Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

УЧЕНИЕТО НА АГНИ ЙОГА

Христос, Буда и най-близките им помощници не са използвали магически формули, но са действали и творили в пълно сливане с духа. Затова в новата еволюция предишните изкуствени прийоми трябва да бъдат изоставени. Механиката на йогизма не отговаря повече на обновлението на света. (2–2.ІІІ.7)

Хатха-Йога не трябва да се разглежда като самостоятелна. Растежът на духа я насочва към Раджа-Йога. Не може да се посочи нито един постигнал съвършенство посредством Хатха-Йога. Наред с това в условията на нисшите преживявания достиженията на Хатха-Йога могат да причинят дори вреда, поради своеобразното укрепване на астралното тяло. Обикновено факирите се приспособяват към света на тъмните преживявания и без да осъзнават сами задържат възхода на мисленето си. (4–28)

Посвещението, медитацията и концентрацията трябва да се считат за остарели понятия, защото тези понятия трябва да бъдат изразени в действия. Цялата изкуствена магия трябва да бъде забравена. (4–156)

Каква е разликата и приликата на Агни Йога с останалите Йоги? Карма Йога е много сходна, докато се занимава със земните елементи, но когато Агни Йога навлезе по пътя към осъзнаване на Висшите светове, различието става очевидно. Що се отнася до Раджа Йога, Жнана Йога и Бхакти Йога, всички те странят от действителността и поради това нямат място в еволюцията на бъдещето. Разбира се, Агни йогът трябва да бъде и Жнани, и Бхакти, а растежът на духа му го приобщава и към постиженията на Раджа Йога. Радостно е да се отговори на задачите на бъдещата еволюция, без да се отхвърлят постиженията на духа от миналото. (4–161)

Всеки човек принадлежи към някой вид Йога, макар и в зачатъчно или извратено състояние. Както се разделят хората по темперамент, така могат да бъдат разделени и спрямо Йога. Така във фарисея можете да разпознаете уродливия Бхакти йог, в несносния атлет — Хатха йогина, във фанатика — Раджа йогина, а в лицемера — Жнана йогина. Но няма нищо, което може да бъде сравнено с Истинската Йога, съединяваща земното съзнание с космическия пулс. Само изучаването на Агни Йога приближава човека към Висшите светове. (4–166)

Изкусният стрелец с лък и при огнестрелното оръжие ще си остане добър. Така и в Йога, освен Хатха-Йога, всички останали Йоги са добри в своите постижения. Би било неразумно да се подценява някоя от тях. Може да се говори обаче за по-добра приложимост в съвременния еволюционен процес. (4–193)

На Запад непрекъснато се появяват множество йоги, учители, окултисти и други, които срещу заплащане обучават всички желаещи да развиват волята си с цел придобиване на влияние в обществото и други светски облаги. Някои от тези учители на пръв поглед следват по правилен път, но те не указват действителната цел на тази подготовка и по същество правят мечешка услуга на своите почитатели. Силна воля, работеща за усилване на извехтелите предразсъдъци — има ли по-голям ужас от това? Колко усилия ще са необходими, за да се унищожи вредата от разпространявания от тези неоокултисти духовен разврат! Имитаторите на Хатха-Йога в сравнение с тях ще бъдат най-малкото зло. Учението, преди всичко, не се продава. Това е древен закон. То има за цел усъвършенстването, иначе ще бъде лишено от бъдеще. Учението не засяга личните удобства, в противен случай ще бъде себелюбиво. То предвижда украсяване на битието, иначе ще потъне в безобразието. Учението изисква самоотверженост, защото знае какво означава Общото благо. То почита знанието, иначе ще бъде тъмнина. Налагането му в живота става не сред измислени обряди, но въз основа на опита. Учението проправя своя път не през боклука на отживелиците. (4–404)

Известно е, че при напрежение на някои центрове се наблюдава мускулно съкращение и обратно, съкращението на мускулите може да предизвика силно усещане в центровете. Хатха-Йога постига всичко това чрез тренировка на ума, но благородното чувствознание винаги е насочено по-нагоре. (4–564)

Ако се изложат условията и предназначението на Йога, то числото на желаещите да се приобщят няма да е много голямо. За тях ще бъде тежко да се откажат от самолюбието, когато йогът ще трябва да се чувства еднакво в оскъдица и изобилие, когато той трябва да се чувства само като разпоредител на средствата, когато йогът намира своето предназначение в принасянето на полза за света, а своя празник — в общуването с Висшите сили. Такъв начин на живот, с приемането на всички тежести от несъвършенството на света, ще бъде по душа на малцина, които умеят изобщо да мислят за бъдещето. Но мисълта за бъдещето вече е врата към Безпределността.)6-451)

Трябва завинаги да се установи, че Йога не е магия. Преди всичко в Йога няма нищо изкуствено. Съзвучието и родствеността със законите на Битието са противни на всичко насилствено. Йогът няма да безпокои напразно Първичната Субстанция. Йога предполага пълно сътрудничество с природата. Знанието на Йога се основава преди всичко на чувствознанието и върху тази чиста повърхност се изписват знаците на опита. (7–44)

В древността се е наблягало много на обрядната страна на Йога, но придвижването трябва да става по пътя на непосредственото общуване с Висшия свят. Агни Йога води по този най-кратък път без да излиза от живота. В това се заключава и разликата на новото разбиране за сближаването на световете. Ние имаме пред себе си знаменателен пример на тъй нареченото самадхи без напускане на живота. Може да се разбере, че състоянието на Майката на Агни Йога (Е.И.Ръорих) не е лесно достижимо в условията на Великата битка. Ценността на такова явление е в това, че съвършено са надминати обичайните правила за съсредоточаване, а цялото значение е пренесено в сърцето. При това следва да се отбележи, че сърцето прекрасно е понесло такова изпълване. (7–206)

Нека оценим по достойнство значението на опита на Майката на Агни Йога тук, без излизане от живота. От първите пространствени искри, през всички огньове и до Самадхи тя ще остави записки, които ще послужат за основа на пътя към Новия свят. (7–210)

Ако забележите у някого прекалено съсредоточаване върху телесната Йога напомнете му за неразумността на такова ограничение. Всяка телесна придобивка донася и ново ограничение. Само духът не познава граници и развитието трябва да се основава на завоеванията на духа. Телесната Йога трябва да бъде заменена с Тънките огньове. Телесната Йога не може да доведе до приобщаване към Тънкия свят, защото при нея сърцето не заема изключително положение, а тънкото преобразуване е възможно само чрез сърцето. То единствено съхранява онази огнеспособност, която е главното условие за преображение. (7–287)

Хората лесно признават научността на нисшата Хатха Йога, но висшите знаци те даже не се опитват да включат в кръга на научните наблюдения. Но какво струват механическите сидхи в сравнение с качествата на висшето сърце? Сидхите на тялото не могат да бъдат използвани често, докато сърдечната дейност протича непрекъснато. Разбира се, трябва да се задълбочава вниманието, за да се наблюдават най-фините прояви на сърцето. Тези тренировки на вниманието няма да бъдат самоцелни, те ще послужат и за насочване на съзнанието към Висшите светове. (7–448)

Бхахти Йога също е имала сърдечно въздействие, но разликата е в това, че Бхахти Йога се е ограничавала единствено до чувството на любов, без да се грижи за останалите усещания на космическите явления и лъчи, водещи извън пределите на планетата. Науката трудно може да се добере до пътищата на Бхахти Йога. Но в Агни Йога са съчетани както сърдечната любов, осигуряваща подхода към Тънкия и Огнения свят, така и тържествената любов, която ще поведе към Висшите светове. Другите видове любов няма да намерят път към Огнения свят. (7–449)

Хатха Йога засилва отделни центрове, но тези частични усилия носят само вреда, нарушавайки съществуващото равновесие. Огънят е висша стихия и доближаването до него трябва да става по пътя на висшето съзнание. (8–13)

Ако за Хатха-Йога са необходими телесни упражнения, то за другите Йоги необходими ли са тези движения? Те не са използвани от архатите и подвижниците. При тях е имало изпитание на Духа, които не само че подчинява тялото, но и заменя за него упражняването на плътта. Така признаването на духа може да замени всичко останало. (8–380)

Карма-йогът се труди не защото някой го заставя, но той не може да живее без труда. Тази йога е много свързана с ритъма. Но само ярко изразеният ритъм се слива с подобните му съзвучия от всички страни. Получава се своеобразна взаимопомощ. Наред с това всеки труженик може да получи помощ и от Тънкия свят, Хората могат много да преуспеят, когато разберат наличието на такова незримо сътрудничество. Насмешниците ще кажат: „Нима зидарите, каменарите и жътварите получават такава помощ от Тънкия свят?“ Но насмешката е неуместна, защото, именно, всеки желан труд получава помощ. И хората трябва да се замислят за неизтощимия запас от енергия в Тънкия свят. (13–214)

Ние не одобряваме изкуствените и механически достижения. Всичко добро трябва да дойде естествено. В древността, когато природата на човека е била груба, било необходимо да се допуснат изкуствените способи, за да може да се подържа връзката с Висшия свят и да се дисциплинира свободната воля. Но ясно е, че човек може да знае всички числа, да запомни всички свещени имена и да знае всички тайни значения на азбуката, но все пак да е направил много малко за еволюцията на човечеството. (13–246)

Живата етика се състои в това да се приучи всеки да бъде съзнателен във всичко. Но хората се отклоняват от такива всекидневни упражнения. Нерядко те изобретяват такава медитация, която граничи с пълна безжизненост. Хората се опитват да управляват висшите планове, но същевременно забравят своите най-близки задължения. (13–249)

В много от древните Завети могат да се намерят наставления по Йога, свързана със земния живот. Това е известният добър ритъм или естествената Йога. Сега особено трябва да се обърне внимание на естественото развитие на психическата енергия. Всеки трябва да разбере, че притежава истинско съкровище и може мислено да го привлече във всеки един момент. Но за това е необходимо да се осъзнае най-напред процеса на мисленето. Известно е, че човек мисли непрекъснато денем и нощем, но едни мисли се отразяват от мозъка, докато други протичат в дълбочината на съзнанието. Такова непрекъснато мислене работи като пулс и ражда добрия ритъм. Естествено е, че здравото мислене ще бъде и добро. (13–386)

Всички учения са предвиждали зъл човек да не се допуска до йогическите упражнения. По-късно обаче, когато нравите загрубели, се появили хора, овладели някои външни прийоми, но непогрижили се най-напред да очистят съзнанието си. Малко хора разбират, че не трябва с мръсни ръце да се захващат за чисто дело. Колко злоупотреби се вършат! Нужни са много строги мерки, за да не се допуснат прийоми на мощта в ръцете на злоумишлениците. (13–487)

Много йоги се гордеят със своите достижения, но те забравят, че всеки труженик, работещ в хармония, стой не по-ниско от тях. (13–519)

Агни Йога е многоцветна и внимателното око може да различи в пламъка различните оттенъци. Обкръжаващите условия влияят на цвета на пламъка. По същия начин в различните времена се е появявала необходимост от определена Йога. Може да се види и величието на Раджа-Йога, и сиянието на Бхакти-Йога, и напрежението на Жнана-Йога, но може да се открие и главната потребност от Карма-Йога в смутните времена на човечеството. Не трябва да се учудваме, че не винаги се е отдавало предпочитание на суровата Карма-Йога. Понякога нея като че ли я забравяли под впечатленията от величието и усмивките на другите достижения. Знаем, че Карма-Йога не може да даде такива стремителни достижения като Бхакти, но трудът ще бъде като спасителна котва за планетата. Нека пурпурът на Раджа-Йога бъде величествен и небесното сияние на Бхакти прекрасно, но не по-малко прекрасен е и синият и виолетовият цвят на Карма-Йога. (13–558)

Всяка Йога изисква дълбока дисциплина. Но има някои, които смятат, че има леки и трудни Йоги и мечтаят за най-леката. Вътрешната дисциплина на всички Йоги е еднаква. Необходимо е мощно напрежение на всеначалната енергия, за да се изработи имунитетът, който е необходим при откриването на центровете. Ако йогът не образува имунитет, то не би понесъл допира на пространствените токове. Някои токове предизвикват болезнени, режещи или пробождащи усещания. Не всеки би повярвал, но главният фактор за образуване на имунитета представлява добрата мисъл. Не може да стане йог този, който не признава силата на добрите мисли. Те именно ще отворят вратата при навлизането в Тънкия свят. Много хора си въобразяват, че са йоги, а в действителност са изпълнени със злоба. Хората предполагат, че внезапното озарение ще ги пренесе без всякакви усилия през всички препятствия. Озарението може да бъде внезапно, но за това се изисква голямо вътрешно напрежение. Такова състояние трябва да се натрупа. Но не кръстосването на краката, а съсредоточването на добрата мисъл по-скоро ще помогне. Доброволната всекидневна дисциплина ще даде най-добрите следствия. Много пъти ще се връщаме към понятието доброволност, защото то е най-близкото условие на дисциплината. Най-малката представа за насилие унищожава всички достижения. Не само Учителят не заставя, но и сам човек не трябва да насилва себе си. Добрата дисциплина е самозараждаща се радост. Непробиваемият имунитет се създава от радостта. И спокойствието на йогина не е от затворената невъзмутимост, а от пламтящата вътрешна радост. Такъв е пътят на дисциплината. Някои ще кажат, че всичко това е лесно, но те трябва да знаят, че радостта е особена мъдрост. (13–559)

Агни Йога е доброслужене. Разберете това определение в пълното му значение. Научете се да служите на доброто. Постигнете предаността на великото служено. Съберете силите, които ще ви помогнат да проявите мъжество по целия труден път. Всекидневният неуморен труд е най-великата пранаяма. Помагайте на всички търсещи по всички пътища. Узнайте величието на безпределната мисъл. Предпазвайте себе си и другите от страх. Задълбочавайте познанието си, защото невежеството е тежко престъпление. Усмихвайте се на младите, защото за тях строите пътища и мостове. Оставете за себе си най-тежкия труд и дайте пример на всички. Така ще разкриете цялото значение на доброслуженето. И тъй, съсредоточете се на естествените достижения. (13–586)

Някои се интересуват коя Йога може да поведе по най-краткия път към познанието? Ако те искат да получат указание за някоя от гореуказаните Йоги, извън Агни Йога, ще посоча Карма Йога. Творчество, съзнателен труд, стремеж към възвишено качество ще поведе по най-краткия път към Висшето. Но Карма Йога изисква време, докато Агни Йога може да се нарече мълниеносна. Но не забравяйте колко трудно е мълниеносното напрежение. (13– 767)

Съвременната Йога или връзката с Висшето, трябва да се осъ-ществява сред ежедневието на живота. Не бягство от живота, а претворяването му е заповядано. И само сърцето може да отвори входа към Висшите светове. Не са необходими особени изтезания. Трябва да се изгради живота върху тези основи. (13–812)

Казано е, че йогическата природа се формира постепенно през много въплъщения, но от това не трябва да се стига до извода, че човек във всяка своя проява не трябва да търси възможности за въздигане. (13–870)

Понякога наричаме Агни Йога мислителна Йога, за да подчертаем мисловната и основа. Трябва да се предпочете мислителната Йога пред Йогата, изискваща телесни мъчения. Кратка пранаяма, леко хранене и устремяване на мисълта ще осигурят свобода на входа. Възможно е да приучите себе си към постоянна пранаяма, така, както и към постоянно общуване с Надземния свят. Така земният живот няма да пречи на възхода. (13–920)

Всички Йоги са родствени. Може да се счита, че Агни Йога и Карма Йога са сестри. Агни Йога светозарно води към Висшата Обител. Карма Йога твори свещения огън на труда. Рядко хората почитат непрестанния труд, но чрез него се залага най-добрата карма. На тях този труд им се струва като окови. Никой не им казва какви криле се тъкат в непрестанния труд. Но как може да се очаква от хората разбиране за кармата, когато те не знаят и за Надземния свят. Към какво да се стремят, когато не знаят целта на своето съществуване? (13–937)

На нас не са ни нужни факири, стоящи на главата си или гадатели с ореол на ясновидци, продаващи трохички ясновидство за пари. Желаем истинският йога да бъде добър сеяч, служител на общото благо. (13–953)

Неведоми са пътищата Господни в разнообразието на способите за предаване на Духа; и в тревичка могат да бъдат предадени скрижалите на Завета. (1–19.ІХ.21)

Деца мои, Учението на живота, изпратено от мен, е най-краткия път за постигане разбирането на Космоса. (1–20.ІХ.21)

Аз ви разкривам житейско учение за всеки ден. (1 –21.І.22)

Учението е пригодно за целия свят, за всички. (1–10.ІІІ.23)

Ако запитат защо учението е разсипано като зърна, отговорете: „Само от различни конци може да се изработи сложна бродерия“. Ако запитат защо учението няма завършени положения, отговорете: „Завършекът означава смърт“. Ако запитат защо не може логически да се свържат частите от учението, отговорете че е безобразно да се отглежда само главата или само ръката. Ако попитат защо да не се произнесе първо формулата на небето, а след това заклинанието на земята, отговорете, че всяка нишка от дрехата на Майката (на Света) преминава отгоре до долу и обратно. Ако попитат защо не може веднага да се обяви отсъденото, отговорете, че колоните на къщата се поставят по ред. (2–2.VІ.5)

Новото Учение почита носителите на предишните Завети, но върви без багажа на отминалите времена. Иначе керванът от пособия ще достигне непредаваеми размери. Най-практично би било да се унищожават всички коментари, направени три века след заминаването на Учителя. Трябва все някога да се почистят лавиците. От тази чистка ще се проявят облиците на Учителите на Светлината. (3–40)

Трябва не само да се четат моите Учения, но трябва да се стремите да ги прилагате във всички прояви на живота. Не само по празниците, а всеки ден, Отговорете си сами: възможно ли е да се извисявате само сутрин, а вечер да се отдавате на празно бърборене? (3–80)

Прилагането на Учението на живота позволява да се доближиш до най-опасни лостове. Но без практически опит никакво обяснение няма да помогне. (3–264)

Пространността на Учението е обратно пропорционална на степента на съзнанието. Колкото по-широко е съзнанието, толкова по-кратка е формулата. За доближилите се е достатъчна една дума или една буква. Първият завет е подобен на гръм, но последният се твори в мълчание. (4–59)

Ако ви запита прост човек какви са задачите на Учението, отговорете: „За да ти бъде добре да живееш“. Не е необходимо да го претоварвате със сложни съображения. Нека цялото негово същество се проникне от съзнанието, че цялото Учение се грижи за подобряването на неговия живот. Понятието за отговорност ще дойде по-късно. Най-напред възвестете радост и подобряване на живота. (4–65)

Възможно ли е да се разкрие истината за развитието на световете пред хората, когато дори препитанието не е осигурено? Трябва да се избягва дори и намек за отвлеченост. (4–66)

Знанието идва от един Източник. Затова делението на знание и невежество ще бъде деление на светлина и тъмнина. Лесно сменяме Тората с химните на Ведите и Заветите на Учителите, защото не виждаме различие в Ученията на единния Източник. (4–90)

Не слушайте Учителя, вземащ за обучение пари. Учението не може да бъде купено или взето със заплаха. Но всеки може да получи достъп до Учението, доказвайки предаността си с действия. Най-малко от всичко думите, повече от всичко действието довежда в Общината на Знанието.)4-93)

Съкровената тайна може да бъде предадена само на малцина. (4–113)

Ако сравните потока на дадените на човечеството Учения, може да се види, че всяко от тях, без да засяга предишното, преоткрива нови врати към знанието. Действието на живота е запечатано на всяко дадено Учение, поради което те трябва да се изучават не за запознаване, а за приложение в живота. (4–142)

Да се даде всичко на всички значи да се направи самото пространство нещастно. Нека немного, но твърди стволове образуват бъдещата гора. Дребният храсталак се изяжда взаимно един друг и става убежище за развъждането на вредни същества. Трябва скъпернически, но мъдро да се раздават словата на Учението. (4–231)

Както мълнията пламва там, където се е натрупало достатъчно количество електричество, така и Указанието бърза за там, където се е натрупала възможност за неговото възприемане. Учението дава решение на задачите за всеки ден. (4–304)

Всяко време си избира съответстващо Учение. Към това време всички предишни Учения получават съвършено извратен облик. Никоя фаза на Учението не изключва предишните, макар че служителите на всяко Учение изграждат своето благополучие върху отричането на предишните Учения. Но лесно може да се докаже непрекъснатостта на това, което хората наричат религия. (4–41 б)

Нито един Учител не е оставил завършен тезис на Учението си. Подобна завършеност би противоречала на Безпределността и би предполагала пълна ограниченост на последователите. (4–468)

Три столетия след заминаването на Благословения (Буда) Учението вече било изпълнено с религиозни спорове; не минал и един век, и Християнството започнало да проявява крайна нетърпимост; последното провъзгласяване на Мохамед започнало с фанатизъм. Религиозните спорове са унищожили смисъла на Учението, поради което сега призоваваме към търпимост, отклонявайки споровете. Как да се защитава Учението без да се отговаря на нападките? Най-добрата защита ще бъде да се насочи развитието на действията към невраждебна страна. Знаете, че ние не бягаме от враговете, но не трябва да се губят сили с тях. (4–469)

Може да срещнете хора, съвършено отричащи Учението. Не се опитвайте да ги убеждавате. Нашето Учение е предназначено за тези, които са готови за усъвършенстване. Мнозина ще изберат за себе си една страница и с нея ще пребъдат, но не и с Учението. Някои ще се престорят, че уважават Учението и ще поставят книгата под възглавницата си по време на сън. Други пък ще покажат любов към Учението, но няма да отстъпят от нито една своя привичка. Но отредените (за Учението) ще дойдат! (4–543)

Да се знае Учението и да не се прилага, ще бъде признак на пълно невежество. Кой е казвал, че е възможно да се ходи по Учението като муха по мед, а после да се затъва в торта! На стръмни пътеки не трябва безразсъдно да се обръщат конете. Знанието води само напред. (4–612)

Защо Учението трябва да върви по пътя на натрупването? Не може ли да се приеме като лъжичка лекарство наведнъж? Но стомахът е с определен обем, докато съзнанието не принадлежи към постоянните величини. Има двуноги почти без съзнание. Има такива, лишили се от съзнание поради непомерни страсти. Може да има съзнания, затъмнени от кармата. Може да има и такива, затъмнени от условностите на века. Учението се подава като камъните при строежа на кула. Ако се изсипят камъните наведнъж, ще се получи купчина, но не кула. (4–615)

Учението на живота се излива през всички времена непрекъснато върху Земята. Невъзможно е да се представим земното съществуване без тази връзка с Невидимия свят. Като пътеводна светлина, като надежда за спасение Учението подържа движението сред тъмнината. Но сред струите Благодат, както при морските вълни, могат да се различат и отделни ритмични нараствания, когато се появяват новите Послания. (7–17)

Ако хората биха могли поне частично да усетят особеностите на момента, те биха ни помогнали много. Не става дума за точно разпознаване на момента, но общото настроение би засилило действието на волевия магнит. Трябва да се полагат усилия да се обединят сърцата в съгласуван хор. Така даже и не много изпитаното (във вярност) сърце ще прибави в общата чаша своята ценна енергия. Много са неизпитаните сърца, още повече са заспалите. Трябват много искри, за да се проникне през пепелта на угасналото огнище. (7–19)

Има един особен вид проповедници, които, указвайки на другите множество предписания, сами изпадат в малодушие при първото противодействие. Разсъдъкът събира подробни доказателства, но целта на тези натрупвания остава невидима, защото сърцето им мълчи. Затова ние ги наричаме мълчащи сърца. Не са близко до сърцето тези, които самите се боят от предписанията, възприети от разсъдъка. Древните Учения противопоставят свещеното безумие срещу студената пресметливост. Така отхвърлящите Учението не са далече от падане в бездната, но потвърждаващите Истината, даже при несъвършенство, вече са на пътя. При прехода в Тънкия свят те няма да съжаляват, че са събудили за живот сърцето си. (7–23)

Вие (Е. И. Рьорих и нейните съратници) желаете да съберете за общо благо нашите беседи: нека бъде така, но ще ги четат не повече, отколкото са пръстите на ръцете ви. Много ще прелистят книгата, ще се усмихнат на детските съждения за сърцето, за Армагедон, за изтощаването на производителните сили. Съвсем същото е било вече не един път. Същото следва да се повтори и сега, и можем само да пожелаем краят на Кали Юга да не се превърне изобщо в край! (7–474)

Между другото, не много твърди духове са необходими, за да се измени гибелното положение. Не много пламенни сърца могат да застанат самоотвержено на стража и да изплетат здрава защитна мрежа. Не свърхестественото, не магическото, но простото пламенно устремяване на сърцето ще съедини световете. Говорим за Кали Юга, но някои разчитат на стотиците години, които все още остават (от преходния период). Но те не могат да допуснат, че има средства за ускоряване, макар че и най-простите химически опити показват, че реакциите могат да бъдат ускорявани. (7–475)

Отхвърлянето на Учението може да бъде по различини причини. Някой изобщо не възприема Учението, тъй като по природа не приема мъдри съвети. Но далеч по-опасно е, ако някой разбира ценноста на Учението, но съзнателно противоречи, тъй като вече се намира на служба при тъмните. Случва се, когато изявени и привидно утвърдени стремежи внезапно се пречупват. Това се случва от недостиг на сърдечно възпитание, което би трябвало да се придобие в семейството и в училището. Но не трябва да се чака сърдечното възпитание да се формира от опита, а трябва активно да се развиват паметта, наблюдателността, търпението, доброжелателството и след това да се насочи вниманието към усещанията на сърцето. Така ще бъдат положени основите на тържествеността и любовта към прекрасното и ще се определи границата на Светлината и тъмнината. Децата обичат Светлината. (7–498)

Някои ще попитат: Защо нашите писма, написани преди петдесет години, не приличат на писанията сега? Но дори и книгата „Зов“ не прилича на книгата „Сърце“ поради това, че тогава не е имало Армагедон. Трябва да се разбере, че появата на Армагедон променя много от условията на живота. Мирните мерки са неприложими във време на война, когато са необходими бронирани дрехи и най-важното — стремеж към установяване връзка с Учителите. (7–531)

Поучително е да се наблюдава как едни и същи знания и откри-тия през различните епохи не само, че са се наричали различно, но и са били прилагани в живота съвършено противоположно. С това могат да бъдат обяснени много словесни противоречия. (8–203)

Съветваме младия учен да събере от всички древни Учения всичко, отнасящо се до огъня. Нека и Пураните на Индия, и откъслеците от ученията на Египет, Халдея, Китай, Персия и всички Завети на класическата философия не бъдат забравени. Разбира се, и Библията, и Кабала, и Христовите Завети ще дадат щедър материал. Също и постиженията на най-новите времена ще прибавят ценни сведения за Агни. Такъв сборник никога не е бил съставян. Но можем ли да вървим към бъдещето без да съхраним знаците на хилядолетията? (8–311)

Не са на погрешен път заучаващите наизуст постановките на Учението. В училищата заучават текстове за заздравяване на паметта. По същия начин и Учението, когато се възприема със сърцето, се запаметява в кратки, непоколебими формули. Някои по-точно усвояват точните изразявания. Не пречете на никого да върви по пътя на своята Карма. По-добре е да не се принуждава там, където са налице собствени огньове. (8–346)

Не пречи ли Учението на четенето на свещените книги? Не се безпокойте, точно ние съветваме да се четат внимателно тези книги на Заветите. Ние постоянно обръщаме внимание на необходимостта да се запознавате с книгите на Битието. Нима в тях не е споменато за Огнения свят? При това така красиво и кратко: „Няма да умрем, а ще се изменим“ или „На небето, както и на Земята“. Такива Завети би могъл да произнесе само знаещият! Свещените книги могат да дадат информация за проявите на Огъня. Затова ние молим да се четат Заветите внимателно. Също и хрониките за живота на подвижниците могат да допринесат за разбирането на Огнения свят. Сега, след толкова векове, потвърждаването на явленията би трябвало да вдъхнови учените изследователи. Но за съжаление науката продължава да страни от висшите основи на Битието. Поне като историци, учените са длъжни внимателно и с уважение да се отнасят към скрижалите на миналото (8–360)

Как да се установи истинността на Учението? Красивите думи биха могли да прикриват нещо оскъдно по съдържание, но ние не се боим от изследване. На всеки изследовател на Учението ще препоръчаме: „Приближи се доколкото желаеш, наблюдавай с всички мерки, изследвай с всички способи, узнавай с цялото си дръзновение, работи неуморно и пламти с всяка находка на Истината.“ Учението не може да бъде погрешно. То не може да се отклонява от пътя на доброто и ползата. То не отрича, но посочва. В него не може да има извращения на понятията. Считайте, че пътят на Учението е утвърждаване на несъмненото. Ако Учението е истинно, всяка крачка към него ще бъде просветление и разширение. Не един път можете да чуете горделиви изявления, че единствено известното на заявяващия Учение е правилно. Напомнете на горделивеца за величието на Безпределността, за милионите години земно битие, за милиардите светове. Нека помисли колко величава е Истината и колко достойно е правилното знание. (8–433)

Мнозина биха желали да ги научи някой как да преминат в Тънкия свят, но те не знаят как да попитат, за да не изглеждат смешни. Затова нека Записките бродят по света, нека ги четат скришом. Нека се надсмиват денем и да четат нощем. Тези заблуждения могат да се простят, тъй като никой не е давал на тези хора и най-простото напътствие. Някой ги е плашил, някой е приспивал е съзнанието им, някой ги е отдалечавал от Истината, но никой не им е показал прекрасния преход към Върховете на Битието. (9–21)

Нека четящите Учението по-често проверяват за своето разбиране. Не само начинаещите, но и всички трябва да следят развитието на своето съзнание. Казват, че съзнанието има наклонност към инволюция, но това само доказва, че съзнанието, като най-фино вещество, трябва да бъде постоянно подхранвано. (9–131)

Считаме за принос не само прякото предаване на Учението, но и косвеното напояване на пространството с него. Не трябва, обаче, да се прокарва Учението там, където няма врата. (9–181)

Колко пъти да се чете Учението? Колкото обичате! Може да се знае вече наизуст, но пак може да се прочете. Когато го знаем наизуст, ние установяваме известен ритъм (във възприемането), но новото прочитане може да даде ново осветление. То не само ще задълбочи, но само по себе си новото осветление може да доведе и до нов подход. Затова когато казвам: Четете Учението и сутрин, и вечер — имам в предвид различните обстоятелства на времето. Едно ще бъде забелязано сутрин, но съвсем друго ще бъде разкрито при вечерните огньове. Разбирайте това дословно. Вечерната мисъл се отличава от сутрешната и трябва двете да се съпоставят. Утринната мисъл е мощна не само поради отдиха, но и от допира с тънките енергии (през време на съня). Но и вечерната мисъл е забележителна със съвършеното възхищение, което е достъпно за живия огън . Така че, трябва да се разглежда кристалът на Учението и на слънце, и при светлината на огньовете. (9–204)

Който е пробвал Учението един път, от такова прочитане няма полза. Само препрочитайки го може да бъде забелязана спиралната структура, каквато е заложена в цялото битие. Учението като че се завръща към едни и същи предмети, почти докосвайки се до тях, но спиралата на тока продължава нагоре и носи ново зърно знание. (9–360)
Не се огорчавайте, ако Учението бъде приписвано на най-различни източници или на перото на най-неизвестни писатели. Може би то ще бъде приписано и на вас самите, и такова обстоятелство ще бъде от най-добрите. Нека потребните за подобряване на съзнанието знания проникнат до народа. Мерките по оповестяването са извън разбирането на хората. Но всичко става така, както е необходимо. (9–267)

Учудващо е доколко някой хора дори от безобидните философии извличат само злоба. Учудващо е доколко низко може да бъде съзнанието, което полива само лошотията. Нима хората са забравили, че всяка философия, преди всичко, забранява злобата? (9–275)

Хората осъждат Учението заради това, че то не отрича останалите. Може да се предположи колко нови слушатели ще се придобият чрез осъждане на съседа. Такава преграда ще бъде най-мрачната завеса по пътя на придвижването. (9–429)

Писмените размишления над Учението са полезни. Може да се предложи на сътрудниците да се приучват към тази работа. Те могат да подбират части от Учението, които са им близки и да ги съпоставят с другите Завети. При това ще може да се забележи отпечатъка на времето върху едни и същи истини. Задачата да се проследи тази еволюция сама по себе си ще бъде много необходима работа. Ние сме против осъждането, но съпоставянето ще бъде като шлифовка на камък. (9–432)

Не трябва да се говори за нещо съвършено откъснато от предидущото. Спиралните пръстени трябва почти да се докосват, иначе спиралата няма да бъде силна. Затова влагайте новото почти незабелязано. Не е беда, ако кажат: „Всичко това е старо!“ Така по-скоро ще възприемат и новото. Позовавайте се често на огнената основа на всички открития. Нека те наричат всичко с други имена, но същността ще бъде все същата. Колко беди произлизат от упорството в наименованията! Затова никога не настоявайте за наименованията. (10–460)

Правилно е да се поръчва на сътрудниците да подбират от Учението отделни задания. Така ще изпълнят две задачи: ще прочетат книгите по-внимателно и ще помислят какво принадлежи към даденото задание. Впоследствие ще могат да се подготвят отделни нескъпи издания. Учението на Живата етика е необходимо за различни слоеве от народа. Могат да се съединят простите положения и след това да се премине към изискващите предварителна подготовка. Така хората ще придобиват все по-голяма устременост в разбирането на духовния живот. (10–530)

Учението на Живата етика трябва да напомни в какво направление е необходимо да се устреми човешкият ум. Няма да нарушаваме свободната воля, нека всеки да върви със своя си ритъм. Нека всеки по своему усети великите вибрации, но нека ги усети и побърза. (10–585)

Ще дойдат някои да ви уверяват, че даже най-висшето Учение не ги удовлетворява. Те искат нещо по-друго. Запитайте каква лична изгода желаят? Няма да сбъркате с въпроса. Неудовлетворението често е от търсенето на лична изгода. Безпределността сама по себе си не привлича такива лицемери. Те любопитстват само заради търсенето на телесни наслаждения. Няма да е за дълго и тяхната прилежност в Учението. Ще си заминат веднага щом усетят, че става дума не за телесно, а за духовно. От такива сребролюбци произхождат най-ужасните предатели. Тях нито Благодат, нито Аум ще ги достигне и просветли. Овъгленото сърце ще си остане черно и ще се изпепели. (11–26)

От дъгата не може да се отнеме нито един оттенък. И от Учението не може да се отнеме нито едно звено. Само пълното Учение може да напътства по всички пътища. На пътника еднакво са необходими и шапката, и обувките, и плащът. Ако някой предпочита част от Учението, той постъпва като пътник, който е забравил обувките или шапката си. Може някои раздели да не са необходими в дадения момент, но утре именно те могат да облекчат пътя. Може да бъдат срещнати хора, за които най-простата дума да се окаже ключът. Нека по-добре знаещите да поскучаят, отколкото някой да бъде отблъснат завинаги. (12–147)

Съкровеното Учение не може да застине на едно ниво. Истината е една, но всеки век и даже всяко десетилетие дава своето отражение върху нея. Разкриват се нови свитъци. Човешкото съзнание по новому наблюдава. явленията на Мирозданието. Всяка премъдрост е неопровержима, но тя ще има своите продължители. Светът живее чрез движението и предаването на съкровеното Учение се осъществява в хода на придвижването. Слабоумните ще нарекат такова придвижване нарушение на основите, но мислителите знаят, че животът е в движението. Всяко десетилетие разкрива нов подход към съкровеното Учение. Четящите го преди половин век са подчертавали съвсем други мисли, в сравнение с четящите го сега. Не трябва да се говори за нови Учения, след като Истината е една. Сектанството и фанатизмът не са уместни по пътя на познанието. Който може да спъва процеса на знанието, той не е последовател на Истината. (12–188)

Учението на живота представлява пробен камък. Никой не може да премине покрай него, без да покаже своята същност. Някой ще се зарадва, друг ще възнегодува, трети ще се ужаси. По този начин всеки показва това, което се крие в дълбините на съзнанието му. Ако някой не може да вмести устоите на справедливостта и нравствеността, нека прояви открито своята негодност. Така мярката на Учението ще бъде и показател за делението на хората. (12–197)

Всяка фаза на Учението отговаря на особена нужда на човечеството. Днешното време се отличава с разтърсване на нравствеността. Затова помощта на Учението трябва да бъде насочена към заздравяване на нравствените устои.)12-220)

Който обяви за свое Учението на живота, той ще излъже. Източниците на Учението са извън човешките предели. Истината е написана в Безпределността, но всеки ден тя разкрива нов иероглиф от своята вечност. Висшият мъдрец счита себе си само за вестител. Не ново се оповестява, а нужното за момента. (12–283)

В старинните книги могат да се намерят много символични изрази, но техният смисъл сега е загубен. Може би древният обичай за устно предаване на поученията е имал дълбоко значение. Учението се е предавало на доверено лице и не са били необходими символични изрази. В същото време условните записи могат да създадат пагубни заблуждения. Облаците на невежеството могат да замъглят смисъла на предаденото. Умишленото и злонамерено тълкуване може да изкриви даже и най-очевидното. Много усилия са нужни, за да се отстранят всички тези изопачения на фактите. (13–115)

При изучаването на Наставленията трябва да се има в предвид не само тяхното съдържание, но и езикът, на който те са дадени. Учението се дава не без причина на определен език. Ако се изследват всичкй Учения от древността ще се разбере, че даденият език показва на кой народ подлежи да направи следващата стъпка на възхода. Някои предполагат, че Учението се дава на този език, който е най-близък на получателя, но това не е толкова просто. Езикът, на който се дават Наставленията, винаги съответства на определени важни обстоятелства, които са имали и световно значение. Така езикът на Учението представлява своего рода дар на съответния народ. Но не смятайте, че по този начин Учението губи световното си значение. Всяка истина е общочовешка, но всеки период има своя задача и всеки народ има своя задълженост. Немалко време се изисква, за да изкристализира народната същност. При съществуващото многолюдие понякога е трудно да се разпознае къде се крие истинската природа на народа. Неопитният наблюдател може да съсредоточи вниманието си на повърхностни черти и по този начин да пропусне същността. Затова съветваме да се приучвате към търпение, за да не съжалявате по-късно за лекомислените си съждения. Хората са привикнали да съдят лекомислено с надеждата, че никога не е късно да променят решението си. Но да се измени решението много прилича на измяна, с други думи на свойството, което ни е най-противно. Не може да има лекомислие там, където се обсъжда психологията на цял народ и значението на цяла епоха. (13–468)

Не може да се остави полезното Учение за ползване само от малка група хора. Също е невъзможно да се остави Учението на кръстопът, където може да бъде намерено от злобни същности. Следователно, трябва да се дава според съзнанието. Но малцина биха могли да претеглят чуждото съзнание или да открият приятеля-сътрудник. Наричаме правилно опазването на довереното, когато сърцето подсказва какво може да бъде полезно във всеки отделен случай. Такова усещане се формира след много дълъг опит. (13–931)

Всяко Учение притежава силни примери за предателство: Де-вадата, Иуда, но и без тези прототипи пространството е изпълнено с пречупени лъчи. Време е да се погледне в болниците за луди и да се изследват причините и обстоятелствата на заболяванията. (6–157)

Не може да се посочи нито едно Учение, където да не е се явило предателство. (7–270)

Фанатиците и лицемерите виждат предателството само в „тридесетте сребърника“, но забравят, че то е във всяка хула и подигравка. Често злобата е неотделима от предателството и клеветата. (6–376)

Трябва да се отличава отпадането от предателството. Нито едно Учение не се ужасява от отпадащите. То знае, че е необходимо ниските клони да отпаднат, но за предателството няма оправдание. Нищо няма да освободи предателя да бъде и той заслужено предаден. (7–237)

По-добре да не приближаваш, отколкото да станеш отстъпник.

Нощта не свършва за отстъпника, но това не е наказание, а само следствие на посева.

За предателството е нужно нещо все пак да се знае. Такова относително знание, неукрепено с преданост, може да се намери на първите стъпала. (6–311)

Унищожаването на нишката между Учителя и ученика може да стане след бавен процес. Особено мъчително за Учителя и за ученика е стремителното предателство. В такива случаи разсъдъкът на предателя се помрачава и през раната на прекъсната нишка много лесно се извършва обсебване. Ясно е колко внимателно трябва да се подбират учениците, за да не се способства за космическо увреждане. (6–157)

Що е предателство? Злословенето, премълчаването, присвояването на Учението (плагиатството), лицемерието, отричането и желаене гибелта на Учението. (4–108)

Главното предателство е да се знае Учението и да не се прилага. Хуленето на Учението е по-лошо от смъртта на духа, тъй като по този начин човек изключва себе си от сътрудничество и се обрича на Сатурн. (4–98)

Оскърблението на Йерархията е предателство; безразличието към Йерархията е предателство; повърхностното отношение към проявите на Йерархията е предателство. Нека всеки да се замисли как по-добре да служи на Йерархията без прояви на егоизъм, оскърбление, лекомислие и примиренчество. Трябва да се проявява отговорност за всяка произнесена дума, за всяка постъпка, за всяко действие. (6–218)

Непочитането на Йерархията граничи с предателството. През пукнатините на непочитането пропълзяват черните сили, затова трябва да се възприеме взаимовръзката с мощта на Висшата сила, която единствена би могла да противостои на тъмнината.)6-192)

Всеки компрометиращ Йерархията е предател. (6–329)

Едно от най-вредоносните действия е осъждането на Йерархията за своите собствени грешки. (6–370)

Предателството е преди всичко действие, насочено срещу Йерархията и откриващо врата за тъмата. (10–457)

Предателите винаги произлизат от осведомените последователи. Иначе не би могло да бъде, тъй като нямаше да има какво да предават. Тежка е съдбата на такива предатели. Понякога те завършват в мрачно отчаяние, но често техният живот се превръща в продължително мъждукане. (13–403)

Предателството на своя Гуру е крайно отвратително престъпление, особено след първите три години на утвърждаване на съзнанието, когато изборът на Гуру става окончателен. Гуру е мост към познанието на Висшия свят, затова е недопустимо да избереш Гуру и да го предадеш. Това би значило да прекъснеш връзката си с Висшия свят завинаги. (11–128)

Предателството предполага доверие от противоположната страна и колкото по-силно е било доверието, толкова по-голямо е предателството. (10–540)

Явното предателство понякога е по-леко от тайното. Често предателят сам не осъзнава, че е извършил предателство. При осъзнаване на предателството, предателят, макар и частично, разрежда напрежението, създадено от него. Докато за несъзнателното престъпление мярката е много сложна. Би било още по-жалко, ако Йуда не беше се осъзнал. (7–342)

От всички престъпления предателството е най-разрушително за монадата на злодея. При такова злодеяние най-рязко се променя вече сложения ток и се получава ужасен обратен удар. Предателят не може да живее дълго в плътния свят, но и преминал в Тънкия свят, поради отсъствието на животоносната енергия, той се въвлича в хаоса и се подлага на разложение.

Предателството не възниква неочаквано. То винаги е предумишлено и с това предателят утежнява своята съдба. Трябва да се знае, че завръщането в хаоса е извънредно болезнено. Наред с това чувствата на първичното зърно остават и самата безнадеждност за скорошно преобразуване се нуждае от неизразимо мъжество. Но предателят е лишен от мъжество, той преди всичко е завладян от самомнение.)8-609)

По-рано се е разтваряла Земята и е поглъщала предателите. Кой може да си представи удесеторената по тежест съдба на днешните предатели. (10–471)

Непоносим е яремът на предателите. От къде има толкова нещастни по света? Това са превъплътени предатели, крадци, убийци и пр. Обикновено в тяхната сметка има стари дългове. Съдбата на предателя е именно самоизобличението. (10–434)

Помислете за смущението, което обхваща духа на предателите. Безумието на предателите трябва да бъде изучавано от психиатрите. (10–539)

Ужасът от смъртта е най-тежкото самоосъждане за предателя. (3–236)

Казват, че на предателя дрехата му гори. Може да се забележи как се разрушават преждевременно вещите около нездравата психическа енергия. (6–404)

За предателите трябва скръбно да се каже, че са умрели завинаги. (7–590)

Зърното на духа не може да издържи такава мерзост като предателството.

Предателят не само осъжда себе си, но и заразява широко околните слоеве, предизвиквайки огнени бури. Такова противоестествено действие се отразява и на заобикалящите, особено на децата до седем години, когато духът не е овладял все още организма. Огнените бури са особено опасни в тази възраст. Те предизвикват особена нервност на сърдечната дейност у тези, у които и без това е наложено бремето на тежък атавизъм. Така предателят не само че предава личността си, но едновременно извършва покушение на целия си род и, възможно, на цялата страна. Нека всеки, който мисли за Огнения свят, да се предпазва от предателство, макар и само в мислите си. Няма малко предателство. Всяко предателство е огромно със злото си и е противно на мирозданието. Такова деяние е сигурна преграда към усъвършенстването. (8–609)

Къде ще се дянат предателите в Тънкия свят, когато се проясни паметта? Било срамът пред другите, било неутолимата горест на позора ще натика предателите в лед и пламък. (11–151)

Има предателства, които са съставили кармата на цели народи. „Предателството е непростимо от Боговете“ — казвал Мислителят. (13–403)

Потенциалният предател особено негодува, когато пред него се заговори за предателство. В историите на всички народи са приведени потресаващи примери на предателство. Спасителят казал на своя предател: — „Каквото си намислил, прави го по-скоро“. От гледна точка на Надземния свят това изречение е много мъдро. Гнойникът на злото вече е узрял, нека се породи следствието. (13–583)

Нито едно предателство не е помрачило името на предадения. Такава е истината на всички векове. Може да се наблюдава как през вековете преродените предатели са намирали по кармичен път подход към лицата, ненавистни на тъмните сили и да се видят еднаквите прийоми на лъжа, които те са прилагали на разни езици. (12–305)

Тъмни отровители, познавате ли своите жертви? Но няма да останете в неведение. Ще се проясни вашето зрение и ще видите изцяло завършека на своите деяния. Така ще осъдят сами себе си всички отровители. (11–152)

Всеки велик Учител е говорил за непрекъснатостта на живота, но може да се забележи, че именно това указание е заличено от всички Учения. Причината за това обстоятелство е борбата между материализма и идеализма на Земята. В градацията на материята по плътност Земята заема срединно положение. На планетите, стоящи на по-ниско стъпало в сравнение със Земята, материята е много груба. Но на стоящите по-високо от Земята материята се хармонизира с духа. На висшите планети също има несъвършенства, но там отсъства упорството на материята, поради което и търсенето е по-леко и не се губят сили в ненужна борба. Там материята е неразривно свързана с духа, без да му се противопоставя. Никой не отрича ценността на материята, но е неразбираемо защо колелата и парният котел трябва да спорят за това кой е по-необходим на локомотива? Ясно е, че, колкото по-добре работи парният котел, толкова по-бързо ще се въртят колелата. Но завеждащият колелата смята, че те са най-важната част, без да има впредвид, че без двигателят колелата могат да се търкалят само по надолнището. Устройството на материята и духа не съдържа в себе си основа за вражда. Защо тогава да се затруднява движението към прекрасната Безпределност? И защо да се натрупват призрачни барикади около Земята? Можем само да съжаляваме закъснелите пътници, тъй като тези земни станции, въпреки всичко, няма да им са необходими повече от определения срок. За какво са нужни стотици въплъщения, ако е възможно с десетина да се прекрачи Прагът? (2–2. V. 13)

Ние няма да противоречим, ако ни нарекат материалисти, за-щото в действията и в мислите си не можем да се отделим от материята. Дали ще става дума за висшите и слоеве или за най-грубите видове, това е все същата материя. Може да се докаже научно, че качеството на нашето мислене въздейства на материята. Така егоистичното мислене привлича нисшите слоеве на материята, тъй като този начин на мислене обособява организма — единичният магнит не може да привлече повече от собственото си напрежение. Но ако мисленето се извършва в световен мащаб, тогава се получава групиране на магнитите, което отваря достъпа до висшите слоеве на материята. Затова е невежествено да се разбира материята като нещо инертно и нямащо нищо общо със съзнателното начало. (3–101)

Материализъм и идеализъм са мними понятия. Всичко съществуващо е материя, макар и идеализмът да борави с висшите й слоеве. Човекът е стигнал до правилния извод, че мисълта е енергия, следователно всички изследвания в това направление ще бъдат напълно осезаеми. Няма такива висши понятия, които да са несъвместими с научните подходи, стига науката да бъде чиста и без предубеждения. (13–402)

Много трудно е да се убеждават тези, които са убедени, че незримото за тях изобщо не съществува. Техните разбирания са подобни на техните прадеди, които са живели преди микроскопа и телескопа — никакви доводи не могат да ги разубедят. Те наричат себе си материалисти, реалисти или скептици, а останалите смятат за идеалисти и ги осъждат за предразсъдъците им. Но на практика се оказва, че именно тези реалисти са истинските идеалисти, защото вярват в идеи, измислени от тях. Същевременно тези, които са наричани идеалисти, се оказват истинските реалисти. Те искат да изучават и тяхното знание се основава на наблюденията. Те не допускат суеверие и предразсъдъци, тъй като знаят, че природата е неизчерпаема в своите прояви. Те се застъпват само за достоверни свидетелства. Те могат да се нарекат материалисти, защото защитават качествата на материята. Можеш ли да наречеш себе си материалист въз основа на ограничеността и невежеството? Постоянно ще се убеждавате колко голямо е числото на невежите хора, воюващи за своето невежество. Не се утешавайте с това, че малък брой честни изследователи се занимават с науките на висшия реализъм. Техният брой е прекалено малък и те са принудени да се крият подобно на древните християни в катакомбите. Мислителят посочвал кучето, казвайки: „То вижда много от това, което за нас е невидимо, но и човекът може да бъде не по-лош от куче“. (13–584)

Живото познание винаги ще бъде разширяващо, а не ограничаващо. По този признак може да се отличи истинската наука. Хората искат да виждат във всичко материята и те не са далече от истината, щом като допускат всякакво разнообразие от качества на материята. Самото понятие „материя“ е добро и то е еднородно с великото понятие Материя. Именно понятието материя вмества в себе си разнородните свойства на това основополагащо вещество.

Казано е, че материята е изкристализирал дух, но може да се каже и обратно, защото всичко, като се започне от най-тънките енергии, е материя. Ще бъде плиткоумие ако някой отрича енергетичното начало, защото по този начин той ще отрича и материята. Които счита себе си за материалист, той трябва да почита материята във всичките й разновидности. Недопустимо е да се наричаш материалист, а да отричаш същността на материята. (13–683)

Някои хора негодуват, че книгите на Учението не дават окончателните формули, но това показва незнание на Основите. Заветът дава точното направление и запалва светлините по целия път. Всеки може да върви по тези светлини. Но хората са свикнали много да четат, а малко да прилагат. (8–399)

Някои могат да попитат: „Къде са формулите за Огнения свят? Поученията на Етиката не ни разкриват стихията на Огъня.“ Такива хора никога няма да разберат, че приближаването към Огнения свят започва с усвояването на основите на живота. Само невежият може да изисква точния химически състав на Огненото същество. Но изтънченото съзнание знае, че психическата енергия ще доведе до разбирането на Огнения свят. (9–318)

Запомнете, че книгата на Учението трябва да се постави на кръстопътя. Не мислете от къде ще дойдат приятелите, които ще са подготвени да възприемат знанието. Не се огорчавайте от отминаващите — утре те биха могли да доведат и други някои, без да разберат самите това. Други могат да възнегодуват и виковете им да привлекат много от минаващите наблизо. Не могат да се посочат пътищата и способите, по които Учението може да стигне до отворените сърца. (11–450)

Притча за разпространяването на Учението:

Отишли при Господаря и го запитали: — „Как да разпространим твоето Учение? Как да намерим онези, на които е съдено да приложат на дело твоето Слово?“ Господарят казал: „Намерете отшелник и му дайте Откровението. Нека го изнесе на кръстопътя и да наблюдава кой ще намери писанието. Висшият сам ще покаже кой да намери неговите разпоредби.“ Така и сторили. Минало момиче и завило в свитъка хляб. Но отшелникът изготвил нов препис и пак го оставил на кръстопътя. Минал търговец и започнал да записва на свитъка сметките си. Отшелникът изготвил нов препис и го оставил отново на кръстопътя. И така до свършека на дните си. Когато Господ го запитал: „Как разпространи Учението, което ти оставих?“ Той отговорил: „Не е моя работа да съдя коя птица ще свие от предначертанията най-доброто гнездо. Не смятам, че съм постъпил неправилно, отдавайки своя труд в полза на непознати за мен хора.“ Така и ние не можем да знаем кой ще предаде списъка за разкъсване, кой на забвение и кой ще го постави под възглавницата си, за да изгради върху него своята основа. От тогава Господ разпоредил да се раздава Учението без определено лице, без нетърпение, без раздразнение и очакване. (4–669)