ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията

Изтегляне 3.18 Mb.

страница	24/27
Дата	26.05.2017
Размер	3.18 Mb.
	#22058
Тип	Анализ

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27

АНЕКС V ПРИМЕРИ

В Глава 6 от основната част на документа са представени обобщения на следните примери.
Заглавие: №: 1
Подбор на специфични замърсители чрез текущата работа за изпълнение на Директива на Съвета 76/464/EEC^⁴ (Заустване на опасни вещества – ЗОВ)
Вид въздействие:

Повишено замърсяване с химикали, токсини, екотоксини, натрупване на вторично отравяне

Вид натиск:

Точкови и дифузни източници на химикали

Вид анализ или инструменти:

Рамковата директива за водите изисква разработване на мерки срещу замърсяването, за да се постигнат целите. От една страна, приоритетните вещества (Анекс X) се регламентират в Член 16. От друга страна, трябва да се идентифицират други специфични замърсители на ниво речен басейн (район на басейново управление) (виж Раздел 3.5 от ръководството).

Директива на Съвета 76/464/EEC вече предвижда такива механизми в член 7, според който страните членки разработват програми за намаляване на замърсяването от специфичните замърсители, представени в списък II от Директивата. Така наречените “вещества от списък ІІ” също трябва да бъдат включени в групите замърсители, които са подобни на тези, представени в Анекс VIII от РДВ.
Препоръчва се (и до известна степен е задължително) това изискване на Директива 76/464/EEC да се изпълни в максимална степен за първи анализ на натиска и въздействията по Рамковата директива за водите, тъй като:

Преходните разпоредби (виж член 22 (2) до (6)) предвиждат, че изпълнението на 76/464/EEC е минимално изискване и трябва да се гарантира плавен преход, тъй като изискването на директивата ще бъде отменено през 2013;
Решенията на Европейския съд, които трябва да бъдат спазвани;
Опитът и познанията в страните членки и страните кандидатки за членство (с които в момента се разработват програми за намаляване на замърсяването като част от техните предприсъединителни ангажименти).

Налице е и допълнителна информация за отношенията между 76/464/EEC и РДВ (виж използваната литература).

Изисквания за данни и информация

В зависимост от използвания подход, е необходима следната информация:

Основни характеристики (например физикохимични свойства, постоянство, (еко-) токсичност, бионатрупване);
Описание на емисиите (например Европейски регистър на замърсяващите емисии (EPER)^⁵, член 11 от Директива 76/464);
Данни за пазарите и видовете ползване;
Съществуващи данни от наблюдения (до 2006);
Данни от контрол, експлоатация, проучване и наблюдение (след 2006);
Потенциални източници и трасета на емисиите;
Съдба и поведенчески модели;

Кратко описание и фигури

Основната група замърсители, предвидени в Анекс VIII включва редица отделни вещества. От страните членки зависи да съставят подходящ списък със “специфични замърсители”, които да бъдат оценявани. Методологията за идентифициране на специфичните замърсители, обаче, не е предвидена в Директивата. Следователно се препоръчва идентифицирането на специфичните замърсители по Рамковата директива за водите да бъде извършено според подходите, представени в Директива 76/464/EEC и процедурите за определяне на приоритети при подбора на приоритетните вещества.

Очевидно е, че 33-те приоритетни вещества^⁶ и осемте вещества от списък I^⁷ от 76/464/EEC, които не са включени в Анекс X от РДВ в анализа на натиска и въздействията, тъй като те ще формират “химичния състав”.
За други специфични замърсители, началната точка са веществата, идентифицирани в списък II по член 7 от 76/464/EEC. В допълнение, може да се състави списък на кандидат замърсители, който да бъде началната точка в процеса на проучване и определяне на приоритети, който се провежда в няколко етапа.
И накрая, процесът на приоритизиране, разработен на европейско ниво, т.нар. COMMPS^⁸ може да бъде използван допълнително за окончателния подбор на специфични замърсители на ниво речен басейн. Нещо повече, резултатите от експертния консултантски форум за приоритетни вещества могат да бъдат също полезни за анализа на натиска и въздействията от други специфични замърсители.
Въз основа на опита от изпълнението на Директива 76/464/EEC, страните членки са използвали различни подходи за идентифициране на “специфичните вещества от списък II”. Въпреки това, ако говорим абстрактно, съществуват два основни подхода, които могат да бъдат използвани при идентифициране на възможните специфични замърсители:

Подход отгоре надолу – този подход започва с “универсалните химикали” и разчита на всички налични познания за веществата, за да се подберат тези вещества, които имат отношение към района на басейново управление;
Подход отдолу нагоре – този подход е насочен към тези територии, в които съществуващите данни (биологични и химични) ясно доказват, че целите не могат да бъдат изпълнени. В допълнение, наличната информация може да бъде допълнена със специфичен, целеви и кратък проучвателен мониторинг.

В повечето случаи, страните използват комбинация от двата подхода.

Използвана литература

“Проучване за приоритизирането на вещества, опасни за водната околна среда” Служба за официални публикации на Европейската общност, 1999 (ISBN 92-828-7981-X)^⁹

Проучване по искане на Европейската комисия: “Оценка на програмите по член 7 от Директива на Съвета 76/464/EEC” (ноември 2001)^¹⁰
Резюме от Семинар на тема “Директива за заустване на опасни вещества (76/464/EEC) – Извлечени поуки и преход към Рамкова директива за водите”, 1-2 юли 2002 в Брюксел (предоставя се при поискване).
В допълнение, текущият проект на Европейската комисия на тема “Преходните разпоредби на Директива на Съвета 76/464/EEC и свързаните с Рамковата директива за водите 2000/60/EC директиви” ще извлече специфични резултати по отношение на горепосочените аспекти. Освен това, Експертния консултантски форум за приоритетни вещества ще допринесе за резултати, които могат да бъдат полезни за подбора на други специфични вещества. Тези доклади и горепосочената информация можете да намерите на страницата на ГД Околна среда: www.europa.eu.int/comm/environment/water.
За повече информация

Joachim D’Eugenio

c/o European Commission

Directorate-General Environment

Unit B.1: Water, Marine and Soil

Tel. +32-2-299.03.55

Email: joachim.d’eugenio@cec.eu.int

Заглавие: №: 2

ПЛАНОВЕ ЗА КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ ВЪВ ФЛАНДРИЯ (Белгия)
Вид въздействие:

Състояние и промяна на качеството на водата на повърхностните води.

Вид натиск:

Точкови и дифузни източници от домакинства, промишленост и селско стопанство и (пречиствателни станции за отпадни води)

Тип анализ или инструмент:

Точков източник – домакинства: брой жители x фактор замърсяване (PE)

Точков източник – промишленост (само основните компании): извадкови резултати от зауствания

Точков източник – селско стопанство:

- населението е включено в домакинствата;

- животни: видове (брой животни х екскрементни фактори).

Точков източник пречиствателни станции за отпадни води: извадкови резултати от зауствания

Дифузен източник – домакинства: брой жители x фактор замърсяване x фактор намаляване

Дифузен източник – селско стопанство: модел SENTWA (изчисляване на загубите хранителни вещества)

Намаляване на товара: баланс на масата GWQP; модел SIMCAT (WRc – модел за качеството на водата)

Състояние на водните обекти: биологично (Belgian Biotic Index), физикохимично (Pratiindex)
Изисквания за информация и данни

Основна информация: карта на водосборните басейни, PE-еквиваленти, EQS, списък на основните промишлени замърсители.

Променливи: брой население, промишлени зауствания и зауствания от пречиствателни станции, видове добитък, движение на торовете, описание на реализираните и планирани проекти за саниране, данни за качество на водата, воден дебит, товар и скорост на движението от пречиствателни станции за отпадни води, производство и премахване на шлам от пречиствателни станции за отпадни води, разрешени промишлени товари, разходи по проекти за саниране.
Кратко описание и фигури

С изключение на движещите сили, подходът се използва за качеството на водите в рамката ДНСВР. На ниво водосборен басейн, се оценяват видовете натиск (заустване и вливане) и ефектите от тях върху качеството на водните обекти, като се отчитат точковите и дифузните източници на замърсяване от домакинства, промишленост, селско стопанство и пречиствателни станции за отпадни води. Описва се реалното състояние и развитието на качеството на водите на водните обекти през последното десетилетие.

На ниво натиск (заустване и вливане) и състояние, се отчитат общите физични и химични замърсители (Q, BOD, COD, N, P, SM, O2, и др.) (а в някои случаи и тежки метали) и се изчисляват товарите. За три от параметрите (COD, азот и фосфор) се изчисляват така наречените ‘баланси на натоварване’. По такъв начин е възможно да се изчисли намаляването на товарите (на ниво вливане и заустване), за да се постигнат стандартите за екологично качество (СЕК) (виж Фигурата).
Описани са политическите инструменти, които предвиждат редица мерки за анализите на сценариите и разходите (виж Фигурата). Направен е първи опит за анализи на сценария в резултат на което е разработен такъв за домакинствата, промишлеността и селското стопанство. Следователно, мерките трябва да бъдат остойностени. Резултатът от това упражнение показва дали предложените мерки са достатъчни за постигане на СЕК в бъдеще. Резултатите се представени в 2 вида доклади: обобщаващ доклад, в който са представени балансите на натоварване (в частност намаляването на товарите) и подробен научно-технически документ, описващ всички аспекти на качеството на водата. Научно техническият документ се състои от ръководство, което описва рамката и всички използвани източници и инструменти, а докладът съдържа цялата основна информация, резултатите и заключенията. В анекс е представен списък на таблиците и фигурите.
Методът се използва за приблизително 260 водосборни басейна (хидрографски зони) с 11 речни водосборни басейна във Фландрия. Данните, събрани в 24 таблици са представени последователно и представят информация за пробите/ мониторинтга на отпадните води и качеството на водите, товарите и намаляването на товарите, както и описание на водосборните басейни и функциониращите пречиствателни станции за отпадни води, видовете водоползване и др. по отношение на целевите групи.
От особена важност е:

рамката за всички аспекти на качеството на водата (виж Фигурата). Тази рамка е динамична, тъй като може да се разшири с нови теми, например анализи на рентабилността;
използването на показатели за натиск (отношения), които позволяват сравнение на резултатите – от една страна – от източниците на замърсяване на ниво заустване, вливане и след изпълнение на мерките за саниране, а – от друга страна – между източниците на замърсяване (домакинства, промишленост и селско стопанство) без отношение на засегната повърхност;
наличието на информация на ниво водосборен басейн, която да се сумира за всяко друго по-висше хидроложко ниво (например речен басейн);
изчисляване на намаляването на товарите (виж Фигурата: намаляване на вливането), изпитано по отношение на различни СЕК. Хидроложките зони могат да бъдат ранжирани според изпитаните приоритети за намаляване въз основа на правни или екологични СЕК за COD, N и P. Пример: изпитано при СЕК 0.3 mg/l P, намаляването на товара в речния басейн на Nete трябва да достигне 85% или 1.924 kg/d; делът на домакинствата за това е около 25% или 481 kg/d; намаляването е изключително високо (> 75%) в 10 хидроложки зони.

Съкращения: COD: необходимост от кислород, СЕК: Стандарт за екологично качество, GWQP: (Общ) План за качеството на водите, N: азот, P: фосфор, PE: еквивалент на население, ПСОВ: пречиствателни станции за отпадни води.

Използвана литература

VMM, 2001. План за общо качество на водата Nete. 61 стр. (Резюме на английски език).

/VMM, 2000. Plan Général de la qualité de l’Eau de l’Yser. 66 стр. (Резюме на френски език)./ (по-подробни версии на ПОКВ са налични на диск – само на холандски език).
Планове за качество на водите във Фландрия (Белгия) – Подход и опит. Note. 25 стр. (може да се намери на CIRCA).
За повече информация

Rudy VANNEVEL

Vlaamse Milieumaatschappij (VMM) /Flemish Environment Agency,

A. Van De Maelestraat 96,

B-9320 EREMBODEGEM , BELGIUM

Tel ++ 32 53 726 626 / Fax ++ 32 53 726 630 / E-mail r.vannevel@vmm.be

Заглавие: №: 3

ИНТЕГРИРАНО ОПИСАНИЕ НА ЕМИСИИТЕ ВЪВ ВОДИТЕ (ETC-WATER) (Франция)
Вид въздействие:

Повишено съдържание на замърсители, еутрофикация

Вид натиск:

Точкови и дифузни източници на OM, P, и N от домакинствата, промишлеността и селското стопанство.

Вид анализ и инструменти:

Използване и организация на вече съществуващи национални и международни статистически източници с цел изчисляване на емисиите.

Изисквания за данни и информация

Внимание: всички данни могат да бъдат приложени на регионално ниво, във времето и да бъдат анализирани от гледна точка на мониторинга на реалния източник или типа на източника (точков/ дифузен).
Точков източник – домакинства: брой жители x фактор замърсяване (PE)

Точков източник ПСОВ: извадкови резултати от зауствания

Точков източник – промишленост ((само фирми > 400 фискална PE)): товари по фактори на замърсяване и извадкови резултати от зауствания

Точков източник – селско стопанство: животни: видове (брой животни х екскрементни фактори), по видове, региони.

Дифузен източник – домакинства: брой жители x фактор замърсяване x фактори на намаляване, непроницаеми градски зони

Дифузен източник – промишленост: непроницаеми промишлени зони

Дифузен източник – селско стопанство: - използване на торове, модел за изчисляване загубите на хранителни вещества.
Кратко описание с фигури

Методологията

Фигура 1: Основния модул

Всички емисии се изчисляват като мрежа от елементарни модули, за да се систематизират изчисленията (Фигура 1). Модулът получава или произвежда определено замърсяване, прочиства част от него, зауства друга част и пренася останалото количество в модул, надолу по течението (Фигура 2). Систематизирането позволява да се обединят и представят окончателните резултати (например частта индустриални отпадни води, пречистени в местни пречиствателни станции.)

Фигура 2 : Една възможна комбинация на модулите

В зависимост от организацията на информационната система, всяка страна разполага със свои собствени процедури, като са налични различни данни и информация. Такъв е случаят на регионално и национално ниво. За да се преодолеят тези трудности, методологията, разработена в басейна Loire Bretagne, Франция, предлага да се използват възможно най-добрите данни на най-ниско ниво, а когато данни не съществуват – коефициенти. Основното предимство е, че се извършва ясен преглед на съществуващата информационна система. Описанието може да завърши и да бъде актуализирано при появата на нови данни или при подобряване качеството на съществуващите данни, като предоставя информация, дори и ако не съществуват сурови данни в подходяща форма.

Това разбира се, изисква експертна оценка и ясно представяне на изчисленията, но позволява да се използват данни и информация от различни организации. Трябва да споменем и предимството на използването на най-добрите съществуващи данни с цел икономисване на средства.
Друга основна идея на методологията е, че различните видове емисии могат да бъдат описни със същия концептуален модел. Всеки процес на емисии се анализира като комбинация от модули или стъпки, което позволява обработката на елементарни данни и многофункционално отчитане.

Приложение

Чрез тази методология проектът беше възложен на т.нар. Агенция по водите Loire-Bretagne със следните параметри: географска единица, времева единица, източници и вещества.

Територията, попадаща в агенцията по водите Loire-Bretagne включва повече от 156,217 кв.км. На ниво водосборен басейн, територията е разделена на 16 водосборни басейна, 12 за река Loire и нейните притоци, 3 за Brittany и 1 за Vendée.
На ниво администрация, тя включва повече от 10 региона (NUTS2) и 31 “départements” (NUTS3), които са само частично включени в територията на агенцията по водите. В тази територия се включват общо 7281 общини (NUTS5) и данните се разглеждат на това ниво.
Селското стопанство е една от основните дейности: две трети от добитъка във Франция се отглежда в тази зона, като тук са съсредоточени и две трети от кланиците и производството на месо. Половината от националното производство на мляко и млечни продукти също е съсредоточена в тази област. Традициите при измерване на водата във Франция се базират на средномесечната стойност на максималната дейност и се представя в тонове на ден. Много статистически данни обаче, са представени на годишна основа и данните се разглеждат на това ниво.
Методологията има за цел да изгради уникална система и по този начин да покрие всички източници. За целите на това упражнение, Ifen решиха да съберат всички данни за емисиите, които могат бързо да достигнат вътрешните земи. Установените източници са селско стопанство, промишленост и домакинства.
Трите проучвани вещества са органични, плюс хранителните вещества фосфор и азот.
Използват се данни от много различни източници, като основните критерии са потенциално наличие за цялата страна със същата организация.
Основната цел на методологията е да отчете всички главни източници и всички налични данни за тях. В нея се използват всички налични данни, за да се предвидят тенденциите и прогнозите на съответния дял на всеки източник в цялостното замърсяване. Лесно е една хипотеза или набор от данни да бъдат променени, а резултатите преизчислени. Друг момент е, че всички хипотези и изчисления са прозрачни и могат да се приложат за специфични условия или за специфични модели за изчисление.
Някои резултати

Фигури 3 и 4 показват резултатите на административно ниво департаменти (розови линии и една графика за всеки). За администраторите на тези региони е важно да знаят дела на емисиите или суровото замърсяване на източниците, както и основния източник на всяко вещество. В този пример, основния източник на органични вещества са домакинствата. По отношение на изчислените количества, има голяма разлика между суровото и глобално замърсяване: при движението на замърсителите от мястото му на произход до заустването във водата възникват много процеси. Гъвкавостта на подхода позволява резултатите да бъдат използвани на различни административни нива, например регион или департамент. Това е възможно и на хидроложко ниво: 16 водосборни басейна на агенцията по водите Loire-Bretagne.

И накрая, възможно е да бъдат обединени различните източници или да се разгледа само един източник, за да се направи сравнение между зоните по отношение на заустените във водите количества.
Фактически, единственото ограничение при това упражнение е първоначалния мащаб на данните: ако първоначалните данни са налични на ниво регион, не е възможно да представим резултатите в по-малък географски мащаб например ниво “commune”. Следователно е много важно да се използват най-силно раздробените данни, за да се осигури максимална гъвкавост.

Фигура 3: Разпределение на органично замърсяване между департаментите (BOD5 в кг/ ден)

Фигура 4: Разпределение на органичната материя между департаментите (BOD5 в кг/ ден)

Използвана литература

Fribourg-Blanc, B. 2002. EUROWATERNET-Emissions Описание на европейските емисии във водата. Предложена оперативна методология, вариант 4, работен,

Medmenham, Европейски тематичен център за вътрешни води, стр. 65, английски

Подробни резултати можете да намерите на диск (на френски език), обърнете се към Philippe Crouzet

За повече информация

Philippe Crouzet

Institut Français de l’Environnement

61, boulevard Alexandre Martin

F 45058 Orléans Cedex 1, FRANCE

Tel ++ 33 238 79 78 78 / Fax ++ 33 238 79 78 70 / E-mail philippe.crouzet@ifen.fr

Заглавие: № 4

СИСТЕМА ЗА КАРТОГРАФСКО МОДЕЛИРАНЕ НА ВОДОПОЛЗВАНЕТО
Вид натиск:

Водочерпене

Вид анализ или инструмент:

Инструменти за описание на водния баланс (“Индекси за управление и консумация на води”)

Изисквания за данни и информация

Карти на естествени водни ресурси, на нуждите от вода (градски, промишлени, селскостопански), на допълнителна вода при обезсоляване и вътрешно-басейнови трансфери.

Кратко описани с фигури

Целта на този метод е да определи натиска от пространствено разпределение на нуждите от води върху водните ресурси.

Моделът изчислява риска от недостиг на вода от информацията за естествените водни ресурси и нуждите от вода. На фигура 1 е показана процедурата, използвана от модела за всяка клетка. Територията, която е включена в клетките на използваната от модела решетка е 1 кв.км., като това поделя Испания на 500.000 клетки.
Потенциалните налични водни ресурси (повърхностни и подпочвени) се определят от естествените ресурси (възобновяеми ресурси в Испания), които са част от естествените водни ресурси и представляват общото количество потенциално налична вода.
Разликата между общите водни ресурси и потенциалните водни ресурси са екологични изисквания. Тези ресурси не могат да достигнат целите за производителност на системата. Само останалата част от водните ресурси (потенциални водни ресурси) са тези, които могат да бъдат използвани в системата и следователно са единствените, които са включени във водния баланс (между водните ресурси и нуждите).
Допълнителната вода от процесите на обезсоляване (Фигура 2) трябва да бъдат добавени към потенциалните водни ресурси.

Друг фактор, който трябва да бъде отчетен е дали в момента съществуват водни трансфери. Тези водни трансфери не увеличават потенциалните водни ресурси на национално ниво, но модифицират тяхното разпространение (Фигура 3).

Общите нужди (водочерпенето) са сума от градските, промишлените и селскостопанските нужди. Трябва обаче са се отчете възвращаемостта на водата, която се връща в естествената водна система и може да бъде използвана по долното течение на басейна. Това е причината да направим разпределение между потребителските и непотребителските функции на всеки един вид водоползване. По този начин могат да се изчислят потребителските и непотребителските нужди от вода за всеки вид водоползване (Фигура 4).
За всяка една от клетките се изчислява воден баланс между потенциалните водни ресурси и общите потребителски нужди от вода. Този баланс позволява да се разработят карти на пространственото разпределение на водния дефицит и водния излишък (Фигура 5 и Фигура 6). Тези карти са само илюстративни по характер, тъй като те са първия подход към проблема. Известно е, че във всяка клетка водата не се използва изолирано.
Следователно е необходимо пространствено сумиране, което се основава на единиците за управление, дефинирани в плановете за водните басейни. Това помага за идентифициране на водния дефицит и излишък в отделните единици за управление, включени във всеки басейн (Фигура 7 и Фигура 8). Обединяването на клетките на всеки басейн показва общия баланс на басейна (Фигура 9 и Фигура 10).
Процесите, обяснени по-горе предполагат, че всички потенциални водни ресурси, генерирани в системата, плюс всичката възможна допълнителна вода от обезсоляването и/ или водните трансфери, са напълно използвани в системата. Предишното твърдение също предполага, че необходимата инфраструктура за използване на всички водни ресурси е налице и, че водата е с необходимото качество за всеки вид водоползване. Следователно, единствените ограничения при водоснабдяването са в резултат на наличните водни ресурси.
Системата изпитва недостиг, когато не може да задоволи потребителските нужди, въпреки че разполага с необходимата инфраструктура и необходимото качество на водата. От друга страна, не означава, че системата с излишък не предполага проблеми с водите. Такива могат да възникнат, ако не е налице необходимата структура, или ако не е постигнато необходимото качество.
За да има баланс на водата, необходима за потребителски нужди, се предполага, че повторното използване на вода в системата е максимално възможно. Дефицитът и излишъкът са в различна степен и зависят и от размера на системите.

За да се опитаме ясно да представим индекса за управление на вода и индекса за потреблението на вода (въвеждане на à l´économie générale de léau Erhard-Cassegrain и Margat, 1983), те се използват, за да покажат карта на риска от недостиг на вода (фигура 11 и фигура 12).

Индексът за управление на вода е резултат от разделянето на общата нужда от вода и потенциалните водни ресурси. Трябва да отбележим, че индексът за управление на вода близък или по-голям от “1” в някои случаи може да не означава недостиг на вода. Това е така, ако водочерпенето не е концентрирано в определена територия, а част от възвърнатата вода може да се използва по долното течение.
Индексът за потребление на вода се получава при разделянето на потребителските нужди и потенциалните водни ресурси. Съотношението може да се използва и като показател за риска от недостиг на вода. Стойност по-голяма от 0,5 може да означава “евентуален” недостиг, а от друга страна, ако стойността е около 1 това може да означава, че недостигът е “структурен”. Ниската стойност на индекса за потребление на вода показва, че водните ресурси имат много малко ползване.
Можем да кажем, че системата на дефицит се характеризира със структурен вид недостиг на вода. В тази система, потенциалните водни ресурси са систематично по-ниски от степента на консумация на вода, която трябва да се постигне. Но съществуват редица системи, които се характеризират с излишък на води, но също са изправени пред риск от евентуален недостиг. Причината за това е, че техните нива на консумация на вода са относително близки до потенциалните водни ресурси. В тези системи поредица сухи години могат да доведат до проблеми с водоснабдяването, поради липсата на достатъчно водни ресурси през тези години.