Чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК, ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание. Според ВС улесняващо престъпление е това, което създава благоприятни условия за извършване на самото присвояване. То трябва да съществува независимо, самостоятелно от присвояването, да се изразява в друга дейност, отделна от разпоредителните действия, чрез които се осъществява самото присвояване. Такова друго улесняващо престъпление може да бъде съставянето и/или използването на подправен документ по чл. 308 и сл. от НК, престъпление по служба по чл. 282 от НК и др.
Между другото престъпление и присвояването трябва да има връзка от обективна и субективна страна – първото да е извършено с цел да улесни присвояването. То може да се осъществи или преди, или едновременно с присвояването, но не и след като последното е осъществено. Ако другото престъпление само прикрива присвояването, не може да се приложи този текст.
За приложението на състава на чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК е необходимо другото деяние, улесняващо присвояването да не е по-тежко наказуемо от самото присвояване /предвиденото в НК наказание да не е по-голямо от това за присвояването/. Ако то е такова, ще са налице две престъпления в условията на реална съвкупност.
Чл. 202, ал. 1, т. 2 от НК, ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.По см. на НК, престъплението е извършено от две или повече лица, когато в самото му изпълнително деяние са участвали най-малко две лица /чл. 93, т. 12 от НК/. Този признак ще е налице преди всичко, когато две или повече лица са участвали в самото присвояване на вещта. Само длъжностни лица могат да бъдат съизвършители. Лицата участващи в присвояването, спрямо които не е налице качеството длъжностно лице, са или подбудители, или помагачи. При съставното длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК, съизвършител може да бъде и недлъжностно лице, което осъществява улесняващото престъпление.
На следващо място, за да се квалифицира деянието по този текст е необходимо съизвършителите да са действали при предварителен сговор за осъществяване на присвояването. Това означава, че субектите са взели решението за неговото извършване и са съгласували престъпната си воля известно време преди деянието, в сравнително спокойно състояние и при обсъждане мотивите “за” и “против” извършването му.
