Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- Квалифицирани случаи на документна измама.
| От субективна страна:
Докементната измама и по двата състава на чл. 212 от НК може да се осъществи само при пряк умисъл, не и при евентуален. Затова при липсата на умишлено поведение от страна на дееца, не е налице престъпление по този два състава. За деянието по чл. 212, ал. 1 от НК освен пряк умисъл е необходимо деецът да е действал с намерение за присвояване на полученото от него чуждо движимо имущество /според съдебната практика – без да е имал намерение за връщане или заместване на имуществото/. С оглед субективната страна на документната измама по чл. 212, ал. 2 от НК, деецът извършва деянието с користна цел, за да даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество. По своята същност деянията, визирани в чл. 212, ал. 1 и 2 от НК, представляват два основни състава на едно и също по вид престъпление – засягат се едни и същи обществени отношения, и в двата случая се използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, налице е еднородност на вината – пряк умисъл от субективна страна. Затова, когато деецът извърши две или повече деяния, които осъществяват поотделно съставите на чл. 212, ал. 1 и 2 от НК, всички деяния са едно продължавано престъпление, ако са налице останалите признаци на чл. 26 от НК. Квалифицирани случаи на документна измама. Законът предвижда по-тежко наказание за документната измама, когато полученото без правно основание чуждо движимо имущество е в големи размери – чл. 212, ал. 4, пр. 1 от НК. Критерий за този квалифициращ признак е само паричната равностойност на предмета на престъплението и точното и определяне е от съществено значение за изясняване степента на обеществена опасност на деянието. Меродавен е моментът на извършване на документната измама. Квалифициращият признак по чл. 212, ал. 4, пр. 1 от НК ще е налице, когато стойността на полученото имущество превишава 70 пъти ръзмара на минималната работна заплата за страната. Вторият квалифициращ признак е визиран в чл. 212, ал. 5 от НК – документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Двата признака са кумулативно дадени. За “особено големи размери” се отнасят обстоятелствата посочени по-горе, с тази разлика, че той е налице, когато паричната стойност на полученото имущество надхвърля 140 пъти установената за страната минимална работна заплата, ако друго не е предвидено в закона. Признакът “особено тежък случай” по см. на чл. 93, т. 8 от НК е нелице, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Имат се предвид не само особено големите размери на полученото имущество, но и вида, размера на причинените вредни последици, начина на извършване на документната измама, подбудите, мотивите, с които е действал извършителя, както и всички други обстоятелства, отнасящи се до деянието и дееца. По-тежко наказуема е документната измама с предмет имущество от фондовете на ЕС или предоставено от тях на българската държава. тук, наред с обеществените отношения, обект на посегателство по основните състави, се засягат и тези, в рамките на които се осъществяват финансовите взаимоотношения между българската държава и ЕС. Именно отрицателното засягане на по-широк кръг обещстени отношения повишава обществената опасност на документната измама. Документната измама и по-тежко наказуема и когато представлява опасен рецидив – чл. 212, ал. 4, пр. 2 от НК. По см. на чл. 29, ал. 1 от НК, опасният рецидив е налице в две хипотези – когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и когато извърши престъплението, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Двете форми на опасния рецидив не са алтернативно дадени и е възможно тяхното едновременно прилагане, ако са налице предвидените в закона предпоставки и за двете хипотези. При определяне дали да се приложи разпоредбата на чл. 29 от НК, меродавен е моментът на извършване на деянието, а не постановяване на присъдата. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|