Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| От обективна страна:
Предмет на измамата са измаменото лице и ощетеното имущество. Предмет на измамата могат да бъдат както движими, така и недвижими вещи или други имуществени права, които се намират във фактическата или разпоредителната власт на измамения, поради което той може да се разпореди с имуществения предмет. Не е необходимо измаменият и собственикът да са едно и също лице. Освен имуществото, предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било възбудено или поддържано заблуждение или е използвана неговата неопитност или неосведоменост, в резултат на което той е бил подведен да извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна вреда. Формите на изпълнителното деяние, визирана в чл. 209 от НК са няколко – възбуди, поддържа заблуждение у измаменото лице /ал. 1/ или използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на това лице /ал. 2/. И за трите форми е характерно, че чрез тях се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като в резултат у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти или обстоятелства. Възбуждането на заблуждение представлява създаване на неправилна, погрешна представа у заблудения относно обстоятелствата, които имат значение да се вземе решение за имуществено разпореждане. При поддържането на заблуждение деецът извършва действия към затвърждаване на неправилните представи у заблудения или пък намаляване или отнемане на възможността на заблудения да осъзнае своята заблуда, т.е. проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и в този смисъл има определен принос за заблуждението, докато в хипотезата на ал. 2 на чл. 209 от НК, деецът има съзнание за едно вече налично заблуждение, с което се солидаризира. По отношение на формата на изпълнителното деяние – действие или бездействие, в теорията има две становища. Според Ал. Стойнов измамата по чл. 209 от НК се осъществява само чрез действие, тъй като бездействието само по себе си не е достатъчно да мотивира заблуденото лице да извърши акт на имуществено разпореждане. Според Д. Михайлов, престъплението може да се извърши и чрез бездействие или премълчаване на определени факти и обстоятелства – когато деецът е правно задължен да действа или да изрази, да кажи или покаже истината. Съществен признак от обективна страна е поведението на измаменото лице. Мотивирано от погрешната представа, формирана или поддъжана у него от страна на дееца, то извършва акт на имуществено разпореждане – юридическо или фактическо, и по този начин причинява престъпния резултат – имотната вреда. Поведението обаче на измаменото лице трябва да е вредоносно за дадено имущество. Ако то не разкрива тази особеност, ако не е от естество да причини имотна вреда, няма да е осъществена измама. Имотната вреда може да настъпи както в неговото имущество, така и в това на трето лице. За съставомерността на деянието не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения. От друга страна пострадал от престъплението може да бъде и юридическо лице, когато вредата е причинена на имуществото му, но то не може да бъде измамено или заблудено, каквото може да бъде само физическо лице. Измамата е резултатно престъпление и е довършено в момента на настъпване на имуществената вреда. Следователно опит ще е налице в стадия на мотивирането, което се е оказало неуспешно, както и когато противоправното мотивиране е успешно, но все още не е извършено действие на имуществено разпореждане. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|