Най-хубавото
Можеш да бъдеш свободен от силата на греха
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Можеш да бъдеш свободен от силата на греха
„Да не позволявам на греха да царува в тялото ми — звучи чудесно, Нийл, но ти не знаеш колко трудна е моята борба с греха", си мислиш сигурно. „Оказва се, че върша това, което не трябва, и не върша това, което трябва. Това е постоянна битка." Да, зная колко е трудна битката, самият аз съм се изправял пред нея. Както и апостол Павел. Той написа Римляни 7:15-25 със същите чувства на разочарование, които преживяваш ти. В този пасаж откриваме Божията пътека към свободата от силата на греха. Каня ви да послушате, докато аз и Дан навлизаме в този пасаж. Дан действително се бори, за да победи силата на греха в своя живот. Нийл: Дан, нека разгледаме един пасаж в Свещеното Писание, който сякаш описва точно това, което в момента преживяваш. Римляни 7:15 гласи: „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша". Не мислиш ли, че този стих описва твоето състояние? Дан: Съвсем точно! Искам да върша това, което Бог обявява за правилно, но понякога се оказва, че върша точно обратното. Нийл: Вероятно можеш да се идентифицираш и със стих 16: „Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър". Дан, колко личности или участници са споменати в този стих? Дан: Има само една личност и това явно е „аз". Нийл: Много обезсърчително е да знаем какво трябва да правим, но по някаква причина да не можем да го направим. Как си се опитвал да разрешиш тази дилема в собствения си ум? Дан: Понякога се чудя даже дали съм християнин. За другите сякаш дава резултати, но не и за мен. Често си мисля дали християнският живот дори е възможен или дали Бог наистина съществува. Нийл: Ако ти и Бог бяхте единствените участници в този сценарий, би било логично да обвиниш или Бога, или себе си за затрудненото си положение. Но сега погледни към стих 17: „Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене". Колко участници има сега, Дан? Дан: Явно двама, но не разбирам. Нийл: Нека прочетем стих 18 и да видим дали ще схванем логиката: „Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша". Дан: Много отдавна съм научил този стих. Толкова лесно беше да повярвам, че не ставам за нищо. Нийл: Той не казва това, Дан. Всъщност той казва точно обратното. Това, което живее в теб, не е теб. Ако имах треска, забита в пръста, тя нямаше да бъде „нищо добро". Но това „нищо добро" не съм аз, а треската. Също така е важно да отбележим, че това „нищо добро" не е дори моята плът, а това, което живее вътре в моята плът. Ако виждаме себе си сами в тази борба, ще бъде безнадеждно да живеем праведно. Тези пасажи много ясно ни казват, че в нашата борба срещу греха участва и втора страна, чиято природа е различна от нашата. Разбираш ли, Дан, когато ти и аз се родихме, ние се родихме под наказанието на греха. И знаем, че Сатана и пратениците му винаги желаят да ни задържат под това наказание. Когато Бог ни спаси, Сатана изгуби битката, но той не подви опашка, не си изтръгна отровните зъби. Сега той се е посветил на задачата да ни държи под властта на греха. Ние знаем също, че той ще действа чрез плътта, която е останала след спасението. Нека продължим да четем и да видим можем ли да научим нещо повече за това как се води войната: „Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо" (стихове 19-21). Дан, можеш ли да откриеш в тези пасажи характера на това „нещо добро", което живее в теб? Дан: Разбира се, то е явно зло и грях. Но това не е ли всъщност моят собствен грях? Когато съгреша, се чувствам толкова виновен. Нийл: Няма съмнение, че ти и аз съгрешаваме, но ние не сме сами по себе си грях. Злото съществува в нас, но ние не сме самото зло. Това не ни извинява за греха, защото апостол Павел малко по-горе пише, че сме отговорни да не оставяме греха да царува в смъртните ни тела (Римл. 6:12). Чувствал ли си се някога толкова разочарован, че просто да ти се иска да удариш някого или себе си? Дан: Почти всеки ден! Нийл: Но когато се успокоиш, имаш ли отново мисли, които са в съзвучие с твоята самоличност като християнин? Дан: Винаги и тогава се чувствам ужасно, че съм избухнал. Нийл: Стих 22 обяснява този цикъл: „Защото, колкото до вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон". Когато действаме противно на това, което сме всъщност, Святият Дух веднага ни изобличава заради връзката ни с Бога, а ние често го изкарваме на себе си. Но скоро истинската ни природа отново се проявява и ние сме привлечени към Бога. Също като разочарована жена, която заявява, че повече не иска да има нищо общо със съпруга си. Иска да напусне и изобщо не я е грижа за него. Но след като дава израз на болката си и изразява емоциите си, тя омеква и казва: „Наистина го обичам и не желая да се развеждам. Но не виждам друг изход." Това е вътрешният човек, истинската природа, която се проявява. Стих 23 описва природата на тази борба с греха: „Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми". Според този пасаж, Дан, къде се води битката? Дан: Битката сякаш е в ума. Нийл: Точно там бушува битката. Разбира се, ако Сатана успее да те накара да мислиш, че си единственият, който воюва, ще се обръщаш срещу себе си или срещу Бога всеки път, когато съгрешаваш. Ще го кажа така: ако едно куче дойде при теб и те ухапе по крака, себе си ли ще удариш или кучето? Дан: Кучето. Но в моята битка с греха, никой не ми е казвал, че „кучето" — грехът — е това, което ми нанася болка! Нийл: Точно така! Затова удряш себе си. Но аз съм разбрал, че хората в крайна сметка се изморяват да удрят себе си, затова се отдалечават от Бога, обгърнати от чувство за поражение и осъждение: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт!" Той не казва „Колко съм зъл"; той казва „Колко съм нещастен". Той е победен, защото не е свободен. Опитите му да върши това, което е правилно, срещат поражението. Той се чуди: „Възможна ли е победата?" Стих 25 дава отговора: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта — на закона на греха." Дан: Мисля, че започвам да разбирам. Аз обвинявах себе си за неспособността си да живея като християнин. Виждам, че апостол Павел е бил разочарован от неуспеха си, но той не се нахвърля върху себе си. Приема отговорността си, но не обвинява себе си. Нещо още по-важно, той изразява увереност, като се обръща към Бога, защото Господ Исус ще му даде сили да живее над греха. Нийл: На правия път си. Ако обвиняваш себе си, това няма да ти помогне, защото няма осъждане за онези, които са в Христос Исус (Римл. 8:1, 2). Трябва да разбереш характера на битката за твоя ум. После ще откриеш в кой момент губиш тази битка в собствения си живот, като позволяваш на греха да царува в тялото ти. Когато го откриеш и се справиш с него, ще намериш свободата в Христос. ИМАШ ПЪЛНОТО ПРАВО ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|