чл. 195, ал. 2 от НК, ако кражбата е в големи размери. Наличието на този признак зависи от размера на паричната стойност на откраднатото имущество, към момента на извършване на деянието. То ще бъде в големи размери, когато стойността на отнетото имущество надвишава 70 пъти установената за страната минимална работна заплата, ако друго не е предвидено в зкона.
чл. 196а от НК, ако кражбата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Двата признака трябва да са кумулативно дадени. Кражбата ще бъде в особено големи размери, когато стойността на отнетото имущество надвишава 140 пъти установената за страната минимална работна заплата, ако друго не е предвидено в зкона. По см. на чл. 93, т. 8 от НК, особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
чл. 196 от НК, ако кражбата представлява опасен рецидив. По см. на чл. 29, ал. 1 от НК, опасният рецидив е налице в две хипотези – когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и когато извърши престъплението, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Двете форми на опасния рецидив не са алтернативно дадени и е възможно тяхното едновременно прилагане, ако са налице предвидените в закона предпоставки и за двете хипотези. При определяне дали да се приложи разпоредбата на чл. 29 от НК, меродавен е моментът на извършване на деянието, а не постановяване на присъдата.
