Наказ №1/2012 г., насрочено за 21. 06. 2012 г. Уважаеми госпожи и господа върховни съдии

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com

Изх. №..................

Дата....................2012 г.

(Моля, цитирайте при отговор)

ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ

НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

С Т А Н О В И Щ Е

насрочено за 21.06.2012 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Гражданският иск е акцесорен по отношение на наказателния процес. Той следва движението на наказателното дело.

Когато в хода на наказателното производство преди постановяване на присъдата възникнат основанията на чл. 79, ал. 1 НПК – давност, амнистия или смърт на дееца, съдът прекратява наказателното производство с определение. При положение че наказателното производство се прекратява, съдът не може да разглежда предявения граждански иск, защото се прекратява висящността на процеса.

(Тук няма да се обсъжда хипотезата, при която процесът не се прекратява поради искане на подсъдимия делото да продължи, защото тази хипотеза не е предмет на искането).

Разпоредбата на чл. 307 НПК, която предвижда, че съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, е неотносима в разглеждания случай, тъй като разпоредбата на чл. 307 НПК се отнася до съдържанието на присъдата, а при настъпване на основанията на чл. 79, ал. 1 НПК съдът се произнася с определение по чл. 289, ал. 1 НПК.

2. Как следва да се произнесат по гражданския иск въззивната и касационната инстанции, ако тези основания настъпят при разглеждане на делото в тези инстанции?

Съгласно чл. 334, т. 4 НПК въззивният съд отменя присъдата и прекратява наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3 и 4 НПК.

Същото задължение е визирано и за касационната инстанция в чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК.

След като съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, не съществува процесуална възможност за произнасяне по фактите на делото, в това число и по отношение на деликтната отговорност. В този смисъл е очевидно, че задължението за отменяване на присъдата и прекратяване на производството се отнася за присъдата и в гражданската й част.

Както беше посочено по-горе, наличието на основанията по чл. 79, ал. 1 НК води до прекратяване на наказателното производство, като съдът следва изрично да посочи и че прекратява производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Когато съдът, по възражение на подсъдимия, констатира наличието на изтекла давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на предявения граждански иск, той следва да отхвърли гражданския иск като неоснователен, тъй като въпросът за давността е въпрос по съществото на делото (давността е класически институт на материалното гражданско право).

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ