Осма хипотеза “постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота”: Тази опасност за живота, която е постянна не трябва да се разбира, че е налице във всеки един момент, перманентно, а става дума, че тази опасност за живота може да се прояви в който и да е момент от живата, т.е. докато е жив съществува възможност тази опасност да се прояви.
Чл. 129, ал 2, телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Първа хипотеза “трайно отслабване на зрението или слуха”: Всяко ограничаване на зрителната или слуховата способност представлява отслабване на зрението или слуха по смисъла на закона. Отслабването на зрението или слуха трябва да бъде трайна последица от увреждането. Под "трайно отслабване" се разбира причиняване на затруднения или ограничавания на зрението и слуха през един сравнително по-дълъг период, не по-малко от около тридесет дни, без да се изключва той да продължи неопределено време.
Втора хипотеза “трайно затрудняване на речта”: Трайното затрудняване на речта се осъществява чрез засягане на такива органи или функции, в резултат на което увреденият загубва способността свободно и правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч.
Трета хипотеза “трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата”: Трайното затрудняване на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Увреждането на снагата или врата представлява такова затруднение, което засяга двигателната способност на човека и съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. Затрудненията на крайниците, врата или снагата трябва да бъдат трайни. Тук се включват счупване, вкл. и пукване на кости на крайниците, изкълчване /не навехване/ на стави. Относно трайното затрудняване на снагата – счупването на поне три ребра е такова повреждане, което затруднява движението на снагата и е средна телесна повреда.
Сподели с приятели: |
