във функционално, институционално и организационно отношение, настъпили в разузнавателната дейност, както и да се направят предложения за нейното усъвършенстване от нормативна и организационна гледна точка. За реализиране на посочената
цел са поставени следните научноизследователски задачи:
Изясняване на функционалната определеност на държавата и посочване на предпоставките за извършване на разузнавателна дейност.
Анализ на средата за постигане на политическите цели и сигурността на съвременната държава. Характеристика на съвременната държава.
Изследване на функциите на разузнаването в съвременните условия.
Доказване на необходимостта от реформиране на разузнаването и извеждане на препоръки за развитие на разузнаването на съвременната държава.
Изследването е поместено в определена
темпорална рамка. Едната граница е последното десетилетие на ХХ в. и краят на Студената война, а другата граница е третото десетилетие на ХХІ в. и тя е подбрана така, че да съвпада с възможностите ни за една разумна в своите претенции за истинност „прогноза“ за бъдещото състояние на предмета.
Основни изследователски методи В процеса на изследването са прилагани различни
методи за събиране, обработка и систематизиране на информацията: наблюдение, (системен,
ситуационен, контекстуален, диахронен, факторен, политологичен и правен) анализ, сравнение, синтезиране, медиен мониторинг, изследване на случаи; много въпроси са
подложени на формализация, а много теми - на теоретично обобщение.
Основни литературни и информационни източници Предвид връзката на разглежданите проблеми с различни дисциплини и области на науката, за събирането на емпиричния материал се използвани извори от историята, правото, политологията, философията, психологията,
социологията, антропологията.
Проучени са нормативни актове, подзаконови и международноправни актове; направен е обзор на научната литература, както на български, така и на английски език, свързана с предмета на изследване; проучени са отчети, доклади, анализи, национални и
европейски стратегии, концепции, разследвания и обществени дискусии, експертни оценки, статистически данни, социологически изследвания; проведени са беседи с изследователи, университетски преподаватели и лица, свързани с разузнавателните служби на България.
Структура и съдържание на дисертационния труд Дисертационният труд се състои от увод, три раздела, общи изводи, приноси, заключение, приложени таблици, литература.
Сподели с приятели: 
