Разузнаването на съвременната държава - препоръки

търсенето на друг важен отговор - какви трябва да бъдат политиката и държавата. Днес в глобален мащаб се наблюдава криза на политическото представителство и обществен натиск за предефиниране на ролята на държавата. Решаването на проблема как връзката политика-разузнаване трябва да отразява връзката на държавата със самото общество е невъзможно без предварителното съгласие върху това как въобще държавата и обществото трябва да бъдат свързани. Какво трябва да бъде разузнаването зависи и от това какъв е характерът и природата на самата държава, защото нейните разузнавателни служби неизменно ги „повтарят“. В изследването се коментира нормативното положение на разузнавателните функции при стабилните, демократични локализирани и глобализиращи държави, защото, от една страна, изискваните допълнителни реформи при тях не налагат промяна в характера и природата на държавните им системи и така всяка „норма“ е по- лесно постижима, и от друга, обобщенията, в които могат да бъдат вкарани, в известен смисъл са по-аргументирани.
Нормативната представа на съвременното разузнаване и неговите функции се разглеждат от три аспекта. Когато разузнаването е в подсистемна позиция и функционира, за да подпомага държавата при формирането на собствената си политика, могат да се търсят начини за нормативно определяне на това каква трябва да бъде връзката политика- разузнаване, кога разузнаването трябва да се счита за политизирано, какви е допустимо да бъдат задачите и целите на разузнавателните служби. Когато разузнаването функционира от своята системна позиция, за да подпомага практическото осъществяване на политиката и носи конкретен принос за системните цели, е важно нормативното определяне на това какъв трябва да бъде контролът върху разузнаването, в това число разузнавателните правомощия зад граница при въздействието върху чужда среда. Третият аспект - как настъпили промени в системните и подсистемни позиции на разузнаването трябва да бъдат отразени по-добре в организацията на дейността и институционалното структуриране на разузнаването. И в трите аспекти нормативното определяне касае въпроси, чрез които не може да се повлияе върху същността на функциите, но може да се повлияе върху резултатите от тяхното осъществяване.
По отношение на първия аспект се тръгва от разбирането за това какво е нормативното предназначение на двете страни във връзката политика-разузнаване.
Посочени са изискванията към осигуряването на възможностите за осъществяване на това предназначение. Сред тях са:
 Близостта, качеството и степента на формализация на непосредствената връзка между политиката и разузнаването трябва да се съобразяват с ясен обем от правомощия, както и с конституционните и законови рамки, в които разузнаването ще бъде решено да се вмести.
 Необходими са максимално обективизирани параметри и разбиране за това какво са разузнавателните провали, а органът, който ще ги установява не трябва да е с политически функции или да е поставен под политическо влияние.
 Капацитетът на службите трябва да се поддържа и развива, за да изпълняват правомощията си и да отговарят на конкуриращите ги и алтернативни източници на познание и мощ, които в съвремието са на разположение не само на правителствата.
Един от най-важните аспекти от съвременната нормативна представа за разузнаването и неговите функции е упражняването на контрол върху тяхното осъществяване и въвеждането на система за отчетност, които да са както демократични, така и ефективни. До голяма степен трудността идва оттам, че качеството на контрола и

отчетността представляват едновременно следствие от и предпоставка за оптималната връзка между политическото ръководство на държавата и осигуряващите я разузнавателни служби, както и предпоставка за подходящата функционална и структурна организация на разузнавателната дейност. Все пак, най-важните изисквания, които могат да повишат значително ефективността на контрола и отчетността спрямо разузнаването са две групи - формални и неформални. Някои от по-важните формални изисквания са:
 процесът на демократизация на държавата и обществото да е действителен и непрестанен; чрез законови механизми да не се допускат тесни политически и партийни мотиви в определянето на взаимодействията на разузнаването с политическото ръководство;
 прилагането на законовите, политически и системни мерки за осигуряване на вътрешен, изпълнителски, съдебен, парламентарен и граждански контрол върху разузнавателните служби да е едновременно;
 пълната секретност около дейността на разузнавателните служби да е ограничена, да не се допускат „празноти“ в оперативните аспекти, неподлежащи на никакъв вид контрол и да се въведе законова принуда разузнаването да съдейства при упражняването на контрол върху него;
 да се разграничат функциите, които разузнаването има на собствена и на чужда територия, да се въведат категорични ограничения, касаещи собствената територия и да се определи органът, който в този случай ще контролира дейността, както и потребителите, които ще се възползват от нея.
Проблемът за контрола върху разузнаването остава неразрешен и при три типични за съвремието случая. Първият е свързан с функционалното разтоварване на разузнаването и привличането на частни структури за осъществяване срещу заплащане на различни разузнавателни задачи и дейности. Вторият случай касае контрола върху разузнаването, когато държавите участват в междудържавно сътрудничество в областта на сигурността в рамките на двустранни, многостранни или наддържавни отношения. Третият аспект касае случаите, когато на граждани на една държава са нанесени щети или други увреди, заради дейността на служби за сигурност и разузнаване на собствената или друга държава.
По отношение на третия аспект - как настъпили промени в системните и подсистемни позиции на разузнаването да се отразят по-добре в организацията на дейността и институционалното структуриране на разузнаването в изследването са обобщени различни предложения и виждания, които изпълват съвременната теория на разузнаването. Много анализатори са на мнение, че придобиването на информация трябва да бъде организирано около проблеми, теми, предназначение или дори политическа линия, а не около източниците и произхода на информацията или около самите институционални единици, включени в разузнавателната общност. Това обаче е трудно постижимо, защото няма съгласие по свързания въпрос дали разузнаването трябва да бъде или да не бъде делено според принадлежността на средата, в която се осъществява. Друга пречка в тази посока са много големите разузнавателни общности на някои държави, в които всяка служба следва своя специфична институционална мисия и перспектива. Като друга необходимост се поставя „изравняването“ на съотношението между техническото и агентурното разузнаване. Поотделно, към тях също има нови изисквания. По-категорично трябва да се възприеме също, че при придобиването на информация разузнаването неизбежно ще трябва да „работи“ с нови партньори. В съвремието никоя организация, та било тя и най-голямата разузнавателна служба, не може да има монопол върху

експертизата - особено по теми, толкова комплексни като тероризма или другите съвременни заплахи и предизвикателства.

Изтегляне 408.67 Kb.

Сподели с приятели: