Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Пасивен подкуп.
Основният състав на пасивния подкуп е даден в чл. 301, ал. 1 от НК. Съгласно този текст, длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп. Субект на пасивния подкуп може да бъде само длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. “а” и “б” от НК, което може лично да извърши или да не извърши съответното действие или бездействие по служба, което произтича от служебната му компетентност или възложена работа, за което получава дар или друга облага. Длъжностното лице е субект на подкупа и когато е член на колективен орган или когато по силата на служебното си положение може да възложи извършването на действието по служба на друго, подчинено нему лице. Не може да бъде субект на престъплението подкуп длъжностно лице, което приема дар или друга облага за действие или бездействие, което не се включва в неговите служебни права и задължения. В тези случаи не е налице подкуп, защото длъжностното лице не може да извърши исканото от даващия дар или друга облага действие или бездействие. Налице е деяние, което е свързано с нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, превишаване властта или правата или използване на служебното му положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, поради което може да има престъпление по служба. Предмет на подкупа е дар или каквато и да е облага, т.е. облагата може да няма имуществен характер /до 2000г. предмет на подкупа е само имуществена облага/. Формите на изпълнителното деяние са няколко: “приеме” или “поиска” дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или “приеме предложение или обещание за дар или облага”. При първата форма на изпълнителното деяние – “приеме”, подкупът е довършен в момента на реалното приемена на дара или облагата. С изменението на НК от 2002г. са формулирани нови форми на изпълнителното деяние и освен реалното приемане на облагата, в престъпление е въздигнато и самото поискаване от длъжностно лице на такава облага, а също така и приемането на предложение или обещание за дар или облага. В хипотезата, когато длъжностното лице е поискало дар или облага, престъплението е довършено със самото поискване /по същество последното не е приготовление, тъй като няма съгласие между длъжностното лице и лицето от което се иска подкупа/. Във втората хипотеза – приемане на предложение или обещание за дар или облага, инициативата идва от друго лице, а не от субекта на пасивния подкуп и изпълнителното деяние се изразява в приемането на неправомерното предложение или обещание, без да е необходимо реално получаване на облагата. Между поисканата и приета облага и слежебната дейност зариди която тя се иска, респ. приема, трябва да е налице неразривна връзка. Служебната дейност може да се изрази както в действие, така и в бездействие по служба. Приемането, искането или приемането на предложение или обещание за дар или облага може да стане с оглед сегашни, минали или бъдещи действия или бездействия по служба – “за да извърши или да не извърши” или “загдето е извършило или не е извършило”. На следващо място служебното действие или бездействие, заради което се дава, респ. получава облагата трябва да е включено в компетенциите на длъжностното лице, субект на пасивния подкуп. На следващо място тези действия или бездействия не трябва да съставляват нарушение на служебните задължения на длъжностното лице, т.е. лицето дава облагата защото е заинтересовано длъжностното лице да не нарушава служебните си задължения, в негов интерес е правомерната му /на длъжностното лице/ дейност. За съставомерността на престъплението е без значение самото служебно действие или бездействие, във връзка с което е получен, респ. поискан или е прието предложение или обещание за дар или облага, е ли осъществено или не. Престъплението е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, т.е. със самото поискване, приемане на облагата или предложението или обещанието за дар или облага. От субективна страна деянието е умишлено и се извършва с пряк умисъл – длъжностното лице трябва да съзнава, че приема или получава дар или облага, която не му се следва и да прави това, за да извърши или да не извърши или загдето вече е извършило или не е извършило действие или бездействие по служба /трябва да се докаже, че длъжностното лице приема облагата във връзка със свои компетентности/. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|