|
1.21.2. Рядкост
В Червените списъци на Международния съюз за защита на природата (IUCN) на световно застрашените животни и растения, рядкостта се смята като елемент на заплаха. Това важи също и за списъците на видовете и типовете природни местообитания, застрашени на Европейско и национално ниво.
С изключителна рядкост в национален и международен план са езерата, съобществата на клека, торфищата, скали, сипеи и пещери, насажденията от бяла мура. На територията на парка се срещат голям брой локални ендемити, защитени и редки видове от флората и фауната. /Приложения 4.4., 4.10., 5.2., 6.3., и 6.4./
Геоморфологичните особености на НП Пирин го правят неповторим, както в национален, така и в международен план.
СТЕПЕНИ: + - ниска ++ - средна +++ - висока
ВИД
|
СТЕПЕН
|
ПРИЧИНИ / ОСНОВАНИЯ
| ЛАНДШАФТ |
Геоморфологични особености
|
+++
| -
Във високите части на Пирин съществуват 35 циркуса
-
По дъната и терасираните циркусни склонове се разполагат 186
високопланински езера
-
В сенчестите склонове на циркусите със северно изложение са оформени
снежници от вечен фирнов сняг – Големия Казан, Кутело, Бански Суходол
-
В резултат на удълбаване на циркусите билата между тях се превръщат в
тесни и остри гребени – Кончето, Стражите и др. Над най-високите части на съседни циркуси се оформят пирамидални или конусовидни върхове – Вихрен, Кутело, Каменица и др.
долинни ледници, които превръщат заварените речни долини в ледникови долини с характерния за тях U-образен напречен профил
-
По дъната на циркусите са оформени десетки понори, пропасти и
пещери
-
Големи площи заема голият карст
| ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ |
Води
|
++
до
+++
| -
Реки – речните природни местообитания са характерни за
високопланинската зона на всички планини.
-
Езера - над 119 езера, които имат ледников произход със средна
дълбочина между 0.5 и 5.0 м
|
Храстова и тревна растителност
|
+++
++
| -
Съобществата на клека Pinus mugo са отнесени към самостоятелен тип в
Европейската класификация на природните местообитания (Съобщества на клека в Балкано- Рило-Родопската система)
-
Съобществата на балкански зановец Chamaecytisus absinthioides
в Рило-Родопския масив са отнесени като самостоятелен хабитат в Palearctic Habitat Classification, което ги прави уникални в Европейски мащаб
-
Високопланинска тревна растителност върху силикатни почви
заемат обширни територии в Парка; среща се във исокопланинската зона на всички наши планини
|
Гори
|
+++
+++
+
|
Широколистни гори
-
Гори с преобладание на бук е комбинация характерна за условията на
парка и рядко се среща в останалите български планини
Иглолистни гори
-
Чисти смърчови гори е специфичен хабитат от европейската
класификация за Централно Рило-Родопски масив
-
Чисти бялборови гори, чисти черборови гори и с преобладание на смърч
се срещат само в Централния Рило-Родопски масив
-
Ендемичният характер на бялата и черна мура определя високата
консервационна значимост на изгражданите от тях хабитати в Парка
Смесени гори и горски култури са широко разпространени екосистеми, както в национален, така и в междунаароден план
|
Торфища
|
+++
|
високото биологично разнообразие и присъствието на редки растения и животни
|
Скали, сипеи и пещери
|
++
до
+++
| -
Гранитни скали - заемат значителни площи върху целия Парк и
придават специфичен облик на алпийската зона
-
Мраморни скали - уникален в Европейски и световен мащаб хабитат
|
ФЛОРА
|
Водорасли
|
+
| -
Осем вида от водорасловата флора на България се срещат само на Пирин
-
Един вид - Cylindrospermum urumoffii е ендемичен
|
Мъхове
|
+
| -
Не се отличава с голям брой консервационно значими видове
-
Един вид е включен в Бернската конвенция /Buxbaumia viridis/, два вида
в Приложение ІІ на Директивата за опазване на дивата флора и фауна и нейните местообитания /Buxbaumia viridis и Dicranum viride/
|
Гъби
|
+++
|
консервационна значимост /Приложение 4.4./
|
Висши растения
|
+++
| -
Пирин е една от териториите с най-висок брой на редки, защитени и
ендемични видове, сравнено в национален мащаб
-
Броят на локалните ендемити /18 вида/ и на редките растителни видове
/103 вида/ е изключително висок
-
Установени са синтаксони с изцяло ендемична вертикална структура
/балкански зановец-мощна власатка/ или монодоминтни синтаксони от редки видове /пиринска власатка/
|
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
|
Горски съобщества в границите на парка
|
++
| -
На територията на НП Пирин са разпространени ендемични лечебни
Растения /ПРиложение 5.2./
-
Редки за територията на парка са и някои видове разпространени в
останалите части на страната - червената боровинка, мечото грозде, европейския копитник и други
|
Тревни и храстови съобщества
|
+
| -
Относително редки за територията на парка са: снежно кокиче, момина
сълза, салепи, лечебна дилянка
-
В състава на тези съобщества са включени някои защитени и редки за
територията на парка и цялата страна видове, като жълтата тинтява, пиринската мащерка, синята тинтява и други
|
Интразонални крайречни, мочурливи, егречни и скални съобщества
|
+
| -
В състава им е включен ендемита балканска пищялка, и някои редки
растения, като златовръх и жълта тинтява
субендемити. Популацията на шапичето не е подложена на антропогенен натиск
| ФАУНА |
|
|
Безгръбначни
|
+++
| -
С висока степен трябва да се отбележат популациите на видовете, които
се срещат у нас само в Пирин. Причина е силно изразената им стенотопност
-
При Araneae редките видове са 41 % от всички видове в парка при
Neuropterida - 24 %, а при Orthopterida - 21 %
|
Риби
|
+
| -
Ñúâðåìåííàòà èõòèîôàóíà íà пàðêà включва èíòðîäóöèðàíèòå видове
сèâåí и äúãîâà ïúñòúðâà
|
Земноводни и влечуги
|
+
| -
Âèäîâåòå ñå ñðåùàò â ðåäèöà äðóãè ðàéîíè íà ñòðàíàòà
Óñëîâèÿòà â ïàðêà ïðåäëàãàò ïîäõîäÿùè местообитания çà òèïè÷íèòå çà Áúëãàðèÿ ãëàöèàëíè ðåëèêòè: ïëàíèíñêà âîäíà æàáà, æèâîðîäåí ãóùåð è óñîéíèöà
|
Птици
|
++
| -
53 âèäà (33 % îò óñòàíîâåíèòå â ÍÏ 159 âèäà ïòèöè) са редки: ñêàëåí è
ìàëúê êðåñëèâ îðåë, ëîâåí ñîêîë, ñîêîë ñêèòíèê, ñîêîë îðêî, ëèâàäåí äúðäàâåö, ïëàíèíñêè êåêëèê, ãîðñêè áåêàñ, ãúëúá õðàëóïàð, êîçîäîé, òðèïðúñò è áåëîãðúá êúëâà÷, ãðàäèíñêà ÷åðâåíîîïàøêà, ãàðâàí и др.
-
Ðåäêè âèäîâå ïòèöè çà òåðèòîðèÿòà íà Áúëãàðèÿ ñà 30 âèäà (19 % îò
óñòàíîâåíèòå â ÍÏ 159 âèäà ïòèöè: ëîâåí ñîêîë, ïåðíàòîíîãà êóêóìÿâêà, òðèïðúñò êúëâà÷, ãëóõàð è äð.
-
Рåäêè çà Åâðîïà (âêëþ÷åíè â Äèðåêòèâà íà Åâðîïåéñêàòà îáùíîñò çà
çàùèòà íà äèâèòå ïòèöè- 79/409) са 39 âèäà (25 %): ñêàëåí îðåë, êúñîïðúñò ÿñòðåá, ëîâåí ñîêîë, êîçîäîé, ñèâ êúëâà÷, ãîðñêà ÷ó÷óëèãà, ÿñòðåáîãóøî êîïðèâàð÷å, ÷åðâåíîãúðáàòà ñâðà÷êà и др.
|
Бозайници
|
++
| -
Ïîâå÷åòî âèäîâå áîçàéíèöè ñå ñðåùàò â ïîäõîäÿùè ìåñòîîáèòàíèÿ
èç öÿëàòà ñòðàíà è íà îáøèðíè òåðèòîðèè îò Åâðàçèÿ
-
Рåäêè видове ïðèëåïè - äúëãîóõèÿ íîùíèê (Myotis bechsteinii),
Íàòåðåðîâèÿ íîùíèê (Myotis nattereri) è øèðîêîóõèÿ ïðèëåï (Barbastella barbastellus)
-
Íÿêîè îò âèäîâåòå åäðè áîçàéíèöè ñà ðåäêè â Åâðîïà, âêë. è ó íàñ
ïîðàäè ñèëåí àíòðîïîãåíåí íàòèñê
|
Сподели с приятели: |
