Наредба №11 от 31 октомври 2002 Г. За международен автомобилен превоз на пътници и товари

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответната регионална дирекция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътнически ведомости.

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответната регионална дирекция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътни формуляри (приложение № 23б). Книжката с пътни формуляри за случайни превози е поименна и не може да се преотстъпва.

(3) При извършване на случаен превоз от двама или повече превозвачи, когато превозът е възложен от един и същи възложител, пътниците могат да сменят превозното средство по време на превоза на територията на държава - членка на Европейския съюз.

(4) В рамките на международен случаен превоз превозвачът може да извършва случайни превози (местни екскурзии) в държава членка, различна от тази, в която е установен. Тези превози трябва да бъдат предназначени за пътници, които са били превозени от същия превозвач, и да се извършват със същото превозно средство или с друго превозно средство на същия превозвач или група превозвачи.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) копие от лиценз на Общността, заверено с подпис и печат на лицето по чл. 2, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

3. копие от договора за възлагане на превоза с посочена цел на пътуването;

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

6. други документи в случаите, в които двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, изискват това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, за който се изисква предварително съгласие от държавата до/от или през чиято територия се извършва превозът, лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление в срок 14 работни дни преди датата на планираното начало на превоза, придружено с документите по ал. 2, както и допълнителна информация в зависимост от международните договори и спогодби, по които Република България е страна, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" изпраща заявление до компетентния орган на съответната държава и след получаване на съгласие разрешава извършването на превоза.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Заявления, които не са придружени с документите по ал. 2 или не са подадени в срок, не се разглеждат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице може да откаже издаването на разрешително или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, и на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина.

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;

2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) пътническа ведомост (приложение № 23);

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

5. договорът или документ, удостоверяващ заплащането за извършвания превоз.

1. заверено копие на лиценза на Общността;

2. пътен формуляр (приложение № 24).

Чл. 56. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 отчитат в срок до пет работни дни след приключване на превоза в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" предоставените им еднократни разрешителни за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз.
Раздел IV.
Каботажни превози в държави членки на Европейския съюз (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На всеки превозвач, който извършва обществен превоз на пътници и който притежава лиценз на Общността, се разрешава без дискриминация на базата на националност или място на установяване временно да извършва международни автомобилни превози на пътници срещу заплащане в друга държава членка, по-долу наричана "държава членка домакин", без от него да се изисква да има седалище или друго установяване в държавата, в която извършва превозите. Такива превози по-долу са наричани "каботажни превози".

Чл. 56б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Каботажен превоз е разрешен за следните видове превози:

1. превоз по специализирани редовни линии, при условие че се извършват по договор с възложител;

2. случаен превоз;

3. превоз по автобусни линии, при условие че се извършват от превозвачи, установени извън държава членка домакин при извършване на превоза по автобусната линия.

(2) Каботажен превоз не може да се извършва извън рамките на тези международни превози.

Чл. 56в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За извършване на каботажни превози, посочени в чл. 56б, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административни актове, които са в сила в държавите членки по отношение на:

а) цените и условията, уредени с договора за превоз;

б) масата и размерите на пътните превозни средства; масата и размерите могат, когато е уместно, да надхвърлят тези, зададени в държавата членка по регистрация на превозвача, но при никакви обстоятелства не могат да надхвърлят техническите стандарти, зададени в свидетелството за регистрация на превозното средство;

в) изисквания, свързани с превоза на определени категории пътници, а именно ученици, деца и хора с намалена подвижност;

г) периоди на управление и почивка;

д) данък върху добавената стойност за транспортните услуги; единна данъчна основа се прилага за превозите, посочени в чл. 56б.

(2) За извършване на каботажните превози, които са част от превозите по чл. 56б, ал. 1, т. 3, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административните актове, които са в сила в държавата членка домакин, касаещи разрешителните, тръжните процедури, движението по пътищата, редовността, продължителността и честотата на превозите, както и самите маршрути.

(3) Превозните средства, с които се извършват каботажни превози, трябва да отговарят на техническите стандарти за конструкцията и оборудването на превозните средства, с които се извършват международни превози.

(2) Извършването на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 2 се осъществява с контролен документ - пътен формуляр по образец (приложение № 23а), който трябва да се намира в превозното средство.

(3) При извършване на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 1 за контролен документ служи заверено копие на договора за възлагане на превоза. За тези превози превозвачът попълва пътен формуляр (приложение № 23а) във вид на месечен отчет.

(4) Използваните пътни формуляри по ал. 2 и 3 се предават в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 организира дейността си и труда на водачите при спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и нормативните актове по прилагането им и всички международни договори и спогодби в областта на автомобилния транспорт, по които Република България е страна, както и създава условия за повишаване квалификацията им.

(3) Лицето по чл. 2, ал. 1 осигурява необходимите документи, определени в Закона за автомобилните превози и тази наредба.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва международни превози на пътници и товари с МПС, оборудвани с контролни уреди за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и работата на екипажите (тахографи) в съответствие с Наредба № 12 от 2002 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 1 от 2003 г.; изм., бр. 91 от 2006 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато то притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица (приложение № 28).

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Сертификатът за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е нает на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.

(2) За издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 29) до министъра на транспорта, към което прилага следните документи:

1. копие на разрешението за работа на водача;

2. копие на личната карта на водача (продължително или постоянно пребиваващ);

3. копие от страницата с личните данни и страницата с виза "D" от националния паспорт на водача;

4. копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите;

5. (нова - ДВ, бр. 73 от 2008 г.) документ, удостоверяващ професионалната квалификация на водача:

а) копие на карта за квалификация на водача, или

б) копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кода на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) - Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава, или

в) копие на национално удостоверение за професионална квалификация, признато за валидно на територията на държавите - членове на Европейския съюз.

(3) Копията на документите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се заверяват с подпис от управителя и печат на лицето по чл. 2, ал. 1. При подаване на документите се представя и оригиналът на документа по т. 1 от ал. 2 за проверка на съответствието му със завереното копие.

(4) В срок до 15 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощеното от него лице издава или отказва издаването на сертификата.

(5) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава със срок на валидност, съвпадащ със срока на валидност на разрешението за работа - за продължително пребиваващ гражданин, и 5 години - за постоянно пребиваващ.

(6) Срокът на валидност на сертификата се продължава за новия срок за разрешителното за работа, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичане на срока на валидност на сертификата и водачът отговаря на изискванията по тази наредба.

(7) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по ал. 2, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 57б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице отказва издаването на сертификат в случаите, когато:

1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2, или към заявлението не са представени изискуемите документи по чл. 57а, ал. 2;

2. издаденият сертификат е бил отнет през последните две години.

(2) Отказът за издаване на сертификат се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. искането на неговия притежател за прекратяване валидността му;

2. прекратяване дейността на лицето по чл. 2, ал. 1;

3. отнемането му.

1. се установи, че е издаден въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание;

2. отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2.

(2) Отнемането на сертификата се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да е на възраст не по-малко от 21 години за превозно средство за превоз на пътници и за превозно средство за превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, а за всички останали - 18 години;

2. да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория;

3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г.) да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;

4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г.) (*) да притежават карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Водач, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е навършил 21 години, се допуска да управлява превозно средство при превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, когато притежава удостоверение за професионална компетентност, признато от една от държавите членки, потвърждаващо, че той е завършил курс на обучение за водачи на превозни средства за превоз на товари.

(2) Техническата проверка на пътя включва един, повече от един или всички от следните елементи:

1. визуална проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в неподвижно състояние;

2. проверка за наличие на валиден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство;

3. проверка на протокола от извършена предишна проверка на пътя;

4. проверка за неизправности, обхващаща един или повече елементи от посочените в т. 6 от приложение № 30.

(3) Елементи, за които от знака за технически преглед или протокола за предишна проверка се установява, че са проверявани през предишните 3 месеца, не се проверяват отново, с изключение на случаите, когато имат видим дефект или неизправност.

(4) Проверка на спирачните системи и на емисиите на отработилите газове се извършва в съответствие с правилата, определени в приложение № 6А към чл. 31, ал. 2 и приложение № 12 към чл. 8, ал. 5 от Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 74 от 1999 г.; доп., бр. 79 от 2001 г.; изм., бр. 32 от 2003 г., бр. 52 от 2005 г.; попр., бр. 58 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2006 г.).

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2007 г.) Резултатите от техническата проверка на пътя се отразяват в протокол за проверка на пътя (приложение № 30).

(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2007 г.) Екземпляр от протокола се връчва на водача на провереното превозно средство срещу подпис.

(2) За установени повреди или неизправности на чуждестранно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, посочени в чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, се уведомяват компетентните органи на държавата - членка на Европейския съюз, в която превозното средство е регистрирано.

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз" са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и могат да бъдат:

а) "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1;

б) превоз от вида "пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;

в) превоз от вида "празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:

ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;

вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида "пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;

вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

1а. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Случайните превози" до страни - членки на Европейския съюз, са превози, които не отговарят на дефиницията за редовни линии, включително специализираните редовни линии, и които се характеризират преди всичко с това, че превозват групи от пътници, събрани по инициатива на даден възложител или на самия превозвач.

2. "Предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

3. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Редовни автобусни линии" са тези услуги, които предполагат превоз на пътници на определени интервали по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени спирки. Услугата е достъпна за всички при условие на задължителна резервация, там където е необходимо.

4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Специализирани редовни линии" са:

а) превоз на работници между дома и работното им място;

б) превоз до и от учебното заведение за ученици и студенти;

в) превоз на войници и на техните семейства между държавата, от която произхождат, и мястото, където се намира казармата им.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) С моторни превозни средства, включени в списъка към лиценза за извършване на международни превози, лицата по чл. 2, ал. 1 имат право да извършват обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България по реда на Наредба № 33 от 1999 г. (ДВ, бр. 101 от 1999 г.), без да притежават лиценз, изискващ се от същата наредба.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността за международен превоз, издаден на лицата по чл. 2, ал. 1, е валиден и за извършване на превози на територията на Република България.

§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 5. Тази наредба се издава на основание чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози.