Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| От субективна страна, за изнудването по чл. 214 от НК е характерно освен наличието на пряк умисъл у дееца, също така и особена цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. Деецът съзнава, че волята на пострадалия е носочена против това той да се разпореди с имуществения предмет, предвижда че жертвата ще реши да извърши това разпореждане вследствие на упражнената принуда и иска, цели разпореждането. Той предвижда също така неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане.
Разграничение между изнудването по чл. 214 и принудата по чл. 143: Общото между двете престъпления – и в двата случая се използва сила или заплашване на някого, за да бъде принуден да извърши, да пропусне или да претъпри нещо против волята. Разлики: 1. при изнудването по чл. 214 имаме специална цел за имотна облага. В състава на принудата по чл. 143 изобщо липсва каквато и да е цел. 2. Тъкмо посочената цел за имотна облага, с която действа деецът при изнудването, конкретизира изнуденото поведение или свежда това поведение във всички случаи до действие на имуществено разпореждане. Докато по чл. 143 принуденото поведение е всяко такова, което противорчи на волята на пострадалия /във всички сфери на живота/. 3. В момента на довършването – при изнудването престъплението е довършено с настъпването на имотната вреда, докато при принудата по чл. 143 е достатъчно осъществяването на принуденото поведение от страна на пострадалия без да се иска настъпването в следствие на него какъвто и да е съставомерен резултат. 4. разлика в обекта. Принудата е престъпление по гл. ІІ “Престъпления против личностт” и по-конкретно престъпления против свободата на волята. Изнудването обекта е комплексен – елемент на този обект са същите тези отношения свързани със свободата на волята, но при изнудването става дума за преследване на цел за имотна облага, от което следва че главният елемент на изнудата е собствеността и затова систематично то е уредено в гл. V “Престъпленя против собственостт”. Съставът на чл. 214 се явява поглъщат по отношение на състава на чл. 143, който от своя страна е в положение на погълнат и затова се прилага поглъщащият състав на изнудването, т.е. съставът на чл. 214 изключва прилагането на чл. 143. Съпоставка между чл. 214 и чл. 198 от НК И при грабежа и при рекета се използва принуда, физическа сила, заплашване. И двете са престъпления против собствеността или по-точно и двете имат комплексен елемент – собствеността и личните права на гражданите и преди всичко свободата на волята. Разлики: 1. в предмета – при грабежа предмета е само движима вещ, докато при изнудването предмет маже да бъде както движима, така и недвижима вещ. 2. при грабежа вещта, предмет на престъплението се намира на местопрестъплението винаги, докато при изнудването това е възможно, но не се изисква задължително. 3. в изпълнителното деяние – при грабежа има сложносъставно престъпление, чието изпълнително деяние се състои от две части – първата насилие, втората – отнемане на вещта /и двете се изпълняват от дееца/. При изнудването имаме едно просто престъпление, което се състои от един акт – упражняване на насилие и с това се изчерпва престъпната дейност. Не деецът, а изнуденото лице е това, което директно осъществява имущественото разпореждане /пострадалият носи и предава парите/. 4. При грабежа заплашването следва да отговаря на специфичните изисквания на чл. 198, ал. 2, каквото няма при изнудването – правнорелевантно е всяко едно заплашване, което е в състояние да мотивира такова имуществено разпореждане. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|