Национален център за информация и документация стандарти за директорска правоспособност в училищното образование

За изготвянето на настоящия реферативен обзор са използвани реномирани чуждестранни информационни източници: статии, книги, стандарти, нормативни документи и др. В процеса на проучването се установи, че докато в САЩ и Англия има стандарти, то в Германия и Щвейцария за изпълняване на длъжността ”училищен директор”, се изискват определени компетенции или професионален профил, в Естония и Русия нормативни документи определят правата и задълженията на училищните ръководители.

Съвременните процеси на глобализация и миграция влияят върху всички обществени области, вкл. и върху средата, в която работят училищата. Днес училището се превръща в организация, която за да се отговори на настоящите и бъдещите изисквания, трябва да се обновява непрекъснато. Това означава, че неговите ръководни кадри са изправени пред необходимостта, да виждат себе си като двигатели и модератори на една самоуправляваща се обучаваща организация.

Мултикултуралната среда, заобикаляща училището изисква от него да не разчита на традиционните ценности, а да търси нови начини за актуализация.

Днес се наблюдава тенденция към децентрализация, по-голяма самостоятелност и самоотговорност на училищата от една страна, но и по-голяма централизация, свързана със счетоводната дейност, използването на образователни стандарти и по- засилен контрол от друга страна.

Ролята на учителските кадри се променя, днес те имат все по-силно влияние в определянето на визията и профила на училището. Училищните съвети придобиват все по-голямо значение при вземане на решения. В страни като Великобритания, Швеция, Дания, Норвегия, Нова Зенландия и САЩ особено ясно се виждат тези тенденции. Тук се използват определения като „Local Management Schoоl”, „Self Governing School”.

Всички тези промени влияят силно върху ръководството и управлението на училището. Към традиционните задачи се появяват напълно нови. Днес, когато училищата сами избират, назначават и управляват своя персонал, когато те са пазарно ориентираните и се конкурират и училищните ръководители трябва да се отчитат пред родителите, обществото и политиците в страната, техните действия трябва да са коренно различни от досегашните. Глобалните проблеми поставят пред тях не само нови задачи, но се налага промяна на обичайните. Училищните ръководители са изправени пред огромен спектър от изисквания и предизвикателства. Те не са просто мениджъри, а по-скоро „ваятели” на училището.

• 
  административна и организационна дейност;
  
• 
  (социално)-педагогически задачи;
  
• 
  развитие на училищните процеси/развитие на организацията;
  
• 
  развитие на персонала и работа с родителите;
  
• 
  поддържане на връзки със служителите в училище - училищното настоятелство и персонала по поддръжка;
  
• 
  работа с общината и извън училищни контакти;
  
• 
  контрол на качеството.
  

• 
  планиране и организиране на работата;
  
• 
  работа в екип с другите, но и ръководна дейност
  
• 
  писмена и устна комуникация;
  
• 
  съучастност и съпричастност към нуждите и тревогите на другите;
  
• 
  работа под напрежение за реализиране на исканите постижения.
  

В други изследвания се дава акцент на следните предпоставки за мениджмънт на промяната:

• 
  креативно неспокойство: новаторски дух, радост и задоволство при експериментиране;
  
• 
  умение за разрешаване на конфликти: конфликтите да не се изтласкват назад, а да се тематизират.
  
• 
  чувството за принадлежност към колектива: ние, нашето училище вместо той/тя и те(класовете);
  
• 
  културно посредничество: създаване на обща философия на училището;
  
• 
  комуникативност: насърчаване на директни, лични и неформални комуникации;
  

• 
  чрез визии да убеждаваш сътрудниците в своята организация да работят по собствена воля за нейното развитие;
  

• 
  да създаваш предпоставки, сътрудниците да работят активно и целенасочено за своите интереси.
  

За успешното лидерство са необходими: административната, хуманно-социална, педагогическа и морална сила и умелото използване на символика /въвеждане на церемонии, ритуали и символи/.

Днес трябва да говорим не за нова, а за твърде комплексна роля на училищните ръководители. На нея трябва да се гледа като на пачуърк от различни, отчасти традиционни, отчасти променени и нови задачи.
Области на действие на училищния ръководител

Въпреки комплексността на задачите две са полетата на действие на училищните ръководители:

• 
  работа с хора в самото училище и заобикалящата го среда;
  
• 
  управление на финансови и човешки ресурси и обща административна дейност.
  

Училищния ръководител трябва да изпълняват редица задачи и на него трябва да се гледа като:

• 
  Личност, отговаряща и подобряваща организацията в училището. Той е „Change Agent” и заедно с учителския съвет трябва да предложи визия за училището, да създаде необходимата структура и условия за инициаране и имплиментиране на процесите на промяна, които биха повлияли върху учебния процес и възпитанието в училище.
  
• 
  Личност, грижеща се за обучението и развитието на училищния персонал
  

• 
  “People person”
  

• 
  Учител
  

• 
  Пример за подражание
  

Променените рамкови условия водят до това, че училищните ръководители имат интензивни контакти с общината, представители на регионалния бизнес и други публични личности и трябва да се стремят към ефективни и дългосрочни партньорства.

На училищния ръководител трябва да се гледа като:

• 
  На Homo politicus
  

• 
  Човек, представляващ училището пред обществеността
  

• 
  Посредник и медиатор
  

На училищният ръководител трябва да се гледа като:

• 
  Управител и организатор
  

• 
  Архитекти,строители и мениджъри на сградата
  

• 
  Като финансисти и прдприемачи
  

• 
  Какви компетенции притежава, за да действа при определени ситуации?
  
  • 
    Какъв е неговият стил на ръководство?
    

Задачите пред училищните ръководители са доста комплексни и това поставя въпроса дали те могат да се справят с всичките отговорности и дали не може да им се помогне. От съществено значение за справяне с комплексните задачи е професионализирането на училищните ръководители. Необхомимо е:

• 
  да се изгради професионалния им профил;
  
• 
  да се формулират стандарти за квалификация;
  
• 
  да се създадат квалификационни структури и да се предлагат оферти за квалификация.
  

Известни са няколко модела на ръководство:

• 
  “Transactional Leadership”- Транзакционно лидерство
  

• 
  “Transformal Leadership”- Трансформационно лидерство
  

Докато при транзакционното лидерство се инвестира в реализирането на „промени на първо ниво”, то при трансформационното лидерство „промените са на второ ниво” и са свързани с отговорностите на ръководителя.

• 
  Integral Leadership
  

• 
  Instructural Leadership
  

Общото между „Instructural Leadership” и “Transformal Leadership” модели на ръководство са :

• 
  постигане на общи педагогически цели;
  
• 
  формулиране и създаване на система от ценности в училище;
  
• 
  създаване на добър училищен микроклимат и добра училищна култура с акцент върху ученето и обучението;
  
• 
  създаване на система от възнаграждения, която да е насочена към самооценка на учители и ученици;
  

Единодушно е мнението, че повишаването на квалификацията на училищните ръководители е от съществено значение за гарантиране на високо качество на образователните услуги.

Квалификацията на училищните ръководители трябва да съответства на отговорните и комплексни задачи, които те решават. През последните години се налагат следните международни тенденции [2].

• 
  Централизирано осигуряване (изработване на единни директиви, стандарти и програми) на качество на курсовете за квалификация и децентрализирано провеждане на обучението;
  
• 
  Нови форми на коопериране и партньорство;
  
• 
  Обучение, свързващо теорията с практиката;
  
• 
  Квалификация преди заемане на длъжността;
  
• 
  Модулност на обучение;
  
• 
  Комуникативност и умение за коопериране като основни елементи в обучението;
  
• 
  Квалификация на целия училищния мениджърски екип;
  
• 
  От учене в семинари (workshop) към учене на работното място (workplace).
  

В някои страни обучители са предимно университетите, държавни институти за обучение на учители или специфични регионални институции. (институции от един и същ вид или една институция за цялата страна). В други страни има коопериране между различни институти, министерства и държавни институции, министерства и регионални институции и др. В Германия след заемане на длъжността, училищните ръководители посещават курс в държавен институт за продължаващо учителско образование. По отношение на професионализирането и признаването на обучението те имат монополна роля.

• 
  Група А
  

• 
  Група Б
  

• 
  Група В
  

• 
  Група Г
  

Най-голям интерес представляват страните от група В, а именно Швеция, Англия и Уелс, Швейцария, Южен Уелс и Онтарио, както и Вашингтон и Ню Джърси. В тях училищните ръководители се квалифицират по определени стандарти. Този начин на действие се счита за доста прогресивен, тъй като се постига качество, разчита се на гъвкавост и възможност за промени в обучението. Участниците в обучението могат да избират между различни предложения и различни доставчици на образователната услуга. Програмите се провеждат не от централен институт, а децентрализирано от различни регионални институции.

Идеята за квалификация на ръководни педагогически кадри в Германия не е нова, но в страната няма централна институция за обучение. В тази насока са предложени няколко варианта: Създаване на Федерална академия за ръководни кадри в образованието, изграждане на професионални академии (или центрове по компетентност за педагогически ръководни кадри в различни провинции) или предлагане на университетски програми и курсове. Един смесен вариант: създаване на провинциални центрове по компетентност на основата на коопериране на отделните университети с института за продължаващо образование на всяка провинция би се оказал най-добрата форма за повишаване на квалификацията на училищните ръководители в Германия:

Установено е, че добро решение за квалификация на училищните ръководители е комбинацията от централен институт, който определя рамковите условия и директивите за работа, и регионални институции, които реализират децентрализираните програми.

АВСТРИЯ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИЛИЩНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ
Основните документи, които регламентират училищното образование в Австрия, са Законът за организация на училищата от 2008 г. (SchOG) и Законът за обучение и възпитание в училищата (SchUG) от 1986 г., частично изменен и допълнен през 2008 г.

Училищните директори се назначават от съвети и служби, отговарящи за образованието към съответните провинции. Свободните места за училищни ръководители се обявяват публично. Кандидатите подават своите документи в съответната отговорна институция. За специализираните училища се предпочитат кандидати със същата специалност, която се изучава в това училище.

Кандидатите за директори на училища, пряко подчинени на Министерството на образованието, подават документи до инспекторатите по образование, които изготвят предложение до министъра от поне три кандидатури. Министърът на образованието избира един от кандидатите и го предлага на министър председателя. Избраният кандидат се назначава първоначално за срок от четири години. Назначението става безсрочно в случай, че след изтичането на тези четири години отговорният орган не е уведомил директора, че назначението му се прекратява.

Задължения на училищния директор

Училищният директор осъществява контакт с висшестоящите отговорни образователни институции. Той е пряк ръководител на всички работещи в училището учители и служители (администрация, охрана и др.). Основната му задача е да управлява училището и да се грижи за добрите взаимоотношения между учители и ученици, както и между всички колеги. Той трябва да консултира учителите в тяхната учебна и възпитателна дейност и редовно да се интересува от успеваемостта на учениците. Негово право е по всяко време да инспектира учебната дейност и да контролира качеството на преподаване.

Директорът следи и прилага всички закони, наредби, заповеди и инструкции, отнасящи се до училищната дейност. Една от задачите му е да подготвя заседанията с училищните партньори и да изпълнява техните решения. Той разпределя годишния бюджет на училището и изготвя годишния баланс.

При избора на учители, директорът има решаващ глас. Той планира нуждата от персонал за бъдещото развитие на училището. В по-големите училища директорът е подпомаган от постоянен заместник директор (в повечето случаи администратор, а не действащ учител). В по-малките училища и особено в началния курс на обучение, той води и учебни часове по определен предмет.

51 институции за обучение на учители (педагогически академии, институти, професионални училища за обучение на кадри за религиозни училища и др.) се обединяват в 14 висши педагогически училища (девет публични и пет частни), като по този начин обучението на учители се трансформира на академично ниво съгласно Декларацията от Болоня. Със създаването на висшите педагогически училища, обучението и повишаването на квалификацията на учителите се регулира по нов начин.

Училищните директори трябва да притежават професионален опит като учители и да са преминали допълнително обучение, което обхваща дисциплини, свързани с необходимите компетенции за изпълнението на тази длъжност. То се провежда в педагогическите академии, протича в шест модула и продължителността му не надвишава четири години, като всеки модул се изучава шест седмици:

Модул 1: Комуникативност и управленски умения – изучават се теория на мениджмънта, стил, методи и концепции за управление, теория, техники, модели и форми за водене на разговори (вкл. осъществяване на обратна връзка);

Модул 2: Управление на конфликтни ситуации – изучават се поведение при конфликтни ситуации, превенция на проблемни и конфликтни ситуации, теории, стратегии и модели за намеса при конфликтни ситуации;

Модул 3: Работа в екип и ръководство на проекти – изучават се структури на социалните организации, изграждане и развитие на екип, координация и сътрудничество в екипа, изграждане на колективно чувство за отговорност, развиване на мотивация и ангажираност във всеки член на екипа, креативност и разнообразие на мнения, планиране, провеждане, документиране и оценяване на дейността;

Модул 4: Личностно развитие и контрол на обучението – изучават се условия, методи и концепции за развитие на всеки отделен член на колектива, методи и инструменти за контрол на качеството на обучение, методи за създаване на обратна връзка;

Модул 5: Развитие на училището и повишаване качеството на обучение - изучават се критериите и индикаторите за качество на училищното образование; образователните стандарти; методите и инструментите за осигуряване на качество на преподаването; планиране, провеждане и оценяване на проекти за училищното образование; учебни програми; изграждане на партньорства между училищата; работа с обществеността и създаване на корпоративни контакти;

Модул 6: Законодателство, свързано с училищната дейност, управление и организация на училищата – изучават се мястото на австрийските училища в законодателната система; закони, наредби и регламенти за училищното образование; конкретни казуси от училищното ежедневие, изискващи законодателна помощ; изграждане на юридическо мислене и готовност за действие.

Повишаването на квалификацията на училищните директори се осъществява и в многобройни специализирани семинари. Те могат да се провеждат както преди назначаване на директора, така и по време на изпълнение на длъжността му.

Великобритания е една от страните, които имат активна и целенасочена дейност за усъвършенстване на системата за подготовка и повишаване на квалификацията на училищните ръководители. Идеята за централизираната им подготовка се реализира през 2000 г. с откриването на Националния институт за училищни ръководители в Нотингам. [6]

Обучението се провежда в пет модула в зависимост от подготовката и опита:

• 
  ръководители в началото на кариерата си;
  
• 
  утвърдени ръководители с опит, които се подготвят за помощник- и заместник-директори;
  
• 
  встъпващи в длъжност училищни директори, както и новоназначени директори на училища;
  
• 
  опитни ръководители на училища, желаещи да повишат квалификацията си и да усъвършенстват уменията си;
  
• 
  ръководители-консултанти – опитни училищни ръководители от всички нива, които желаят да се развиват като преподаватели, инструктори и ментори.
  

„Обучение на ръководители в началото на кариерата”

В модула се предлагат три основни програми:

Равен достъп до кариерно развитие

Целта на програмата е да се определят потребностите от професионално развитие на ръководители от етническите малцинства от средните управленски нива.

Програмата е 10-месечна за професионално развитие на група от 2–4 човека от едно училище - начално, средно или специализирано. Тя насърчава развитието на ръководителите в пет области:

• 
  управление на иновациите;
  
• 
  разбиране на собствената роля в управлението на преподаването и обучението;
  
• 
  повишаване на увереността и подобряване на уменията за работа в екип;
  
• 
  развитие на възможностите на екипа чрез ефективно използване на човешките и материалните ресурси;
  
• 
  активно участие в управлението на промените в условията на смесено обучение.
  

Програмата предвижда преодоляване на дискриминацията и пречките пред кариерата, повишаване на квалификацията и кариерно развитие на жените учители.

„Утвърдени ръководители”

Модулът е предназначен за помощник- и заместник-директори на училища, които в настоящия момент няма да сe кандидатират за директори, но искат да подобрят уменията си на ръководители и да повишат квалификацията си.
ТРЕТИ МОДУЛ

„Встъпващи в длъжност училищни директори”

Модулът включва следните програми:

„Национална професионална квалификация за училищни ръководители”

„Въвеждане в директорска длъжност”

ЧЕТВЪРТИ МОДУЛ

„Подготовка на опитни ръководители на училища”

Той предлага обучение по следните програми:

„Обучение на училищни мениджъри с опит” - предназначена е за ръководители с управленски стаж не по-малък от три години. В процеса на обучение в програмата обучаваните изследват:

• 
  собствените си потребности от професионално и личностно развитие;
  
• 
  въздействието, което ръководителят има върху развитието на училището;
  
• 
  работата на успешните директори на училища за повишаване на качеството на образованието;
  
• 
  ключови области от дейността на училището, на които трябва да се обърне внимание, за да се подобри работата и да се постигнат по-дългосрочни цели;
  
• 
  влиянието на новите информационни технологии върху личностното развитие и подобряване на работата на училището;
  
• 
  моделите на организационна и управленска ефективност.
  

„Международен опит на училищните директори” - дава възможност на училищните ръководители да се запознаят и проучат на място управленската практика в образователните системи на различни страни.

„Напред ръководители” –цели да помогне на директорите и заместник-директорите в самооценката и контрола на дейността си.

„Партньори в управлението” - има за цел да се обмени опит с училищни ръководители (с над три години опит) и представители на бизнеса и да им помогне да изградят управленски умения за сътрудничество.

„Ръководители консултанти”

Модулът дава възможност на участниците да споделят своите знания и опит с училищни ръководители, да натрупат нови знания и по-късно да ги споделят с други ръководители. За участие в програмата се допускат кандидатите с доказана успешна работа като училищни директор.

Основните принципи, на които се изгражда подготовката и повишаването на квалификацията на училищните ръководители и техните екипи на всички управленски нива в Националния институт за училищни ръководители, са:

• 
  целеви подход; етапност; системност и приемственост на подготовката;
  
• 
  разкриване и разглеждане на най-често срещаните проблеми;
  
• 
  избор на програми за обучение;
  
• 
  възможност за избор на програма според индивидуалните потребности;
  
• 
  самостоятелно усвояване на учебния материал;
  
• 
  практическа насоченост на обучението.
  

NPQH се отнася за силно мотивираните да станат училищни директори от 12 до 18 месеца след кандидатстването за този пост и притежаващи пълната подкрепа на своите директори или мениджъри.

Кандидатите попълват онлайн въпросник, който показва готовността за получаване на NPQH. Въпросникът се базира на знанията, професионалните качества и дейностите, дефинирани в националните стандарти за училищни директори и се подразделя на секции. Преходът към всяка следваща секция е възможен, ако кандидатът постигне задоволително ниво на текущата.

В първата секция на онлайн въпросника има общи въпроси, отнасящи се до мотивацията за кандидатстване за NPQH и за ръководна длъжност.

Следват още шест секции, всяка от които кореспондира с ключовите области на националните стандарти за училищни директори. Секциите са именувани по следния начин:

• 
  Очертаване на перспективите за развитие;
  
• 
  Ръководене на обучението и преподаването;
  
• 
  Самоусъвършенстване и работа с останалите;
  
• 
  Управление на организацията;
  
• 
  Осигуряване на отчетност;
  
• 
  Укрепване на колектива.
  

През 2009 г. Националният институт за училищни ръководители във Великобритания (National College for School Leadership - NCSL) публикува свое изследване [11] на базата на професионалната биография на определена група изявени училищни ръководители (мениджъри и директори), признати от образователното министерство за най-успешни. Проучването се провежда по метода на интервюто и обхваща 313 мениджъри и 18 директори на училища.

Целта на изследването е:

• 
  да се придобие по-голяма представа за широкия характер на училищното управление и за влиянието, което оказват върху него моралните фактори;
  
• 
  да се изследват персоналните фактори и външните влияния, които очертават кариерното развитие на училищните ръководители;
  
• 
  да се даде възможност на NCSL да открива потенциални ръководители и да планира бъдещите си действия;
  
• 
  да се даде възможност на училищните ръководители да определят собственото си кариерно развитие;
  
• 
  да се осигуряват ресурси, които да подпомагат програмите на NCSL за развитие на училищни ръководители.
  

От съществено значение за изявените училищни ръководители е да притежават баланс между личностното и професионалното израстване, да са отворени към усвояване на опит и знания в широк спектър и да са в състояние да се учат от натрупания опит. Ако един от тези елементи не е напълно изграден, другите фактори нямат достатъчно влияние по отношение на ефективността на управление и на устойчивостта на личностното и професионалното развитие.

Важен е и направеният извод за основните оси на взаимодействие между израстване и усъвършенстване и между увереност и способности в резултат на ефективно усвояване на опит и знания.

Изследването показва, че изявените училищни ръководители добре разбират тясната обвързаност между отделните елементи на успешното управление и необходимостта те да бъдат подсилвани и взаимно да се подкрепят. Представена е взаимната зависимост между факторите за успешно училищно управление.

В изследването се констатира, че:

• 
  въпреки наличието на определена йерархична връзка между отделните елементи, съществува ясно изразен мултипликационен ефект;
  
• 
  работата с хора и ангажиментът към тях затвърждават собствените ценности;
  
• 
  ефективните професионални взаимоотношения са предпоставка за успешно кариерно развитие;
  
• 
  моделите за подражание илюстрират и утвърждават примери за управленско поведение.
  

Резултатите от изследването показват, че изявените училищни ръководители обръщат внимание на своето личностно и професионално израстване. Този извод подсказва, че програмите във Великобритания за усъвършенстване на изявените училищни ръководители трябва да са насочени към постигане на следните цели:

• 
  Да се осигуряват ресурси, които да подпомагат нарастването на доверието в моралните ценности. Важно е ръководителите да се включват в постоянен, систематичен и изчерпателен диалог, чрез който да се развиват личностните ценности.
  
• 
  Да се насърчава и улеснява изграждането на професионални мрежи в широк спектър.
  
• 
  Да се развиват модели за професионално усъвършенстване на основата на изучаване и анализ на добрите практики. В този процес е важно взаимодействието между теорията и практиката. Това изисква наличието на възможности за изучаване и анализ на опита, който да се реализира в алтернативни модели, които впоследствие могат да се утвърждават или променят. Тази цел е особено важна за NCSL, който подпомага създадените в страната училищни клъстери.
  
• 
  Да се подкрепя развитието на емоционална грамотност и създаването на портфейл от междуличностни стратегии. Това подсилва образа на ръководителя като притежаващ портфейл от ефективно поведение, намиращо се в симбиотична връзка с личностното усъвършенстване.
  
• 
  Да се осигури достъп до висококачествено обучение, наставничество и приятелство в дух на критичност за всички потенциални кандидати за училищни директори.
  
• 
  Да се увеличат възможностите за общуване с изявени практици в областта на училищното управление и с ученици, като се поддържа тон на искреност и готовност за взаимно изслушване.
  

• 
  Планиране и организиране на училищните дейности
  

• 
  Стопанисва и организира дейността на училището в рамките на основните решения на училищната конференция.
  
• 
  Изготвя учебния график, плана на надзорния съвет и на гражданските представителства в училище.
  

• 
  Координиране на задълженията и делегиране на права
  

• 
  Съгласно съставения план училищният ръководител може да предостави на заместника си изпълнението на отделни задачи.
  
• 
  Съгласно Закона за управление на училищата в съответната провинция, възлагането на специфични функции е под формата на писмен договор със съответния преподавател.
  
• 
  Училищният ръководител може да възлага задачи на училищния персонал.
  

• 
  Координиране с вътрешни и външни партньори
  

• 
  Съвместно с учениците, възпитателите, учителите, преподавателите по практика и непреподавателския персонал се стреми към обучение, отговарящо на интересите на учениците и на потребностите на обществото.
  
• 
  Училището трябва да е отворено за всички извънучилищни инициативи особено регионални и активно съдейства за тяхното провеждане.
  

• 
  Управление на персонала
  

• 
  Отговаря за личностното и професионалното развитие на учителските кадри.
  
• 
  Информира и съветва учителския персонал и сътрудниците в училище и се стреми към съвместна професионална дейност.
  
• 
  Спомага за приобщаване на учителския персонал към живота в училище.
  
• 
  Провежда редовно разговори с учителския персонал за учебните часове и училищната организация.
  
• 
  Съдейства за повишаване на квалификацията на учителските кадри и контролира задълженията за продължаващо обучение на персонала.
  

• 
  Представителни функции
  

• 
  Представлява училището на всички извънучилищни мероприятия.
  

• 
  Консултиране и подкрепа
  

• 
  Реализиране на решенията на образователните органи
  

• 
  Училищата изпълняват своята дейност в рамките на закони, наредби и решения на образователните органи.
  

• 
  Ръководене на комисии
  

• 
  Председателства училищната конференция. При равен брой гласове неговият глас е решаващ. Училищното ръководство може да предостави председателството на друг член на училищната конференция.
  
• 
  Към училищното ръководство се числят училищния ръководител, неговият заместник и ръководителите на отделите, но училищният ръководител винаги е председател.
  

Регламентът е приет съгласно "Закон за институции за грижа на детето в предучилищна възраст”, "Закон за основните училища и средните училища" и "Закон за професионалните учебни заведения".

Регламентът установява изискванията за квалификация на учителите и директорите, работещи в детските заведения за предучилищна възраст и училищата, посочвайки необходимата образователна степен на и професионален и/или управленски опит.

Приема се, че учебните програми на квалификационните курсове отговарят на изискванията за квалификация, ако са регистрирани в Министерството на образованието и научните изследвания, а педагогическото образование трябва да бъде получено във висше училище.

• 
  Висше образование по предучилищна педагогика, най-малко три години педагогически опит в институция за предучилищна възраст и завършен курс 160 часа по управление на обучението или
  
• 
  Друго педагогическо висше образование, най-малко пет години педагогически опит в институция за предучилищна възраст и завършен 160-часов курс по предучилищна педагогика и 160 часа по управление на обучението.
  

• 
  Висше образование по педагогика на специалните нужди, най-малко три години педагогически опит в детската градина за деца със специални образователни потребности или като преподавател в група по специални нужди или интеграционна група в институция за деца със специални нужди в предучилищна възраст; или завършен курс (160 часа) на обучение по педагогика на специалните нужди и 160 часа курс по управление на обучението или
  
• 
  Друго педагогическо висше образование, най-малко пет години педагогически опит в детската градина за деца със специални нужди или като преподавател в група по специални нужди или интеграционна група в институция за деца със специални нужди в предучилищна възраст; и завършен курс на обучение (160 часа) по педагогика на специалните нужди и 160 часа курс по управление на обучението.
  

• 
  Висше образование по педагогика, най-малко три години опит като учител на 1-во или 2-ро ниво от обучението в детска градина или като учител в институция за деца в предучилищна възраст и завършен курс по управление на обучението 160 часа или
  
• 
  Висше образование, най-малко три години опит в управлението на еквивалентна институция и завършено обучение по педагогическа квалификация (най-малко 240 часа) и по управление на училищното обучение (160 часа).
  

• 
  Висше образование по педагогика, най-малко три години педагогически опит и преминаване на 240 часа курс по управление на обучението или
  
• 
  Друго висше образование, най-малко пет години педагогически опит, да притежава професионална степен като учител, и да премине 240 часа курс по управление на обучението или
  
• 
  Висше образование, най-малко три години опит в управлението на еквивалентна институция и завършено обучение по педагогическа квалификация (най-малко 240 часа) и по управление на училищното обучение (160 часа).
  

• 
  Висше образование по педагогика, най-малко три години опит като учител на 1-во или 2-ро ниво на предучилищното обучение и завършен курс по управление на обучението 160 часа или
  
• 
  Висше образование, най-малко три години опит в управлението на еквивалентна институция и завършено обучение по педагогическа квалификация (най-малко 240 часа) и по управление на училищното обучение (160 часа).
  

• 
  Висше образование по педагогика, най-малко три години педагогически опит и завършен курс по управление на обучението (240 часа) или
  
• 
  Друго висше образование, най-малко пет години педагогически опит, да притежава най-малко професионална степен учител и завършен курс по управление обучението (240 часа) или
  
• 
  Висше образование, най-малко три години опит в управлението на еквивалентна институция и завършен курс по педагогическа квалификация (най-малко 240 часа) и курс по управление на обучението в училище (160 часа).
  

• 
  Висше образование по педагогика, най-малко три години педагогически опит и завършен курс по управление на обучението (240 часа) или
  
• 
  Друго висше образование, най-малко пет години педагогически опит, притежаващ професионална степен учител и завършен курс по управление на обучението (240 часа) или
  
• 
  Висше образование, най-малко три години опит в управлението на еквивалентна институция и да е преминал най-малко 240 часа курс по педагогическа квалификация и 160 часа курс по управление на обучението в училище.
  

• 
  Висше образование по педагогика на специалните образователни потребности, най-малко три години педагогически опит с ученици със специални образователни потребности и завършен курс по управление на обучението (240 часа) или
  
• 
  Друго педагогическо висше образование, най-малко пет години педагогически опит с ученици със специални образователни потребности и завършен курс по управление на обучението (240 часа) или
  
• 
  Висше образование, най-малко три години опит в управлението на еквивалентна институция и да е преминал най-малко 240 часа курс на обучение за педагогическа квалификация и 160 часа курс по управление на обучението в училищата.
  

• 
  Висше образование по педагогика, най-малко три години педагогически опит и завършен курс по управление на обучението (240 часа) или
  
• 
  Друго педагогическо висше образование, най-малко пет години педагогически опит, да притежава професионална степен учител и завършен курс по управление на обучението (240 часа) или
  
• 
  Висше образование, най-малко три години опит в управлението на еквивалентна институция.
  

Управлението се осъществява на базата на принципите на единоначалие и самоуправление. Образователните институции се управляват от: съвет, настоятелство, общо събрание, педагогически съвет и др., като формите на управление и правомощията на управляващите органи се определят от Устава на съответните училища.

Непосредственото управление на държавните и общинските училища се осъществява от директор, който може да бъде: избран от училищния колектив като кандидатурата се съгласува с учредителите на учебното заведение; назначен или нает от учредителите, като училищния съвет има право на вето. Избира се измежду лица, минали съответна атестация.

Директорът на образователната институция се назначава на трудов договор.

• 
  Определя структурата и утвърждава щатното разписание на училището;
  
• 
  Издава заповеди, указания, одобрява вътрешните правила, длъжностните характеристики, както и други вътрешни нормативни документи;
  
• 
  Утвърждава, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и сътрудниците в училище, прилага мерки за поощрения и налага дисциплинарни наказания;
  
• 
  Представлява интересите на учебното заведение в отношенията му с държавните органи, местни власти, юридически и физически лица;
  
• 
  Ръководи образователната, икономическата и финансовата дейност в съответствие с устава на образователната институция и законите на Руската федерация;
  
• 
  Председателства Съвета на образователната институция;
  
• 
  Гарантира изпълнението на решенията на Общото събрание и Съвета на институцията;
  
• 
  Решава въпросите на финансовата дейност;
  
• 
  Разпорежда се с имуществото на институцията в рамките на своята компетентност и в съответствие със законите на Руската федерация;
  
• 
  Одобрява бюджета на местните приходи и разходи на училището;
  
• 
  Открива сметки в банки, по начина, както и случаите, предвидени от законодателството на Руската федерация;
  
• 
  Издава пълномощни, сключва договори;
  
• 
  Извършва и други дейности в съответствие с устава на институцията и със законите на Руската федерация.
  

Директорът на образователната институция носи отговорност за:

• 
  Неизпълнението на функциите, отнасящи се до неговата компетентност;
  
• 
  Реализирането на образователната програма в непълен обем;
  
• 
  Качеството на образованието на завършващите учебното заведение;
  
• 
  Живота и здравето на учениците и работещите в образователния процес;
  
• 
  Неуместното използване на средствата, отпуснати от федералния бюджет;
  
• 
  Поети ангажименти, надвишаващи лимита на отпуснатия бюджет;
  
• 
  Други нарушения на бюджетното законодателство на държавата.
  

[Източници 19, 20, 21, 22]

Изискванията към училищния директор са регламентирани в Закона за квалификацията на педагогическия персонал (986/1998) и най-общо могат да бъдат формулирани както следва:

• 
  Завършено висше образование;
  
• 
  Учителска квалификация;
  
• 
  Стаж като учител, без да се посочва конкретния му размер;
  
• 
  Стаж в административна образователна институция;
  
• 
  Завършено допълнително обучение за училищни директори;
  
• 
  Одобрение от Министерството на образованието.
  

За придобиването на признато свидетелство за завършено обучение за училищен директор се изискват 8 кредитни точки. За училищни директори могат да бъдат назначавани и кандидати, които са придобили 15 кредитни точки в университет, в който се провежда обучение за училищни ръководни кадри, или такива, които са придобили знания и умения в тази област по друг начин.

Изискванията към училищните директори в публично финансираните и частните училища, субсидирани от държавата, са еднакви.

Училищните директори назначават сами учителите в ръководените от тях училища и имат право да ги освобождават.