Най-хубавото
Обичайни неправилни възгледи за оковите
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Обичайни неправилни възгледи за оковите
Откъде идват гласовете и объркването? Откъде произтичат разсейващите емоции и осъдителните мисли? Една от основните причини, поради която само налучквах и се провалях в началото на работата си с хора в окови, бе незнанието ми на истинските отговори на тези въпроси. Измъчвах се под тежестта на много неправилни възгледи за духовния свят, които трябваше да бъдат разпръснати. Може би и ти се бориш с някои от същите тези погрешни идеи, които държат християните в мрак. 1. Демоните бяха активни, когато Христос бе на Земята, но тяхната дейност е намаляла днес. Християните, поддържащи този краен възглед в светлината на това, което Божието Слово казва, и това, което е очевидно в света днес, просто не желаят да се изправят пред действителността. Новият Завет ясно заявява, че вярващите ще се борят срещу „началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места" (Ефес. 6:12). Апостол Павел продължава, като изброява елементите на духовното всеоръжие, с които трябва да се въоръжим, за да се защитим от „всичките огнени стрели на нечестивия" (стихове 13-17). Във 2 Коринтяни 10:3-5 Павел отново посочва конкретно, че вярващите участват в духовна битка срещу силите, които се изправят срещу познаването на Бога. Ако тъмните духовни сили вече не нападат вярващите, защо ще ни предупреждава Павел за тях и ще настоява самите ние да се въоръжаваме срещу тях? Властите и силите, за които пише Павел през първи век, продължават да се проявяват в навечерието на двадесет и първи век, както личи от популярността на движението Ню Ейдж и процъфтяването на сатанизма и окулта. Борбата на Божия народ срещу тъмните духовни сили не е феномен от първи век, нито въпрос на избор за християнина, днес тя е неизбежна. Царството на тъмнината все още съществува и Сатана се стреми да направи живота ти нещастен и да ти попречи да се наслаждаваш и да упражняваш наследството си в Христос. Единствените възможности в конфликта са как и в каква степен ще участваш в борбата. Ако твоят мироглед като християнин не включва царството на тъмнината, тогава или Бог, или ти ще трябва да поемеш отговорността за всичката поквара, която Сатана стоварва върху теб и останалия свят. 2. Това, което ранната църква е наричала демонична активност, сега възприемаме като душевна болест. Чух как един психолог спореше по отношение на тормозен от демонични сили християнин: „Неговият проблем в никакъв случай няма нищо общо с демони, той е параноичен шизофреник". Чрез простото приемане на определението, което светската психология дава за човешкия проблем, по никакъв начин няма да установим действителната причина на проблема. Термини като шизофрения, параноя, психоза и т.н. са просто етикети, класифициращи симптоми. Но кой или какво предизвиква симптомите? Дали е неврологичен или хормонален проблем, или може би химически дисбаланс? Със сигурност тези възможности трябва да бъдат изследвани. Но ако не бъде открита физическа причина? Тогава трябва да има психологически проблем .-Но коя психологическа школа избираш: библейската или светската? И защо никой не изследва възможността проблемът да е на първо място духовен? Не трябва да се изненадваме, че светските психолози, ограничени само с природния мироглед, дават единствено природни обяснения за душевните проблеми. Те предлагат обясненията си от гледна точка, която изключва Бога, още повече демоничното. Дори много християни, които гръмогласно отхвърлят обясненията на научната теория за произхода на видовете, наивно приемат светското психологическо обяснение за душевните болести. Изследванията, основани на научния метод на анализиране на човешките духовни проблеми, не е погрешен, той просто е непълен. Той пренебрегва влиянието на духовния свят, защото нито Бог, нито дяволът се поддават на нашите методи на изследване. 3. Някои проблеми са психологически, а някои духовни. Тази заблуда предполага разделение между човешката душа и дух, каквото не съществува. Няма вътрешен конфликт, който да не е психологически, защото няма момент, когато твоите ум, чувства и воля да не участват. По същия начин няма проблем, който да не е духовен. Няма момент, когато Бог да не присъства или когато можеш спокойно да свалиш духовното си всеоръжие. Тенденцията е да се поляризираме към служение на освобождение, като пренебрегваме съществуването на физическото царство, или да преминем към психотерапевтично служение, като пренебрегнем духовната област. Д-р Пол Хиърбърт, който преподава мисионерство в Богословската семинария Фулър, твърди, че докато вярващите приемат „двустранния мироглед с Бог, който е ограничен в свръхестествения свят, и естествен свят, който служи за всички практични цели според автономни научни закони, християнството ще продължава да бъде секуларизираща сила в света".1 Ако твоят мироглед не признае действието на Бога на този свят в човешките проблеми, той е в най-добрия случай непълен, а в най-лошия изкривява действителността. 4. Християните не са обект на демонична активност. Преобладаващото мнение сред евангелските вярващи днес е, че християните не могат да бъдат притеснявани сериозно от демони. Дори предположението, че демонично влияние може да бъде част от проблема, предизвиква бързото възклицание: „Невъзможно! Аз съм християнин!" Нищо не е нанесло по-голяма вреда на поставянето на диагноза за духовните проблеми, колкото тази неистина. Ако Сатана не може да докосва църквата, защо сме поучавани да облечем Божието всеоръжие, да противостоим на дявола, да стоим твърдо и да бдим? Ако не сме досегаеми за нараняване или попадане в капана на Сатана, защо Павел описва взаимоотношенията ни с тъмните сили като двубой? Тези, които отричат потенциала на врага за разрушение, са най-уязвими за него. Нашата уязвимост за демонична атака и влияние е предмет на част втора в тази книга. 5. Демоничното влияние личи само в крайно или насилствено поведение и сериозен грях. Макар да има случаи днес като дивия демон, наречен „Легион" в Лука 8, повечето християни, страдащи от демоничната дейност, живеят сравнително нормален живот, като преживяват сериозни лични и междуличностни проблеми, за които не се е намерила причина или разрешение. Тъй като те приписват сатанинско влияние само на масови убийци или насилствени сексуални престъпници, тези обикновени, нападнати от проблеми личности, се чудят какво не е наред с тях и защо не могат просто да „се подобрят". Първата и най-основна стратегия на Сатана е заблудата. Апостол Павел предупреди: „Сам Сатана се преправя на светъл ангел; тъй че не е голямо нещо; ако и неговите служители се преправят на служители на правдата" (2 Коринтяни 11:14, 15). Не няколко беснеещи демона пречат на църквата да бъде успешна, а фината заблуда на Сатана и намесата в живота на „нормалните" вярващи. Един психотерапевт християнин, който посети една от конференциите ми за духовните конфликти и съветването, каза: „Никога не бях виждал свидетелство за демонична дейност през всичките години на съветническата си практика, докато не дойдох на твоята конференция. Когато се върнах към практиката си, открих, че две трети от клиентите ми имат проблеми, защото са заблудени от Сатана — така бе и с мен!" Разговор с д-р Пол Хиърбърт, който преподава в Школа за мисионерство в богословската семинария Фулър, Пасадена, Калифорния. 6. Свободата от духовните окови е резултат на силов сблъсък с демоничните сили. Свободата от духовните конфликти не е борба чрез сила, това е борба чрез истината. Сатана е лъжец и той на всяка цена ще се стреми да действа под маска. Но истината на Божието Слово разобличава него и неговите лъжи. Неговите демони са като хлебарки, които тичат към сенките, когато блесне светлината. Силата на Сатана е в лъжата и когато неговата лъжа е разобличена от истината, плановете му се провалят. Когато бях момче и работех във фермата, баща ми, брат ми и аз посещавахме фермата на един наш съсед, за да му помагаме с продукти и труд. Съседът ни имаше малко пуделче, което обичаше да смъква чорапите ми с лапички. Когато се втурваше с лай иззад ъгъла, баща ми и брат ми оставаха смело на местата си, но аз побягвах. Познайте към кого се насочваше кучето! Аз се покатервах на върха на нашия пикап, докато малкото кученце лаеше по мен от земята. Всички, освен мен, виждаха, че това малко кученце нямаше сила над мен, освен толкова, колкото аз му давах. Плюс това то нямаше сила от само себе си да ме хвърли отгоре на пикапа, аз вярвах, че то ме е качило там. Това куче ме управляваше чрез моя ум, чувства, воля и мускули, като всички те действаха под влияние на страха. Накрая събрах кураж, скочих от пикапа и хвърлих малък камък по помияра. Гледай, той побягна! Сатана е като това малко куче: заблуждава хората да се страхуват от него повече, отколкото от Бога. Силата му е в лъжата. Той е баща на лъжата (Йоан 8:44), който заблуждава целия свят (Откр. 12:9) и съответно целият свят е под влиянието на злия (1 Йоан 5:19). Той не може да промени по никакъв начин твоята позиция в Христос, но може да те заблуди да вярваш лъжите му за себе си и Бога, да прекарваш много време отгоре на пикапа! Не е нужно да го надвикваш или преборваш с мускули, за да се освободиш от влиянието му. Трябва да надделяваш над него с истината. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|