Направо към навигационните връзки, личните инструменти или формуляра за търсене

МОЛИТВАТА

Молитвата е възнасяне и възхищение. Молитвата за себе си е отминало явление. Как може да се моли човек за себе си? Сякаш Висшата мъдрост не знае какво е нужно на хората! Молитвата е проводник за потока от Благодат. Потокът тече в изобилие, но трябва да се приобщиш към него. Молитва и възнаграждение са несъизмерими! Затова толкова много хора се отвръщат от платеното служене. (11–35)

Вие сте слушали молитвата на птиците. Тези наши съседи умеят да приветстват светлината. И растенията се протягат към светлината, а хората мислят за стомаха си, когато духът трябва да се преизпълни с величието на Всевишния. Така се извършва кощунство, което е равностойно на самоубийство. Написани са най-добри химни, но ги четат без сърдечен трепет, като звън от разбита посуда. (11–36)

Молитвата може да бъде сравнена с магнит. Действието на молитвата напряга сърдечния магнетизъм и привлича от пространството най-добрите мисли. (11–37)

Молитвата е събеседване за най-прекрасното и вдъхновител към знание. Всеки осъзнал величието на такова събеседване започва да се стреми към познание. (11–60,61)

Молитвата е възнасяне и възхищение. Молитвата за себе си е отминало явление. Как може да се моли човек за себе си? Сякаш Висшата мъдрост не знае какво е нужно на хората! Молитвата е проводник за потока от Благодат. Потокът тече в изобилие, но трябва да се приобщиш към него. Молитва и възнаграждение са несъизмерими! Затова толкова много хора се отвръщат от платеното служене. (11-

Определен е щастлив благ Ръководител за всекиго. Съумей да се обърнеш с цялата сила на духа само към него. Обръщайте се към благия Ръководител не с въпрос, а с утвърждение. (26.Х.21)

Молитвата е осъзнаване на вечността. В нея са заключени красота, любов, дързост, смелост, самоотверженост, непреклонност, устрем. Но ако в молитвата се съдържа суеверие, страх и съмнение, то такова заклинание се отнася към времената на фетишизма. Съществува мълниеносна молитва, когато без думи човек мигновено поставя себе си в постоянна връзка с безкрайността. Решавайки да се съедини с Безпределното, човек сякаш вдишва еманациите на етера и без механиката на повторенията получава най-добро присъединяване към тока. Така мълчаливо и без загуба на време може да се получи освежаващата струя.

Само развитата духовност може на един дъх да издигне човешкото съзнание, затова трябва да се препоръчва молитвата. Не са необходими заклинания, моления, смирение, заплахи, защото пренасяме себе си в далечните светове, в хранилището на възможностите и знанието. Разбираме, че те са предназначени за нас и се докосваме дръзновено. Затова приемете Завета: „Не се молете по друг начин, а в духа.“ (2–3.ІV.1)

Препоръчвам изпълването на сърцето и сърдечната молитва по две причини: първо, тя води към съединение с висшия свят и второ, тя не изисква особено време и може да се практикува при всяка дейност. Може лесно да се привикне към особеното сърдечно усещане без опасяване за последствията. Сърцето няма да се преумори от Господа, напротив, заобикалящите мисли могат да повлияят на сърцето. Време е да се обърне внимание на големия брой заболявания от мисли. Не е лошо при всяко заболяване да се извърши внушение против мисли. Могат да се правят и магнетични пасове над поразения орган. Не е необходимо нищо особено, освен сърдечна молитва, която създава магнетична връзка с Висшето. При налагане на ръце не трябва да се мисли за болестта, а само за връзката с Висшето. (6–132)

Христос е предавал лечебната сила със своето докосване. Трябва да се запомни, че всякакви насилствени заклинания са неуместни според Божествените закони. Сърдечната молитва върви пряко, без да се нуждае от условен канон. При заклинанията се вижда, че с едни и същи думи са се обръщали и към Бога, и към Сатаната. Не словото, но сърдечното чувство твори чудото. (7–550)

Съществува мнението, че молитвата е нещо различно от всекидневието. Но в действителност тя стои в основата на живота. Без връзка с Висшия свят съществуването на човечеството е немислимо. То ще бъде по-долу от животните. Следователно, връзката с Висшето трябва да се разглежда като основа на битието. Няма значение на какъв език ще се отправи възванието. Мисълта няма свой език, защото е всепроникваща. (11–42)

Едни изцяло посвещават себе си на молитвата, други умеят да съвместяват молитвата с труда. Няма да преценяваме кое е по-ценно, стига молитвата и връзката с Висшето да съществуват и да преобразяват живота. Не се учудвайте, ако работникът придаде по-добро качество на работата си чрез призоваване на Висшата помощ. Не се учудвайте, ако най-кратката молитва достигне по-бързо.

Трябва да се приобщаваме към Висшия свят не по задължение, а по сърдечно влечение. Земният живот може да бъде преобразен само чрез връзката с Висшия свят, в противен случай страданията не само че няма да се намалят, но ще доведат до гибел. Невежеството трябва да бъде изкоренено, но най-доброто просвещение ще дойде отгоре. (11–43)

Възможно е да е намерят такива тъмни съзнания, които да не виждат изобщо необходимост от връзка с Висшия свят. Разложението съществува навсякъде, но пазете децата от това невежество. Вкамененото сърце вече не е сърце, а къс непотребност. (11–44)

Могат да попитат: „Обръщам се към Господа с всичка сила, но въпреки това обръщението ми не достига до него.“ Кажете: „А чистосърдечие имаше ли?“ Това качество на обръщението е необходимо като светлината. Без чистосърдечие няма връзка. (6–141)

Често хората се оплакват от безполезността на молитвите, като казват: „За какво са отшелниците и манастирите, когато светът е потопен в нещастия?“ Но никой не се замисля в какво би се обърнал светът без молитви! Трябва да се прекрати всяка хула против деянията на духа. И откъде ще дойде усещането за връзка с Висшето, ако не от молитвата? Трябва да се пази мостът към Висшия свят. (9–39)

Изразяването и изпълнението на желанията изобщо не съответстват на грубото човешко разбиране. Най-кресливото и сълзливо желание може да не бъде изпълнено, но тихата мисъл получава изпълнение. Стихията на Огъня е дотолкова фина, че се съгласува единствено с енергията на мисълта. Думата може да препятства достъпа до Огъня. Затова древните заклинания са се основавали на ритъма, а едва впоследствие са се изопачили във викове и вой. А е била препоръчвана сърдечната молитва! По-скоро можеш да се приобщиш към Огъня с мълчание, отколкото чрез словесни искания. (10–436)

Човек моли за прошка, но не променя начина си на живот. Човек скърби за своите нещастия, но не променя нито една от своите привички, които са го довели до скръбта. Но една молитва за прошка няма смисъл, ако не се съпровожда с изправяне на живота. Не е скръб, а лицемерие, когато Висшата Мъдрост се затруднява със самосъжалението. Няма никакво значение и принудителната молитва. Докато хората не разберат значението на връзката с Висшия свят, те само ще кощунстват със своята неискреност. (11–47)

Дивакът в молитвата си измолва, преди всичко, милостиня за себе си, но мъдрият отшелник моли благодат за света. В това е различието между дивака и мъдреца, което трябва да се положи в основата на всички мисли. Не е благопристойно и полезно да молиш за себе си. Само грубото сърце предполага себе си като най-важното нещо. Много по-мъдро е да искате за света, в който и самите вие ще намерите капка благо. (7–554)

Историята на възникването на молитвата показва, че отначало са се произнасяли химни, после моления за всички и едва по-късно човек е дръзнал да отегчава Висшия свят с искания за себе си. Има достатъчно доказателства за това доколко всичко породено от егоизма е непригодно за еволюцията. Не може да се купува милост и справедливост. (11–236)

Всевъзможните обряди, съпровождащи молитвите, представляват напразни опити на някого да усили действието на молитвата. Много векове са се усъвършенствали хората, за да утвърдят значението на Висшия свят, но сега човечеството отново се отдалечава от възприемането на основните закони. Вместо ритуалите науката се доближава до възприемането на правилния път, но в суетата на живота призивите на науката все още звучат изолирано. По този начин се налага отново да се убеждава в съществуването на Висшия свят. Срамно е за човечеството, че то се е отдалечило от бреговете на познанието. (11–53)

Известно е, че всеки вижда предметите в своя светлина. Хората гледат чрез своята аура. Всеки има около себе си свой цвят и гледа през него. Самото излъчване зависи от състоянието на сърцето. Така и молитвите на различните хора са много разноцветни. Да се пазим от алената и черната молитва. (11 –55)

Молитвата обикновено предизвиква син и виолетов пламък. Възможна е и сребърна молитва, но не можем да си представим кафява молитва. Светлинната основа в земното битие е много съществена. Може да се подправи звученето на гласа, но излъчването на сърцето е непоправимо. (11–56)

Молитвата, като реална връзка с Висшия свят, ще бъде и най-добрият очистител на организма от всички заболявания. Духовното здраве е главната основа и на телесното здраве. Заразяването се появява, когато тялото остане открито за отявлените посланици на злото. Когато духът може правилно да възприема висшите енергии, той ще предпази тялото от опасностите. Затова може да се твърди, че молитвата е очистител. (11–57)

Има невежи, които твърдят, че молитвата въобще е неуместна в деловия живот. Но нека да отговорят кои дела те считат за несъвместими с молитвата. Очевидно користните и злите. Само в злото няма място за молитва, но всеки добър труд се нуждае от молитва, откриваща достъпа до Висшите сили. (11–58)

Може да се види какви недостойни способи се спрягат понякога с молитвата. Не могат изстъпленията да способстват за връзка с Висшия свят. Нима въртенето или кръженето могат да бъдат предверие за прекрасното явление? Не е възможно човек своеволно да принуди изявата на Висшия свят. Може да привлече Тънкия свят, но величието на Висшия свят надвишава земната природа. С години чакат пустинниците Висшето слово. Даже великите подвижници са могли само еднократно да вместят проявата на Висшия свят без сътресение на здравето. Но Висшият свят сам знае кога какво е възможно. (11–59)

Трудът също така води към Висшия свят, както и знанието. Нали всеки труд е и изучаване. Следователно, трудът е и молитва. (11–62)

При молитвата често стават изцеления. Лесно може да се разбере, че връзката с Висшия свят помага на сърцето и пренася по нервите целителната Благодат. Не трябва да се пропуска нито една възможност да се спомене за Висшия свят. (11–63)

Раздразнението е непригодно за молитвата. (11–66)

Молитвата не принизява, а възвисява. Ако някой след молитвата усеща подтиснатост, значи качеството на молитвата не е било високо. Напомнянето за Висшия свят е пробен камък за изпитание на всеки дух. (11–67)

Молитвата не може да има нищо общо с насилието. Първата молитва на детето не трябва да бъде осмивана или порицавана. Заплашването с Бога също е голямо кощунство. Забраната за молитва със свои думи вече ще бъде нахлуване в младото съзнание. Първото наставление за молитва ще бъде наставление за целия жизнен път. (11–69)

Молитвата е добра по всяко време, но има два срока на смяна на токовете, когато обръщането към Висшия свят е особено желателно: при изгрева на слънцето и след залеза. Освен това и преди сън е уместно да се обърнеш към Висшия свят. Трябва да се очисти съзнанието пред входа в съкровените врата. Мисълта за Висшия свят, мисълта за Пазителите, ще освети отпадащото съзнание и срещите могат да бъдат по-добри, а нападенията могат да бъдат предотвратени. Само сърдечната мисъл за Висшия свят може да бъде непробиваема броня. (11–71)

Добро е събирането за обединение на мислите. Така може да се принася пространствена полза. Такава мисъл е молитва. Не за себе си се събирате, а за общото благо. Помощта за приятелите е далеч от користта! Смятам, че най-достойните часове са когато изпращаме мисли за приятелите и за всички, които са в нужда. (11–73)

Има хора, които твърдят, че никога не се молят и въпреки това съхраняват възвишеното настоение. Причините за това са много. Може би те беседват с Висшите сили в процеса на труда, не забелязвайки това. Може би тяхното съзнание пази в дълбините на сърцето си пламенни възвания на чужди езици, наслоени в съкровената памет. Нерядко хората започват да произнасят непознати думи, имащи значение в незнайни наречия. Много съкровени спомени се пазят в съзнанието. Много добри постъпки се ръководят от причини от бивши животи. Не трябва да обвързваме себе си с твърдения, имащи за причини дълбоки преживявания. (11–75)

Невежият скептик ще попита: „Защо да мисля за някакви си Висши светове? Никога не съм чувал за нищо подобно.“ Ще трябва да му се отговори: „Някои видове животни не познават Висшите светове, но хората са виждали и усещали много пъти допира на Висшите и могат да говорят за действителността.“ Ако някой нито веднъж не е почувствал приближаването на Невидимия свят, значи неговите центрове са закърнели. Каква молитва е възможна в устата на отрицателя? Невъзможно е даже да се говори за молитва при невежите. Плодът на унизителните опити ще бъде много горчив. Усетът на развитото съзнание ще подскаже къде не трябва да се докосваме до Висшите светове. (11–77)

Молитвата трябва да бъде радостна, тъй като събеседването с Висшия свят винаги е пълно с възторг и тържественост. (11–113)

Всяка молитва е предверие, а не завършек. Не може да има общуване с Висшия свят без последствия. Всяко преоткриване на съкровената врата вече носи обновление на съзнанието. Но обновление не за миналото, а за бъдещето. Така молитвата е врата за бъдещето. (11–267)

Молитви за навреждане и самосъжаление са съвършено недопустими. Чрез тях човек отрязва себе си от Висшите сипи, вместо да се стреми към приобщаване с тях. (11–288)

Трябва да се каже за вредата на притворната и заплатената молитва. Притворството и подкупът са висша форма на лъжата. Има чудовищни примери, когато хората са замисляли убийство и в същото време са мърморели молитви. (13–264)

От древността е дошла молитвата за отдаване духа на Бога. Ако почувствате непоносимо стягане на сърцето, то предайте го мислено на Господа. По такъв начин вие ще приобщите сърцето към неизчерпаемия източник на Йерархията. Мнозина изобщо не разбират как е възможно с мисъл да се укрепи сърцето, защото за тях сърцето е просто един физически орган. Но който е усещал нашите токове, той ще разбере значението на връзката. (9–94)

В молитвите нерядко се среща обръщението „погледни към мен“ или „обърни поглед към мен“. С тези думи се е подчертавало голямото значение на погледа. Погледът може да повлияе на аурата със своя химизъм, подобно на мисълта. Знаещите молят Висшите сили да погледнат към тях, тъй като в този магнетически химизъм се заключава пълното благо. Всеки поглед има подобно въздействие, но още повече сила ще получи погледът, съпроводен с мисъл. Можете да наблюдавате влиянието на безумния поглед и мислените послания. Радостно е да се види, че утешителните погледи могат да оздравят аурата. Има хора, чието присъствие оздравява аурата на цяло събрание. Трябва много да се ценят такива оздравители. (9–256)

В древността се изисквало преди молене свещенослужителят да се измие и да облече чисти дрехи. Сега всичко е обратно. Появиха се разкошни външни облекла, а същинската чистота е забравена. Да сравним същата инволюция на основните понятия и да се замислим за положението на духовността. Не малко е забравено от значението на обръщението към Висшето. Много книги са написани, но сърцето е замлъкнало. (11–30)

Антипод на молитвата е ругателството. То смущава и замърсява пространството. В градовете е забранено да има фабрики, отделящи отровни газове, но кощунството и ругателството по своите следствия са по-вредни. (11–38)

Никой не трябва да се надсмива над молитвата. Даже и да е първобитна, тя все пак е признак на духовност и е израз на най-добрите устремености на събрата. (11 –29)

Едно момченце се молело: „Господи, ние искаме да ти помогнем!“ Един минувач се възмутил и нарекъл детето горделивец. Така първото чувство на самоотверженост било поругано. Момиченце се молело за майка си и за кравата. И тази молитва била осмяна. Така се запазил споменът за молитвата като нещо смешно, макар че такава грижа е била трогателна. (11–69)

Който желае да се приобщи към нашата Обител, нека по-често да беседва със сърцето и чрез него да ни изпраща, макар и безмълвно, призиви. Може да се помисли, че всичко това е много сложно, но на практика то се вмества само в три думи: „Обичам те, Владико!“ Това е и проводникът към нас. Такъв проводник е много по-здрав, отколкото молитвата: „Помогни ми, Господи!“ И сами знаем кога трябва да се помогне, но върху крилете на любовта помощта лети по-бързо. (13–80)

Молитва по пътя към съкровената драгоценна Обител:

„Господи на духа ми, не изоставяй пътника!

Гуру не бърза да ме подслони в страшната буря.

Болката ще достигне основата на сърцето

и пелената на вихъра ще закрие светлината

на Твоя Лик.

С Тебе не се страхувам от моето неведение.

Призраците не ми показват своя образ.

Преведи ме, Благословени, по пътеката.

Докосни очите ми, за да видя Вратата към Теб.“ (1–24.ІІ.21)

„Отче, от днес аз ще съкратя мойте песнопения

И ще отрека дългите славословия.

В Подвига ще бъде моята молитва

И ще я започна с мълчание.“ (1–14.Х.22)

Молитва за Шамбала:

„Ти, призовал ме по трудния път, приеми моето умение и желание.

Приеми моя труд, Владико, защото ме виждаш и денем, и нощем.

Подай ми, Владико, Твоята ръка, защото тъмнината е голяма.

Следвам Те.“ (4–104)

„Владико, обяви волята Си! Или дай, или вземи. С Тебе заедно ще различим моите падения. Заедно ще огледаме решенията ми от вчерашния ден. Сит съм сега и Ти по-добре от мен знаеш колко храна ми трябва за утре. Няма да пристъпя волята Ти, тъй като мога ла получа само от Твоята ръка.“ (6–78)