Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

УЧИТЕЛЯТ

Не трябва, ако Учителят каже нещо неприятно, да се вълнуваш. Ученикът се радва на всяка вест от Учителя си. Търси духовното ръководство на един Учител. (1–5.Х.21)

Обичайте духовния си Учител и смятайте за щастие да се борите в защита на неговото дело. (1–15.Х.21)

За всекиго е определен щастлив и благ Ръководител, но трябва да се обърнете само към Него с цялата сила на духа. Призовете Благия Ръководител не с въпрос, а с уверение. (1–26.Х.21)

Учителят е близо до вас във всяка минута от вашето съществуване. (1-З0.Х.21)

Ръката на Учителя ще отстрани опасностите пред вас, доколкото позволява съдбата. (1–1.ХІІ.21)

Учителят винаги е готов да помогне, ако самият ученик не му попречи. Но само при повикване се отваря вратата. (1–2.ІІІ.22)

Учителят може да ви предпази от нахлуването на тъмните сили, но плащането на старите сметки е неизбежно. (1–12.ІV.22)

Учителят говори само един път, затова не повтаряйте въпроса, но бъдете по-внимателни. Неразбраното и нечутото изчезва безвъзвратно. (1–28.VІ.22)

Много може да се прости на тези, които и в тъмнината са запазили понятието Учител. Учителят издига достойнството на духа. При нас понятието Учител е като лампа в тъмнината. Учителят се появява в момента на запалването на духа и от този момент е неотлъчно с ученика. Невидим е краят на веригата от Учители и всяко съзнание, в което живеят имената на Учителите, въздига постижението на ученика като скъпоценен и всепроникващ аромат. Връзката на ученика с Учителя образува защитено звено от съединителната верига и е подобна на спасително въже в планината. (3–60)

Майката и Учителят — тези две понятия трябва да бъдат подчертани във всяка книга. Трябва да се пресичат неоснователните клевети и да се намират най-малко по десет защитни аргумента при всяка подигравка с Учителя. Светлината на величието е неугасима. (3–78)

Учителят може да разлива знанието, но то служи повече за пространствено насищане. За това поучаващият не е самотен, дори и без видими ученици. Не е възможно да се отчете дали личното съзнание или множителят на пространството са по-важни. И в тази минута, когато близкостоящият не успява да чуе нищо, ехото на пространството гърми. (3–99)

Как можете да се чувствате най-защитени? Само установявайки най-близка връзка с Учителя. Естествено е, че всеки Учител си има и свой Ръководител и така всяка ценна мисъл достига мигновено до най-далечните светове. Запомнете сребърната нишка на връзката с Учителя. (3–187)

Бездомничеството е необходимо свойство на Учителя. Той има местопребиваване, но не и местожителство. Той участва в живота, но не показва привързаност. Украсява спора, но не го продължава. Съжалява (другите), но (самият той) не се оплаква. Защитава, без да маха с ръце. Потвърждава, но не показва колебание. Предупреждава, но не позволява протакане. В случай на необходимост поразява, но не ранява. Благодари, но не забравя. Оценява подбудите, но не проявява слабост. Проявява грижовност, но не затруднява. Безстрашен е, но не си губи ума. Затова пазете Учителя, който е изпратен да развие духа. Духът трябва да се развива съзнателно. (4–27)

Ученикът не трябва да бъде обсебван, а Учителят — поробител. В същото време се изисква осъзнаване на Йерархията и съгласуване на действията, съчетаване на свободната воля с признанието на Учителя. Това обстоятелство обикновено смущава слабите умове, тъй като условията и ограниченията противоречат на свободата във вулгарния смисъл на думата. Но осъзнатата целесъобразност и културата са най-значителните качества на Учителя. Да се постигне разбиране на значението на Учителя означава да се преминат първите врати на еволюцията. Не е необходимо в понятието Учител да се влагат надземни предпоставки. Той ще даде най-добрия съвет в живота. (4–43)

Учителят дава указания в предела на позволеното. Той въздига ученика, като го очиства от старите привички, предпазва го от всякакви видове предателство, суеверия и лицемерие. Той му налага видими и тайни изпитания. Учителят отваря вратата на следващата степен с думите: „Радвай се, брате“. Но той я и закрива с думите: „Прощавай, минувачо“. Ученикът сам си избира Учител. Той го почита наравно с Висшите същества. Той му вярва и му принася най-добрите мисли. Той пази името на Учителя и проявява прилежност в труда. Той среща изпитанията като утринна светлина и отправя надеждите си към ключалката на следващите врати. Приятели, ако искате да се приближите към нас, изберете си Учител на Земята и му предайте ръководството. Той ще посочи времето, когато ключът е готов да се превърти във вратата. (4–103)

Да побързаме към приемането на Учителя. Да го обкръжим със стената на предаността и по този начин да си съградим крепост за нас. След многото лугания ще разберете, че където е Учителят, там е успехът, а където е предателството, там е поражението. Където има поражение, значи там сме се изхитрили да изопачим, да скъсаме, да унищожим предначертанията на целесъобразността. При поражение ние сме се отдръпнали от насочената стрела на помощта. Можем ли да потвърдим, че в минута на опасност ще произнесем името на Учителя? Можем ли да изпитаме висша радост от признателността към Учителя? (4–76)

Няма да давам за пример великани и герои, а ще ви разкажа за един малък индус, знаещ значението на Учителя. Когато го запитахме: „Нима слънцето няма да свети, ако го видиш без присъствието на Учителя си?“ Момчето се усмихна и отговори: — „Слънцето ще си остане слънце, но със Учителя на мен ще ми светят дванадесет слънца“. (4–84)

Учителят няма да каже: „Окажи ми внимание“, но знаците на внимание трябва сами да разцъфтят в сърцето. Всяко почитание на Учителя показва разбиране на Учението. (4–119)

Учителят следи за развитието на ученика. Признак за това ще бъде чуването на гласа му. В същото време се развива и усетът за справедливост. (4–174)

Връзката с Учителя може да се осъществи по два проводника: единичен и пространствен. Единичният предава въздействията на един Учител. Пространственият дава възможност за връзка не само с няколко Учители, но и да се получават космически знания. Трябва да се има в предвид разликата в разхода на сила при двата проводника. Когато влиза в употреба пространственият, центровете вибрират като лампа, захранвана от различни токове. Необходима е бдителност при въвеждането в употреба на различни енергии. Единичният проводник по-малко засяга здравето. На мнозина се струва, че те са готови да отдадат себе си за еволюционно постижение, но условията са много сурови и неумеещият да метне голяма мрежа по-добре да не приближава. (4–184)

Благословена си, Индия, тъй като ти единствена си съхранила понятията Учител и ученик! Гуру може да насочи кораба на духа на ученика, да разсее пристъпите на сънливост, да съживи помръкналия дух. Горко на този, който е дръзнал лъжливо да признава някого за свой Учител и който лекомислено произнася името му, без необходимото почитание! Не заплашваме, но трябва да кажем на всички, докоснали се до Йога: вашата опора е Учителят, вашият щит — предаността, вашата гибел — безразличието и двусмислието. Който еднакво се усмихва на приятелите и на враговете на Учителя, той не е достоен. Който няма да предаде Учителя дори и с премълчаване, той може да прекрачи през първото стъпало. (4–205)

Мястото, заделено за Учителя в най-добрия ъгъл, не е суеверие. Това е място на трапезата за поканен. Той може да влезе всяка минута и ще покажат, че са го очаквали. Този постоянен знак на очакване и готовност е като зов през отворения прозорец. (4–413)

Във всички древни учения е казано: „Не заставай с гръб към своя Учител!“ Тази препоръка може да се приеме като раболепие или почитание. Не може да се принуждава към разумно почитание. Но разширеното съзнание ще придобие опита за съхранение на духовните ценности. (4–434)

Учителите никога не са имали много ученици. Могат да се приведат като в пример нищожни цифри –16,12 и даже по-малко. (4–438)

Всяка самостоятелност се поощрява, но може ли да се порицава, когато настане време да се потърси съвет или да стане обмен между аурите? Възможно е, без да се употребяват думи, да се пренесе съзнанието на ученика в съзнанието на Учителя, като по този начин се получава едно обединено съзнание. Тогава изчезва усещането за собственото „аз“ и само окръжността на чашата остава изпълнена с чувства. Такова сливане не може да бъде описано с думи, тъй като то дава началото на чувствознанието. Разбира се, такова състояние не е лесно достижимо, но при разширяване на съзнанието то идва само, ако не му попречат поради незнание. Такова съзнание покрива всички видове общувания. (4–563)

На хората е чужда мисълта за послушание към Учителя. Но ученикът няма да падне духом, тъй като Учителят е като маяк в тъмнината. Ученикът няма да угаси своя огън, тъй като Учителят разпалва всички огньове. Ученикът може да бъде огнено устремен, защото щитът на Учителя е на негово разположение. Подражанието на Учителя означава пълно вместване на неговия образ. (4–653)

Разбирането на Учителя е свързано с изтънчеността на възприятията. На осъзнаването, че Учителят насища духа на ученика с висше разбиране, се основава целият напредък на ученика. Връзката между Учителя и ученика се състои от духовните стремежи. И кой друг ще повдигне духа на ученика, ако не неговият Учител? Само Висшето може да придвижи низшето. Докато не се разбере това, не е възможен никакъв напредък. (4–665)

Поръчителството на Учителя превъзхожда по красота всички други страни от взаимоотношенията между Учител и ученик. Но разбирането на Учителя като насъщна необходимост е особено ценено на Изток, където ученикът е напълно съпричастен към усещането на красотата на това явление. Когато хората приемат понятието Учител, тогава ще бъдат готови за новото стъпало. Твърде много губи човечеството от неприемането на този факт. Всички търсения трябва да започват с това приемане, иначе всички нови пътища са закрити за човечеството. (5–494)

Учението на Йога е неразбираемо за западния ум и сърцето не усеща красотата. Това неразбиране затваря подхода към бъдещето. Необходимо е възприемането на нов подход чрез приемане на понятието Учител. Как може да се отхвърли най-прекрасното понятие? И каква загуба за човечеството е отлагането на този срок! Наближава време, което ще вразуми мнозина и ще наложи новото начало. (5–495)

Във всички религии на напускащия Земята се е посочвал напътстващ придружител във вид на светец, ангел или починал родственик. Така се е потвърждавало съществуването на задгробния свят и необходимостта от Ръководител. Трябва да се привиква към мисълта за необходимостта от Ръководител. Така във всички религии се е наложило Наставничеството и Учителството. Ето защо, когато говорим за Учител, ние напомняме за това, което е неизбежно. Учението може да ви даде живот или да ви предаде в прегръдките на смъртта. И толкова лесно може да разцъфти живота чрез обръщане към Светлината. (6–62)

След приемането на Владика и Гуру не може да има отстъпление. Пътят е само напред. И рано или късно, лесно или трудно, ще дойдете при Учителя. А когато черните ви обкръжат и затворят своя кръг, ще остане само пътят към Владиката. Тогава ще усетите, че Владиката не е далеч и сребърната нишка е над вас. Само да протегнете ръка! Тази среща може да стане и без помощта на черните, но най-често едва когато е обсаден човек се протяга към сребърната нишка и само в беда се научава езика на сърцето. Трябва да усеща Владиката и Гуру в сърцето. (6–112)

Много предания посочват опасността да се следват няколко Гурута. Според едно от тях, една майка имала трима сина и когато отраснали ги предала на трима почтени мъдреци да ги обучават. Но единият от братята намислил да ускори обучението си и отишъл при още двама мъдреци, които също помолил да му бъдат ръководители. Дошло време, когато мъдреците започнали да учат младежите да летят. Тогава третият брат, който имал трима учители, решил да утрои силите си, за да изпревари братята си. Той поискал от тримата си учители да ускорят полета му, но силовите полета, изпратени от три различни посоки, се кръстосали във въздуха и той бил разкъсан от тях. В същото време другите двама братя летели спокойно, насочвани от своите учители. (6–253)

Всяко понятие си има свое уравновесяващо. Така почитането на Йерархията се уравновесява от понятието поръчителство. Ако нагоре е почитането на Йерархията, то надолу е поръчителството. Но за да бъде твърдо поръчителството, трябва да не се сменя Учителят. Затова не произнасяйте лекомислено думата Учител. А ако я произнесете, не мислете за разкъсване на тази сребърна нишка. (6–299)

Един път произнесено, поръчителството влиза в основата на кармата . Събитията от живота показват доколко вярно е това твърдение. Никой не може да се оправдае с незнание на законите, затова по-добре да повтаряме на всяка страница, отколкото да допуснем пагубното заблуждение, което влачи отвратителната опашка на следствията. (6–300)

Препоръчваме всяка добра мисъл да бъде посветена на Учителя. Не е възможен успех, ако ученикът поставя себе си на първо място. (6–313)

Сребърната нишка, свързваща Учителя с ученика, това е мощният магнит на сърцето. (7–1)

Трябва да се пази като съкровище всеки разговор с Учителя. Разбралият съкровеното значение на това общуване вече не може да се отдаде на тъмнината. Особено трябва да се пази сърцето от прекъсване на сребърната нишка. Нищо не може след това да я спои. Може да се изкаже състрадание на всички, но нишката се изковава от много качества. Както древните изображения са се отливали от много метали, така и нишката е здрава, поради многото си качества. (7–254)

Нека вашето сърце стои колкото се може по-близко до Учителя. Ако утвърждаването на Учителя се нуждае от думи, започнете да Разговаряте с него, сякаш той е някъде наблизо до вас. Отговорът на Учителя не трябва да се очаква единствено в обикновени думи. Той може да се съдържа в множество знаци, както очевидни, така и далечни по разстояние. Трябва да се обхване целият обем на живота, за да се забележат знаците на великото творчество. (7–285)

Учителят може да покаже направлението, да предпази от грешка, но повечето дейности трябва да извършвате сами. При това всичко трябва да се прави доброволно. Но всеки примес на користолюбие или страх ще наруши спасителната връзка. (7–306)

Пълна победа може да се очаква само ако ученикът обедини съзнанието си със съзнанието на Учителя. Не може да се очаква успех, ако съществува и най-малкото подозрение към Учителя. Трябва да се работи заедно, с пълна увереност, че всичко, което е допустимо от законите на вселената, ще бъде направено. (7–311)

Ръководителят може да запита ученика: — „Какво правиш, какво желаеш, от какво се измъчваш и на какво се радваш?“ Тези въпроси няма да означават, че Учителя не знае какво става с ученика. Напротив! Учителят знае всичко, но иска да разбере какво ученикът смята за най-значително. От многото обстоятелства ученикът може, поради неопитност, да посочи най-незначителното, затова Учителят пита съвсем не от вежливост, а изпитвайки съзнанието на ученика. Затова трябва много да се обмислят отговорите за Учителя. Не общоприетата вежливост, а постоянното задълбочаване на съзнанието е задължението на Ръководителя. (8–345)

Понякога в мигове на опасност Учителят защитава, поемайки опасността върху себе си. Той като че с ръце възпира насъбралата се тъма. Трябва да се съблюдава особена предпазливост в това време. Околната атмосфера е силно напрегната. Най-добре е в такова време да се чувства особена признателност към Учителя. Така най-добре ще се запази хармонията и правилната вибрация с Учителя и ще се противодейства на хаоса. (8–393)

Почитанието към Учителя е лекарство за всички болки. Когато ви е много тежко, обърнете се към Владиката. (9–161)

Трябва на всяка цена да се усвои основният закон, че Учителят дава направлението, но не настоява за подробностите. Всеки трябва да търси и да намери своя път с труд. Не само сега, но и във всички времена хората са изисквали завършени, макар и не обмислени от тях формули. (9–213)

За нас понятието Учител е свещено. Всеки от нас има Учител и в тази стълбица стъпалата са безчет. Да стоиш начело на планетата все още не е завършекът. Не може и да има завършек, и в това е най-голямата радост. Но ако се произнесат непроизносимите имена на Висшите господари, ще се получи голяма вреда. Такова предателство може да има страшни последствия. (13–29)

Всеки Учител в своите минали животи е имал възможността да реши: дали да замине на други светове или да остане в близост до многострадалната Земя? И всеки е потвърждавал своя избор да страда едновременно с нещастните. Обикновено хората не обичат да се наричат ученици, но ние ще оставим за себе си това почетно название. Всеки Учител трябва да остане и ученик. В това е високата съизмеримост. Всеки трябва да се радва, че в негово време тук на Земята съществуват Учители, пътят към които не е забранен. Всеки трябва да намери източник на вдъхновение в това, че той може да осъществи връзка с Ръководителите. (13–47)

Мрачен е животът без Учител. Дори отрицателите на това понятие, без да осъзнават, го потвърждават. Всеки отрицател по същество се превръща в учител за своите последователи, като по този начин всъщност потвърждава това, което отрича. Даже противниците на учителството не могат без това понятие. Мислителят казвал: „Учителят е най-добрият герой. Неговото въоръжение не ръждясва и не се износва. Войската може да се обърне в бягство, но Учителят няма да отстъпи.“ (13–463)

Когато споменаваме Кришна, Орфей, Зороастър и други Учители на човечеството, имаме особени причини за това. Тези Учители са давали наставления на различни езици, а и при различни обичаи, но същността на преподаваното е оставала една и съща. Все още не е написана книга, която да съпостави тези Учения. Съществува сравнително изучаване на религиите, но ние имаме в предвид разбор на основите, дадени от Учителите. Ако някой прилежен учен отдели всички особености на народите през вековете, то в основата той ще намери завети, дадени като че от едно и също лице. Могат да се разпознаят няколко индивидуалности, които последователно са изпълнявали поръчението и са допринасяли за постоянното усъвършенстване на човечеството. В различни векове Наставници, не знаещи един за друг, са произнасяли сходни слова, не само по вътрешен смисъл, но и по темперамент. При това незнаещият човек би могъл да помисли, че един и същ човек е давал тези завети. Знаещите, разбира се, ще си направят съответните изводи. Оказва се, че Наставници, принадлежащи към различни религии, са проповядвали за едно и също нещо. (13–665)

Предаността към Учителя е голяма ценност. Но колко разногласия могат да се срещнат и около тази проста истина. Не смятайте, че Учителят може да приведе в изпълнение своите намерения, ако човек се съпротивлява на това. Трудно е да се възстанови раздраната тъкан, понякога такава поправка изисква повече време, отколкото създаването на нова тъкан. Нерядко хората се оплакват от Учителя си, без да разбират причините за неговите действия. Хората смятат, че тяхното земно решение е далеч по-близо до целта, но те не вземат под внимание много от обстоятелствата на земния бит. Малцина са тези, които разбират истинската ценност на Учителството. Но те трябва да знаят, че именно тази преданост може да им помогне и те на свой ред да останат достойни за учителството. (13–784)

Отреклият се от себе си, устремен към общото благо, предан в битката, радостен в труда, придобива мигновено озарението на Архата, правещо го господар на своята карма. Съзнанието на Архата дава преимущества, но е пълно и с отговорност. Мнозина ли могат да изпитат радост от отговорността? Трябва да притежаваш мъжеството да признаеш себе си в решителния час за Архат, водещ битката без всякаква помощ, противопоставяйки своето разбиране и воля на натиска на стихията. (4–127)

Архатът трябва да е способен да премине някои периоди от живота си незабелязано за страничния наблюдател. Стрелите на прекаленото внимание унищожават заградителната мрежа на пурпура. Този факт може би скоро ще може да бъде показан на екран. Ние не избягваме да предоставим до скоро недосегаемото понятие на Архата за научно изследване. Само така може да се изкове мостът към далечните светове и да се намери живот там, където се е предполагала някаква си смърт. (4–130)

Духовно неподвижното същество не може да бъде Архат. Учителят ви говори понякога за необходимост от отдих, но никога не е казвано, че отдихът трябва да е подобен на духовна смърт. Разказват за неподвижни Архати, но тази неподвижност е само външна. Мнозина изпадат в приятно настроение, когато намерят причина за неподвижността, защитавана от тях. Но призивът за действие изцяло обърква съзнанието им. Възможно ли е такива хора да бъдат допуснати до стихията на огъня, която по самата си природа изисква заостреност на вниманието? (4–415)

Когато заявявам, че болката стои в основата на радостта, искам да ви покажа страница от живота на Архата. Тази страница от живота на Архата не е известна на никого. Наричат Архата мъдрец, мъченик, благостен и съчустващ, но никой не може да си представи, че Архатът е обречен с огнения си устрем да постави новото висше стъпало на човечеството. И тази негова най-висша цел върви в съответствие с космическия магнит. (5–150)

У хората живее понятието за мъртвите Архати и бедните йоги подхранват въображението им със своите виждания. Но когато човечеството разбере. че Архатът е висша проява на светоносната материя, то ще осъзнае, че няма различие между материята на светлината и материята на любовта. Човечеството облича Архата в сурова обвивка, но в неговата същност сияе любовта. (6–3)

Бъдещите Архати, които сега приключват сметките си със Земята, са наши, на Архатите сътрудници. А когато Йерархията се обогатява, празникът е в космически мащаб. (6–4) Човечеството никога не се е замисляло над истинския смисъл на живота на Архата. Прието е да се представя Архатът високо в облаците. Рекордите на измислиците са ужасни и смешни. И наистина, ние — братята на човечеството, не можем да се познаем в човешките представи. Нашите облици са така фантастични, че ние смятаме, че ако хората биха употребили фантазията си в противоположна посока, то нашето изображение би приело по-вярна форма. Можем да покажем истинските си облици само на близките до нас. Нашите лъчи можем да изпратим само на най-близките си. Да, да, да! (6–12)

Представете си как посред ниските хълмове се извисява заснеженият връх, приемащ върху себе си тежестта на ледените вихри. По същия начин се възвишава и Архатът, приемащ върху себе си цялата тежест на несъвършенството на света. (6–442)

Има ли отдих за Архата? Знаете, че отдихът е смяна на труда, но истинският отдих за Архата е мисълта за Прекрасното. В прекрасното мислене Архатът вижда стълбицата на възхода. В това действено мислене е отдихът за Архата. Ние чакаме чудо, ние се стремим да излезем от затвора, но стълбата на Архата е само в прекрасното. Да не замърсим, да не принизим този път! Само на него ще привлечем това, което сега ни се струва чудо. (8–177)

Не трябва да се мисли, че Архатът може да изпусне от съзнанието си, макар и само за миг, водещата воля. Той би бил обикновен човек, ако не носеше постоянно чашата на подвига. Изворът на неговата мощ ще пресъхне в същия момент, когато той престане да усеща в ръката си нишката на Йрархията. В това осъзнато постоянно бодърстване се заключава особеността на Архата. (8–196)

Архатът притежава качеството да не притъпява своите чувства. Това може да се нарече каменен аскетизъм и той се постига не с някакви особени прийоми, а с просто разкритие на сърцето. Архатът никога не жали себе си и това качество трябва да бъде не умствено, а да стане негова истинска природа. (8–407)

Архатът притежава сърдечен устрем и умение да се ориентира и в голямото, и в малкото. Той пести основната енергия и постоянно се стреми към благо. Мъжество и търпение са също негови неотменими качества. Обаче нелепо е да се разбира същността на Архата като нещо земно, макар и да се формира на Земята. Той представлява своеобразен фокус на всички нови образувания. Неговото съзнание вижда всички привидно невъзможни земни условия, но сърцето му разбира как да преобразува тези прегради. Слабите духом постоянно бягат от битката или по-точно от това състояние, което ние наричаме битка. Но никакво друго определение няма да отговаря по-добре на състоянието на борба и преуспяване, свързано с духовното напредване на ученика. (7–585)

Нито един Учител не е считал своята работа за завършена и заслужаваща награда. Това е качеството самоотверженост на Бодхисатва. Без да насилва волята, той търпеливо и незабелязано направлява към благо всяка подходяща сила. Не е трудно да се направляваш под ръководството на Бодхисатва, защото той предвижда всяка особеност на духа. Да не забравяме обаче, че можеш да вървиш знаейки целта, но, ако броиш всеки камък, на който е стъпил светият крак, това ще бъде патешко ходене. (4–332)

За Богочовека толкова много е говорено и толкова усилия са направени, за да бъде обоготворен. Много са писмените паметници, разказващи за Образи, устремени към Висшите светове. Но колко неясно са се съхранили те в човешкото съзнание! Богочовек, който е заминал за други светове! Ние, Братята на човечеството, търсим и налагаме Богочовека на Земята. Ние почитаме всички Образи, но особено тачим този велик образ на Богочовека, който носи в сърцето си пълна „чаша“ и, макар че е способен да полети, принася на Земята цялата „чаша“. Така Богочовекът е носител на огнения знак на Новата раса. Същият е Архат, Агни йога, Тара. (6–14)

Говорим за дъга на съзнанието, тъй като пълен кръг представлява съзнанието на Архата. Но съществува по-висока стелен на познанието и тогава казваме: „Напълно утвърден“. Космическият Магнит е нашата съкровена мощ. Величието на тази сила е необятно. Ако духът би могъл да го разбере, то безстрашието би изпълнило цялото сърце и радостта би прозвучала във всички сфери. Така върви Архатът, носейки силата на Космическия магнит в сърцето си. (6–21)

Как може да се дойде близо до източника? Как може да се придобие висшето познание? Само чрез закона за Йерархията. Ръката водеща е ръката издигаща и ръката насочваща е ръката, отваряща пътя към висшия закон. (4–654)

Законът за Йерархията се възприема от хората като някакво лично право. Но те забравят, че Йерархът е само звено от веригата и от своя страна изпълнява волята на по-висшия. Само така може да се отговори на високото предназначение и да се оправдае оказаното доверие. (4–655)

Йерархията се основава на закона за приемствеността. Чрез изпълнението на висшата воля се установява Йерархията на служенето. (4–659)

Законът за Йерархията стои в основата на цялата Вселена. Когато всепроникващия Космически Разум напряга своите елементи, различните по своя потенциал енергии получават своето назначение, заемайки съответното място в скалата на нарастващата мощ. Така потенциалът на енергията й дава първенство или по-нисша степен, като по същия начин са определени в еволюцията и степените на човешкия дух. (4–666)

От всички принципи, водещи към разширение на съзнанието, принципът на Йерархията е най-мощен. Къде може да се насочи духът без водещата ръка? Ръката на Йерарха установява направлението на съдбата и насочва към най-добрия срок изпълнението на събитията. (4–668)

Подчинението на нисшето на Висшето лежи в основата на Космоса. Този закон важи с пълна сила и по отношение на различните енергии. Подчинението на нисшето на Висшето довежда до пречистване, но човечеството подчинява на нисшето това, което би трябвало да господства. Когато Висшето господства, тогава нисшето получава възможност да придобие свойствата на висшите степени. (5 –115)

Световната разруха е само следствие от нарушаването на Йерархията. Нарушаването на Йерархията влече след себе си разрушаването на цялата причинност и всички законни следствия. (6–154)

Устремяването към Учителя дава пълно разбиране за Йерархията и ще покаже на духа сребърната нишка. (6–160)

Нищо не може така да укрепи нервното вещество, като Йерархията. Същевременно неизменима и неочистима е вредата от пренебрегването на Йерархията. Но това не е само грешка или лекомислие. Това е отстъпничество и предателство. (6–191)

Стремежът към постоянно съблюдаване на Йерархията може да ви доведе до нужните стъпала. И обратно — всяко отстъпление е във вреда на бързината на растежа. През пукнатините от непочитането на Йерархията пропълзяват тъмните сили. Затова трябва да се разбере необходимостта от единство с мощта на Висшата сила. (6–192)

Ще се намерят отрицатели на Йерархията, които ще нарекат нейното ръководство насилие. Но Йерархията няма нищо общо с насилието. Тя е закон. Ние не насочваме енергията си без съгласието на сътрудника. Но на когото е ненужна нашата лодка, нека преплува океана, ако иска и на бамбукова пръчка. Ние призоваваме към сътрудничество, но хората често така се боят от сътрудничеството, че предпочитат да се покрият с кал, само и само да не се докоснат до Висшето. Много пъти ще ви се наложи да се отдалечавате от хората заради Йерархията. Те по-скоро ще приемат Безпределността, защото не виждат в нея своята отговорност, докато неизбежността на закона за Йерархията тревожи слабият и себелюбив ум. Не настоявайте там, където пътят е замърсен. Мнозина са неразумните, съгрешили против Йерархията и от това е пяната на тяхното раздразнение. (6–410)

Тя е планомерно сътрудничество, но не е страшно ако употребите и старогръцката дума „Йерархия“. Но ако някой тълкува това понятие в неговото условно разбиране, това само ще покаже, че неговият мозък не е готов все още за сътрудничество. (6–416)

Не можеш да се приближиш към Йерархията със страх. Условието за небоязливост трябва да се разбира като равно на предаността. (6–458)

Нито пълзенето, нито раздразнението, нито изгодата ще бъдат врата към Йерархията, а само свободното служене, сърдечното почитане и съзнателният възход ще приближат към границите на светлината. (6–46)

Трябва да се научите да се обръщате към Йерархията като към нещо най-неотменимо. Всяко колебание, дори по-кратко от един сърдечен удар, може смъртоносно да ужили съзнанието като отровна змия. (6–428)

Достатъчно известна е нишката, съединяваща физическото тяло с тънкото по време на излизането на последното. Също толкова точно трябва да бъде почувствана и сребърната нишка на Йерархията. Тя не трябва да бъде възприемана като нещо отвлечено, защото съществува по същия начин, както смерчът, в който се сливат небето и Земята. Самата структура на сребърната нишка по своя спирален строеж е сходна със смерча. Когато набъбне енергията на сърцето в любовта и предаността, тогава ще полети сияещата спирала и по закона на притеглянето ще се срещне с лъча на Учителя. (7–250)

Йерархическото начало стой в основата на всички съобщества и за задълбоченото разбиране на космическото устройство е необходимо да се вникне в същината на закона за Йерархията. Силите на Йерархията са обединени в два Свята, имащи единен произход: Начало водещо и Начало изпълняващо Великата воля. Тези две Начала вземат участие, както в изграждането на Надземния, така и на земния свят. Надземният свят се проявява посредством земния, който от своя страна навлиза в Огнения свят и така чрез това огнено обединение се утвърждава вечният живот. Съучастниците в Космическото строителство от земна страна могат да се нарекат истинските Наместници на Земята. Всяка епоха си има своите Наместници. Владика, Богочовек и Наместниците на Силите на Светлината съставляват онази велика мощ, чрез която се осъществява сътрудничеството на огнените сили на двете Начала. Висшата воля е предавала своите завети чрез огнените духове, като по този начин се е извършвал обменът в низходяща посока и се е поставяло началото на новите религии. Във възходяща посока обменът на енергиите се осъществява чрез сърцето, което единствено може да насочи духа към най-тънките енергии. (10–100)

В различните религии се срещат разнообразни сведения за Ангели-Хранители, за Ръководители, за Утешители. Така под различни наименования става дума за едно и също понятие — Йерархията. (11–60)

За Ангелите — Хранители са знаели всички народи и са съхранявали преданията хилядолетия. Всички учения са знаели за мощните Покровители на човечеството, които са предвождали народите. Но защо нашето време се е отрекло от Висшите водачи? И как може човечеството да свикне с мисълта за ненужността от Водач? (6–234)

Когато човечеството осъзнае мощта на истинския Хранител, тогава ще разбере истинското значение на тези Хранители на духа, Хранители на Истината и Направляващи нашия ход в космическото пространство. (5–516)

Ръководството трябва да бъде осъзнато духом и чрез сърцето. Само поемане ръката на Владиката е недостатъчно без отдаване сърцето на Владиката. Трябва да се разбере този закон, който свързва Учителя с ученика, тъй като без наличието на пълно доближаване към Владиката не може да се осъществи връзката. Пълното приемане на ръководството изисква съзнателно отношение, за да може да се разбере и почувства в сърцето топлината, която произлиза от недрата на духа. Необходим е особен усет, за да се разпознае това, чрез което се свързват същността на Учителя със същността на ученика. Тези свързващи звена са вибрациите и кармата. (10–106)

Хората сами заплитат какви ли не тръни във венеца на живота. Колко сили прахосват те, за да противодействат на тези принципи, на които се крепи животът! Хората няма да разберат Висшата мъдрост, без преди това да са разбрали закона за Йерархията — това, на което се крепи целият живот, чрез което прогресира светът, чрез което се осъществява еволюцията, върху което са се изграждали най-добрите стъпала и страници от историята. Човечеството не би могло да избегне от великия закон на Йерархията. Единствено само разрушение може да доведе това направление, по което вървят лишените от разбиране за Йерархията. Великият закон на Йерархията трябва да се превърне във водещо начало. (6–414)

Колко голямо значение придават хората на своето Его! Как се страхуват те да не би тяхната личност да бъде засегната от нещо непонятно за тяхното съзнание! Как се страхуват хората да се приближат до Висшето и предпочитат да останат на границата на тъмнината! Но човек може да се издига еволюционно само ако приеме Водещата ръка и спазва всяко изискване на Йерархията. Единствено чрез Йерархията може да се възмогне. (6–430)

Коя държава е процъфтяла без велик Водач? Кое успешно начинание е просъществувало без Владиката? Трябва действително да се разбере, че понятието „водач“ представлява синтез на всички висши стремежи. Само разбирането за Йерархията на Светлия Водач може да даде направление на духа. Само чрез разбиране мощта на Йерархията е възможен напредъкът. Нека всички запомнят, че всеки камък против Йерархията ще се превърне в планина против самия себе си. Така че, ние провъзгласяваме Водачът-Йерарх. (6–433)