Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Документна измама. Обект на документната измама са обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на собственост върху движими вещи, като обект на посегателство са и специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на документи. Документната измама е уредена в чл. 212 и чл. 212б от НК. Престъплението има два основни състава, дадени в първите две алинеи на чл. 212 от НК.
Субект на престъплението по чл. 212 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, включително и притежаващо длъжностно качество, ако няма фактическа власт върху предмета на престъплението, ако той не му е поверен или връчен за пазене или управлеине за други цели. Документната измама има два предмета – чуждо движимо имущество и личността на измаменото лице. Имуществото е чуждо, когато не принадлежи изключително на дееца. За разлика от кражбата и обсебването нормата не предвижда част от вещта да му принадлежи. При получаване на цялата вещ от един от съсобствениците, осъществено при условията на чл. 212 от НК, се осъществяват две престъпления – обикновена измама по чл. 209 от НК и документно престъпление по чл. 308 и сл. от НК. И при това престъпление вещта трябва да е конкретизирана и да притежава стойност, като меродавен за определяне паричната стойност на предмета е моментът на извършване на документната измама, която стойност не трябва да е по-голяма от 70 минимални работни заплати за страната, тъй като в противен случай е налице квалифициращият признак по чл. 212, ал. 4 от НК, а не основният състав по чл. 212, ал. 1 и 2 от НК. Предмет на документна измама могат да бъдат и различни официални удостоверителни знаци като бонове, входни билети и др., които дават право на приносителят им да получи съответната стока или да ползва определена услуга. В тези случаи деянието ще се квалифицира като престъпление против собствеността само когато са използвани за получаване на чуждо имущество, в противен случай ще се приложи разпоредбата на чл. 276, ал. 3 от НК. Освен движимото имущество, предмет на документната измама е и личността на измаменото лице, което е било въведено в заблуждение относно правното основание на дееца да получи чуждото движимо имущество и което извършва имуществено разпореждане. И тук като при обикновената измама, измамата е възможна само по отношение на физическо лице, т.е. заблуденият не може да бъде юридическо лице. Характерно за измамата по чл. 212 от НК е особеното средство, чрез което се осъществява престъплението – неистински, преправен или документ с невярно съдържание, т.е. както официален по см. на чл. 93, т. 5 от НК документ, така и частен, доколкото по силата на нормативен акт той е основание за получаване на чуждо движимо имущество. Документ с невярно съдържание е такъв документ, в който отразените факти с правно значение не съответстват на действителността. От този вид могат да бъдат удостоверителните документи, отразяващи съществуването или не на юридически факти, стоящи извън него. Диспозитивните документи отразяват само волята на техния автор, която е единственият юридически факт и следователно няма как да са с невярно съдържание. Според разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК, неистински документ е този, на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило – действителният автор на волеизявлението и този, който е посочен в документа за такъв, са две различни лица. Истинността на документа не се променя, когато неговият автор е обозначен с качества, които той не притежава, но сам е подписал документа – такъв документа може да бъде само с невярно съдържание /качествата на дадено физическо лице са част от действителността и тяхното отразяване в документ имат удостоверителен характер/. Неистински могат да бъдат всички видове документи – диспозитивни, удостоверителни, официални или частни. Преправен е документът, който е истински по произхода си, но чието съдържание в последствие е променено чрез внасяне на техническа поправка от лице, което няма право да променя съдържанието на изявлението. Функциите на документа, използван като средство при осъществяване на документната измама, е да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на лицата, които имат фактическата власт върху предмета на посегателство /Порочният документ създава привидно основание като удостоверява, че извън него съществува някакво основание деецът да получи чуждото имущество. Този документ е удостоверителен. А договорът за наем не отразява никакви факти от действителността освен първичните изявления на страните да се задължат по него./. Когато обаче съответните лица знаят, че се използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и че имуществото се предава или изплаща без правно основание, не е налице документна измама. В подобна хипотеза се осъществява длъжностно присвояване по чл. 201-205 от НК, престъпление по служба по чл. 282 и сл. от НК или обсебване по чл. 206 от НК, в зависимост от наличието или не на длъжностно качество у тези лица. Документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е съставно престъпление и изпълнителното му деяние включва два акта: - използване на неистински, преправен или документ с невярно съдържание, и - получаване на чуждо движимо имущество без правно основание с намарение да се присвои. Първият акт е осъществен, когато деецът лично използва документът с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Той представя по някакъв начин средството на престъплението пред едно или няколко лица, в чиято фактическа власт се намира имуществения предмет на посегателство. Според Постановление 8/78г. на Пленума на ВС, документната измама по този текст е налице само, когато деецът използва такъв документ, съставен от другиго, но и когато сам го е съставил и после лично или посредством друго лице го използва. Самото съставяне на документа не е елемент от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, защото единият акт на изпълнителното деяние се изразява само в използването му. Деецът обаче ще носи отговорност само за престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, а не и за съставянето на документа, поради възприетия от законодателя в чл. 316 от НК принцип, че по отношение на един и същ документ се носи отговорност или за съставянето му, или за използването му, но никога и за двете. Вторият акт на изпълнителното деяние на измамата по чл. 212, ал. 1 от НК се изразява в получаване на чуждото движимо имущество от дееца без правно основание, т.е. деецът да придобие фактическата власт върху имеществото или друга възможност за разпореждане. Необходимо е също, деецът да получи съответното имущество без правно основание. В противен случай, ако той е имал право на това, липсва елемент от обективната страна на деянието и то ще е несъставомерно по чл. 212, ал. 1 от НК. Получаването на имуществото трябва да следва по време използването на съответния документ, защото в противен случай въвеждането в заблуждение няма да е станало по начин, визиран в текста на чл. 212, ал. 1 от НК – чрез използване на неистински, преправен или документ с невярно съдържание. Документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е резултатно престъпление и е довършено с получаване на чуждото движимо имущество от дееца, а не с причиняване на щета на имуществото. Наличието й не е достатъчно за довършването на престъплението. Затова опит е налице, когато деецът започне непосредствено използването на “престъпния” документ, за да заблуди съответното лице, което да се разпореди с даденото имущество. Не е необходимо заблуждението действително да е постигнато или да е наредено плащането или предаването на имуществото. Документната измама по чл. 212, ал. 2 от НК също е съставно престъпление и изпълнителното деяние се състои от два акта: - съставяне на неистински, преправен или документ с невярно съдържание, и - съзнателно даване на възможност на другиго да получи без правно основание чуждо движимо имущество. За разлика от състава по чл. 212, ал. 1 от НК, по ал. 2 деецът участва в съставянето на документа лично или посредствено. Посредствено извършителство при документната измама по чл. 212, ал. 2 от НК е налице, когато деецът използва заблудени от него лица, които съставят инкриминирания документ и които действат като оръдия, без да съзнават противоправността и наказуемостта на деянието си. Особеното тук е, че деецът лично не получава чуждото движимо имущество. Съставителят ще носи наказателна отговорност без значение дали документът се използва от него или от друго лице, което получава имуществото. Вторият акт на изпълнителното деяние по този състав е съзнателно даване на възможност друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Необходимо е също, съответното имущество да е получено без правно основание. В противен случай, ако е налице такова, липсва елемент от обективната страна на деянието и то ще е несъставомерно по чл. 212, ал. 2 от НК. И тук получаването на имуществото трябва да следва по време съставянето на съответния документ, защото в противен случай няма да е налице документна измама по см. на чл. 212, ал. 2 от НК. Престъплението по чл. 212, ал. 2 от НК е резултатно и е довършено в момента на реално получаване на чуждото движимо имущество след използване на инкриминирания документ. Затова опит в случая има, когато започне използването на документа от лицето. Не е достатъчно само съставянето на икриминирания документ, за да се приеме, че е започнало изпълнителното деяние на документната измама по чл. 212, ал. 2 от НК. За състава на чл. 212, ал. 2 от НК не е необходимо лицето, което получава имуществото да осъществява и този по чл. 212, ал. 1 от НК, т.е. документната измама по ал. 2 ще има и когато лицето не знае, че документът е с невярно съдържание, неистински или преправен, както и когато получи имуществото със съзнание, че има право на него. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|