Ето как на следващия ден Аркад започнал урока:
– Драги мои ученици, някои от вас ме попитаха как е възможно човек да задържи една десета от припечеленото, след като всичките му монети не стигат за ежедневните разходи. Сега пък аз ще ви задам въпрос: колко от вас вчера бяха с празни кесии?
– Всички! – хорово отговорили присъстващите.
– Така. Всички сте били с празни кесии, въпреки че получавате различни възнаграждения за труда си. Някои печелят повече. Други издържат по-големи семейства. Въпреки това кесиите на всички ви бяха еднакво изтънели. Сега ще ви разкрия една особена тайна, която е общовалидна: нашите „задължителни разходи“ винаги ще се увеличават паралелно с доходите ни, ако не предприемем някакви мерки.
И още нещо: едно са „задължителните разходи“, съвсем друго – желанията ви. Всеки от вас, заедно със семейството си, желае повече, отколкото може да си позволи с припечеленото. Оттук следва, че, колкото и да харчите за задоволяване на желанията си, винаги някои ще останат незадоволени.
Хората са обременени с повече желания, отколкото могат да удовлетворят. Ако си въобразявате, че заради богатството си мога да изпълнявам всяко свое желание, дълбоко грешите. Не разполагам нито с достатъчно време, нито с достатъчно сили. Не мога да пътувам навсякъде, където пожелая. Не мога да изконсумирам всичката храна на света, нито да се насладя на всички земни радости.
Виждали ли сте как в нивата избуяват плевели, понеже стопанинът е оставил място за корените им? По същия начин „избуяват“ човешките желания, когато съществува възможност да бъдат задоволени. Само че те са много повече, отколкото онези, които могат да се осъществят.
Обърнете сериозно внимание на привичките си. Вероятно ще установите, че някои наглед неизбежни разходи могат да бъдат намалени или премахнати. Ръководете се от принципа да получавате максималното за всяка похарчена монета. За тази цел записвайте на глинена плочка всяко нещо, за което ви се иска да дадете пари. После изберете наложителните разходи и онези, които можете да си позволите с девет десети от вашия доход. Задраскайте останалите и, без да съжалявате, ги причислете към неизпълнимите желания.
Планирайте наложителните разходи. Не докосвайте онази десета от приходите, която пълни кесията ви. Нека това да е най-съкровеното ви, но осъществимо желание. Продължете да съобразявате бюджета си с промяната в доходите. Нека той се превърне в най-верния страж на кесията ви, която вече е започнала да се пълни.
В този момент един от учениците – мъж с червено-златиста дреха – станал и заявил:
– Аз съм свободен човек. Мисля, че е мое право да се радвам на всички удоволствия, предлагани от живота. Ето защо не съм съгласен да робувам на бюджет, определящ колко и за какво да харча. Според мен това ще помрачи живота ми и ще ме постави само едно стъпало по-горе от магарето, пренасящо товари.
Аркад го попитал:
– Приятелю, според теб кой трябва да определя бюджета ти?
– Самият аз! – отсякъл онзи.
– Още един въпрос: ако магарето можеше да решава какво да пренася, щеше ли да се натовари със скъпоценни камъни, килими и кюлчета злато? Не, разбира се. Освен най-необходимото щеше да вземе сено, овес и мях с вода, за да се подкрепя с тях по време на прехода през пустинята.
Целта на бюджета е да ви помогне да пълните кесията си, същевременно да разполагате с най-необходимото и, доколкото е възможно, да удовлетворявате желанията си. Бюджетът ще ви помогне и да осъществите най-съкровените си мечти, като ви предпазва от харчове за прищевки. Като лъч светлина в тъмна пещера бюджетът показва дупките в кесията ви, грижи се да ги запушите и да контролирате харчовете си, като използвате парите за точно определени и смислени цели.
И така, това е вторият лек за тънка кесия. Планирайте разходите си така, че да разполагате с достатъчно монети за най-необходимото, за развлечения и за задоволяване на разумните си желания, като оставяте за вас една десета от спечеленото!
