Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- Чл. 212а, ал. 2 от НК
- Застрахователна измама Чл. 213 от НК
| Компютърна измама.
Чл. 212а, ал. 1 от НК, който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама. Чиста измама по см. на чл. 209, ал. 1 и всичко казоно важи и тук, включително и това положение, че се въздейства върху човешка психака, единствената особеност се състои в това, че като средство за измамата се използва манипулация с компютърна информация или електронен подпис. Чл. 212а, ал. 2 от НК, същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва. За разлика от измамата въобще има принципно ново положение - не се въздейства върху човешка психика, а чрез манипулация на компютърни данни автоматично се получава облага. Застрахователна измама Чл. 213 от НК, който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество. Наказва се унищожаването или увреждането на собствен имот, т.е. субект е собственикът на имота, като характерното е, че имотът е застрахован и целта на увреждането е да се получи обезщетение от собственика до размера на застрахователната сума. Измамата се изразява в това, че самият собственик предизвиква застрахователният риск, срещу който е застраховано имуществото. Изнудване. Изнудването е уредено в раздел V на гл. V от Особената част на НК. Непосредствен обект на изнудването са от една страна обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на имуществените отношения, в които участва дадено лице – упражняване правото на собственост и други имуществени права, и от друга страна – обществените отношения, които осигуряват правото на свободно формиране на воля и безпрепятственото вземане на решения. Основният състав на изнудването е даден с разпоредбата на чл. 214 от НК. Субект по основния състав е всяка наказателноотговорно лице. законът не предвижда особени качества, които деецът трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност. Изпълнителното деяние на изнудването по основния съства се изразява в упражняване на принуда – чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го склони към определено поведение. Употребата на сила означава физическо въздействие от страна на дееца спрямо друго лице. Видът на нанесената телесна повреда в резултат на упражнената физическа принуда е от значение за квалификацията на изнудването, тъй като дори и причинената лека телесна повреда е квалифициращ признак по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК. Принудата може да се изрази в заплашване, т.е. психическо въздействие върху пострадалия чрез застрашаване с бъдещо деяние, което излага на опасност живота, здравето, честта или имота му или тези на някои друго лице, на което той държи. За съставомерността на деянието няма значение дали заплашването е правомерно или не. То обективно трябва да е годно да внуши страх у пострадалия. Опасността от осъществяване на деянието може да бъде и по-отдалечена във времето, за разлика от грабежа по чл. 198 и сл. от НК, където тя е пряка и непосредствена. Друга особеност от обективна страна е свързана с поведението на пострадалия, съответно целта на упражнената принуда. При изнудването деецът упражнява сила или заплашване именно, за да склони пострадалия към определено поведение – да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му. Налице е причинна връзка между това последващо поведение на изнудвания и употребената от дееца принуда. По същество то е свързано с извършването или неизвършването на акт на имуществено разпореждане от пострадалия, който по този начин причинява имотна вреда на себе си или на другиго. В случая принудата мотивира преценката и решението у пострадалия коя от двете вредни последици да изтърпи. При грабежът деецът упражнява принудата върху пострадалия, за да сломи съпротивата му /реална или евентуална/ и сам отнема вещта, предмет на престъплението. Престъплението по чл. 214 от НК е резултатно. Престъпният резултат, който трябва да настъпи, за да е довършено е визиран в състава – причинена имотна вреда на изнудвания или друго лице. Деянието не завършва с осъществяване на принудата, а необходимо настъпването в причинна връзка с него на определени последици, свързани с поведението на изнудвания. Той, противно на своята воля, извършва, не извършва или претърпява нещо. Така че изнудването ще се яви като довършено престъпление само, когато изнудваният предприеме такова поведение, което по своето правно действие може да причини вреда на неговото или чуждо имущество. В противен случай ще е налице опит към изнудване. Опитът може да бъде както довършен, така и недовършен. Опитът започва с осъществяването на който и да е от елементите на изпълнителното деяние. Докато деецът упражнява принудата или съобщава на жертвата поведението, което трябва да осъществи, ще е налице недовършен опит. С довършване на изпълнителното деяние опитът ще е довършен. Актът на имуществено разпореждане може да бъде осъществен от пострадалия веднага след довършване на изпълнителното деяние или известно време след това, но изнудването ще се намира в стадия на опита до настъпване на имотната вреда. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|