Национална спортна академия "Васил Левски" Катедра "История и управление на спорта" проф дпн. Йордан Калайков Мениджмънт в спорта (Лекция)
Изтегляне 144.89 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съдържание
- 2. Произход и същност на някои понятия от общия и от спортния мениджмънт
- 3. Същност на спортния мениджмънт - класификация. Принципни положения
- 4. Особености на мениджмънта в спорта
проф. дпн. Йордан Калайков Мениджмънт в спорта (Лекция) София, 2005 Съдържание1. Социална ситуация и предпоставки за утвърждаването на спортния мениджмънт като съвременна управленска практика в спорта 4 2. Произход и същност на някои понятия от общия и от спортния мениджмънт 5 3. Същност на спортния мениджмънт - класификация. Принципни положения 6 4. Особености на мениджмънта в спорта 9 1. Социална ситуация и предпоставки за утвърждаването на спортния мениджмънт като съвременна управленска практика в спортаРадикалните промени в обществото и преди всичко ориентацията към пазарна икономика предизвикаха срив на социалните структури и утвърдения стил на управление в тях. Основните фактори които разрушиха икономическата система са постепенната демонополизация на пазарните субекти и децентрализация на управлението. Появи се остър дисонанс между разнообразието на социалната среда и начините за реагиране от страна на стопанските субекти. На динамично променящите се условия и съвременните изисквания на производството се реагира еднотипно и тромаво по отношение на фактора време. Като се прибави към това затрудненото материално осигуряване, липсата на ясна стратегия и иновационна политика, съществени пропуски в квалификацията на кадрите, не е трудно да се направи изводът за навлизане в етап на хронична несъстоятелност водеща до дълбока икономическа криза. За преодоляването на кризисните моменти е необходимо да се възприеме подход към системно адаптиране на производството, разпределението и потреблението спрямо изискванията на непрекъснато, променящата се социална и икономическа ситуация. Макар и непроизводствена, но социална по своята същност системата на спорта не остана незасегната от описаните процеси. Може определено да се каже, че в следствие на настъпилата децентрализация на управлението в т.ч. прекратяване на централизираното финансиране системата на спорта у нас претърпя разруха, чиито последствия е все още трудно да бъдат обхванати. Оказа се, че производствените структури (професионалните спортни клубове), а също и административните (обществени спортни организации, федерации, сдружения и пр.) трябва да функционират и оцеляват според законите на пазарната икономика, т.е. да се самоуправляват и самоиздържат, тъй като делът на държавното субсидиране е съвсем недостатъчен, за да се посрещат постоянно растящите изисквания на модерния спорт, който вече имаше утвърдени позиции на международното спортно поле. Клубовете и звената н т.нар. “Масов спорт”, както и създадената през годините система за финансиране бяха сполетени от същата участ - те престанаха да съществуват. Оказа се също, че недъзите на икономическата система да реагира адекватно на социалните промени, са недъзи и на системата на спорта. От една страна подготовката на класни спортисти, която винаги е била елитарна дейност, изисква сериозни капиталовложения и създаване на модерни условия, а от друга страна държавата като субект вече не е в състояние да откликне адекватно на тези изисквания. Хората много повече от всякога се нуждаят от активен начин на живот, като противовес на перманентния стрес, нуждаят се от подобряване на физическата дееспособност и здравно укрепване, но в действителност държавата не е в състояние да им създаде такива условия нито пък тяхната платежоспособност е такава, че да е възможно ползването на платени спортни услуги в многобройните създадени частни фитнесцентрове. Следователно както икономическите, така и спортните структури се нуждаят от една обновена стратегия на поведение, чиято основна цел е максимално адаптиране към социалната среда. От само себе си се разбира, че проблемът засяга най-вече създаването на специфичния продукт и по-рационалното му усвояване от страна на потребителя. Именно за целите на рационалното адаптиране в последните години се говори за своеобразен тип управление, каквото е професионалния мениджмънт. 2. Произход и същност на някои понятия от общия и от спортния мениджмънтПрезидент на спортна организация, спортен организатор, треньор на спортисти, методист по вид спорт, учител по физическо възпитание - различни са длъжностните наименования на специалистите, които работят в областта на “малкия” или “големия” спорт, различни са уменията и знанията, които трябва да притежават, но без съмнение всички те в професионалната си изява си приличат по организаторските способности, по усета, нагласата и специалната подготовка за работа с хора. Тези качества са задължителни за малко странната в наши условия професия на спортния мениджър.Склонни сме да възприемаме понятието като ново и непознато, но всъщност - то има солидна история и което е по-важно - оказва се, че това е един стар занаят с бъдеще. Думата “менажер” (с ударение на последната сричка) е навлязла в разговорната ни реч от френския език. Коренът й обаче е с латински произход и буквално означава “Manhus” - ръка. Още през 1281 г. във вида “Mainager” понятието се употребява във Франция в смисъл “управляващ малка общност или домакинство”. През 1968 г. в английски език се появява съществителното име “manager” (ръководител) и глаголът “Tomanage” (управлявам, ръководя, грижа се). Всъщност понятието “менажер” първоначално е означавало “човек, който в професионалния спорт организира тренировките и изявите на спортистите”. Предмет на дейността следователно е “менажерството” (наставката “ство”, означава същото, което в английския език означава “мънт”). Така, че понятието “менежер” и менажерство” произносително и графично се разграничава от английската заемка в българския език, която се произнася като “мениджър” и “мениджмънт” (с ударение на първата сричка), и която означава управляващ, ръководител, директор, администратор. Най-близко до съвременното съдържание на понятието “треньор в спорта е понятието “менажер”, което и сега на запад употребяват като синоним на “треньор”. От друга страна, английското “мениджър” напълно съответства на дейността, която извършват съвременните администратори в спорта (президенти на спортни клубове и федерации и други спортни формирования, ръководители на стопански обединения, свързани със спорта и др.). Необходимо е обаче да се направи едно уточнение. Организационните проблеми, които трябва да решава един треньор в процеса на учебно тренировъчната работа са едно, а съвсем друго са проблемите, свързани със спортно-техническото осигуряване на тренировката (уреди, пособия, тренажори, апаратура, екипировка). Съвършено друга насоченост има организационната дейност, чийто характер дава основание да бъде определена като административна (хранене на спортистите, отдих, възстановяване, организация на тренировъчни лагери и сборове, извършване на финансови и договорни операции). В световната практика се среща голямо разнообразие на длъжностни наименования, свързани с треньорската работа и мениджърството. В зависимост от пропорцията между треньорските и административни задължения са известни: “треньор-мениджър”, “мениджър-треньор”, “спортен мениджър”, “треньор”. В много от известните спортни клубове освен менажера, който се занимава с чисто треньорска работа, е назначен и мениджър по административните въпроси или мениджър по осигуряване на тренировъчния процес. Този тип мениджъри организират пътуванията на спортистите, осигуряват битовите им проблеми, договарят трансфери, събират и обработват информация в областта на спортното разузнаване. В нашите условия предимно във футболните клубове преобладават треньор-мениджърите (в смисъл, че техните треньорски задължения имат приоритет в сравнение с административните). Напоследък обаче биват назначавани специално администратори или организатори, което означава че е назряла необходимостта от диференциация на задълженията им от тези на треньорите. 3. Същност на спортния мениджмънт - класификация. Принципни положенияПроблемът за очертаване на обсега присъщ на мениджмънта в спорта е основен. Същевременно това е твърде сложна задача, доколкото допирните точки с останалите области на мениджмънта са твърде спорни или категорично се отричат от познавачите и специалистите. Това е обяснимо тъй като емпиричната фактология все още не е третирана с адекватна теоретична обосновка. От друга страна, когато се подхожда към един проблем с неизяснен периметър е от значение да се идентифицира характерът на вижданията. Без да се твърди категорично, има всички основания да класифицираме условно вижданията за същността на спортния мениджмънт главно в две насоки: аналитично - разчитащо на отделните части от цялото и синтетично - базиращо се на известно групиране на областите, в които спортният мениджмънт е факт. На основата на тази постановка има автори, които отчитайки съдържателната страна на спортния мениджмънт разграничават понятията спортен мениджмънт и фитнесменидмънт. (Chelladurai P., 1992) Друга тенденция е да се разглежда спортния мениджмънт като цяло. От тази гледна точка се лансира и понятието “мениджмънт на маркетинга”. Подобно твърдение се базира на разграничаване във функциите свързани с реализацията на спортния продукт. Синтетичният подход във вижданията разчита на понятието “спортна индустрия” като обобщаващ клас на разностранни продукти произтичащи или свързани със спорта. На пръв поглед този подход се базира на логиката, че всичко, което е създадено в областта на спорта би могло да се третира като обект на мениджмънта. Същевременно трудно би могло да се съвместят продуктите на един елитен спортен клуб и един аматьорски. Продуктът спортно зрелище предлаган на зрителите може да бъде еднакво значим, макар, че целите на спортистите са диаметрално противоположни. Трудно би могло да се открият допирни точки в продукцията на една лаборатория за спортно тестиране и крайният резултат от една програма за подобряване на физическата дееспособност на гражданите. Подобен е случаят с производството и търговията на екипировка, уреди, пособия, специализирана апаратура. Ако се абстрахираме от спортната принадлежност на тези стоки, по своята същност те представляват конвенционална манифактура, т.е. използват лицето на спорта. По наше мнение спортният мениджмънт трябва да се свързва с продукция, която се произвежда от типични спортни организации (спортни клубове, формирования за спортни услуги). Продукцията на други структури извън спортните, макар свързвана със спорта, не ни дава основание да считаме, че тази продукция е автентична спортна. По-скоро това са продукти чиито характер е съпътстващ. От тази гледна точка би могло да се направи извода, че при обособяване периметъра на спортния мениджмънт от съществено значение е да се реши проблема за класификацията на продукта в спорта. Тогава отпада необходимостта да се причисляват всички продукти свързани със спорта към един клас, който се изразява чрез понятието “спортна индустрия”. От друга страна аналитичният подход при определяне областта на спортния мениджмънт не води до прецизна класификация на видовете мениджмънт, поради обстоятелството, че се разчита на съдържателната същност, а се подценява функционалния фактор. Тази теза произтича от естеството на функционалната верига: бизнес-мениджмънт-мениджър. В случая логиката на съжденията се подчинява на факта, че в крайна сметка бизнесът в която и да е област в тесния смисъл на понятието е свързан със сделки спрямо продукти превърнали се в стоки след като попаднат в условията на покупко-продажбата. Ако приемем в най-общ план, че мениджмънта е насочен преди всичко към реализацията на успешен бизнес или казано с други думи, към управлението на бизнеса, излиза, че най-широкото понятие е именно понятието мениджмънт. Това е така, защото при посочените обстоятелства отпада презумпцията да се разглежда спортния маркетинг като самостоятелна област, доколкото е несъстоятелно да се осъществява, каквото и да е управление на бизнеса, без да се държи сметка за създаването на продукта, ценообразуването, неговата промоция и дистрибуция, т.е. всичко онова с което се занимава маркетинга улеснявайки потребяването на продукцията от страна на купувача. Съществен е и въпроса дали има основание за диференциране на мениджмънта на такъв в областта на елитния спорт и в областта на т.нар. фитнес услуги? Според нас отговорът на този въпрос би бил двупосочен. От една страна целите, а от там и характерът на продукцията се различават и това е очевидно. Следователно от гледна точка на създаването и реализацията на продукта ще има различия. Същевременно, доколкото става дума за бизнес с определен вид продукт, независимо от това при какви условия и с каква цел е създаден, принципите на реализацията му са идентични - управление на успешната сделка. Подобна теза определя продукта като свързващо звено между два типа мениджмънт, които по същество преследват една също цел - сделката, но същевременно от типологична гледна точка имат известни различия. Струва ни се, приемливо становището за мениджмънт, което има обща същностна основа, дори близка технологична структура, но който в крайна сметка е насочен към реализацията на различен тип продукти. Разработката на класификация на спортния мениджмънт, (табл.1) както всяка класификация се базира на относително самостойни признаци. Такива признаци са: целевата насоченост на спортната дейност, мащабността на елементите от структурата на мениджмънта. Таблица 1.
ЛЕГЕНДА: ПСК – професионален спортен клуб; ФСУ – формирование за спортни услуги; АСС – администрация на спортна структура; СС – спортно събитие; ФПУ – фирма за посреднически услуги. Според нас посочените два признака са основополагащи, доколкото са свързани със същността на мениджмънта, неговия генезис. Създават се условия обаче, при класификацията на спортния мениджмънт да се обособят допълнителни признаци, които произтичат от първите два и са свързани с тях. Такива признаци са: местонахождението на мениджмънта, извършването на бизнес, спортната дейност според начина на упражняването й. На тази основа класификацията би могло да бъде съставена на две нива - основно и допълнително (вж. табл.1). Ползвайки предложената класификация в качеството й на методологически инструментариум, би могло да се опишат различни варианти на спортен мениджмънт. Така например мениджмънт на елитния спорт може да се осъществява в ПСК (или АСС) да бъде на макроравнище, или на микроравнище, или и двете, (да се отнася за колективен спорт или индивидуален) и да бъде насочен към извършването на сделки (например трансфери на елитни спортисти) или пък дейности от некомерсиален тип. Аналогично некомерсиалният тип мениджмънт в спорта би могло да изглежда така: мениждъмнт на свободното време и рекреацията, реализиран във формирование за спортни услуги (или в рамките на спортно събитие - фестивал, спортен празник, ден на предизвикателството и др.) на микроравнище (микромениджмънт), под формата на спортно шоу, което представлява мениджмънт от некомерсиален тип. 4. Особености на мениджмънта в спортаПо принцип мениджмънта в спорта не се отличава от мениджмънта в която и да е фирма с предмет на дейност в областта на индустрията, търговията и услугите. От това произтича и основното изискване - мениджърите в спорта да бъдат професионални бизнесмени. Различията произтичат преди всички от същността на продуктите в спорта, създавани в зависимост от целите на спортната дейност - рекордьорски постижения и спорт за всички. От тази постановка следва и специфичната структура на спортния бизнес и мениджмънт. Така организационни звена за производството на спортен продукт са: професионалния спортен клуб, фирмата за спортни услуги на гражданите и т.нар. посреднически фирми за спортен маркетинг и мениджмънт. Интересен е и проблемът за осъществяването на спортния бизнес от гледна точка на неговия вид и участващите страни от и извън спортната област (вж. табл.2).
В дейността на спортния мениджър има видима - предприемаческа част и скрита част, която обхваща т.нар. работа с хората (сътрудници, партньори, потребители и др.), където са валидни техниките и технологиите от сферата на междуличностните отношения и социалната психология. Особеностите в предприемаческата дейност произтичат от характера на различните видове продукти, а от там и спецификата на маркетинга (фиг.4). Таблица 2
Забележка: стрелките означават активната страна при осъществяването на бизнеса 
Фигура 1. Генериране и координация на професионални знания при производството на консуматорски спортни услуги и техния маркетинг 
Фигура 2. Координация на продукцията на спортни услуги и нейният маркетинг с външната среда 
Фигура 3. Координация на поддържащи условия при производството на консуматорски спортни услуги и техния маркетинг 
Фигура 4. Професиограма на спортния мениджър, представена чрез правилото на айсберга Каталог: documenti documenti -> I. общи положения за организацията на работната заплата documenti -> Приложение №4 към чл. 54, ал. 1 (Ново дв, бр. 91 от 2008 г., изм., бр. 6 от 2009 г., бр. 92 от 2009 г.) documenti -> Първа предмет и обхват documenti -> Наредба за медицинската експертиза documenti -> Тема методика за развиване на издръжливостта documenti -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено documenti -> Стойне — седемгодишен първокласник, роден на 18 декември 1936 година. Той още не може да изговаря буквата “р”, но е първенец на класа, чете най-изразително, изписва най-красивите букви, макар понякога да няма пари за тетрадка и молив. Иван documenti -> Растителни видове, неподходящи за засаждане на територията на площадка за игра documenti -> Акад. Георги Бончев Изтегляне 144.89 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
