С ПАСПОРТА НА ИСУСОВАТА ВЛАСТ Забележете как Исус подготви учениците си за служение: „И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните" (Лука 9:1, 2). Исус знаеше, че когато учениците му започнат да проповядват Божието царство и да изцеляват болните, демоничните сили ще вдигнат голяма врява в опозиция. Затова Той конкретно им даде сила и власт над демоните.
По-късно Исус изпрати седемдесет от последователите си на подобна мисия и те се „върнаха с радост и казаха: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас" (Лука 10:17). Тези мисионери бяха духовно настроени да знаят, че демоните съществуват и че това бе сила, която трябваше да имат предвид при своето служение. Последователите на Исус бяха свидетели как злите духове се противопоставяха на техния Господар и може би очакваха същото отношение. Вероятно те дори бяха започнали мисията си със страх и съмнения относно срещата си с демоничната съпротива. Но се върнаха изненадани от победата, която преживяваха над злите духове.
Но Исус бързо повдигна въпроса за духовните конфликти пред погледа им: „Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии; и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата" (Лука 10:19, 20). Исус изпрати седемдесетте да проповядват евангелието и да изцеляват, но когато се върнаха, те говореха само как демоните са тичали пред тях. „Не гледайте само на демоните, отвърна Исус, гледайте на Божието царство, гледайте на служението, гледайте на Бога."
Това е добро предупреждение. Когато се научите да упражнявате власт над царството на тъмнината в своя живот и живота на другите, може да се изкушите да погледнете на себе си като на някакъв духовен освободител. Вие гравитирате около библейски изучавания за сатанизма, окулта и движението Ню Ейдж и започвате да търсите демони под всеки камък. Но истината е тази, която освобождава, а не познаването на грешката. Ти нямаше да имаш никаква власт, ако не беше дете на Бога и ако не беше в Христос. Това кой си трябва винаги да бъде по-важно от това, което правиш.
