Първо. Новият казахстански патриотизъм

Без увереност в бъдещето няма как да се изгради пълноценна държава. Жизнено важно е целите на държавата и гражданите да съвпадат във всички направления. Ето коя е главната задача на държавата.

Гражданите вярват на държавата само когато съществува перспектива, когато има възможности за развитие, за личностно и професионално израстване.

Държавата и народът трябва да го осъзнаят и да работят заедно.

Трябва да възпитаваме себе си и децата си в духа на новия казахстански патриотизъм. Той е преди всичко гордост от страната ни и нейните постижения.

Но днес, на новия етап на сполучилата ни държава, такова разбиране вече е недостатъчно. Трябва да разглеждаме този въпрос прагматично.

Ние обичаме страната си и се гордеем с нея, ако държавата гарантира на всеки свой гражданин качество на живот, сигурност, равни възможности и перспективи.

Само такъв подход ще ни осигури прагматичен и реалистичен поглед върху въпроса за патриотизма и възпитанието в патриотичен дух.

До 2050 г. трябва да изградим такава политическа система, при която всеки гражданин на Казахстан ще бъде напълно сигурен в утрешния си ден, в своето бъдеще.

Нашите деца и внуци също трябва да предпочетат да живеят в родината си, защото тук ще им е много по-добре, отколкото в чужбина. Всеки гражданин на нашата страна трябва да се почувства стопанин в своята земя.

Второ. Равни права за гражданите от всички етнически групи

Всички ние сме казахстанци и имаме равни права и равни възможности.

Новият казахстански патриотизъм е онова, което ще обедини цялото общество независимо от етническите различия.

Ние сме многонационално общество. И що се отнася до междуетническите отношения, не бива да има каквито и да било двойни стандарти.

Всички в държавата трябва да са равноправни. Не бива да има “добри” и “лоши” по етнически или какъвто и да е друг признак.

За мен този въпрос не подлежи на обсъждане. Ако сме ощетили някого по етнически признак, значи сме ощетили всички казахстанци.

Няма и не бива да има никакви преференции за един или друг етнос, правата и задълженията са еднакви за всички. 

Изграждаме общество на равните възможности, общество, в което всички са равни пред закона.

Не бива ни за миг да допускаме мисълта, че получаването на образование, постъпването на работа и израстването в кариерата ще зависят от етническата принадлежност.

Изисквам от правителството и акимите да въдворят ред в трудовата политика. На работа, и особено в органите на местната власт трябва да се подбират най-добрите без оглед на етническата им принадлежност. Критерият е един-единствен – безукорна етичност и професионализъм. Необходимо е да се приключи с едностранчивостта, наблюдавана при подбора на кадрите в министерствата и в акиматите на всички равнища.

В обществото ни не бива да има “излишни” или “чужди”, “наши” и “техни”. Не можем да си позволим да оставим “зад борда” нито един гражданин на нашата страна. Всеки казахстанец трябва да усеща подкрепа и опора от властта.

Всеки, който се опита да всява раздор и да нарушава етническия мир на нацията ни, трябва да се преследва от закона.

И върху всеки казах лежи особена отговорност за това.

  

Необходимо е да разберем, че ерата на многонационалните държави остана в миналото.

Казахстан е нашата земя, земя, която от векове е принадлежала на нашите предци. Земя, която ще принадлежи на нашите потомци. И върху нас лежи отговорността на нашата земя да царят мир и спокойствие.

Трябва да бъдем истински стопани на земята си – гостоприемни, радушни, щедри, толерантни.

Ако искаме тя да бъде силна и могъща държава, не бива сами да клатим лодката, да рушим крехкия мир и реда.

Ни бива да допускаме никой да сее раздор и страх в нашата благословена земя.

Трябва да запомните моето искане и повелята на времето – да живеем в мир и разбирателство. Съществуват много както вътрешни, така и външни сили, на които им се иска да използват “междуетническия разкол”, да взривят спокойствието ни отвътре и да попречат на укрепването на нашата държава.

Не се поддавайте!

Трябва да се усъвършенстваме, да бъде достойни хора и само в такъв случай ще ни уважават, ще уважават историята, културата, традициите и езика ни.

 

Трето. Казахският език и езиковото триединство.

Отговорната езикова политика е един от главните фактори, консолидиращи казахската нация.

 

(1) Казахският език е нашата духовна опора.

Нашата задача е да го развиваме, като активно го използваме във всички сфери. Трябва да оставим на потомците си съвременен език, в който към опита на много поколения предци хармонично прибавим и своя забележителен принос. Всеки уважаваш себе си човек трябва самостоятелно да реши тази задача.

Държавата, от своя страна, прави много, за да укрепи позициите на държавния език. Необходимо е да продължим да изпълняваме комплексните мерки за популяризиране на казахския език.

• 
  Налага се от 2025 г. да преминем към латиница, да заменим азбуката си с латински букви. Нацията трябва да реши този принципен въпрос. Веднъж вече се предприемали такава стъпка в историята си.
  

• 
  Длъжни сме да модернизираме казахския език, да го осъвременим, да постигнем консенсус по проблемите на терминологията, веднъж завинаги да решим въпроса с превода на казахски на възприетите международни понятие и чуждици. Въпросът не бива да се решава само от тесен кръг специалисти. Правителството трябва да изясни нещата.
  

Предлагам да се състави списък от, да речем, минимум сто книги, написани на съвременен език, и те да бъдат преведени на съвременен казахски език. Вероятно трябва да се обяви конкурс сред младежта – нека те ни подскажат какво за тях е най-интересно и полезно.

***

Политиката за развитие на казахския език не бива да доведе до откъсване от него, и то сред казахите. Напротив, езикът трябва да се превърне в обединител за народа на Казахстан. За целта езиковата политика трябва да се осъществява грамотно и последователно, без да се ощети нито един от езиците, на които говорят казахстанците.

В момента се създават всички условия за това.

Днес вече над 60% от учениците се обучават на държавния език и той се изучава във всички училища. Това означава, че ако детето тръгне на училище тази година, след десет-дванадесет години ще израсне ново поколение казахстанци, до един владеещи казахски.

 

Така докъм 2025 г. казахският език ще преобладава във всички области на живота, ще се превърне в език за повсеместно общуване. И това безусловно ще е сред най-главните постижения на държавата ни. Нашият суверенитет, нашата независимост най-сетне ще постигне онова, което свързва нацията – родния език. То ще е най-голямата перла в короната на суверенността на нашата държава.

  

(2) В момента предприемаме енергични мерки да създадем условия децата ни да изучават руски и английски наред с казахския.

Триезичието трябва да бъде поощрявано на държавно равнище.

Към руския език и кирилицата трябва да се отнасяме също толкова грижливо, както към казахския език. За всички е очевидно, че знаенето на руски език е историческо преимущество за нацията ни.

Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че благодарение тъкмо на руския език вече не един век казахстанците получават допълнителни знания, разширяват кръгозора си и своя кръг на общуване както в страната, така и извън нея.

Трябва да направим пробив в изучаването на английския език. Знаенето на този “лингва франка” на съвременния свят ще разкрие пред всеки гражданин на страна безгранични нови възможности.

Четвърто. Култура, традиции и самобитност.

Традициите и културата са генетичният код на нацията.

Казахите и представителите на другите народи, населяващи страната ни, успяха да опазят самобитната си култура въпреки тежестите и несгодите на царизма, революционните сътресения и тоталитаризма.

Нещо повече, през годините на независимостта, въпреки глобализацията и “уестърнизацията”, културните ни темели заякнаха забележимо.

Казахстан е уникална страна. В нашето общество причудливо са се слели и се допълват и подхранват най-разнообразни културни елементи.

Нужно е да опазваме националната си култура и традициите си в цялото им многообразие и величие, да събираме късче по късче своето културно достояние.

Нашата история ни учи, че страната е силна само когато народът е единен. Ето защо единството на казахите е главен въпрос за нас.

Кой освен нас е заинтересован от изграждането на силен Казахстан? Отговорът е ясен.

Изправени сме пред проблеми, с които са се сблъсквали всички народи в различни периоди от историята си. Справилите се с тях са се превърнали в силни нации и държави.

Като лидер на нацията се безпокоя от появата на сили които искат да разрушат отвътре казахското единство.

Онзи, който се поддава волно или неволно, започва да се дели по различни признаци и преди всичко по Шежире.

 

Пето. Ролята на националната интелигенция

Навлизаме в период на развитие на своята държавност, когато въпросите на духовното ще са също толкова значими като въпросите от икономическо, от материално естество.

Интелигенцията винаги е играла основна роля в духовното развитие.

Казахстан – 2050 трябва да се превърне в общество на прогресивните идеали.

Интелигенцията е призвана да предостави фундамента на съвременните възгледи на нашето общество.

Нужно ни е да показваме и създаваме нови “Герои на нашето време”, които да служат за ориентир на младежта.

Днешните казахстанци от всички народности и вероизповедания са равноправни граждани на своята страна.

Казахският народ и държавният език са обединяващото ядро на развиващото се казахстанско гражданско общество.

Създаваме справедливо общество, в което всеки да може да каже: “Аз съм казахстанец и всички врати са отворени за мен в моята страна!”

Днес всички врати са отворени, всички възможности, всички пътища са достъпни за гражданите ни.

Много сме и всички ние сме една страна, един народ.

Да бъде полезен за страната си, отговорен за съдбата на своята Родина е дълг и чест за всеки отговорен политик, за всеки казахстанец.

Превърнахме ценностите единство и разбирателство в темел на обществото, в основа на нашата специфична казахстанска толерантност.

Трябва грижливо да предаваме тези ценности на всяко бъдещо поколение казахстанци.

 

Шесто. Религията в Казахстан през XXI в.

Днес е особено актуален въпросът за нетрадиционните за нашия народ религиозни и псевдорелигиозни течения.

Някои младежи безкритично възприемат това чуждо схващане за живота, защото имунитетът към външни псевдорелигиозни въздействия у част от обществото ни е слаб.

Нашата Конституция гарантира свобода на вероизповедания, така е. Но кащто е известно, няма неограничена свобода – това е хаос. Всичко трябва да се извършва в рамките на Конституцията и законите.

Всеки има право на избор. Към избор на религиозни предпочитания следва да се подхожда с голяма отговорност, защото от тях зависи начинът на живот, битът, а често и целият живот на човека.

Днес, в ерата на интернет и високите технологии, веки човек трябва да има у себе си “филтър” за колосалния поток информация.

Нашите жени имат своя национална гордост, свой традиционен стил на обличане, но тя е прикрита със скромност, с която ние, мъжете, често злоупотребяваме.

Трябва да формираме религиозно съзнание, съответстващо на традициите и културните норми на страната. Трябва да подбираме най-добрите модели на поведение. Стратегията, която провъзгласявам, подготвя народа ни да живее в XXI в., а не в Средновековието.

***

Особена загриженост предизвиква т. нар. религиозен екстремизъм. Общата ни загриженост се споделя и от духовните йерарси.

Не бива да допускаме агресивен и разрушителен фанатизъм да подмени искрената вяра във Всевишния.

Слепият фанатизъм е напълно чужд на психологията и манталитета на нашия миролюбив народ. Той противоречи на ханафитския мазхаб, към който се придържат правоверните в Казахстан.

Екстремизмът и тероризмът в Казахстан имат криминална, а не идейна основа. Зад псевдорелигиозната риторика се крие престъпна дейност, подкопаваща основите на обществото.

Това е атака срещу мира и стабилността в страната ни. Това е тест за устойчивостта на нашата държавност и гражданска зрялост.

• 
  Необходимо е да усъвършенстваме законодателството си с цел да пресечем проявите на религиозен радикализъм и екстремизъм. Необходимо е също да усъвършенстваме антитерористичното си законодателство. Държавата трябва да възпира екстремизма и радикализма, откъдето и да идват.
  
• 
  Трябва да създадем нови, надеждни механизми за преодоляване на социалните, етническите и религиозните напрежения и конфликти. Необходимо е сурово да се пресича дейността на нетрадиционните секти и съмнителните псевдорелигиозни течения.
  
• 
  Налага се да задълбочим профилактиката на религиозния екстремизъм в обществото, особено сред младежта.
  
• 
  Необходимо е също да се възползваме от преимуществата, които ни дава Конгресът на лидерите на световните и традиционните религии. Въз основа на тази платформа за диалог трябва да създадем нова платформа за уреждане на конфликтите на религиозна основа.
  
• 
  Трябва да бъдем готови да посредничим в горещите точки в региона, в рамките на Близкия Изток и дори на глобално равнище за уреждане на религиозни и етнически конфликти.
  

Сегашните и бъдещите казахстански политици и всички казахстанци трябва ясно да го осъзнаят.

Възлагам на правителството заедно с моята администрация да подготви Държавна програма за борба с религиозния екстремизъм и тероризма.

Същевременно искам да предупредя нацията, че борбата с екстремизма не бива да се превръща в лов на вещици и да се изражда в борба с религията.

Към религиозните въпроси трябва да се подхожда обмислено и много предпазливо. Държавата не бива да се меси във вътрешните работи на религиозните общини. Трябва свято да тачим принципа на свобода на съвестта, традицията на толерантност и веротърпимост.

 

Уважаеми казахстанци!

Днес аз отправям своето обръщение към всекиго от вас.

 

Как виждам бъдещето на Казахстан?

Твърдо сам убеден, че казахстанците през 2050 г. ще са общество от образовани и свободни хора, говорещи три езика.

Те ще са граждани на света. Ще пътуват. Ще бъдат отворени към новите знания. Ще са трудолюбиви. Ще са патриоти.

Убеден сам, че Казахстан през 2050 г. ще бъде общество на всеобщ труд. Държава със силна икономика, в която всичко се прави в името на човека. С най-доброто образование, с най-доброто здравеопазване. Там царят мир и спокойствие. Гражданите са свободни и равноправни, а властта е справедлива. Там се зачита върховенството на закона. 

Вярвам, че сме на прав път и нищо не може да ни отклони от него.

***

Не бива да забравяме, че можем да отговорим адекватно на предизвикателствата на времето само ако опазим своя културен код: езика, духовността, традициите, ценностите.

Ще се изразя на разбираем особено за младежите език. Кога засича компютърната програма?

При грешка в програмния код. Същото е и в живота. Ако нацията изгуби своя културен код,  разрушава се и самата нация. Не бива да го допускаме!

Вярвам, че достойната ни история, паметта на славните ни деди ще ни помогнат да се справим с трудностите на настъпващото време. Историята е свидетел, че в сложни времена народът ни винаги се е обединявал и е превръщал несгодите в победи.

Ако шестима са поотделно, всичко ще остане празни приказки.

Така е било преди около 300 години в местността Анъракай, където казахите са се обединили. Тогава предаността към родната земя и здравият разум вземат връх. В онзи подвиг са участвали прадедите на всекиго от нас.

По същия начин от нас, от нашето единство зависи как ще преодолеем бъдните трудности. Предците ни не случайно са казвали: “Топлината на Родината сгрява повече от огъня”.

Обръщам се към по-възрастното поколение. Вашата мъдрост трябва да помогне на по-младите поколения да налучкат правилния път, да обичат Родината.

Обръщам се към средното поколение – вие преживяхте разпадането на една страна и възраждането на независимата ни държава. Тогава беше време на сложни и трудни решения. Придобитият от вас опит е безценен капитал, който ще помогне на всички да се справят с несгодите.

И накрая се обръщам се към нашата младеж. Вие въплъщавате всичките ни надежди за бъдещето. Всичко, което правим днес, е за вас. Повечето от вас са на толкова години, на колкото е и нашият независим Казахстан. А през 2050 г. вие ще сте зрели граждани, взели участие в изпълнението на тази програма. Вие ще определяте по-нататъшния път на страната ни.

Израснали сте в независима държава – нещо, от което ние бяхме лишени. Новото ви независимо мислене ще поведе страната към нови цели, които на нас днес ни се струват далечни и недостижими. 

Призовавам целия народ да се въоръжи с вечните си качества – усърдие, трудолюбие и целеустременост – които ще ни помогнат да устоим и да изградим достойно бъдеще за своята Родина.