Славата на Вавилон не е помръкнала: изминали са векове от изчезването му, но за нас той си остава на най-богатия град в света, пълен с несметни съкровища.
Преди столетия обаче положението е било различно. Богатствата на Вавилон са плод на мъдростта на хората, които го обитавали. И преди да постигнат невероятното, се научили как да забогатеят.
При завръщането си във Вавилон след победата над своите врагове – еламитите, добрият цар Саргон бил изправен пред сериозен проблем. Ковчежникът му казал:
– Дълги години живяхме в благоденствие, благодарение на напоителните канали, които Ваше величество нареди да изградят. И на внушителните храмове, издигнати в чест на боговете. Сега обаче хората останаха без препитание. Работниците стоят безделни, клиентите на търговците намаляха. Селските стопани не могат да продадат произведеното. Хората нямат достатъчно злато, за да си купуват храна.
– Но... къде се дяна златото, което вложихме в изграждането на грандиозните проекти? – учудил се царят.
– Страхувам се, че премина в ръцете на шепа богаташи – унило отвърнал ковчежникът. – Бързо изтече през пръстите на нашите хора, както козето мляко изтича през цедка. И след като притокът от злато сек-на, повечето стигнаха до просешка тояга.
Царят се позамислил, после задал още един въпрос:
– Защо всичкото злато е попаднало в ръцете на шепа хора?
– Защото те знаят как да го придобият. Погрешно е да осъждаме някого, задето знае как да преуспее. И е несправедливо да му отнемем честно спечеленото богатство и да го раздадем на онези, които не притежават неговите способности...
– Чакай малко – прекъснал го царят. – Защо всички не се научат да се сдобиват със злато? Тогава ще са богати и ще живеят в благоденствие.
– Имате право, Ваше величество – кимнал ковчежникът. – Само че кой ще ги обучи? Не и свещениците, защото те не са вещи в изкуството да се печелят пари.
– Кой в нашия град е най-вещ в това изкуство? – поинтересувал се владетелят.
– Отговорът се съдържа в самия въпрос, господарю. Кой във Вавилон притежава най-голямото богатство?
– Поздравявам те за мъдростта, ковчежнико. Аркад е най-богатият човек тук. Доведи го при мен още утре сутринта.
На другия ден Аркад се явил пред владетеля. Изглеждал здрав и жизнен, въпреки че бил прехвърлил седемдесетте.
– Аркад – обърнал се към него царят, – вярно ли е, че си най-богатият човек във Вавилон?
– Така се говори, Ваше величество, и никой не го е оспорил.
– По какъв начин стана толкова състоятелен?
– По какъв начин ли? Възползвах се от възможностите, които са достъпни за всички в нашия прекрасен град.
– Нима твърдиш, че си започнал от нулата?
– Точно така, господарю. Нямах нищичко, освен желание да забогатея.
– Аркад, ще споделя нещо с теб – казал царят. – Положението в нашия град е тревожно: шепа хора са се научили как да придобиват богатство и то е само в техните ръце, а повечето не знаят как да запазят поне малка част от припечеленото. Искам Вавилон да е най-богатият град в света. С други думи – жителите му да са много състоятелни. Ето защо трябва да научим всички как да печелят добре. Има ли някаква тайна на успеха ти? И, ако има, възможно ли е да я споделиш с другите? Да ги научиш на онова, което вече знаеш?
– Разбира се, господарю. Онова, което е известно на един човек, може да бъде предадено и на останалите.
Очите на царя радостно заблестели:
– Аркад, ти изрече думите, които исках да чуя. Ще се посветиш ли на това достойно дело? Ще се съгласиш ли да преподаваш в школа за учители, които пък ще предават познанията си на други люде, докато вече имаме достатъчно хора, за да обучат всички мои достойни поданици?
Аркад се поклонил:
– Аз съм ваш покорен слуга. На драго сърце ще споделя знанията си в името на преуспяването на моите събратя и за прослава на вас, моя господар. Нека вашият ковчежник събере сто човека и аз ще споделя с тях седемте цяра за празната ми кесия. Същата, която едно време беше най-тънката във Вавилон, а сега е пълна.
Заповедта на царя била изпълнена. След две седмици стотината избраници се събрали в голямата зала на Храма на знанието и седнали в полукръг на разноцветни килимчета. Аркад пък се настанил до ниска масичка, на която горяла свещена лампа и разпръсвала особена, но приятна миризма.
– Виж този човек! Той е най-богатият във Вавилон – прошепнал един ученик и смушкал съседа си, когато Аркад се изправил. – А като го гледаш, по нищо не се различава от нас.
– Като верен поданик на нашия велик цар – подхванал Аркад, – съм дошъл при вас, за да му служа. Той ме помоли да ви предам знанията си, защото навремето бях беден младеж, който мечтаеше да притежава много злато. И защото открих как да осъществя мечтата си. За мен началото беше много трудно, понеже нямах предимствата, на които се радвате вие и останалите жители на Вавилон. Отначало кесията ми беше празна и ми вдъхваше усещане за безнадеждност. Искаше ми се да е натъпкана със златни монети, които да галят слуха ми с мелодичното си подрънква-не. Тъкмо заради това започнах да търся цяр за празни кесии. И открих седем. С вас, мои нови последователи, ще споделя седемте лека, които препоръчвам на всички, стремящи се към забогатяване. Всеки ден ще научавате по един и ще ви го обяснявам. Слушайте внимателно! Ако не сте съгласни с нещо, опитайте се да го оспорите. Обсъждайте помежду си наученото и се постарайте да го запомните, та да може всеки от вас да засее в кесията си семенцето на богатството. Като начало всеки трябва чрез мъдрост да осигури свое богатство. Едва след като станете достатъчно вещи в тази област, ще имате право да споделите моите принципи със събратята си по съдба.
Ще ви обясня по елементарен начин как да напълните кесиите си. Това е крачка към храма на богатството: никой не може да влезе в него, ако не стъпи здраво на първото стъпало към дверите му.
И така, сега ще ви разкажа за първия цяр.
