ПЪРВИ ЛЕК:
Започнете да пълните кесиите си!
Аркад се обърнал към някакъв наглед угрижен човек на втория ред:
– Добри ми приятелю, какъв е твоят занаят?
– Писар съм и изписвам текстове върху глинени плочки.
– Навремето и аз започнах като теб. Тъкмо като писар спечелих първите си медни монети. Следователно ти имаш същата възможност да забогатееш – усмихнал се Аркад и заговорил друг „ученик“ – дебел червендалест мъж, седнал по-назад: – Кажи ми, ако обичаш, с какво си изкарваш прехраната?
– Месар съм – отговорил шишкото. – Купувам от селяните кози, коля ги, одирам ги и продавам месото на домакините, а кожите – на майсторите на сандали.
– Разбирам. И тъй като работиш и печелиш, също като мен имаш възможност да преуспееш – кимнал Аркад, после продължил да разпитва присъстващите, за да научи каква е професията на всекиго. Накрая казал:
– Ученици мои, сега разбирате, че има много печеливши занаяти. Всеки е като ручей от златни монети, част от които работещият заделя за кесията си. Което означава, че, в зависимост от уменията ви, в кесията на всекиго от вас влизат по-малко или повече монети. Така ли е?
Те кимнали.
– Тогава, ако всеки от вас иска да забогатее, не е ли логично да започне с онова, което разполага в момента?
Учениците отново закимали. Аркад се обърнал към някакъв свит човечец, който преди малко бил казал, че търгува с яйца:
– Да речем, че си набележиш една кошница и всяка сутрин слагаш в нея десет яйца, а вечер изваждаш девет. Какво ще се случи след известно време?
– Кошницата ще се препълни.
– Защо?
– Защото всеки ден ще слагам вътре едно яйце повече, отколкото изваждам.
Аркад отново се обърнал към класа и се усмихнал:
– Ще попитам още нещо: има ли сред вас някой, чиято кесия е празна?
Отначало хората в залата си помислили, че той се шегува, и гръмко се изсмели. После размахали празните си кесии, а пък Аркад продължил:
– Разбрах, разбрах. Ще ви разкажа за първия цяр, който научих навремето. Правете това, което предложих на човека, който търгува с яйца. От десет монети, които пускате в кесията си, харчете само девет. Скоро кесията ви ще започне да се пълни, да тежи повече в ръката ви и това ще е като балсам за вашите души. Не се присмивайте на съвета ми, не го мислете за прекалено елементарен. Истината винаги е простичка. Обещах да ви разкажа как забогатях. Е, това беше първата стъпка. Моята кесия беше изтъняла като вашите и често я проклинах, задето вътре няма достатъчно пари, за да задоволя желанията си. После започнах да изваждам от нея само по девет от всеки десет монети и тя започна да се пълни. Същото ще се случи и с вас.
Сега ще споделя нещо странно, причината за което ми е непонятна и досега. Не се лишавах от нищо, след като започнах да заделям една десета от припечеленото. При това, не след дълго, започнах да изкарвам пари по-лесно отпреди. Предполагам, че боговете са разпоредили златото да идва по-лесно при онзи, който спестява и не пръска всичко спечелено. Разбира се, важи и обратният принцип: парите бягат от човека с празна кесия.
За какво мечтаете? Да задоволявате ежедневните си потребности, да притежавате някаква скъпоценност, хубави дрехи, повече храна: тоест да се стремите към преходни вещи и към задоволяване на мимолетни капризи. А може би целите ви са по-високи: да сте много заможни, да притежавате злато, земи, стада, стоки и да сте вложили парите си в начинания, които ви носят приходи. В първия случай монетите, които вземате от кесията, ще са ви достатъчни. А онези, които оставяте вътре, ще ви подсигурят осъществяването на високите цели.
Ще повторя накратко първия лек за празна кесия, който открих навремето: да харча само девет от всеки десет монети, които пускам в нея. Предлагам да го обсъдите помежду си. Ако някой докаже, че не съм прав, на драго сърце ще го изслушам утре, когато отново се съберем тук.
Сподели с приятели: |
