Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- Лъжесвидетелстване.
- Изпълнителното деяние
| Изпълнителното деяние на набедяването има две форми: 1. устно или писмено приписване извършването на престъпление и 2. представяне на неистински доказателства, които уличават някого в престъпление. Двете форми могат да се комбинират, защото този, който приписва престъпление, се стреми да подкрепи това свое твърдение с определени факти /доказателства/. Приписването на престъпление може да стане в две насоки, а именно приписване на авторството на действително извършено престъпление или пък приписване извършването на несъществуващо престъпление.
Престъплението е довършено с извършването на самото набедяване, независимо дали надлежният орган е бил заблуден или не, а още по-малко да привлече набедения към наказателна отговорност. Стигне ли се обаче и до привличането му, ще се осъществи квалифицирания състав на набедяването по чл. 286, ал. 2 от НК. За да е съставомерно деянието, то трябва да е извършено пред надлежен орган на властта, т.е. орган, който има правомощията да се занимава с наказателно преследване за престъпления. Именно по това набедяването се отличава от клеветата във формата на приписване на престъпление. От субективна страна престъплението е умишлено /и двете форми на умисъла са възможни/. Деецът трябва да съзнава, че набеденият е невинен. Несъставомерно е изразяването на известни съмнения пред надлежен орган. Лъжесвидетелстване. Лъжесвидетелстването е придвидено в чл. 290 от НК. Съгласно ал. 1 на този текст, който пред съд или друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване. Субект на това престъпление може да бъде единствено лице, което се разпитва от надлежен орган на властт или съд /без значение граждански или наказателен/, в качеството му на свидетел. Изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването може да се осъществи в две форми: потвърждаване на неистината или затаяване на истината. Първата форма на изпълнителното деяние означава деецът да преиначи истината – да каже нещо, което не е съществувало /станало/ в действителност. Свидетелят е длъжен да възпроизведе точно и вярно своите възприятия на определени факти. Без значение е дали неговите възприятия са верни или не. Няма лъжесвидетелстване, ако свидетелят неправилно е възприел фактите и неговото свидетелстване не съответства на действителността, важното е, че той така ги е възприел. Втората форма на изпълнителното дейние означава деецът да скрие истината – да не съобщи нещо, което е съществувало /станало/ в действителност, а вместо това да твърди, че то не му е известно, не си спомня и пр. Във всички случаи свидетелят дава показания и лъже орган на съдебната власт, провеждащ разпита. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|