Национален парк пирин план за управление



страница31/49
Дата24.07.2016
Размер5.32 Mb.
#3046
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   49

1.21.7. Стабилност и нестабилност
Повечето от местообитанията и популациите на видовете в парка са оценени със средна степен за стабилност.

В нестабилно състояние са торфените комплекси и съобществата на влажни терени, интразонални крайречни, мочурливи, егречни и скални съобщества, горските екосистеми в северните гранични части на парка, както и ïîïóëàöèèте на типични за парка видове, като дивата коза, áàëêàíñêà та ïúñòúðâà и др.

Мерките за премахване или намаляване на въздействието на фактори, водещи до нестабилност на местообитания или популации на видове са:


  • Ограничаване на туристическия поток в близост до находищата на консервационно значими видове

  • Мониторингна реките и глациалните езера

  • Реинтрудуктивни дейности от страна на ДНП за видове в критично състояние

  • Редуване на пасищата

  • Забрана за строителство

  • Определяне на допълнителни зони със строг режим на опазване

СТЕПЕНИ: + - ниска степен или нестабилни ++ - средна +++ - висока степен или стабилни




ВИД

СТЕПЕН

ПРИЧИНИ / ОСНОВАНИЯ

НЕОБХОДИ

МОСТ ОТ МЕРКИ

ЛАНДШАФТ


++

  • Силно антропогенно натоварване на определени места

  • Ерозионни процеси в резултат на рекреационно

натоварване по трасетата на туристическите пътеки и обекти

  • Ограничава

не на автомобилното движение

  • Определяне

на места за паркиране

ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ


Води

++

  • По литературни данни около 40 малки езера в Пирин

имат непостоянно водно огледало и в по-сухи години пресъхват

  • Речните и езерни води на територията на НП Пирин са

незамърсени с много високо качество, отговарящо на I категория води съгласно Наредба № 7/1986 г.

  • Мониторинг

на реките и глациалните езера

Храстова и тревна растителност

++

  • Относително стабилни - в част от тях протичат

вторични сукцесионни процеси, които са следствие от антропогенна намеса.

  • Недостатъчното пасищно натоварване създава условия

за сукцесионни промени

  • Редуване на

пасищата

Гори

++

  • В по-висока степен са подлагани на стопанско ползване

и значителна част от тях имат издънков произход

  • Сукцесионните процеси в иглолистните гори се

развиват в посока на смяна на иглолистните с широколист- ни (бук или трепетлика) видове

  • Намират се в относително стабилно състояние – с

типичен видов състав и оптимална структура

  • Фактори, водещи до нестабилност са главно от естествен

характер – лавини, ветровали, естествено възникнали пожари

  • Горските екосистеми в северните гранични части

на парка са силно нарушени вследствие антропогенна намеса и бракониерски сечи.

  • Почистване

на сечищата и извършване на възстановителни мероприятия.

  • Специален

режим на управление за

прилежащите територии



Торфища

+

  • Торфените комплекси и съобществата на влажни

терени са нестабилни и силно се влияят от промяната във водния режим.

  • Наблюдава се промяна на видовия състав от

хигрофилни към хигромезофилни и мезоксерофитни видове

  • Проучвания

на тяхната локализация и състояние


ФЛОРА

++

  • Оценен като цяло флорният комплекс се намира в

стабилно състояние

  • Нестабилни са популациите на определени видове

с висока консервационна стойност: еделвайс, златовръх, някои мъхове.

  • Ограничава

не на достъп на туристи в бли зост до нестабилни местообитания

  • Възстанови

телни дейности за видове в критично състояние

ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ




++

  • Лечебните растения са представени на площи

осигуряващи тяхното възобновяване. Повлияни са единствено от някои екстремни природни фактори - пожари, ветровали и лавини

  • По-голямата част от лечебните растения представени в

тревни съобщества в горски поляни и просеки, са силно подвижни антропофити

  • Лечебните растения представени в крайречни,

мочурливи, егречни и скални съобщества са силно повлияни от промени на хидрологичния режим – това води до промяна от хигрофилни към хигромезофилни и мезоксерофитни видове. (Пример: замяната на балканската пищялка с мочурливата върбовка след водохващанията)

  • Идентифика

ция на повлияни те от тези факто ри съобщества

  • Регулиране

на антропо генните фактори влияещи върху хидрологичния режим

ФАУНА

Безгръбначни

+++

  • Поради естествения характер на съобществата и

слабо проявеното антропогенно натоварване популациите на видовете са стабилни




Риби

+

Àâòîõòîííèòå åëåìåíòè íà èõòèîôàóíàòà са нестабилни, поради извършване на изкуствено зарибяване.


  • Определяне

íà ìåñòíèòå ïîïóëàöèè îò áàëêàíñêà ïúñ -òúðâà è òÿõíîòî îïàçâàíå â ìåñòàòà, които íå ñà çàñåãíàòè îò зарибяване

Земноводни и влечуги

++

  • Íÿêîè ïóáëèêàöèè îò ìèíàëîòî äàâàò îñíîâàíèå

äà ñå ñìÿòà, ÷å ïðè водната жаба (Rana temporaria) å íàñòúïèëî ÷óâñòâèòåëíî íàìàëÿâàíå íà áðîÿ è ïëúòíîñòòà íà ïîïóëàöèèòå

  • Вúâ âèñîêèòå ÷àñòè ïîïóëàöèèòå са ñòàáèëíè

  • Допълнител

ни проучвания в определени с ПУ зони

  • Забрана на

строителство, âîäîõâàùàíèÿ

Птици

++

до

+++



  • Пî-ãîëÿìàòà ÷àñò îò õàðàêòåðíèòå âèäîâå çà ðàéîíà,

ñà ìíîãî÷èñëåíè è ñòàáèëíè

  • Мíîãî ðåäêè è çàñòðàøåíè âèäîâå ïòèöè ñà ñ íèñêà,

êîëåáàåùà ñå èëè íàìàëÿâàùà ÷èñëåíîñò: ëîâåí ñîêîë, ñîêîë îðêî, ñêàëåí îðåë, ïëàíèíñêè êåêëèê, òðèïðúñò êúëâà÷, áåëîãðúá êúëâà÷

  • Нÿêîè âèäîâå õèùíè ïòèöè ñà ñ ïî-íèñêà ÷èñëåíîñò â

ÍÏ Ïèðèí, â ñðàâíåíèå ñ äðóãè ïîäîáíè (ñðàâíèìè) ïëàíèíñêè òåðèòîðèè â Áúëãàðèÿ: ñêàëåí îðåë, ñîêîë ñêèòíèê, ãîëÿì ÿñòðåá è äð.




Бозайници

++

до

+++



  • Кàòî öÿëî ñòàáèëíîñòòà å îò ñðåäíà (íÿêîè ðåäêè

âèäîâå) äî âèñîêà - ìàñîâèòå âèäîâå





1.22.5. Формулиране на основните и специфичните проблеми на територията


КОНСТАТИРАНИ ПРОБЛЕМИ

ФАКТОРИ И ПРИЧИНИ, КОИТО ВОДЯТ ДО ВЪЗНИКВАНЕ НА КОНСТАТИРАНИТЕ ПРОБЛЕМИ

Уязвимост на видове и местообитания вследствие на човешка дейност


  • Зарибяване на езерата води до промени в качествата и

количеството на водите

  • Неподходящи начини за събиране на гъби, билки и др.

  • Бракониерски лов и риболов, препариране на животни

  • Използване на пасищните територии без прилагане на

специален режим

  • Негативно въздействие върху горските екосистеми в

периферията на парка вследствие бракониерски сечи в прилежащите територии

  • Извеждане на планировъчни сечи за просеки, писти и

строителство

Стопанисване на горските ресурси


  • Липса на съвременни таксационни данни за горите

  • Изнасяне на по-голямата част от сухата и паднала маса

  • Наличие на нетипични и чуждоземни дървесни видове

Рекреационно натоварване на определени части на Парка

  • Голямо натоварване през януари-март в района на

Шилигарника и през юли-август на х. Вихрен, х.Пирин, Тевното езеро и др.

  • Чупене на клони, утъпкване и оголване на корените на

дърветата по маршрутите и местата за отдих

  • Липса на система за управление на туристопотока

  • Не са организирани достатъчно места за паркиране

  • Нерегламентирано къмпиране - няма къмпнги, които да

отговарят на необходимите условия

  • Поддържането на пътната мрежа и пешеходните

туристически маршрути не е на нужното ниво

Състояние на застроените територии и

обектите за обслужване на посетители


  • Районите около хижите не се поддържат, имат проблеми с

водоизточниците и отвеждането на отпадните води, липсват нормални тоалетни. Работещите в тях имат нисък образователен ценз и не са мотивирани

  • Съществуват изоставени и ненужни сгради, които

загрозяват ландшафта

  • Отвеждането на отпадните води е локално в септични ями,

които не са в добро състояние, липсват нормални тоалетни

  • Недостатъчен брой телефонни постове

  • Вододайните зони не са устроени с изискващите се

санитарно – охранителни зони, или ако има такива, се поддържат в лошо състояние

  • Липсва информация за посетителите за достъп до подходите

към парка

  • Липса на предварителни маркетингови проучвания за

действителните възможности на новите обекти

Собственост на сгради и съоръжения и взаимоотношения с ползватели

  • Липса на данни за ползватели

  • Изтекли процедурни срокове

  • Липса на мотивираност за инвестиции

  • Неспазване на задължения по договорите

  • Различни видове собственост на сгради и съоръжения

Управление, охрана и стопанисване на територията на Националния парк

  • Недостатъчна материално-техническа осигуреност на ДНП и

неговите офиси

  • Ниска численост на персонала

  • Недостатъчна квалификация на персонала на ДНП

  • Липсват връзки с общинските администрации

и природозащитните екологични НПО на национално ниво

  • Недостатъчно развита система от партньорства за устойчив

туризъм между ДНП и всички заинтересовани страни в прилежащите на НП Пирин територии

  • Слаба обществена подкрепа за парка

Развитие на прилежащите населени места


  • Липса на информационно – посетителски центрове и

информационни пунктове

  • Недостатъчна информация и реклама за парка

  • Прилежащите населени места не се използват достатъчно

като спортен, рекреационен и туристически ресурс, като бази за еколого-образователни мероприятия и за научно-изследователски дейности

  • Не добре развита транспортна и туристическа

инфраструктура

  • Недостиг на средства за опазване на обекти на КИН и за

съхранение на местни обичаи и занаяти

Необходимост от териториална връзка на парка с други защитени територии


  • Установени извън парка приоритетни местообитания и

òåðèòîðèè (резерват Ореляк и др.),

  • Нÿêîè òåðèòîðèè ñ голямо âèäîâî áîãàòñòâî ñà

ðàçïîëîæåíè â íèñêèòå è ñðåäíî âèñîêè çîíè íà Пирин, èçâúí òåðèòîðèÿòà íà ÍÏ


1.22. СОЦИАЛНА И ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА
Тази оценка определя значението на определени характеристики, отнасящи се до социално-икономически фактори, даващи насоки за вземане на управленски решения. Значението на тези характеристики се определя чрез оценка на съществуващото функционално зониране, застроени територии, техническа инфраструктура, културно-историческо наследство, санитарно-хигиенни условия, рекреационната дейност, дейностите по ползване на ресурсите, собственост и управление. Оценката се базира на идентифицирани проблеми и на тази база са формулирани основните и специфичните проблеми на територията.

1.22.1. Урбанизирана среда

1.22.1.1. Функционално зониране


ПОКАЗАТЕЛ




ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Зони определени по Паркоустройствения проект



  • Отговарят на критериите, предназначението,

целите за национален парк определени със ЗЗТ

  • Определени са в съответствие с категорията

”национален парк” съгласно действащия тогава национален Закон за защита на природата и определящата роля на международния статут на парка

  • Определените забрани и допустимите дейности в

режимите на функционалните зони показва определено по-строги и ограничителни мерки свързани със строителство на сгради и съоръжения в сравнение с определените от ЗЗТ

  • Определените с ПУ

зони, режими и норми трябва:

- да допускат известни

възможности за

гъвкавост при взимане

на управленски

решения при промени

в обстоятелствата

- да не влизат в

конфликт с

нормативно

определени изисквания


Приети след ПУП планови документи и тяхното зониране по отношение изпълнението му и съгласно ЗЗТ

  • В утвърдените планови документи до 1996 г. за

устройство на НП Пирин режимите и дейностите са определяни съгласно стратегическите цели за развитието на Защитените територии и отговорностите на Р България.

  • Определените строги режими са били съблюдавани от

стопанисващите органи и местната власт

  • Основната част от допълнително възлагани и

приети планове и технически проекти след 1996 г. не са разработвани съгласно приетите в ПУП зони, режими и норми






1.22.1.2. Застроени територии


ПОКАЗАТЕЛ




ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Степен на застроеност

  • Териториалното разпределение на легловата база е

неравномерно - най-голямо съсредоточаване има в ПР Вихрен. В паркови райони Баюви дупки и Трите реки няма леглова база

  • Застроените територии като цяло не са в добро

състояние - изоставеност, проблеми с водоизточниците, неуреденост на отвеждането на отпадните води, липса на нормални тоалетни

  • Оптимизиране

на съществуващата база, подобряване на достъпността, атрактивността и информираността

Допустимост на ново строителство

  • Не се налага ново строителство на сгради, както и

увеличаване на капацитета, застроената и разгънатата застроена площ на съществуващите

Необходимост от премахване на обекти

  • Съществуват изоставени и ненужни сгради - бивши

обори, изоставени обслужващи сгради на държавните лесничейства, стари дървени бунгала, паянтови навеси на пастирите - м. Загаза, м. Икрище, около хижа Яворов, над хижа Пирин и др., които загрозяват ландшафта и следва да се премахнат

  • Премахване на

неизползваеми и загрозяващи ландшафта съоръжения и сгради

  • Реконструкция на

определените с ПУ пастирски заслони



1.22.1.3. Техническа инфраструктура


ПОКАЗАТЕЛ




ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Електро

снабдяване

  • Ел 20 кV захранват селата и туристическите центрове

в контактната зона и след това продължават в парка, където захранват отделните обекти.Това създава затруднения и води до смущения в електроснабдяването


  • Основна задача в

развитието на мрежата 20 кV е отделянето на изводите за планинските обекти от тези за обектите в прилежащите територии

Водоснабдяване

  • Изградените и експлоатирани водохващания не са

показали нарушения на екологичното равновесие

  • Водохващането в м.Икрище захранващо м.

Шилигарника е в противоречие с нормативните разпореждания за санитарно-охранителни зони – отреден е пояс “А” със строга охрана

  • Маркировката,

експлоатацията, охраната и контролът на санитарно-охранителните зони се извършва при спазване изискванията на Наредба № 3/16.10.2000 г., обн. ДВ, бр. 88/27.10.2000 г.


Канализация

  • Изграденият общ събирателен канализационен

колектор заустващ в канализацията на гр.Банско е в добро състояние

  • Всички останали отпадни води се отвеждат локално

в септични ями, които не са в добро състояние

  • Липсват пречиствателни съоръжения на х.Вихрен,

х.Бъндерица и др.

  • Наложително е

изграждането на нови самостоятелни

пречиствателни съоръжения с по-модерна технология и пригодни за планински условия



Телефонизация

  • Захранването с телефони е недостатъчно

Обществени телефонни постове няма

  • Покритието на територията на НП през зимата с

радиовръзка на ПСС е илюзорно - може да се разчита само на съвременните мобилни комуникации

  • Телефонни постове

да се монтират във всички хотели, почивни станции, лифтови станции, ресторанти и др.

Държавна пътна мрежа

  • Достатъчна със своите 413 км дължина. Основно

предназначение: комуникационна връзка между населените места в границите на контактната зона

  • Оценка на състоянието:

  • добро – с асфалтова настилка, нормален габарит, добра нивелета и ситуация: №19, 198, 19832, 109, 1, 19042, 19044, 19046, 19052, 10065-част с обща дължина 234,3 км.

  • задоволително – с трошенокаменно покритие или асфалт, минимален габарит, максимални стойности на наклона на нивелетата и минимални радиуси на хоризонталните криви в ситуацията съгласно държавните нормативни документи: :№19012, 84041, 19032, 10903-част, 19036, 19814, 10907-част, 0079, 10071-част, 10075, 10069, 10067, 10063, 10061 с обща дължина 166,1 км.

  • лошо – липса на настилка, малък габарит, изключителни наклони и радиуси: №10907-част, 10903-част, 10073, 10071-част, 10065-част с обща дължина 19,5км или 5% от общата дължина

  • Безопасност на движението:

  • Не навсякъде има необходимата вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка

  • Съотношението добро-задоволително-лошо от общата дължина на пътищата е 55,1%-40,1%-4,7%

  • Подобряване

достъпността, чрез подновяване на пътищата:

- Добринище – хижа Гоце Делчев

- Лиляново – хижа Яне Сандански

- Катунци – хижа Попови ливади

- Кресна към мандрата посока хижа Синаница

- Пирин – хижа Малина

- към селата Брежани, Кремен, Брезница, Корница


Автомобилен достъп

  • Условия има само в подходите от Банско, Добринище

и Разлог и то до определени граници, поради липса на места за паркиране

  • В другите зони достъпът е възможен само с високо

проходими превозни средства

Горска пътна мрежа

  • Като обща дължина и гъстота е по-малка в сравнение

с подобни други райони на България

  • На територията на парка на места липсва /Места,

Г.Делчев, Илинденци и Симитли/, в Добринище е двойно по-голяма от средната

  • Съотношението на пътищата в лошо състояние към

пътищата в добро и задоволително състояние е 60:40 /в аналогични терени оптималното съотношение на асфалтирани към чакълирани към земни пътища 25:15:60/

  • Дървените мостове са амортизирани и опасни за

движение на автомобили

  • Не се налага увеличаване на ширината и гъстотата на

съществуващата горска пътна мрежа

  • Реконструкция,

ремонт и поддържане на съществуващата горска пътна мрежа

  • Спешен ремонт на

следните мостове:

- Демиркапийска река - ПР Каменица

- 2 бр. на р. Загазо - ПР Синаница,

- 2 бр. на р. Влахинска - ПР Синаница




Съществува

щи паркинги

  • Паркингът на Шилигарника е недостатъчен при

върхови натоварвания - това води до нерегламентирано паркиране по протежение на пътя през уикенда и през зимния сезон

от 1822 места съществуващи са 260-270 , а са необходими около 460 паркоместа

  • Технически и

организационни мероприятия за организиране на допълнителни паркинги на подходящи места

Въжени линии

  • Изграждането на новия лифт ще доведе до

приближаване на капацитета на ски пистите и лифтовете и този на местата за настаняване в Банско, който е значително по-голям

    • Мерки за

възстановяване на гранични екосистеми около съществуващите и предвидените нови съоръжения и инфраструктура

Пешеходни туристически пътеки

  • Съществуващите пешеходни туристически пътеки са

достатъчни за равномерното разпределение на посетителите и насочването им към всички части на парка

  • Не са обозначени на терена подходите към парка:

  • от гр.Симитли и с.Брежани /от северозапад/

  • от с. Стара Кресна и с.Ощава /запад/

  • от с.Струмяни /югозапад/

  • от с.Места през м.Хайдушки кладенец /изток/

  • Определяне на

маршрути, които са перспективни от гледна точка на разнообразяване на входните и изходните точки в села със запазена автентична атмосфера и бит

Връзки с различни видове транспорт

  • Липсва удобен транспорт към подходите в НП

Пирин

  • Технически и

организационни мерки за организиране на транспорт към подходите в НП


1.22.1.4. Културно-историческо наследство

ПОКАЗАТЕЛ




ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Степен на опазване

  • Поради недостиг на средства не се извършват

необходимите реставрационни и консервационни работи

  • Археологически проучвания се правят само при

крайна необходимост (например при село Копривлен, при строежа на пътя Гоце Делчев – Драма).

  • Иманярството се е превърнало в професия за

гастролиращи групи от страната и в хоби за голяма част от относително по-младите жители на селата около парка

  • Наблюдава се тенденция на увеличение на кражби

на ценни икони и утвар от църквите

  • Подкрепа на

инициативи, свързани с придаване на “реална стойност” на обектите на КИН чрез съвременна интерпретация и включване в туристически продукти

Съхранение на местни обичаи и занаяти и необходимост от подкрепа
  • Традиционните празници и обичаи в повечето
случаи, особено в градовете, са модернизирани и видоизменени, но и така те представляват сериозен туристически ресурс.

  • В малките села традициите са по-близо до корена,

празниците са по-автентични и непринудени. Големият проблем там е обезлюдяването, защото заедно с хората изчезват и традициите

  • При създаване на

туристически продукти да се поощрява включването на хора, практикуващи традиционни занаяти чрез демонстрации, хоби курсове, изложби и др.

  • Популяризиране

на традиционните занаяти чрез създаване и утвърждаване на марка за произход и качество “Произведено в Пирин”

  • Включване на

информация за обектите на КИН в информационно - посетителските центрове за НП Пирин


1.22.1.5. Санитарно-хигиенни условия


ПОКАЗАТЕЛ




ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Пречистване на отпадни води

  • Сериозно замърсяване е регистрирано единствено в к.

Шилигарника, където има изтичане на отпадъчни фекално-битови води от новата септична яма на комплекса в река Икришча.

  • Питейното открито водохващане на к. Шилигарника,

не отговаря на санитарните изисквания и във водите е открит амониев азот, което е признак за някакво слабо замърсяване на водите на река Икришча от по-горе разположените обекти – сгради и писти.

  • Речните и езерни води на територията на НП Пирин са

с много високо качество, отговарящо на I категория води съгласно Наредба № 7/1986 г.

  • От гледна точка на здравния риск проблемни са

септичните или попивни ями на хижи и почивни станции, както и откритите тоалетни, от които периодично или постоянно се изливат фекално замърсени непречистени води. Най типични случаи са заслон Тевно езеро, х. Вихрен, х. Бъндерица и х. Безбог

  • За обекти над 50

човека да се предвидят малки модулни пречиствателни станции за отпадъчни води

  • Изпразването на

съществуващите септични ями на територията на парка да става в присъствие на представител на парковата администрация за да се избегнат потенциални злоупотреби и изхвърлянето им в най-близкия водоприемник





  • През пролетно-летния период (високите води) е

регистрирано наличие на амониев азот в повечето реки и езера в неголеми концентрации. Това е резултат от естествено вторично замърсяване при излужване на гниещата почвена покривка в иглолистния горски пояс (включително в зоната на клека). Това няма значение за водните екосистеми, но при използване на повърхностни води за питейни цели през пролетния сезон трябва да се вземе в предвид, тъй като присъствието на амоняк в питейните води е нежелателно и не отговаря на стандартите







  • От 30555 м3/дн отпадни води на пречистване се

подлагат само 8732 м3/дн , т.е 71,4 % от общото количество се зауства в реките Места и Струма непречистено

  • На определени учасъци двете реки са замърсени над

нормите за III категория т.е не могат да се използват за напояване, промишлено и битово водоснабдяване




Третиране на отпадъци

  • С изключение на заслоните, въпроса с третирането на

отпадъците, преди всичко битови, е добре решен и не създава екологичен проблем

  • Градските депа за битови отпадъци са в прилежащите

територии - това налага непрекъснат контрол за състоянието им, съгласно изискванията на Наредба № 13 / 06.11. 1998 год.

  • За недостъпните за

автомобилен танспорт заслони - Тевното езеро и Синаница и м. Спано поле най-удачно е да се използват коне за сваляне на чувалите с битови отпадъци

Обекти за обслужване на посетители

  • Почивните станции и хотелите са с добри санитарно –

хигиенни условия

  • Условията в хижите и заслоните са незадоволителни:

възли

  • Районите на хижите правят впечатление със своята

изоставеност, проблеми с водоизточниците, неуреденост на

отвеждането на отпадните води, липса на нормални

тоалетни. Работещите в тях имат нисък образователен ценз и

не са мотивирани



    • Мерки за

подобряване условията в обектите за посетители

  • Естетизиране на

околните пространства на обектите

Вододайни зони

  • Само за землището на гр. Банско на този етап има

водостопански съоръжения с устроени санитарни зони на площ от 28,5 дка

  • В останалата част съоръженията във вододайните зони

не са устроени с изискващите се санитарно – охранителни зони, или ако има такива, се поддържат в лошо състояние.

  • Устройването на

вододайните зони да се извършва при спазване изискванията на инструкцията за санитарно - охранителните зони


1.22.2. Социално-икономически условия
1.22.2.1. Оценка на рекреационната дейност



ПОКАЗАТЕЛ




ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Възможности

и условия



  • Природата на Националния Парк e източник на

позитивни емоционални изживявания и подпомагане на физическото и психическото здраве, които са най-силно застрашени днес

  • Ресурсът на НП Пирин като цяло и на многобройните

дадености, намиращи се в прилежащите територии, изискват нова интерпретация, за да може районът максимално да се възползва от съвременното потребление и нагласи на посетителите

  • Засилва се стремежа към реализиране на проекти,

пътувания и почивки в запазена, неурбанизирана, достатъчно дива, но и достъпна природна среда, активности и ски-спорт в селища и курортни зони, където традицията в архитектурата е съчетана с качеството на инфраструктурата и равнището на услугите

  • Опасна тенденция представлява “дивото” къмпиране

Има места, определени за къмпинг, но къмпинг в съвременния смисъл на думата няма

  • Все по-голямо

внимание трябва да се отделя на маршрути, които завършват в села със запазена автентична атмосфера, бит, архитектура

  • Необходимо е

развитие на възможностите за поемане на

растящия интерес и туристически поток на пешеходния туризъм в южните паркови райони



  • Необходимо е

изграждане на палатъчни лагери със съвременно оборудване,




  • Има възможности за целогодишни програми,

съчетаващи успешно рекреация и туризъм, напр. балнеоложките пакети


химически тоалетни в ПР Каменица - при хижа Беговица, м.Мозговица и в ПР Трите реки при хижа Пирин

Пещерите като туристически ресурс


  • Преобладаващата част от пещерите в парка могат да

бъдат обект само на специализирани посещения, т.е. само за хора със спелеоложка подготовка и използването на специализиране средства

  • Няколко пирински пропасти представляват интерес и

могат да бъдат основни обекти на организирани спортни посещения (хоби туризъм):

  • Пропастта Бъндерица (-125 м.)

  • Пропастта Вихрен (-170 м.)

  • Пропаст "Бански суходол"№30 (25 години "Академик") -(-118 м.)

  • Пропаст "Бански суходол"№9 - (-170 м.)

  • Пропаст "Каменитица №14 (-103 м.)

  • Пропаст "Челюстница"№17 (Циркус "Б.дупки)- (-103 м.)

  • Пропаст "Алеко" (Синанишки подрайон)- (-130 м.)

  • Пещерите-рудници в Синанишкия подрайон могат да

бъдат обект на организирано посещение на специалисти - историци и археолози работещи по проблеми на рудодобива през античността и средновековието

  • Пещерите са

концентрирани в карстовия дял на НП и поради това е необходимо посещението и подходите към тях да бъдат съобразени с природозащитната дейност

Възможности и условия за развитие на туризъм, спорт и услуги в прилежащите на НП Пирин територии

  • Съществуват природни дадености, благоприятстващи

практикуването на активен туризъм, но липсва необходимата инфраструктура (вкл. спортни съоръжения) и съпътстващи услуги като наем на екипировка, велосипеди, коне и т.н.

  • Общата инфраструктура, с малки изключения, не е на

достатъчно добро равнище. Някои селища имат проблеми с достъпа, канализацията, питейната вода, телефонните връзки. Проблемът с отпадъците е всеобщ

  • Прилежащите територии като цяло разполагат с огромен

природен и антропогенен туристически потенциал, но липсват качествени допълнителни туристически услуги, както и необходимата специализирана туристическа инфраструктура

  • Минералните води на практика не се оползотворяват

като туристически ресурс

  • Правилна

интерпретация на наследството на Парка

  • Изграждане на

мрежа от партньорства за Парка между всички заинтересовани страни в прилежащите територии

  • Ангажиране

вниманието и прякото участие на местните хора за привличане на туристи

  • Информационно

осигуряване

  • Разработване на




  • Няма постоянно работещо място, където да може да се

получи актуална, подробна и пълна информация за съществуващите възможности за туризъм

  • Рекламата на района се извършва “на парче”; липсва

концепция за изграждане на общ имидж на района като туристическа дестинация

  • В селищата има достатъчен човешки ресурс за

стартиране на туристическа дейност, но е необходима работа в посока мотивацията, обучение и образоване на хората

информационно-интерпретативни пакети, които ще се ползват при организацията на туризма в Парка и прилежащите територии, и за екологично образование на деца и възрастни

  • Подготовка на

интерпретатори

Капацитетни възможности на парка

  • Натоварването на екосистемите през месеците януари-

март в района на Шилигарника и на х. Вихрен през юли-август е голямо; съотношението между капацитетни възможности и ресурси е кризисно

  • Притеснение, буди растящият капацитет на хотелската

база и откриването на нови обекти за настаняване, развлечение и хранене

  • Хотелите, семейните пансиони и частните квартири в

района на Предела – Разлог - Банско - Добринище нямат направени предварителни маркетингови проучвания за действителните възможности на всички нови обекти

  • Необходимо е

проучване на посещаемостта, интересите, възрастовите групи, идеите на посетителите и създаване на база данни свързана с обслужването и обратна информация за посетителите


Нови проекти приети след ПУП

  • Новото строителство, което трябва да завърши през

2005-та година ще направи района достъпен през всички сезони. Очаква се в близко бъдеще да се подобри

продаваемостта на ски-продукта на Банско, ако има сняг и ако хората в района се опитат да разберат по-добре съвременните етики и екологични нагласи




  • Ограничаване

достъпа на моторни превозни средства


Безопасност и информира

ност на посетители те

  • Изработена е Концепция за информационна система на територията на НП Пирин - цели:

  • Улесняване движението на посетителите с цел безопасен достъп до парка;

  • Определяне форми на рекреационни дейности;

  • Стимулиране интереса на посетителите за опазване на уникалния ландшафт и богатство на флора и фауна;

  • Постигане на възпитателен и образователен ефект

  • Изграждане на информационни посетителски центрове

  • Откриване на нови малки подходи към Парка

  • Предлагане на информация за околопарковата зона



  • Изработване на

план за безопасност,

задължителен за всички, които ползват територията



1.22.2.2. Оценка на дейностите по ползване на ресурсите


ПОКАЗАТЕЛ




ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Предвидени в ПУП мероприятия в горите

  • Извеждането на сечите в парка е извършвано

внимателно, при стриктно спазване на нормативната уредба по отношение специалните функции на горите

  • Съвременните данни за горите се отличават от данните в

ПУП, 1993 г. и предвидените по този проект мероприятия понастоящем не са приложими

  • По-голяма част от предвидените в ПУП мерки свързани

с подобряване здравословното състояние на насажденията и културите са изпълнени. Те не са в противоречие с предназначението и целите на управлението на националния парк

  • При определяне на

насоките за възстановителни дейности в горите водеща тенденция трябва да бъде започналият процес на формиране на разновъзрастни по структура насаждения в резултат на добрата възобновителна способност на горите

Провеждане на поддържащи и възстанови

телни дейности в горите

  • Отличните възобновителни способности на коренните

дървесни видове и състоянието на подраста показват, че са налице значителни потенциални възможности за горите в следващите 50-70 г. да се формират разновъзрастни по структура насаждения

  • Съществува реална опасност от ветровал /ветролом/ или

снеговал/снеголом/ в прилежащите към ново прокарани просеки за ски писти и ски-влек отдели 120б; 121б,е; 130а,б,д,е,ж; 132л; 133в,г,д,з; 129а,б,з; 149а; 148в,д,ж; 147к,и,з; 186а,б,г.

  • Изведените в миналото класически ландшафтно-

възобновителни сечи в някои насаждения е довело до оформяне на едновъзрастни дървостои с преобладание на един дървесен вид и индивиди с еднакви генетични данни – намаляло е видовото и вътевидовото биологично разнообразие

се прилагат поддържащи и възстановителни дейности в определените в част 3 на ПУ територии


Насаждения от нетипични и чуждоземни дървесни видове


  • Нетипичните и чуждоземни дървесни видове се срещат

съвсем ограничено по периферията на парка. Очаква се акацията и тополата да загинат в следващите 10 години, а кедърът да бъде заглушен от белия бор

Дуглазката ела е с добър растеж би могла да достигне зряла за нашите условия възраст /80-100 г./



  • Постепенно

отстраняване на неместните растителни видове

Необходимост от осигуряване на дървесина

  • ПУП не е изпълнен по отношение на ползваннето по

видове сечи:

  • ландшафтно-формировъчни сечи - 27,8% от предвиденото

  • ландшафтно-възобновителни 11,3% от предвиденото

  • санитарни -12,2%

  • През периода 93-2000 г. е добита общо 93014 куб. м

стояща маса - превишава с 5679 куб. м /6,5%/ предвидената за отсичане по проект

  • Общо 73200 куб. м е събрана суха и паднала маса, което

представлява 78,7% от добива в парка. Това е главно повалена дървесина от смерч на 26 и 27 02. 1997 г. и малки количества от снеголоми, снеговали и ветроломи.

  • Добитата дървесна маса през 93-2000 г. представлява

едва около 15% от прираста на горите в парка за същия период

  • По данни на парковата администрация средно се добива

250 куб. м дървесина годишно:

  • строителна дървесина е 100 куб. м,

  • дърва за огрев-150 куб. м

  • Определяне на

норми за регулирано ползване в по-ниските части на парка и в близост до населените места

  • Определяне на

условия и норми за усвояване на ветровална и суха маса от парка

Здравословно състояние на горите

  • Наличието в близост до парка на значими горски площи

опустошени от бракониерски сечи, крие опасност от възникване на стихиен пожар с непредсказуеми последици и възможност за каламитетно развитие на корояди и дървесиноатакуващи насекоми

  • 95% от горите на парка са от I-ви/висок/ клас на

пожарна опасност

  • Значителната

посещаемост на планината през пожароопасния период, и нарастването броя на пожари в последно време налагат спешни мерки за противопожарно устройство на определени райони в парка

Билки

  • Не е установено интензивно ползване на разрешените

ресурси

  • Установено е бракониерство на коренища от тинтява

около Кременски езера

  • За лични нужди се ползват плодовете на черна

боровинка, леска, малина, къпина, жълт кантарион, риган, мащерка, и др.

  • Необходимо е

усъвършенстване на нормативната уредба регулираща ползването на тези ресурси

Гъби

  • Процесът на бране на гъби не е регламентиран

нормативно и протича стихийно

  • В резултат на безконтролното събиране, по данни на

лесничеите и хижарите, популациите на ценните ядливи гъби, като манатарките, пачия крак, тръбенката и др. катастрофално са намалели по численост. Многобройни частни фирми предлагат на местното население изключително високи, за нашия стандарт, изкупни цени

  • Много честа практика е гъбите да се изтръгват, а не

се режат с нож, тъй като на изкупвателните пунктове са се наложили изисквания за предаване само на неизрязвани плодни тела. По този начин се унищожава мицела и се затруднява възпроизводството на популацията

  • Определяне на

норми, режими, условия и препоръки за осъществяване на дейности, отнасящи се до гъбите

Паша

  • Растителността на всички установени пасищни типове в

парка е сравнително бедна на видове с ценни фуражни качества, но независимо от това те се използват активно като евтин източник на фураж през летните месеци.

  • В парка не е прилаган специален режим на използване

на пасищните територии - нерегулираното им ползване, на места има отрицателно въздействие върху наличното биологично разнообразие

  • При прекомерна паша в миналото много от ценните

житни и бобови видове почти са отпаднали от тревостоя. От друга страна е увеличено участието на вредните, отровните и плевелните видове, които не се приемат от животните, разпространяват се по-бързо и много често доминират в тревостоя.

  • В периода 1995-2001 се наблюдават промени на вида и

броя животни, които използват пасищата, което е свързано с общо намаляване на броя на животните в цялата страна. Общо за парка няма трайна тенденция за увеличаване броя на животните и в момента няма реална заплаха за растителното разнообразие в алпийските и субалпийски пасищата

  • Определяне на

местата със слаб и разкъсан чим и опасност от ерозия, на които да се забрани пашата

  • Изработване на

проект за целенасочена паша

  • Мониторинг върху

разпространението на сибирската хвойна

  • През последните

години няма данни за добива на зелена маса по райони – необходимо е през следващата година на всяка територия за паша да се определи общата продуктивност

Автохтонни породи домашни животни

  • Общ отрицателен фактор за всички местни породи е

липсата на нормативна уредба, чрез която те да придобиват природозащитен статус и законова защита от страна на държавата

  • Тяхното отглеждане носи по-ниски приходи в сравнение

с неместни породи и хибриди, които са плод на интензивна селекция. При някои от местните породи отглеждането е нерентабилно

  • Мерки за

подпомагане на скотовъдците, които са се решили на риска да ги отглеждат

Лов и риболов



  • Основни лимитиращи фактори за увеличаване на броя

на ловните видове са недостатъчната естествена хранителна база и бракониерството

  • Има опасност от повишаване на интереса към глухара с

цел препариране и вълнуващия лов

  • Засилване на

охраната през април и май около х. Безбог, местностите Коритото, Медковото и Овчи кладенец под връх Тодорка, около хижа Пирин и хижа Яворов като по-достъпни

Водни ресурси

  • На територията на НП Пирин няма изградени

специални мониторингови мрежи за природни процес, вкл. метеорологична, хидрологична и хидрогеоложка

  • Питейно-битовото водоснабдяване не нарушава значимо

оттока на реките от НП Пирин

  • При хидроенергийното преработване на води

безвъзвратни загуби на вода практически няма

  • Няма картиране и изследване относно източниците на

вода за питейно-битово водоснабдяване от територията на НП Пирин, както и ясни правила за управление на водовземните съоръжения разположени на територията на парка.

  • Не са достатъчно проучени карстовите зони

  • Оценка на

вземаните водни обеми

  • Проучване

водосборите на реките Изток, Добринишка и Брезнишка от водосборния басейн на р.Места, и на р.Влахинска от водосбора на р.Струма, пряко свързани с водния режим на карстовите райони



1.22.3. Собственост


ПОКАЗАТЕЛ



ОЦЕНКА

МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ



Съществува

щи права на ползване

С изтекли процедурни срокове

  • Не е уредена собствеността на много от обектите,

впредвид изключителната държавна собственост на територията на парка

  • Прекъсната е връзката с ДНП

  • Ползвателите нямат интерес да инвестират в

подобряване на състоянието на обектите и те са в изключително лошо състояние, вкл. базите на БТС

Процедурните срокове изтичат в следващите 10 години

  • Данните за собствениците и ползвателите са непълни

  • За голяма част от обектите на територията на НП Пирин

не са предоставени документи за собственост и договори за наем на ДНП Пирин

Ползвателите са сменени през последните 10 години

  • Съществува частична инвентаризация на собствеността

  • Изключително е затруднен контрола от страна на ДНП

при неспазване на необходимите санитарно-хигиенни норми в района на обектите

  • Необходимо е

изясняване на статута на съществуващите на територията на парка сгради и съоръжения

  • За да изпълнява

задълженията си съгласно Чл.50 ал.7 от ЗЗТ ДНП Пирин трябва да разполага с документите за собственост и договорите за наем или концесия на всички обекти на територията на НП Пирин


1.22.4. Управление

ПОКАЗАТЕЛ



ОЦЕНКА


МЕРКИ/ПРЕПОРЪКИ

Материално-техническа осигуреност на ДНП

  • Липсата на самостоятелни паркови офиси,

недостатъчната обезпеченост с техника, слабата комуникация и недостатъчния персонал са пречка за управлението на парка

  • Минимално необходимата офис-техника включва

компютърни конфигурации за всеки от парковите райони и експертите в централния офис

  • Необходимо е оборудване на целия персонала с

мобилна телекомуникационна връзка

  • Наложително е

бързо окомплектоване на централния и офисите на парковите райони с необходим софтуер копирна техника и факс-апарати, стационарна и мобилна телефонна връзка за всеки от експертите в офиса

  • Осигуряване на

интернет връзка за всеки наличен

компютър


Персонал и развитие на човешките ресурси

  • Ниската численост на персонала затруднява

изпълнението на всички необходими паркови дейности

  • Липсва система за повишаване квалификацията на

персонала

  • Обучение на

парковата охрана

  • Повишаване

квалификацията на персонала

Система за охрана на парковата територия

  • Установената средна площ на един специалист от

охраната е 1948 ха (при 40 907.6 – обща площ за охрана и 21 служители по охраната). Това е в противоречие с разпоредбите на чл. 68 от ЗЗТ, съгласно който площта на отделните охранителни участъци не трябва да надвишава 1500 ха

  • Необходимо е развитие на

системата за охрана с увеличаване на парковите райони и намаляване площта на охранителните участъци до законово определения размер

  • Броят на служителите

заети с охраната да нарасне от съществуващите 21 на минимум 28

Връзки и взаимодей-

ствие на ДНП с други органи

  • Липсват дългогодишни връзки с общинските

администрации и природозащитните екологични НПО на национално ниво

  • Добри връзки с регионалните органи на местно ниво

РСПАБ , РДВР и РИОСВ

  • Изграждане на

мрежа от партньорства за Парка между всички заинтересовани страни в прилежащите територии

Условия за участие на местни органи и обществеността при взимане на решения, свързани с управлението и дейностите в парка

  • Липсва консултативен съвет на парка и научен съвет.

  • Социологичните проучвания показват непознаване на

ситуацията с управлението на националният парк сред обществеността в някой общини


  • Учредяване на

Консултативен и Научен съвет

  • Опазването на

природата трябва да се провежда в непрекъснат диалог и стимулиране на заинтересованост от страна на организации, свързани с прякото използване на природата




В СВИТЪК І, Приложение 7.16. е представен “Списък на необходимото материално-техническо обезпечаване на ДНП”.

Ч А С Т 2:

ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ И ОГРАНИЧЕНИЯ
2.0. ПРИНЦИПИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ
Определянето на целите е направено съгласно изискванията на Закона за защитените територии и приетата система за категоризация на Международния съюз за защита на природата IUCN.
Чл. 18. (2) Националните паркове се управляват с цел:

1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;

2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;

3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;

4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.
Закон за защитените територии
Съгласно целите на управление при системата за категоризация IUCN, Национален парк Пирин обхваща следните категории защитени територии:
Категории Іа - защитена територия, управлявана основно с научни цели и

Іb - защитена територия, управлявана основно с цел опазване на дивата природа
Категория ІІ - Национален парк - защитена територия, управлявана основно с цел опазване и възстановяване на екосистемите
IUCN - Насоки за управление на категории защитени територии
Основният принцип е територията да бъде управлявана по такъв начин, че да се осигурява опазване и поддържане на биоразнообразието в дългосрочен план.

2.1. ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ
Определените в тази част дългосрочни цели са насочени към:


  • Постигане на опростена, последователна система на зониране с ясни режими /Част 3/, които могат да се прилагат от заинтересованите страни;

  • Създаване на управление на парка, което отговаря на международните стандарти и позволява да се използва призванието на НП Пирин като обект на Световното природно наследство.

На базата на констатациите и оценките в Част 1 са формулирани главни и второстепенни цели, които са основа за определяне на управленски решения и конкретни дейности на парковата администрация през следващите 10 г. /Таблица 30/



2.2. ОГРАНИЧЕНИЯ
По отношение на степента на усилията за отстраняване на заплахата и доколко е възможно и реалистично тя да бъде премахната, оценката в Таблица 30 е извършена по точкова система, както следва:
3 т. - отстраняването на ограниченията/заплахите са задача на Управлението на Националния парк и е необходимо да бъдат предприети задължителни мерки за тяхното премахване от страна на ДНП.
2 т. - отстраняването на ограниченията/заплахите не са задача само на Управлението на Националния парк, но е необходимо ДНП да предприеме инициативи за тяхното премахване.
1 т. - отстраняването на ограниченията/заплахите не е задача на Управлението на Националния парк и изисква допълнителни проучвания и привличане на още инстанции и партньори, за да се предприемат необходимите мерки


ВТОРА ОЦЕНКА
2.3. ЕФЕКТ НА ОГРАНИЧЕНИЯТА ВЪРХУ ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ЦЕЛИ
Степените на влияние на ограничението/заплахата върху целите са определени от експертите

разработили отделните части на плана за управление на НП Пирин. Оценката е формирана по точкова система както следва:


2.3.1. По отношение на влиянието на ограниченията и заплахите върху постигане на

поставените главни цели
3 т. Значително
2 т. Средно
1 т. Незначително


2.3.2. По отношение на териториалния обхват на влиянието на ограниченията и заплахите в

парка
3 т. Повсеместно – оказва влияние върху целия парк
2 т. Локално – оказва влияние върху определена част от парка
1 т. Потенциално – възможно е при определени ситуации да окаже влияние

2.3.3. Оценка на ограниченията и заплахите за предприемане на мерки в рамките на 10-годишен План за управление на НП Пирин
При представената в Таблица 30 оценка са взети под внимание:

  • доколко отстраняването на посочените ограничения/заплахи е задача на Управлението на Националния парк и може да бъде извършено от него съгласно критериите, описани в т.2.2.;

  • ефектът на ограничението респ. заплахата върху целите, съгласно критериите описани в т. 2.3.1. и 2.3.2.

Ограниченията и заплахите с най-много точки са основа за определяне на приоритетите описани



в т. 4.1.


Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница