На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията



страница26/27
Дата26.05.2017
Размер3.18 Mb.
#22058
ТипАнализ
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Фигура 1: Карта на капацитета на съхранение в горното течение във всяка точка от хидроложката мрежа (Mm3).


Фигура 2: Карта на естествените водни запаси (Mm3/ годишно) средно

(1940-1996)




Фигура 3: Карта на максималните възможни изменения чрез регулиране на дебита.

Използвана литература

MIMAM (2000), Libro Blanco del Agua en España. (Министерство на екологията (2000), Бяла книга за водите в Испания) (Език: испански)


За повече информация

ALEJANDRA PUIG. Ministerio de Medio Ambiente

TEL: +34915975695 FAX: +3495975947. e-mail: apuig@sgtcca.mma.es

JOAQUÍN RODRÍGUEZ. CEDEX-Ministerio de Fomento.

TEL: +34913357972 FAX: +34913357922. e-mail: joaquin.rodriguez@cedex.es

Заглавие: № 9

КАК ДА ОТЧЕТЕМ МОРФОЛОГИЧНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ, СВЪРЗАНИ НАТИСКА ОТ ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ? (Холандия)
Вид въздействие:

Измененият дебитен режим води до сериозни промени в естествената динамика и условията на местообитанията.


Вид натиск:

Значителна промяна на характеристиките на дебита в резултат на морфологични промени на естуара


(Двигател: текущите и бъдещи потребности за корабоплаването изисква увеличаване дълбочината и ширината на корабоплавателния канал при естуара на Westerscheldt.)
Тип анализ или инструмент:

По време на анализа нямаше общи критерии или референтни условия, предоставени от работни групи СВМО или REFCOND за преходни и крайбрежни води. Следователно като предварителен набор от референтни условия бяха използвани цели и индикатори от Дългосрочната визия за Scheldt (Комисия TWG Scheldt).


Изисквания за данни и информация

Данни за местообитанията (ГИС), дълбочина на водата, дебитен режим, състав на утайката и придвижване на пясък.


Кратко описание и фигури

Westerscheldt е основен плавателен канал до пристанища Антверпен и Влисинген. За да се подпомогне икономическото развитие дълбочината на корабоплавателния канал е увеличена, за да се осигури достъп на по-големи кораби и, за да се преодолее зависимостта от промените от приливите и отливите. Непрекъснатите изкопни и сметищни дейности при естуара на Westerscheldt, свързани с увеличаването на дълбочината оказват сериозен ефект върху качественото състояние на системата. Важни ефекти са последващите промени в морфологията и състава на местообитанията в естуара. Westerscheldt може да се характеризира като преходен воден обект и предполага се ‘силно модифициран’. По отношение на морфологичното състояние на естуара това означава, че някои изменения на системата от човешка дейност се считат за необратими. Това със сигурност отразява наличието на диги с цел безопасност и за целите на корабоплавателния канал поради голямото икономическо значение. Това означава, че качествените цели за този воден обект е добър екологичен потенциал, т.е. най-добрите възможни екологични условия в рамките на необратимите промени.


РДВ изисква идентифициране и анализ на значимите видове натиск от човешка дейност, включително човешките промени на хидроморфологията. За да се структурира анализа са предприети пет етапа:
Етап 1: характеризиране на системата

Параметрите на най-важните характеристики на системата (анекс (annex II (параграф 1.2.3., V (параграф 1.1.3. и 1.2.3) от РДВ са използвани като отправна точка за описанието.


Етап 2: създаване на референтни условия и цели за морфологичното качество

Трябва да бъдат описани референтните условия на морфологичното състояние, което достатъчно отговаря на целите за качеството според РДВ, предоставени от GEP. Тези референтни условия не са достатъчно описани и остойностени в наличната литература. Тъй като не е практично да се използват статични (географски или исторически) референтни условия в динамична естуарна система, за идентифициране на значимите видове натиск и въздействия и за определяне на критерии за наблюдение на промените в системата, бяха използвани целите на “Дългосрочната визия за естуара на Scheldt (LTV)”. LTV се спира на опазването на основната естествена динамика на естуара. За тази цел се използват основните цели на системата: (1) многоканалната система трябва да бъде запазена непокътната (2) трябва да има достатъчно пространство за динамично утаяване/ ерозия и промени в местообитанията.


Етап 3: Идентификация на значимите видове натиск

За да се определи дали натискът върху водния обект е значим, трябва да е налице общо концептуално разбиране на видовете натиск (например водния дебит) и тяхното въздействие върху системата (например промените в морфологията и екологичното функциониране и местообитания на системата). При Westerscheldt експертните познания са използвани първо за изброяване на потенциалните видове натиск и, второ, за идентифициране на най-значимите видове натиск. Значимостта е от значение само, ако се определя по отношение на дадена цел или референтно условия. Критериите, използвани за приоритизиране са отношението на натиска към постигане целите на системата, както е описано в LTV.



Етап 4: Оценка на въздействията

Важна цел на първия преглед през 2004г. е да се идентифицират основните видове натиск и техните въздействия. Натискът с най-силно въздействие е ‘увеличаване дълбочината и разширяването на корабоплавателния канал‘. В последствие, тази дейност има най-голям потенциал за постигане или непостигане на бъдещите цели, както са формулирани в LTV.


Етап 5: Идентифициране на съответните индикатори за мониторинг на въздействията

Отношението между натиска и въздействията се използва за идентифициране на съответните показатели за мониторинг на морфологичните промени. За канала показателите са: дължина на брега при отливи, междуприливна зона, преобладаване на отливи/ наводнения, нетно седиментно движение, съотношение транспорт по основния канал към транспорт по вторичния канал. С цел достатъчно пространство за естествената динамика са предложени съответните индикатори за височината на приливите и по-ниските солени тресавища.


За съжаление, отношението между натиска/ въздействието и морфологичните критерии не е установено достатъчно добре, за да се осигури създаване на работеща класификационна система, която да зависи от експертните познания. Независимо от това, тенденциите далеч от постигането на добро екологично състояние могат да бъдат явно дефинирани за тези показателни параметри. (виж графиката за увеличаване на зоната с по-голяма концентрация на сол, което може да означава, че територията с малки концентрации на сол, значително намалява). Първият преглед през 2004 е проучващ етап. Той определя основните аспекти, които трябва да бъдат засегнати в ПУРБ. По отношение на морфологията той разкрива редица пропуски в познанията, които трябва да бъдат попълнени в следващите стъпки на разработване на ПУРБ.


Използвана литература

  • Пилотен доклад за видовете натиск и въздействия за територията WesternScheldt area – RIZA & Royal Haskoning, в Холандия (с резюме на английски език), който се изготвя в момента (финализиран през септември 2002), докладът ще бъде публикуван на адрес: www.waterland.net/eu-water

  • Дългосрочна визия за естуара на Scheldt – Анализ на ресурсите (RA/00-445), Januari 2001


За повече информация

Department of transport and public works

RIKZ (National Institute of Coastal waters)

Contact: B. Dauwe

Postbox 8039

NL-4330 EA Middelburg

The Netherlands



Department of transport and public works

RIZA (National Institute of water

management and waste water treatment )

Contact: F.H. Wagemaker

Postbox 17

NL-8200-AA Lelystad

The Netherlands



Заглавие: № 10

ПРОУЧВАНЕ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ПО МЕТОДА EUROWATERNET ВЪВ ФРАНЦИЯ (Франция)
Вид въздействие:

Органични вещества, хранителни вещества, еутрофикация в реките


Вид натиск:

Точкови и дифузни източници на OM, P, N, прогнозирани по движещи сили.


Вид анализ или инструмент:

Статистическа техника за организиране използването на мониторинговите данни и оценка на пространствените и времеви връзки между видовете натиск и въздействията


Изисквания за данни и информация

Местоположение на мониторингови станции и сурови данни от наблюдение,

Структура на водосборния басейн,

CORINE land cover, административни граници и граници на водосборния басейн,

Население по NUTS5.

В системата за стратификация може да бъде въведена и друга информация


Кратко описание и фигури

Методологията

Видовете земна покривка и гъстотата на населението дефинират основните движещи сили, които въздействат на качеството на реките. Частите и комбинациите на видовете земна покривка и гъстотата на населението се използват, за да се дефинират слоевете на потенциални видове натиск, което осигурява определянето на всяка мониторингова станция. Процесът на стратифициране отчита територията на подводосборния и водосборния басейн, за да се изберат равномерно разположени станции по цялата територия.


Стратифицирането има за цел да групира мониторинговите станции с идентични зауствания. Ако слоевете бъдат правилно дефинирани, се очаква гъстотата на населението (като kg y-1 (km2)-1), от една страна и стандартното заустване (в m3 y-1 (km2)-1) от друга страна, да предоставят данни за концентрацията по отношение на едно и също статистическо население.
Според тези хипотези средния слой и промените на слоя могат да бъдат изчислени като комбинация от средни и променливи точки. Следователно, е възможно слоевете да се сравняват и да се правят комбинации слоеве * тенденции във водосборния басейн и времето.

Приложение

Приложението на EuroWaternet във Франция е цялостно. Едно подробно статистическо проучване, използващо геостатистически процеси (многомерно kriging) показва, че за описване на движещите сили, въздействащи върху реките са необходими 6 слоя (гъстонаселени градски зони, градски зони, смесени (градски + интензивно селско стопанство), интензивно селско стопанство, умерено селско стопанство, малко въздействие).


В отговор на изискванията EuroWaternet са подбрани 512 пробни станции. За битовите цели, този подбор е увеличен на ~1500 станции (броят леко се променя по години), които се използват за представяне проблемите на качеството на водата, като се използват статистически данни.
На втория етап, методологията се използва за дефиниране на оптималния брой станции като функция от видовете натиск върху водосборните басейни. Беше дефинирана оптимална мрежа от 2500 станции и в момента се прави нов преглед. Трябва да се отбележи, обаче, че качеството на мониторинга силно зависи от точността на оценката на въздействието.
Някои резултати

Стратифицирането може да се отчете като карта на вида на слоя за всеки отделен водосборен басейн (в момента 6210). Цветът на всеки водосборен басейн представлява общите очаквани въздействия от горната част на водосборния басейн.


Фигура 1 Стратифицирани видове по EuroWaternet, използвани във Франция


Вида слой се отнася за всяка станция, разположена по основния канал на реката, дренирайки всеки от 6210 дефинирани водосборни басейни. Сивите линии показват 55 работещи водосборни басейни, използвани за избора на точка дори и в градската част на Франция. Чуждестранната част на водосборните басейни също са отчетени в изчисленията.

В горепосочения пример, нитратите във слоя (в този случай са обработени всички френски EuroWaternet точки) показват явни тенденции на повишаване в слоевете с интензивно селско стопанство, смесените и умерено засегнатите (от селско стопанство). Хидроложкият ефект не е елиминиран от средните стойности, което подчертава времевата тенденция, която се предполага, че има връзка с дейностите.



В горепосочения пример, разтворимия фосфор по слоеве в този случай са обработени всички френски EuroWaternet точки) показва ясни тенденции на намаляване във всички слоеве. Подобрението е доста голямо в повечето въздействани слоеве, във връзка с пречистването на канализациите и намаляването на разтворените фосфори. Хидроложкият ефект не е елиминиран от средните стойности. В този случай качеството на отношението е подобрено, тъй като Р е много чувствителен на разтваряне.
И в двата представени случаи, тенденциите, базовия сценарий, могат лесно да бъдат определени и да покажат кои водни обекти биха били изправени пред риск от непостигане на целите.
Използвана литература

Leonard J., Crouzet P., 1999. Construction d'un réseau représentatif. Contribution au réseau "EUROWATERNET" / Qualité des cours d'eau de l'Agence Européenne de l'Environnement. Orléans, Institut français de l'environnement, 70 p. (coll. Notes de méthode, 13).


Beture-Cerec, ARMINES, 2001. “Eurowaternet. Construction d'un réseau représentatif de qualité des cours d'eau. Phase II-Rapport final”. (type du rapport: Final, rédigé par Chantal de Fouquet, Guillaume Le Gall, pour le compte de 'Ifen et Agences de l'eau') Orléans, 233 p., (6 annexe(s)), accès: total.
EEA, 2001. “Преглед на техническите проблеми, свързани с отчитане качеството на реките в текущия Eurowaternet процес. Нов поглед към оценка на ефективността на секторните политики”. (type du rapport: Draft, rédigé par Philippe Crouzet, pour le compte de 'EEA/EIONET') Copenhagen, 38 p., accès: limit.
За повече информация

Philippe Crouzet

Institut Français de l’Environnement

61, boulevard Alexandre Martin

F 45058 Orléans Cedex 1, FRANCE

Tel ++ 33 238 79 78 78 / Fax ++ 33 238 79 78 70 / E-mail philippe.crouzet@ifen.fr



Заглавие: № 11

ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ ВИДОВЕТЕ НАТИСК И ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ПО МЕТОДА НА ВОДНОТО СЧЕТОВОДСТВО (EUROSTAT) (Франция)
Вид въздействие:

Органични вещества, хранителни вещества, еутрофикация, пестициди, биологично състояние на реките


Вид натиск:

Точкови и дифузни източници на OM, P, N, и др., прогнозирани посредством движещите им сили или реални видове натиск.


Вид анализ или инструмент:

Методологията Водно счетоводство определя оценките на качеството на водата (не сурови концентрации) в съотношение с размера на водните обекти. Този метод определя количеството на качеството, което може да се сравни с видовете натиск (като товари) или с разходите (като сума пари).


Изисквания за данни и информация

Местоположение на станциите за наблюдение и данни от наблюдение,

Качествена оценка за определяне качествени индекси или категории,

Структура на водосборните басейни и структура на речните мрежи,

Методологията водно счетоводство е предназначена първо за изграждане на система от наблюдения, представителна за структурата на речната мрежа (доколкото EuroWaternet осигурява представителна извадка на мониторинговата мрежа и реакции към различни цели).

Стандартни стойности на заустванията (средни, ниски стойности на дебита) за изчисляване на претеглени данни.




Кратко описание и фигури

Методологията

Методът на водното счетоводство има за цел първо да превърне системите за наблюдение в представителни за речната мрежа (доколкото EuroWaternet означава представителна извадка на мониторинговата мрежа и отговаря на различните цели).


Методът се използва, от името на Eurostat, от няколко страни, включително от Франция. Целта е да се осигури сравнение на състоянието на качеството на ниво водосборни басейни или NUTS, както и да се оценят разходите за подобряване на качеството.
Принципът на този метод е елементарен: всеки речен сегмент има тегло, изчислено като произведение на дължината и стандартното заустване. Това количество, наречено SRU (стандартна речна единица/ UMEC Unité de Mesure des Eaux Courantes), отразяващо местното енергийно съдържание, също може да се добави и сравни, като представя точна стойност, независимо от точността на картата.
На вторият етап се оценява качеството (или се екстарполира) за всеки сегмент, като количества на качеството. Тъй като схемите за класифициране на качеството се основават на категории, е възможно да отнесем качеството, свързано с нитратите, към качеството, изразено като биологичен показател, при условие, обаче, че класификационната схема, е вътрешно приложима.
В момента методът е най-добре разработен след приноса на Франция и ЕЕА, като осигурява а) цялостната производствена верига, от данните за наблюдение до обединените индекси (водосборен басейн и NUTS) и б) подробен набор от показатели, както и изпитване в четири държави (Ирландия, Великобритания, Словения и Франция).
Приложение

До сега моделът е бил най-пълноценно използван във Франция. Независимо от това са представени и примери за други страни, за да се покаже гъвкавостта на този метод.


Благодарение на последните тенденции, чрез използвания наличен софтуер (във Франция NOPOLU) беше предоставена следната информация.


  • Количество SRU, по категория качество, за различните видове оценка, ако е възможно, по категория река, по водосборен басейн (всякакъв размер) или NUTS. Тези количества директно се сравняват с единиците: обем на заустването, парични средства;

  • RQGI (Общ индекс на речното качество), който е обща качествена категория, включваща разпределението на качествените категории на обединяващия домейн (от всички видове реки в страната до големина на реката във водосборния басейн);

  • Индекс модел, показващ какъв е профилът на проблемите с качеството на разглеждания домейн (посредствен навсякъде, добър с “черни точки” и др.);

  • Индекс на относителното значение, получен от сравнението на SRU, получени като резултат на различните качествени оценки. Например, сравняване на нитратите и еутрофикацията. Появява се и качествена информация за всички единици. Разбира се, промените във времето също могат да се сравнят.


Някои резултати



Петте карти по-горе (от Екологичния доклад за 2002 на Франция) показват общия RQGI, всички реки (в ляво), за 55-те докладвани водосборни басейна, а RQGI е класифициран в четири категории (ляво, дясно, горе, долу: най-големи, големи, средни и малки реки)


Дясната долна карта представя промените във водния индекс в Англия и Уелс, по водосборен басейн, като се отчита съдържанието на фосфор във водите. Цветовете показват подобрение (синьо) или влошаване (червено).

Другата фигура, в дясно, показва модела на речно качество в Република Ирландия, като се отчита биологичното качество. Моделът предполага, че местното замърсяване води до наблюдаваните несъответствия с целите за добро качество. Това може да улесни ориентацията на оценките и по-нататъшните планове за действие.


Използвана литература

Heldal J., Østdahl T., 1984. "Синоптично наблюдение на качеството на водите и водните ресурси. Предположение за населението и извадкови подходи”. Статистически журнал на ООН. том ECE2. стр. 393-406.


Crouzet P., Germain C., Le Gall G., 1999. Les Comptes de la qualité des cours d'eau. Mise en oeuvre d'une méthode simplifiée de calcul. Développements en cours. Orléans, Institut français de l'environnement, 70 p. coll. Etudes et Travaux, 25).
EEA, 2001. “Отчитане на речното качество посредством метода Водно счетоводство. Приложение в процеса Eurowaternet process”. (type du rapport: Draft, rédigé par Philippe Crouzet) Copenhagen, 24 p., accès: limit.
Европейска агенция за околна среда, 2001. Тестово използване на метода Водно счетоводство за изчисляване на глобалния индекс за речно качество. (Англия и Уелс, Франция, Република Ирландия, Словения). Копенхаген, EEA. в: Тестово използване на метода Водно счетоводство за изчисляване на глобалния индекс за речно качество. CD-Rom par Beture-Cerec, 2001.
За повече информация

Philippe Crouzet

Institut Français de l’Environnement

61, boulevard Alexandre Martin

F 45058 Orléans Cedex 1, FRANCE

Tel ++ 33 238 79 78 78 / Fax ++ 33 238 79 78 70 / E-mail philippe.crouzet@ifen.fr



Заглавие: № 12

МОДЕЛИРАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ НА РЕКА TEJO (Португалия)
Вид въздействие:

Анализ на качеството на водите в основната река


Вид натиск:

Качество на водите в притоците и товари от точкови източници


Вид анализ или инструмент:

Моделът за симулиране качеството на водата, използван за реката е Модел за повишаване качеството на водата QUAL2E (EPA, 1987).


Изисквания за данни и информация

Информацията и данните за дебита и качеството на водата бяха получени от наблюдение на мрежите. Товари от точкови източници (градски отпадни води и основни промишлени отрасли).



Кратко описание и фигури

Методология и приложение

Речен басейн Tejo е един от най-големите на Иберийския полуостров, с обща площ от около 80 629 км2, 55 769 км2 (69%) от които в Испания и 24 860 км2 (31%) в Португалия.

Тази река е с дължина около 230 км в Португалия и се влива в Атлантическия океан след като преминава през град Лисабон.
През последните години естественият режим е променен, а дебитът от Испания значително е намалял в резултат на изграждането на много язовири и повишаване потребностите от вода. В последствие, характеристиките на водата в басейна също са се променили значително поради антропогенни дейности.
По отношение производството на питейна вода, по-големия град Лисабон и няколко общини в низинния регион Tejo, с население от повече от един милион души, се снабдяват чрез водочерпене от няколко повърхностни водни обекта. Поради голямото социално, екологично и икономическо значение, водосборният басейн Tejo се проучва с цел да се идентифицират съответните точкови и неточкови източници на замърсяване, да се характеризира качеството на водата и адекватността на наблюдаваните и предложените видове водоползване. С цялата налична информация е възможно да се използват и калибрират модели за симулиране еволюцията на качеството на водата за различни сценарии на хидроложки условия и замърсявания.
За устойчивостта на река Tejo бяха предвидени няколко модели за качество на водата. Моделът за качеството на водата, използва за симулация на реката беше моделът QUAL2E, който се счита за по-подходящ за програмната цел и наличните данни.
Проучваната отсечка от реката е между границата, използвана като основни води, и началото на естуара (последният елемент в системата), с дължина от 150 км. Беше избран компютърен модел с дължина от 2 км, който се прие за достатъчен, за да опише пространството по реката. В речната отсечка, която се проучва, има два язовира, Fratel и Belver. Поради техните хидравлични особености и работни условия те се приемат като части от потока, където дебита е еднакъв и е прекалено засегнат от стратифицирането. Физиографските данни се основават на напречни профили, проучвани през 1970-те години. Информацията и данните за дебитите са получени от наблюдението на мрежата от сладки води. На фигура 1 са представени отсечките и компютърните елементи, които се разглеждат. Илюстрирани са и 25-те точкови товара и местоположението на язовирите.

Фигура 1 – Отсечки, компютърни елементи и 25 точкови товара, местоположение на язовирите.


В момента съществуват 50 станции за контрол на качеството на водата във водосборния басейн на река Tejo, където пробите се взимат всеки месец. Моделът за река Tejo използва наблюдението на качеството на водата в станциите, разположени по националната граница (основна вода в модела) и в последния елемент от системата (началото на естуара). QUAL2E може да използва в алгоритъма си фиксирани концентрации по долното течение. Ако не са налице данни от преки наблюдения, вливанията и свързаните с тях концентрации на водното качество се прогнозират. Прогнозните стойности на тези дебити се правят въз основа на хидроложките баланси на речните сегменти в зависимост от местоположението на станциите за наблюдение. Концентрациите на хранителни вещества в дебита, вливащ се в реката са прогнозирани с наличните данни.
При калибрацията на модела на река Tejo се използват прототипни наблюдения на качеството на водата в девет станции за наблюдение. За представянето на два хидроложки и климатични режима се използваха годишните средни и летните средни стойности. Бяха симулирани летните характеристики с ниска степен на вливане, което позволи да се извърши анализ на поведението на реката при възможно най-лоши условия при заустване на отпадни води с повишена концентрация на замърсители в системата. Бяха подбрани няколко калибрационни данни, съответстващи на специфичните данни от наблюдения през лятото, за да се осигури разнообразие от хидроложки условия.
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница