Родан, майстор на копия във Вавилон, за пръв път в живота имал толкова много злато в кожената си кесия – цели петдесет жълтици! Той бодро крачел по пътя, отдалечавайки се от двореца на най-щедрия цар на света. При всяка негова стъпка кесията на колана му се полюшвала и жълтиците в нея мелодично подрънквали – той не бил чувал по-прекрасна музика.
Петдесет жълтици! Които били само негови! Още не вярвал на късмета си. Каква сила, каква власт се криела в подрънкващите монети! С тях можел да си купи всичко, каквото си пожелае: голяма къща, земя, стадо, камили, коне, колесници... За какво би ги използвал? Вечерта, докато вървял по тясната улица към къщата на сестра си, си мислел, че не му се иска нищо друго, освен тези златни монети да са негови.
След няколко дни Родан (чувствайки се доста неловко) влязъл в магазина на Матон, който бил лихвар и търгувал със скъпоценности и скъпи тъкани. Без да поглежда нито наляво, нито надясно, той минал между изкусно подредените стоки и влязъл в жилището на търговеца, което било пристроено към магазина.
Матон се бил изтегнал на разкошния килим и похапвал от ястията, поднасяни от чернокож роб. Родан застанал пред него, разкопчал коженото си сетре, при което отдолу се показали косматите му гърди, и подхванал:
– Виж... дошъл съм да се посъветвам с теб, защото се чудя как да постъпя.
Дружелюбна усмивка озарила изпитото лице на Матон.
– Какво толкова си направил, та си опрял до лихвар? Загуби на игралната маса ли? Или някаква закръглена хубавица те е оплела в мрежите си? С теб се знаем от много години и сигурно се е случвало да имаш неприятности, но досега не си искал да ти помогна.
– Не, не съм дошъл за заем, а за мъдър съвет.
– Да му се не види! Чуйте го само какво говори! Не бил дошъл при лихвар да иска заем! Май започнах да недочувам!
– Много добре ме чу.
– Нима е истина? Излиза, че Родан, майсторът на копия, е по-умен от другите и идва при лихваря не за заем, а за съвет! Мнозина ми искат злато, за да платят за безразсъдните си харчове, обаче не са поискали мнението ми. От друга страна, има ли по-мъдър съветник от лихваря, към когото се обръщат всички, изпаднали в беда? Седни, Родан, хапни заедно с мен... Андо – извикал на чернокожия роб, – донеси килим за моя приятел Родан, майстора на копия, който е дошъл за съвет. Тази вечер той е мой почетен гост. Донеси му храна и най-голямата чаша, също и от най-хубавото вино. А ти, Родан, кажи какво те гризе отвътре.
– Дарът на царя.
– Дарът на царя ли? Владетелят ти е направил подарък и ти си разтревожен? Какво толкова ти е дал?
– Ами... той остана много доволен, задето му предложих нов модел за копията на стражите му, и ми даде петдесет жълтици, обаче на мен нещо ми е притеснено. И знаеш ли защо? Час по час при мен идват разни люде с молба да споделя с тях своето богатство.
– Не се учудвам. Повечето хора искат да получат злато, без да си мръднат пръста, и търсят жертви като теб. Въпросът е можеш ли да им откажеш. И дали волята ти е силна като юмрука ти.
– На мнозина мога, само че понякога е по-лесно да кажеш „да“. Как да откажа на любимата си сестра, която обичам с цялото си сърце?
– Да, обаче тя едва ли ще поиска да ти отнеме радостта от богатото и напълно заслужено възнаграждение.
– Имаш право, но тя иска услуга заради съпруга си Араман, защото мечтае един ден той да стане заможен търговец. Каза, че досега съдбата не е била благосклонна към него и, че ме моли да му заема достатъчно жълтици, за да му потръгне търговията и да ми се издължи от печалбата.
– Приятелю – подхванал Матон, – тази тема е важна и заслужава да я обсъдим. Онзи, който притежава злато, носи голяма отговорност. И още нещо – имането променя отношението му към събратята му. Започва да го мъчи страх, че ще загуби богатството си, или че ще му го отнемат чрез измама. Същевременно се чувства всесилен и изпитва желание да прави добро. И много пъти благородните му намерения го вкарват в беда. Чувал ли си за стопанина от Ниневия, който разбирал езика на животните? Сигурно не си, защото подобни истории не се разказват сред хората с твоя занаят. Ще я споделя с теб, за да разбереш, че вземането и даването назаем е много повече от преминаване на златото от едни ръце в други.
Човекът, който разбирал езика на животните, всяка вечер оставал в стопанския двор, за да слуша какво си говорят. Веднъж чул как волът се оплаква на магарето от орисията си:
– Бъхтя се от зори до мрак. Колкото и силно да пече слънцето, колкото и кожата ми да е протъркана от ярема, трябва да дърпам плуга. А ти си живееш безгрижно. Мятат на гърба ти пъстро одеяло и твоята работа е само да отведеш господаря където иска. Ако той си остане вкъщи, ти си почиваш и по цял ден пасеш крехка трева.
Въпреки че било инатливо и всички бягали от него, когато започнело да хвърля къчове, магарето харесвало вола и му съчувствало. Ето защо поучително казало:
– Приятелю, виждам колко тежка е участта ти и настоявам да ти помогна. Ще те науча как да си починеш поне един ден. Сутринта, когато робът дойде да те впрегне в ралото, легни на земята и започни да мучиш, за да реши, че си болен.
Волът послушал съвета. Като го видял как се тръшнал на земята, робът изтичал при господаря, за да му каже, че волът се е разболял и не може да тегли ралото. Господарят наредил:
– Тогава впрегни магарето, защото оранта не може да чака!
И така магарето, водено от доброто си желание да помогне на приятел в беда, било принудено да върши неговата работа. Вечерта, когато най-после го разпрегнали, сърцето му било натежало от злост, краката – от умора, и кожата му била изранена от ярема.
Стопанинът се задържал на двора, за да чуе какво ще си кажат животните. Пръв заговорил волът:
– Ти си добър приятел. Благодарение на мъдрия ти съвет спечелих един почивен ден.
– А пък аз – сопнало се магарето – съм като мнозина добродушни глупци, които се хващат да помогнат на приятел и накрая им се налага да вършат неговата работа. Втори път няма да се хвана. Сам ще си теглиш ралото, защото чух как господарят нареди на роба да доведе месаря, ако пак се разболееш. Така ти се пада, мързел такъв!
От този ден насетне не си проговорили и така свършило приятелството им. Разбираш ли поуката, Родан?
– Интересна история, обаче не проумявам защо ми я разказа.
– Така и предположих. Поуката е много простичка: „Ако решиш да помогнеш на приятел, направи го така, че да не ти се наложи да поемеш бремето му.“
– Виж ти. Нямаше да се сетя. Мъдра поука. Не ми се ще да поема бремето на моя зет. Обаче ще те питам нещо: заемаш пари на много хора. Не ти ли се издължават?
Матон иронично се усмихнал като човек с богат житейски опит.
– Възможно ли е заемът да е обезпечен, ако длъжникът не е в състояние да го изплаща? Трябва ли лихварят да преценява мъдро и внимателно дали длъжникът ще използва златото по предназначение и ще му го върне с горницата, или ще го пропилее поради глупостта си и не ще може да върне дълга си? Ще ти покажа заложените вещи и ще ти разкажа историите, свързани с някои от тях.
Излязъл от стаята и след малко се върнал със сандъче, обшито с червена кожа и украсено с бронзови орнаменти. Оставил го на пода, клекнал пред него и сложил длани на капака.
– От всеки, комуто отпускам заем, вземам някаква вещ и я съхранявам тук, докато длъжникът ми се изплати, после му връщам залога. Ако някой не ми се издължи, залогът му остава, за да ми напомня за човека, излъгал доверието ми. Ковчежето ми подсказва, че най-сигурно е да заемам пари на онези, чийто залог има по-висока стойност от исканата сума. Тоест на хора, които притежават земи, скъпоценности или други имоти, които могат да бъдат продадени за погасяване на дълга. Понякога като залог ми оставят скъпоценни камъни, които имат по-голяма стойност от отпуснатия заем. Друг път получавам писмено обещание, че ако сумата не бъде изплатена според уговорката, заемоискателят ще ми предостави свой имот, за да си уреди дълга. При подобни заеми съм сигурен, че ще си получа златото със съответната лихва, защото те са обезпечени с имущество.
Друга категория длъжници са онези, които имат постоянна работа (като теб например) и получават възнаграждение за нея. Тоест имат стабилни доходи и, ако са почтени и не ги споходи някакво нещастие, ще ми върнат заема заедно със съответната лихва.
Има и трета категория заемоискатели – без собственост и без сигурни доходи. Животът е суров и винаги се намират хора, които не успяват да се приспособят. На тях отпускам съвсем минимални суми, и то само, ако заемът е гарантиран от близки приятели на евентуалния длъжник. В противен случай това сандъче години наред ще ми напомня за лековерието ми.
Матон вдигнал капака и Родан, който изгарял от любопитство, се навел да разгледа прословутите залози. Най-отгоре в сандъчето зърнал бронзова огърлица върху парче ален плат. Матон я взел и нежно прокарал пръсти по нея.
– Това бижу завинаги ще остане мое, понеже собственикът му вече е на онзи свят. Беше ми добър приятел, заедно докарвахме стоки от изток и търговията ни вървеше отлично... докато той не си доведе съпруга от онези далечни страни; беше приказно красива, но много се различаваше от нашите жени. Приятелят ми не жалеше средства да задоволи прищевките ѝ и харчеше безразсъдно. Когато загуби златото си, дойде при мен – беше съсипан. Поговорих с него, обещах да му помогна отново да стъпи на крака. Той се закле във всички богове, че ще ме послуша. Обаче не му беше писано. С жена му се скарали, той я предизвикал да го прободе в сърцето и тя го намушкала.
– Какво се случи с нея? – попитал Родан
– С нея ли? А, да... Това остана от нея. – Лихварят взел парчето ален плат. – Хвърли се в Ефрат, защото угризенията не ѝ даваха покой. Накратко, дълговете на тези двамата никога няма да бъдат платени. Повтарям, Родан, вещите в това сандъче доказват, че лихварят не бива да отпуска заеми на хора, изпитващи бурни чувства, защото има опасност да загуби златото си... Погледни. – Той извадил кокален пръстен. – Принадлежи на един селски стопанин. Купувам от него килимите, които жена му тъче. Реколтата им беше унищожена от пълчища скакалци и те останаха без препитание. Помогнах на човека и той ми върна заема с парите от продажбата на следващата реколта. След време отново ме посети и ми разказа за някаква непозната порода кози, описана му от пътешественик. Руното им било толкова фино и меко, че ставало за тъкане на килими, които щели да са по-красиви от всички, продавани досега във Вавилон. Искал да купи цяло стадо, обаче нямал средства. Заех му злато, за да предприеме пътешествието и да докара тук козите. Той така и направи. Догодина ще изненадам големците в нашия град с най-прекрасните килими, за които ще са готови да платят скъпо и прескъпо. Скоро ще върна пръстена на този човек, защото настоява да плати незабавно.
– Така ли? Наистина ли някои хора са толкова почтени? – учудил се Родан.
– Запомни нещо от мен: не се притеснявай, когато някой иска заем за печелившо начинание. Пази се от хора, които закъсват финансово поради неблагоразумието си, защото има опасност да се простиш със златото си.
Родан извадил от сандъчето тежка златна гривна, богато украсена със скъпоценни камъни, и попитал:
– Каква е нейната история?
– О, моят добър приятел очевидно има слабост към жените – шеговито подхвърлил Матон.
– Защо не? Та нали съм много по-млад от теб!
– Вярно е, но този път ще останеш разочарован, защото тази история не е романтична. Притежател-ката на гривната е пълна, със сбръчкано лице; отгоре на всичко дърдори непрекъснато, и то такива глупости, че ме подлудява. С мъжа ѝ бяха заможни и ми бяха добри клиенти, но претърпяха загуби и обедняха. Нейната мечта е синът ѝ да стане търговец. Зае от мен известна сума, та той да влезе в съдружие с някакъв керванджия, който товарел камилите си със стоки, купени в един град, които продавал изгодно другаде. Само че този керванджия се оказа мошеник – изоставил „съдружника“ си в непознато поселище, и то без пукната пара, и заминал призори, докато онзи още спял. Предполагам, че когато младежът си стъпи на краката, ще ми се издължи; засега майка му само се оправдава и обещава. В интерес на истината обаче продажбата на скъпоценните камъни ще покрие сумата заедно с лихвата.
– Жената не те ли попита доколко е разумно да иска заем?
– Не. Набила си беше в главата, че синът ѝ ще се нареди сред най-богатите и влиятелни хора във Вавилон. Щеше да се разгневи, ако се бях опитал да я вразумя. Всъщност сам съм си виновен. Давах си сметка, че рискувам, като отпускам заем на един неопитен младок, но не можех да откажа на майката заради обезпечението, което ми предложи. – Матон извадил от сандъчето въже, завързано на възел. – Това пък принадлежи на Небатур, който търгува с камили. Всеки път, когато иска да купи стадо, но парите не му достигат, ми носи това въже и аз му давам назаем. Той е разумен, освен това има търговски нюх, затова не се притеснявам, че няма да погаси заема. Още много търговци в нашия град се ползват с доверието ми, защото са доказали почтеността си. Често ми оставят вещи за залог, после си ги вземат обратно. Почтените търговци са от полза за Вавилон, а пък аз имам изгода да им помагам, защото така допринасям за процъфтяване на търговията в нашия град.
Матон извадил от сандъчето фигурка на бръмбар, изваяна от тюркоаз, и с омерзение я хвърлил на пода.
– Насекомо от Египет! Собственикът му – един младок – не възнамерява да ми се издължи. Поискам ли си заема, неизменно отговаря: „Как да ти върна златото, като лошият късмет върви по петите ми? Нали имаш още купища!“ В безизходица съм. Тюркоазеният бръмбар е на бащата на непрокопсаника – достоен, но не много богат човек, който си заложи земята и стадото, за да подкрепи начинанието на сина си. Отначало на младежа му потръгна, само дето той се полакоми за бърза печалба. И понеже не притежаваше достатъчно знания и опит, загуби всичко. Младите хора са амбициозни. Избират преки пътища към богатството, което ще сбъдне мечтите им. Най-безразсъдно вземат заеми, без в неопитността си да си дават сметка, че дългът е като дълбока яма, в която падаш и от която дни наред не можеш да излезеш. Тази яма е пълна със скръб и с угризения, там денем не проникват ярките лъчи на слънцето, а нощите са изпълнени с неспокойни сънища. Въпреки това не отказвам заеми на младежите, дори ги насърчавам да се възползват от услугите ми, ако средствата са им необходими за осъществяване на разумно начинание. Самият аз преуспях като търговец, със злато, взето назаем. .. Но да се върнем на въпроса. Как да постъпи лихвар, изпаднал в моето положение? Младежът е изпаднал в отчаяние и не си помръдва пръста. Обезсърчен е, дори не се опитва да ми се издължи. Сърце не ми дава да отнема земята и стадото на горкия му баща.
– Разказът ти е много интересен – осмелил се да каже Родан, – но ти не отговори на въпроса ми. Пак те питам: да заема ли на зет ми моите петдесет жълтици? Не ми се иска да ги загубя.
– Сестра ти е достойна жена и аз много я уважавам Ако мъжът ѝ поиска от мен петдесет жълтици, ще го попитам за какво смята да ги похарчи. В случай, че възнамерява също като мен да търгува със скъпоценности и скъпи мебели, ще му задам следния въпрос: „Какво разбираш от търговия? Знаеш ли откъде да купуваш най-изгодно и къде да продаваш на най-висока цена?“ Как мислиш, дали отговорът му щеше да е положителен?
– Не – признал Родан. – Той не умее нищо. По едно време ми помагаше да отливам остриета за копията, работил е и като продавач в магазин...
– В такъв случай бих му казал, че намерението му е неразумно. Търговецът трябва да е вещ в занаята. Колкото и да е амбициозен, ако начинанието му е неразумно, няма да му донесе печалба. Да речем, обаче, че ми каже следното: „Помагал съм на много търговци, пътувал съм с тях чак до Смирна и умея да купувам изгодно килимите, тъкани от тамошните жени. Познавам и много състоятелни хора във Вавилон, на които да продам килимите, и то с добра печалба.“ Тогава ще му кажа: „Планът ти е мъдър, желанието – похвално. На драго сърце ще ти заема петдесет жълтици, ако ми дадеш някакъв залог, че ще ми се издължиш.“ Ако ми отговори, че няма друг залог освен достойнството си, ще подчертая: „Ценя всяка жълтица. Представи си, че разбойници те ограбят на път за Смирна, или на връщане някой друг ти отнеме килимите. Тогава няма как да ми върнеш заема и аз ще се простя с жълтиците.“
Виж, Родан, златото е стоката на лихваря. Заем се отпуска лесно. И лесно се губи, ако се даде на човек, който не оправдае доверието. Мъдрият лихвар не се интересува от рисковете, свързани с дадено начинание, а от гаранцията, че ще си получи парите обратно. Добре е да се помага на хора в беда, към които съдбата не е била милостива. Добре е да се подкрепят и онези, поели по пътя на успеха, та един ден да станат достойни и уважавани граждани. Само че трябва да се помага мъдро, за да не стане като в приказката за магарето и вола, и в желанието си да помогнем да се нагърбим с чуждото бреме...
Отново се разприказвах за друго и не отговорих на въпроса ти, Родан, но ето какво ще ти кажа: пази си петдесетте жълтици! Средствата, които си спечелил с труда си и които си получил като подарък, ти принадлежат и никой не може да те задължи да се разделиш тях, освен по собствено желание. Ако решиш да станеш лихвар, гледай златото да ти носи печалба, внимавай на кого отпускаш заем и не давай всичките си средства само на един човек. Не ми харесва златото да е бездейно, но още по-малко ми харесва прекаленият риск. Откога се занимаваш с майсторене на копия?
– Вече минаха три години.
– И колко си спестил, ако не броим подаръка от царя?
– Три жълтици.
– Трудил си се повече от три години и си се лишавал от всякакви удоволствия, за да спестиш някакви си три жълтици, така ли?
– Точно така.
– Следователно, ако се бъхтиш петдесет години и търпиш лишения, можеш да спестиш петдесет жълтици.
– Да... и така ще ми мине животът.
– Как мислиш – твоята сестра ще поиска ли да жертваш дългогодишните си спестявания, придобити с цената на тежък труд, за да провери мъжът ѝ дали го бива за търговец?
– Не и, ако ѝ предам твоите думи.
– Тогава отиди при нея и ѝ кажи: „Повече от три години се бъхтих от зори до мрак и се лишавах от всякакви удоволствия. И за тези три години непосилен труд спестих само три жълтици. Знаеш, че те обичам и искам на мъжа ти да му провърви в търговията. Ако предложи план, който, според лихваря Матон, е разумен и осъществим, на драго сърце ще му дам парите си, спестени за една година, за да докаже способностите си.“ Така ѝ кажи. Ако твоят зет притежава някакви способности, ще има достатъчно време да ги прояви. Провали ли се, няма да ти дължи повече, отколкото си му заел.
Станах лихвар, понеже притежавам повече злато, отколкото ми е необходимо, за да упражнявам тази професия. Искам излишъкът от средства да помага на други хора в техните начинания и така да печели още злато. Не желая да рискувам и да загубя всичко, заради което работих неуморно и търпях лишения. Затова ще давам назаем само на хора, за които съм сигурен, че ще ми се издължат.
Е, Родан, споделих с теб някои от тайните, скътани в сандъчето със залозите. Вещите, които видя, са красноречив пример за слабохарактерността на хората и за стремежа им да вземат заеми, чието изплащане не могат да гарантират. Залозите в сандъчето са доказателства и за заблудата на тези хора, че ще постигнат много, ако притежават злато; само дето те не си дават сметка, че не притежават нито уменията, нито подготовката, за да осъществят грандиозните си замисли.
Родан, сега притежаваш жълтици, които трябва да вложиш така, че да ти донесат още злато. И ти, като мен, ще станеш лихвар. Ако си пазиш златото, то ще ти донесе солидни доходи, които ще ти осигурят възможността да се наслаждаваш на земните радости до края на живота си. Ала допуснеш ли то да ти се изплъзне през пръстите, съжалението и угризенията ще те измъчват, докато си жив... Ще те попитам нещо: за какво най-много искаш да похарчиш жълтиците в кесията?
– Не ми се иска да ги харча, а да ги запазя.
– Мъдри слова – одобрително кимнал Матон. – Следователно първото ти желание е да имаш сигурност. Смяташ ли, че златото ти ще е в безопасност в ръцете на твоя зет? Че той няма да претърпи загуба и да повлече и теб?
– Страхувам се тъкмо от това, защото той не знае как да го опази.
– В такъв случай не позволявай да те подведат сантименталността и чувството за дълг. Щом държиш да помогнеш на роднините си или на някой приятел, намери друг начин и не рискувай да загубиш състоянието си. Запомни, че златото много бързо и много внезапно се изплъзва между пръстите на човека, несвикнал да борави с него. Еднакво глупаво е да го пропилееш за удоволствия и да допуснеш друг да го прахоса вместо теб. Вече се разбрахме, че искаш златото ти да е на сигурно място. Имаш ли друго желание?
– Да ми спечели още злато.
– Словата ти отново са мъдри. Богатството трябва да работи за теб и да се увеличава. Преди да остарееш, то дори може да се удвои, благодарение на лихвите по заемите, които отпускаш на платежоспособни хора. Следователно рискуваш да загубиш и печалбата, която би могло да ти донесе. Затова не се изкушавай от грандиозните планове на неопитни ентусиасти, които си въобразяват, че с твоето злато ще натрупат големи състояния. Подобни въздушни кули градят само мечтатели, непознаващи железните закони на търговията. Не очаквай чудеса, за да запазиш имането си и да му се радваш. Да отпускаш заеми с очакването за голяма лихва е равнозначно доброволно да се обричаш на загуба. Старай се да работиш с хора, които имат нюх за успешните начинания, та твоето състояние да ти носи голяма печалба, защото те умеят да печелят, освен това са мъдри и опитни. Така ще избегнеш злочестата съдба на повечето синове на мъжете, които боговете са благословили с богатство.
Родан понечил да благодари за мъдрите съвети, но лихварят го прекъснал:
– Подаръкът от царя ще те научи на много мъдрост. За да запазиш петдесетте си жълтици, трябва да проявиш изключително благоразумие. Ще те изкушават много възможности. Много хора ще те съветват и ще ти отправят какви ли не предложения. Разказах ти историите на вещите в моето сандъче, за да са ти като обица на ухото. Помни, че не бива да допускаш нито една жълтица да излезе от кесията ти, ако не си сигурен, че ще я върнеш обратно. Ако си доволен от съветите ми, ела пак. На драго сърце ще те посъветвам отново. Чуй какво гласи надписът от вътрешната страна на капака на сандъчето ми – отнася се и за онзи, който взема назаем, и за онзи, който му дава заема:
Сподели с приятели: |
