Национален център за информация и документация стандарти за директорска правоспособност в училищното образование

НАЦИД

Национален център за информация и документация

СТАНДАРТИ ЗА ДИРЕКТОРСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Аналитичен обзор
СОФИЯ

ноември, 2009 г.

1. 
   Стандарти, описващи ефективно училищно ръководене;
   
2. 
   Инфраструктура за професионално обучение, която позволява училищните ръководители да развиват своите способности, вградени в стандартите;
   
3. 
   Методи за оценяване и осигуряване на професионално сертифициране на училищни ръководители, които отговарят на стандартите;
   
4. 
   Признаване от училищните органи на придобилите професионален сертификат.
   

Страните, които притежават такива системи и са включени в изследването са: Англия, Шотландия, Холандия, САЩ- щата Кънектикът и Западна Австралия,

ДИРЕКТОРСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

(ЗА ШОТЛАНДИЯ, ХОЛАНДИЯ, САЩ

– ЩАТА КЪНЕКТИКЪТ, ЗАПАДНА АВСТРАЛИЯ) .................................... 3

ПРОБЛЕМА ПО СТРАНИ .......................................................................... 32

В изследване на австралийския институт за обучение и училищно управление, направено през 2006 г. [1] е проучен опитът на англоговорящи страни, в които стандартите са част от цялостна „система” , чиито компоненти включват:

• 
  Стандарти, описващи ефективно училищно управление;
  
• 
  Инфраструктура за професионално обучение, която позволява училищните ръководители да развиват своите способности, вградени в стандартите;
  
• 
  Методи за оценяване и осигуряване на професионално сертифициране на училищни ръководители, които отговарят на стандартите;
  
• 
  Признаване от училищните органи на придобилите професионален сертификат.
  

Страните, които притежават системи с такива компоненти и са включени в изследването са: Англия, Шотландия, Холандия, САЩ- щата Кънектикът и Западна Австралия.

• 
  Кой ги разработва?
  
• 
  Как са разработени?
  
• 
  Какво включват?
  

В представения анализ са посочени две страни на стандартите за училищни ръководители:

• 
  стандартите като обединяващ принцип и
  
• 
  стандартите като мерило.
  

В процеса на изготвяне на стандарти е необходимо да се изяснят:

• 
  целите, които ще бъдат водещи при обсъждането;
  
• 
  принципите, които ще определят визията за качествено практикуване на дейността;
  
• 
  ценностите, които да ги ръководят и
  
• 
  водещата концепция за училищното ръководство като такова.
  

Във връзка с разработването на стандарти за училищни ръководители по-долу е направен кратък преглед на разбиранията за дефиниции, цели и принципи за професионалните стандарти.

Авторите на стандарти за училищно ръководство трябва да постигнат консенсус относно водещите принципи в практиката и професионалните отношения. В този смисъл процесът на писане на стандарти за училищното ръководство обединява хората около идеи и ценности и окуражава съгласуването на различаващи се подходи в практиката.

Стандартите формулират онези особености на ръководството, които са най-ценни за професията. Те се основават на професионални норми и ценности, за това какво обучение се цени в обществото.

Разработващите стандарти трябва да очертаят ясна визия за качествено обучение, а това изисква по-детайлно описание на това, което училищното ръководство и учителите трябва да знаят, в което трябва да вярват и което са в състояние да предоставят.

За да бъдат полезни за целите, които са поставени, като например професионалното обучение и оценяване, стандартите трябва също да се възприемат като мерни единици. Оценяването е основата за обратна връзка/проверка на резултатите/, която е необходима за ефективно професионално обучение. За да се оцени работата на училищните ръководители и да се покаже полезността на обратната връзка, е необходимо първо да бъде възможно да се оценят данните за изпълнението на ръководната дейност. През 1993 г., авторите на публикацията „Стандарти за всичко”, Сайкс и Пластрик отбелязват, че:

В същата публикация Сайкс и Пластрик посочват, че думата стандарт има различна употреба и нюанси.

Едната идея е, че стандартът е нормативно призната единица, както например времето по Гринуич.

Другото е понятието за стандарт като „пример за перфектност”. Търси се определено ниво на успех, благосъстояние, определено ниво на умение.

Много е важно да се изясни какви цели се поставят пред стандартите.

Стандартите, предназначени за целите на професионалното обучение и сертифициране, изготвени от професионални органи, са различни от стандартите, изготвени от образователните институции за целите на управление на изпълнението. Въз основа на целите се очертават обхватът, съдържанието и структурата на стандартите.

В изследването се посочва, че в петте описани системи, целите, поставени пред стандартите за училищни ръководители са твърде сходни. Общите цели са:

• 
  Изясняване на очакванията към училищното ръководство, засягащи всички участници в тази сфера – директори, учители, служители, родители, ученици и политици.
  
• 
  Подобряване на резултатите от обучението на учениците.
  
• 
  Повишаване на качеството на уменията на училищните ръководители.
  
• 
  Осигуряване на рамка за професионално развитие.
  
• 
  Осигуряване на рамка за сертифициране.
  
• 
  Осигуряване на рамка за самоанализ и самооценка.
  
• 
  Осигуряване на база за определяне на изискванията за длъжността “училищен ръководител”.
  

Във всяка от петте системи стандартите се използват и за подпомагане на решаването на проблеми по заетостта като например “последователно планиране”, ”набиране и селекция“, ”базисна подготовка“, “лицензиране и регистрация” и “кариерно развитие” на кадрите. В рамките на тези по-широки цели или при използването на стандартите възникват специфични за отделните страни особености. Така например английските стандарти се използват като водещи за:

• 
  длъжностната харектеристика при описване на свободните места за директори;
  
• 
  самооценяване на кандидата, когато се кандидатства за нова позиция;
  
• 
  оценяване на практиката с цел илюстриране на практическото прилагане на стандартите в различни случаи.
  

Когато стандартите се използват като мярка за изпълнение на определени цели, има три съществени стъпки при тяхното разработване, а именно:

1. Да се определи какво трябва да се оценява (т.е. какво трябва да се разбира под училищно ръководство? Кои са основните елементи на доброто ръководство?). Тези стандарти често се наричат стандарти на съдържанието.

2. Да се реши как ще се оценява (т.е. колко валидни данни за ръководната практика ще се съберат).

3. Да се идентифицира това, което е от значение да бъде стандарт или колко добре е достатъчно добре. Това води до стандартите за изпълнение, които определят нивото на изпъление, отговарящо на стандартите.
Пълната дефиниция на стандарти отчита необходимостта от трите компонента:

• 
  Съдържанието на стандартите (какво измерваме)
  

• 
  Правилата за събиране на данни (как ще ги оценяваме)
  

• 
  Изпълнението (колко доброто е достатъчно добро).
  

Разработващите стандарти на съдържанието за училищни ръководители, се нуждаят от концепции за това, какво представлява ръководенето.

През 2001 г., професор Фулан от института за изследвания в областта на образованието към Университета в Торонто, често е бил използван от експертите, разработващи стандарти. Лакмусовият тест на всички ръководства е дали мобилизира способностите на хората да устремят енергията си в действия за подобрение на нещата.

Концепцията води до стандарт за училищното ръководство, който е измерим. За да го илюстрира, Фулан разделя концепцията в пет компонента:

1. 
   Ясна морална цел
   
2. 
   Създаване на екип
   
3. 
   Разбиране и управление на промени
   
4. 
   Създаване и споделяне на знания
   
5. 
   Осигуряване на кохерентност и структуриране
   

Тези пет компонента показват какво е нужно да знаят и за какво трябва да се подготвят в дейността си училищните ръководители.

Като мерна единица, стандартите не само показват какво е нужно да знаят действащите ръководители и как да използват тези ценности в практиката; те описват как да се постигнат тези знания, за да бъдат оценявани и доколко ще отговорят на изискванията в стандарта.

В последния смисъл стандартът е ниво на изпълнение на критерии, базирани на удовлетворяваща цел за развитие.

Стандартите, описващи естеството и обхвата на професионалната работа, обикновено се отнасят към т.нар. „стандарти на съдържанието”. Те определят обхвата на въпросите, които подлежат на преценка, основните области от практиката, които да залегнат в тях. Те уточняват своето значение от гледна точка на изискванията за знания и способности, които практикуващите трябва да притежават.

В доклад на проф. Лейтуд и др. (2005 г.) от института за изследвания в областта на образованието към Университета в Торонто се определят три основни категории за практика на училищното ръководство, които могат да формират част от съдържанието на стандартите за училищни ръководители. Всяка една може да се разглежда като област, в рамките на която училищният ръководител може да упражнява ръководни действия.

1. 
   Определяне на насоките
   
2. 
   Развитие на личности
   
3. 
   Преустройство на организацията
   

Стандартите безспорно определят знания, умения и нагласи за ефективното ръководство. Пример в това отношение е стандартът на Англия, който определя шест ключови области на организация (вж стр. 50), оформящи съдържанието на стандартите.

И докато всяка една от посочените за пример области на организация осигуряват стабилна група от компоненти на съдържанието, пълният набор от стандарти на съдържанието трябва да покаже и да представи какво точно училищните ръководители трябва да знаят и да са способни да правят, за да осигурят качествени образователни възможности на своите ученици.

Напоследък наборите от стандарти за училищни ръководители включват стандарт, който се отнася до изграждане на професионална култура:

Последният етап от разработването на стандарт на съдържанието включва по-детайлно разяснение или уточняване на стандарта. То трябва да обхваща най-подробно изясняване на всичките аспекти на съдържанието; да посочи областите, в които училищните ръководители могат да действат и данните, които всеки може на намери в него.

Във всяка от страните, представена в този доклад има тенденция към използване на методи за оценяване на учители и училищни ръководители, на базата на изпълнението на стандарта вместо методи, основани на данните при завършването на курса на обучение. Терминът „изпълнение” се отнася към цялостната работа на учителя или на училищния ръководител, разгледана в определен аспект (като например „изграждането на професионална общност”).

Тази тенденция е тясно свързана с изследването на по-ефективни методи на обучение и изготвяне на програми. Те наблягат на необходимостта от създаване на широк спектър от възможности за придобиване на ръководен опит чрез поемане и документиране на малки проекти, като например ръководене и управление на променящи се инициативи в специфични области на училищната дейност. Такава практика осигурява път на учителите, водещ от класната стая към училищното ръководство.

Учителите и училищните ръководители са много добри в разработването на задания за оценяване, каквито представляват примерите затова какво училищните ръководители трябва да знаят и могат да правят.

Заданията в доброто портфолио осигуряват възможности за ефективни колегиални взаимоотношения в практиката и обучение на работното място. За да се увеличи надеждността в оценяването, методите за събиране на данни за изпълнението на училищните ръководители изискват поемане на няколко действителни преподавателски задания, предоставящи данни, релевантни на няколко стандарта. Входните данни в доброто портфолио са базирани на действителни резултати, които могат да бъдат събрани в рамките на нормален учебен курс.

Представен е списък на ръководни принципи за разработване на валидни задания за събиране на данни относно изпълнението на училищния ръководител:

Заданията трябва да са:

• 
  реални и достатъчно сложни;
  
• 
  разнообразни по форма;
  
• 
  отворени, позволяващи на училищните ръководители да покажат своята дейност;
  
• 
  справедливи - да дадат равен шанс на училищните ръководители да покажат качеството на своята работа;
  
• 
  с широки възможности и да насърчават към анализ и разсъждение;
  
• 
  базирани на изследвания и да обхващат изпълнението на всички задачи;
  
• 
  стимулиращи към прилагането на примери за добри практики от страна на училищните ръководители;
  
• 
  релевантни на стандартите.
  

Последният етап в разработването на набор от стандарти е установяването на стандарти за изпълнение. Докато стандартите на съдържанието определят обхвата на работа на училищните ръководители, те не показват колко добро трябва да бъде изпълнението на училищните ръководители, относимо към стандартите. Казано по друг начин, съдържанието на стандартите само по себе си не показва какво е задоволителното ниво на изпълнение на оценяваните задания. Ключовият въпрос, на който трябва да бъде даден отговор при разработването на стандарти за изпълнение е „Колко доброто е достатъчно добро?” Установяването на стандарти и обучението на учители и училищни ръководители, които да ги прилагат в процеса на оценяване може да бъде толкова сложно, колкото и идентифицирането на стандартите на съдържание. Проучванията през последните години показват, че учителите и училищните ръководители могат да правят това достатъчно добре. Процесът включва разработване на скали и елементи за оценяване, измерване на различни задачи и източници на данни, представляващи база за сравнения на изпълнението и на подготовката на оценителите. Опитът показва, че учителите и училищните ръководители могат да достигнат високи нива на надежност, оценявайки данните, свързани със стандартите.

Фокусът на това изследване е върху стандартите, развити от професионалните органи за целите на професионалното обучение и осигуряване на професионално сертифициране. Има стандарти с по-широк кръг от цели за преподаване и училищно ръководство. Такива могат да бъдат:

- Стандарти, използвани от работодателите при периодични прегледи за вземане на решения относно изпълнението на договорните задължения на училищните ръководители.

- Стандарти, използвани от работодателите при вземане на определени решения, като например при оценка на качествата за заемане на позицията училищен ръководител.

- Стандарти, използвани от органите при регистриране на учителите и на директорите за вземане на решения по даване или отказ на регистрация.

- Стандарти, разработени от образователните власти и професионалните асоциации на учителите и училищните ръководители, използвани за самоанализ и отразяване на практиката.

Стандартите могат да се използват за вземане на различни решения, а естеството и съдържанието им може да варира според техните цели и аудитория. За разлика от професионалните стандарти, които обикновено са базирани на професионални интереси, изследване и опит, към ресурсите на стандартите с по-широк кръг от цели могат да се включат и различни нормативни документи. Най-често се разработват стандарти от работодателите за определени цели, като например управление на изпълнението и годишни проверки на училищните ръководители. Те могат да бъдат използвани при вземането на решения за годишни бонуси или увеличение на заплати. При всички тези примери стандартите осигуряват база за оценяване на изпълнението. Съдържанието им варира до известна степен, съобразно целта. Справедливостта на решенията зависи изцяло от точността на оценяването.

В анализа се очертават две главни цели на стандартите, обслужващи различни групи. Първата цел е управление на изпълнението, която безспорно е отговорност на образователните власти и е базирана на изискването за изпълнение на договорните задължения на училищните ръководители. Втората цел е обвързана с разработването на стандарти за нуждите на професионалното обучение и признаване, които са отговорност на професионалните органи. На нея се основава очакването, че настоящите и бъдещите училищни ръководители трябва да развиват своите познания в областта на преподаване, които да отговарят на стандартите за квалифицирана практика.

Експертите, създаващи стандарти трябва да извървят пътя между нормативните изисквания и емпиричните данни. Наскоро приетата дефиниция за стандарти подчертва необходимостта от две ключови измерения. Първо, стандартите обединяват професионални принципи и ценности. Второ, стандартите са инструменти, които могат да бъдат постоянно използвани за взимане на решения относно изпълението на училищните ръководители. Двете измерения задължително вървят заедно за ефективно професионално обучение и продължаващо развитие.

Необходима първа стъпка е да се определи съдържанието на стандартите, с други думи, какво трябва да се оценява. Тези, които разработват стандартите се нуждаят от водещи концепции за това какво по същество е ръководството. Тези концепции полагат основата на това какво трябва да знаят и да могат училищните ръководители. Ключова характеристика на добре написан стандарт е това, че той посочва съдържателните и значимите действия на училищното ръководене, като не е достатъчно само формулирането или описанието на работата.

Две са ключовите цели за стандарти за училищно ръководство, свързани с професионалното обучение и сертификацията. Стандартите за училищното ръководство се използват и за други цели, както например взимане на решения и самоанализ на базата на професионалната практика.

Основните въпроси, които трябва да се поставят при разработването на стандартите са:

• 
  Кой разработва стандартите за училищно ръководство и с каква цел?
  
• 
  Как са разработени стандартите и на каква база?
  
• 
  Какво включват стандартите и как са организирани?