват редица мащабни общонационални инфраструктурни проекти, в резултат на което би следвало до2020 г. транзитните превози да нараснат двойно, а до 2050 г. – десетократно.
  
• 
  Всичко трябва да бъде подчинено на главната задача – нашият износ да напредва само на онези световни пазари, където ще има дългосрочно търсене на нашата продукция и услуги.
  
• 
  Изграждането на инфраструктурата трябва също да е съобразено със закона за рентабилността. Необходимо е да се строи само там, където строителството ще доведе до развиване на нови фирми и откриване на нови работни места.
  

• 
  В страната ние трябва да изграждаме “инфраструктурни центрове”, за да “покрием” отдалечените райони или регионите с недостатъчна гъстота на населението с жизнено важни и икономически необходими инфраструктурни обекти. За целта е нужно да се осигури изграждане на изпреварваща инфраструктура на транспортната система.
  
• 
  Възлагам на правителството през 2013 г. да изработи и приеме “Държавна програма за развитие на инфраструктурата”.
  

В световен мащаб Казахстан не е особено голяма икономика. И следва да се управлява много ефективно. Страната трябва да функционира като единна корпорация, а държавата да бъде нейното ядро.

Силата на корпоративното мислене е в това, че всички процеси се разглеждат като едно цяло. Ръководителите на държавните сектори на всички равнища трябва да усвоят такова делово мислене.

Ще повторя още веднъж: трябва не просто да се разпределя бюджетът на страната, а да се инвестира обмислено и прецизно.

Главният критерий за ефективност е равнището на възвращаемост на капиталовложенията ни. Колкото по-бързо успеем за увеличим производствения потенциал на държавата си, толкова по-бързо Казахстан ще се превърне в пълноценен играч, а не в придатък на международния пазар.

• 
  “Движеща сила” на прехода към нова икономическа политика трябва да стане Националният фонд. Средства от Националния фонд следва преди всичко да се насочват към дългосрочни стратегически проекти. През 2013 г. натрупването на средства в Националния фонд трябва да продължи, но е нужно те да се използват изключително рационално и обмислено.
  
• 
  Държавата в лицето на националните компании трябва да стимулира развитието на икономиката на бъдещето с оглед на секторите, които ще възникнат в резултат на Третата индустриална революция. Нашата индустрия трябва да употребява най-новите комбинирани материали, които ние следва да произвеждаме в своята страна.
  
• 
  Държавата трябва да стимулира разгръщането на транзитния потенциал в сферата на информационните технологии. Към 2030 г. през Казахстан трябва да преминават не по-малко от 2–3% от световния информационен поток. Към 2050 г. тази цифра трябва най-малкото да се удвои.
  
• 
  Необходимо е също да се насърчават частните компании да влагат свои средства в изследвания и иновации. Искам изрично да подчертая, че внедряването на иновации е много важно, но не е самоцел. Реална изгода страната ни ще има само тогава, когато има търсене на новите ни технологии, когато на пазара има интерес към тях. В противен случай иновацията е напразно пилеене на пари.
  

• 
  Трябва да приключи практиката на избирателна подкрепа за отделни компании или отрасли. Ще подкрепяме само онези отрасли, които изпълняват социално важни, стратегически функции и са доказали своята ефективност.
  

Налага се да използваме ресурсите си като важно стратегическо преимущество на Казахстан за осигуряване на икономически растеж, за мащабни външнополитически и външноикономически договори:

• 
  Още сега е наложително максимално да се ускори излизането на нашите суровини на международните пазари, които в случай на нов финансов крах ще се дестабилизират. Основните ни вносители могат значително да свият покупките си на суровини, а цените – рязко да паднат. А нашата изпреварваща стратегия ще ни позволи много бързо да натрупаме средства, преди да започне дестабилизиране на пазарите. По-късно тези средства ще помогнат на страната ни да преживее евентуален период на глобална криза.
  
• 
  Технологическата революция променя структурата на употреба на суровините. Например внедряването на технологията на комбинирани материали и нови видове бетон обезценява залежите от желязна руда и въглища. Ето още една причина да увеличаваме темповете на добив и доставка на природни ресурси за световните пазари, за да използваме сегашното голямо световно търсене в интерес на страната.
  

• 
  Без да преставаме да бъдем голям играч на пазара на въглеводородни суровини, ние трябва да развиваме производството на алтернативни видове енергия, активно да внедряваме технологии, използващи енергията на слънцето и вятъра. Разполагаме с всички необходими възможности. Към 2050 г. на алтернативните и възобновяеми видове енергия трябва да се пада не по-малко от половината от цялата енергия, използвана в страната.
  

Ако нацията иска да се възползва от приходите от суровинни ресурси след 35 години, подготовката за това трябва да започне още отсега. Нужно е да разработим специална стратегия – да определим приоритетите и партньорите си, за да планираме какво е необходимо да се свърши години напред – така, както правят всички големи корпорации и концерни.

Ето я главната поука от собствената ни история: подготовката и преговорите за Кашаган започнахме преди почти две десетилетия, а резултати имаме едва сега.

Основни направления при разработване на стратегията:

• 
  За да бъдат заинтересувани регионите да привличат инвестиции, трябва да бъде отменен мораториумът върху използване на земните недра.
  
• 
  Трябва да преминем от обикновени доставки на суровини към сътрудничество в областта на преработване на енергийните ресурси и обмен на нови технологии. Към 2025 г. трябва напълно да задоволим собствения си пазар с горивно-смазочни материали, отговарящи на новите екологични стандарти.
  

• 
  Ще привличаме инвеститори само при условие, че доставят в страната ни най-новите технологии за добив и преработка. Ще разрешим на инвеститорите да добиват и използват нашите суровини само срещу организиране на най-модерни производства на територията на нашата страна.
  
• 
  Казахстан трябва да се превърне в регионален магнит за инвестиции. Нужно е страната ни да стане най-привлекателната в Евразия за инвестиции и за обмен на технологии. Това е изключително важно. Трябва да покажем на инвеститорите какви са нашите преимущества.
  
• 
  Всички предприятия за добив следва да внедряват само екологично безвредни производства.
  

В интерес на бъдещето на нацията и сигурността на държавата е нужно да се създаде стратегически “резерв” от въглеводородни суровини. Стратегическият резерв ще бъде фундаментът на енергийната сигурност на страната. Така ще създадем още един отбранителен ешелон при евентуални икономически сътресения.  

***

Пето, нужен ни е план за следващата фаза на индустриализацията.

След две години ще завърши първата петилетка от осъществяването на програмата за усилена иновационна индустриализация.

Правителството трябва да изготви подробен план за следващата фаза на индустриализацията. Необходим ни е сценарий за развитието на перспективните технологични направления.

Като резултат, делът на износа на неенергийни суровини в общия обем на износа следва да нарасне двойно до 2025 г. и тройно до 2040 г. 

• 
  Към 2050 г. Казахстан трябва изцяло да обнови своите производствени активи в съответствие с най-новите технологични стандарти.
  

• 
  Ние трябва да развиваме нови производства, наблягайки на разширяването на неенергийния сектор, ориентиран към износ.
  

• 
  Трябва да съсредоточим Държавната програма за ускорено индустриално-иновационно развитие върху вноса на промишлени мощности и обмен на технологии. За целта ни е необходима допълнителна програма за основаване и развитие на съвместни международни компании и изгодни за страната партньорства.
  

• 
  До 2030 г. Казахстан трябва да разшири нишата си на световния пазар на космическите услуги и да доведе до логичния им завършек редица започнати проекти. Имам предвид монтажно-изпитателния комплекс за космически апарати в Астана, космическата система за дистанционно сондиране, националната система за космически мониторинг и наземната инфраструктура, спътниковата навигационна система с висока степен на точност.
  
• 
  Следва да продължи развитието на двата водещи иновационни клъстера – Университета”Назарбаев” и Парка на иновационните технологии. Налага се ускорено да преминем към нисковъглеродна икономика.
  

Мощен тласък за прехода на страната към “зелен” път на развитие се очаква да даде предстоящият ЕКСПО 2017 в Астана. В столицата ни ще бъдат представени най-добрите световни постижения на науката и техниката. Много казахстанци ще могат със собствените си очи да видят “енергията на бъдещето”, към която се стремим.

***

Тук аз повдигнах най-принципните въпроси, от които ще зависи подготовката на страната за Третата индустриална революция.

За да се превърнем в лидер на световния селскостопански пазар и да увеличим селскостопанското производство ни е нужно:

• 
  Да увеличим посевните площи. Ще отбележа, че не всички страни разполагат с подобна възможност.
  
• 
  Да осигурим значително повишение на добива най-вече чрез внедряването на нови технологии.
  
• 
  Имаме голям потенциал за изграждане на фуражна база за животновъдство на световно равнище.
  
• 
  Трябва да създадем национални конкурентноспособни марки, като акцентираме върху тяхната екологичност. Като резултат поставям пред нашия аграрно-промишлен комплекс задачата да се превърнем в глобален играч в областта на екологично чистото производство.
  

Това е основа задача. Тук ни е нужно:

• 
  Да променим културата на земеделието и да възродим нашите традиции в животновъдството с оглед на новите научни, технологически и управленски постижения.
  
• 
  Да уточним на масовото производство на кои продукти ще заложим, за да завоюваме големите експортни пазари.
  

Още през 2013 г. възлагам на Правителството:

• 
  Да приеме нова програма за развитие на аграрно.промишления комплекс на страната до 2020 г.
  
• 
  До 2020 г. да увеличи 4,5 пъти размера на държавната помощ за селското стопанство.
  
• 
  Да се изработи система от законодателни и икономически стимули за създаване на средни и едри селскостопански производства, ориентирани към прилагане на най-модерните аграрни технологии.
  
• 
  Да се въведат по-високи данъчни ставки за земи, които не се обработват след изтичане на определен период след предоставянето им.
  

За селскостопанските ни нужди са ни потребни колосални количества вода. Във връзка с това трябва:

• 
  Задълбочено да се проучи челният опит по решаване на проблема с водоснабдяването в другите страни, например в Австралия, и да се използва в нашите условия.
  
• 
  Да се внедряват най-съвременните вододобивни технологии за добиване и благоразумно използване на подземните води, запасите от които у нас са значителни.
  
• 
  В аграрно-промишления сектор да се премине комплексно към водоспестяващи технологии.
  

Необходима е цялостна промяна в мисленето на нашето общество. Налага се да престанем да пилеем водата – едно от най-скъпоценните ни природни богатства.

До 2050 г. Казахстан трябва веднъж завинаги да реши проблема с водоснабдяването си.

Възлагам на правителството да разработи дългосрочна държавна програма за водата, в която на първия етап до 2020 г. да реши проблема с осигуряване на питейна вода за населението, а на втория до 2040 г. – с напояването.

 

Родното предприемачество е движеща сила на новия икономически курс.

До 2030 г. делът на малкия и средния бизнес в икономиката трябва да нарасне поне два пъти.  

Първо, длъжни сме да създадем условия човек да може да се изпробва в бизнеса, да стане пълноценен участник на извършващите се в страната икономически преобразования, а не да чака държавата да реши всичките му проблеми вместо него.

Важно е да повишим общото равнище на деловата култура и да насърчаваме предприемаческата инициатива.

• 
  Да се насърчава стремежът на малкия и средния бизнес да се обединява и кооперира и да се създаде система за подпомагането и поощряването му.
  

• 
  Да се развива вътрешният пазар чрез поощряване на местните бизнес инициативи и минимално, но строго регулиране.
  
  • 
    Да се предвиди въвеждане на нова, по-строга система за търсене на отговорност от държавните чиновници, които поставят изкуствени пречки пред бизнеса. 
    
  • 
    Предвид новите реалности, включително участието ни в Единното икономическо пространство, предстоящото ни членство в СТО, да се усъвършенстват механизмите за подпомагане на родните производители и да се вземат всички необходими мерки за защита и съдействие на техните интереси.
    

За съжаление, съществуващите в момента недостатъци в системата на данъчно облагане на малкия средния бизнес спъват тяхното развитие и растежа им. Ето защо правителството трябва до края на 2013 г. да внесе законодателни промени, насочени към ясно разграничаване на понятията микро, малък, среден и едър бизнес. При това бремето на малките и средните делови сегменти не бива да се увеличава.  

Възлагам на правителството до края на първото полугодие на 2013 г. да отмени всички разрешителни и лицензи, които нямат директно влияние върху сигурността и ежедневните дейности на казахстанските граждани и да ги замени с уведомления.

В законодателен план е необходимо да се създадат условия, при които бизнесът сам ще регулира въпроса за контрола на качеството на предлаганите стоки и услуги. Трябва да разработим нова система за защита правата на потребителите, като ги освободим от системата за вземане на съдебни решения от няколко инстанции.