Наредба №22 от 5 октомври 2005 г. За техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища

Аварийно захранване

Чл. 153. Аварийни източници на захранване са:

1. спомагателна установка с горивна система и система за охлаждане, независими от главната силова установка и при случай на авария включваща се автоматично или включвана ръчно от квалифицирани членове от екипажа до 30 s;

2. акумулаторна батерия, която при случай на авария се включва автоматично или ръчно от квалифицирани членове от екипажа и е способна да осигури енергия на консуматорите по чл. 154 най-малко за 30 min без презареждане.

Чл. 154. Аварийните източници захранват едновременно:

1. навигационните светлини;

2. устройствата за звуково предупреждение;

3. аварийното осветление на местата за съхраняване на колективните спасителни средства, надписите, указващи маршрутите за евакуация и изходите им, машинните отделения и изходите им, рулевата рубка, помещенията с аварийни източници на енергия, местата на пожарогасителите и пожарните помпи и местата за събиране на екипажа в случай на опасност;

4. радиотелефонното обзавеждане;

5. системите за тревоги и вътрешнокорабна сигнализация;

6. аварийните прожектори;

7. спринклерната система за пожарогасене или аварийната пожарна помпа.

Чл. 155. Аварийните източници на захранване и техните разпределителни табла се монтират извън машинното помещение и помещението, в което е монтирано главното разпределително табло, и се отделят с огнеустойчиви и водонепроницаеми прегради.

Сигнални системи и системи за защита на механичното оборудване

Чл. 156. (1) Сигналните системи се проектират така, че евентуалната им повреда да не води до повреда на контролируемото оборудване и устройства, като:

1. бинарните предаващи устройства отговарят на принципа на устойчивост на тока или на принципа на контролираното натоварване;

2. светлинните сигнали са видими до отстраняване на повредата;

3. сигналите по т. 2 са дублирани със звукови сигнали с възможност за изключване.

(2) Системите за защита се проектират така, че преди достигане на критично положение да спрат или забавят работата на съответното оборудване или да сигнализират екипажа, като:

1. бинарните предаващи устройства отговарят на принципа на контролираното натоварване;

2. осигуряват възможност за проверка на правилната им работа;

3. са независими от други системи.

Изпитвания на електронно оборудване

Чл. 157. На електронните устройства, на системата за рулево управление и силовата установка на кораба се провеждат изпитвания за надеждна експлоатация.

Чл. 158. Допустимите отклонения на напрежението и честотата по време на изпитванията са съгласно таблицата:

Чл. 160. Изпитване на студоустойчивост се извършва, като образецът се изключва и охлажда до -25°С, държи се при тази температура 2 h, след което температурата се повишава до 0°С и се провеждат останалите изпитвания.

Чл. 161. (1) Вибрационното изпитване се извършва при резонансна честота на колебанията на прибора или неговите части по трите оси, в продължение на 90 min за всяка ос. В случай че не се появи ясен резонанс, изпитването се извършва при 30 Hz.

(2) Изпитването по ал. 1 се извършва при синусоидални колебания в следните граници:

1. при нормален режим на работа:

f = 2,0 при 13,2 [Hz];

a = ±1 [mm] (амплитуда a = 1/2 от широчината на вибрационната лента);

f = 13,2 при 100 [Hz];

ускорение ±0,7 g,

2. за оборудване, предназначено за дизелови двигатели или системата за рулево управление:

f = 2,0 при 25 [Hz];

a = ±1,6 [mm] (амплитуда a = 1/2 от широчината на вибрационната лента);

f = 25 при 100 [Hz]; ускорение ±4 g.

(3) Датчиците, предназначени за монтиране в изходящите тръби на дизеловите двигатели, могат да бъдат подложени на значително по-големи натоварвания, като това се взема предвид по време на изпитванията.

Чл. 162. Изпитванията за електромагнитна съвместимост се извършват по правилата на организация по чл. 4.

Чл. 163. (1) Работата на електрическото и електромагнитното оборудване не се влияе от електромагнитния фон.

(2) Мерките за ограничаване на смущенията са:

1. прекъсване на връзката между източника на смущение и устройството;

2. намаляване на смущението;

3. намаляване на чувствителността на устройствата към смущения.

Чл. 164. Годността на електронното оборудване се удостоверява със сертификат от производителя или от организация по чл. 4.
Глава девета.

ОБОРУДВАНЕ

Раздел I.

Котвено оборудване

Чл. 165. (1) Корабите, предназначени за превоз на товари, с изключение на лихтерите с дължина, по-малка от 40 m, и влекачите се оборудват с носови котви с обща маса Р, изчислена по формулата:

Р = к.В.Т [kg], където:

T е вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;

к - коефициент, отчитащ връзката между дължината L, широчината B и типа на кораба;

к = с., като за лихтери к = с;

с - емпиричен коефициент със стойности съгласно таблицата:

Чл. 166. (1) Корабите по чл. 165, ал. 1 се оборудват с кърмови котви с обща маса 25% Р.

(2) Кораби с дължина, по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса, равна на 50% Р.

(3) В случай че масата Р е под 150 kg, не се изискват кърмови котви, като за корабите по чл. 165, ал. 2 се взема предвид и намалената маса на котвите.

(4) За лихтери не се изискват кърмови котви.

Чл. 167. (1) Корабите, предназначени за задвижване на твърди състави с дължина до 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса 25% Р.

(2) Корабите, предназначени за задвижване на твърди състави по течението с обща дължина, по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса, равна на 50% Р.

Чл. 168. (1) Общата маса Р, определена за носовите котви, се разпределя между една или две котви.

(2) Масата по ал. 1 може да се намали с 15%, ако корабът е оборудван само с една носова котва и котвеният клюз е разположен в диаметралната равнина.

Чл. 169. (1) Общата маса Р, определена за кърмови котви на тласкачи и кораби с дължина, по-голяма от 86 m, се разпределя между една или две котви.

(2) Масата на най-леката котва не може да е по-малка от 45% Р.

Чл. 170. (1) Масата на котвата се обозначава с релефна маркировка.

(2) Котвите с маса Р, по-голяма от 50 kg, се оборудват с винчове.

Чл. 171. На кораби и състави с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор, по-дълги от 86 m и по-широки от 22,90 m, кърмовите котви трябва да могат да се спускат от рулевия пост.

Чл. 172. Не се допуска използване на чугунени котви.

Чл. 173. (1) Дължината на всяка носова котвена верига е не по-малка от:

1. за кораби с дължина до 30 m - 40 m;

2. за кораби с дължина от 30 m до 50 m - с 10 m по-дълга от дължината им;

3. за кораби с дължина над 50 m - 60 m.

(2) Дължината на всяка кърмова котвена верига е не по-малка от 40 m, а в случай че корабите трябва да спрат при движение по течението - не по-малко от 60 m.

Чл. 174. Минималното разкъсващо усилие R на котвената верига се изчислява по формулата:

1. за котви с маса, по-малка от 500 kg - R = 0,35.P' [kN];

2. за котви с маса от 500 до 2000 kg - R = [0,35 - (P' - 500)/1500].P' [kN];

3. за котви с маса по-голяма от 2000 kg - R = 0,25.P' [kN], където:

Р' - е теоретичната маса на всяка котва, изчислена по реда на чл. 165 - 169.

Чл. 175. В случай че на кораба са монтирани по-тежки котви с по-здрави котвени вериги, в корабното удостоверение се вписват само минималните маса и разкъсващо усилие.

Чл. 176. Свързващите звена (вертлюзите) между котвата и котвената верига трябва да издържат на разкъсващо усилие 120% от R на веригата.

Чл. 177. Котвените вериги могат да се заменят със стоманени въжета с 20% по-голяма дължина и издържащи на разкъсващото усилие R на веригите.

Раздел II.

Друго оборудване

Чл. 178. Корабът се оборудва най-малко със:

1. радиотелефонна система;

2. прибори и устройства за подаване на визуални и звукови сигнали, както и за корабна сигнализация;

3. аварийни светлини със самостоятелно захранване, дублиращи швартовите светлини;

4. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтозамърсени парцали и пакли;

5. маркиран огнеустойчив съд с капак за опасни или замърсяващи твърди отпадъци и такъв за опасни или замърсяващи течни отпадъци;

6. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтосъдържащи води.

Чл. 179. (1) Освен оборудването по чл. 178 на кораба се осигуряват:

1. най-малко три швартови стоманени въжета с минимални дължини:

а) дължината на кораба (L) + 20 m, но не повече от 100 m;

б) 2/3 от дължината по буква "а";

в) 1/3 от дължината по буква "а", което не се изисква за кораби с дължина, по-малка от 20 m;

2. хвъргало;

3. подвижен трап (сходня) за качване и слизане от кораба, оборудвана с перило, широка минимум 0,4 m и дълга 4 m, чийто странични краища са обозначени посредством ярко оцветени ивици;

4. кука;

5. корабна аптека;

6. бинокъл 7x50;

7. инструкция за спасяването и оказването на първа помощ на хора на борда;

8. трап за качване на кораб, чийто свободен борд спрямо водолинията при газене празен е по-висок от 1,5 m.

(2) Въжетата по ал. 1, т. 1 трябва да издържат на разкъсващо усилие Rs, изчислено по формулите:

1. Rs = 60 + (L.B.T)/10 [kN] - за L.B.T до 1000 m3;

2. Rs = 150 + (L.B.T)/100 [kN] - за L.B.T, превишаващо 1000 m3.

(3) Въжетата по ал. 1, т. 1 могат да се заменят със синтетични въжета със същите дължини и разкъсващи усилия.

Чл. 180. Влекачите се оборудват с определен брой буксирни стоманени въжета, като основното въже има дължина най-малко 100 m и издържа разкъсващо усилие в kN не по-малко от 1/3 от общата мощност на главните двигатели в kW.

ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА

Раздел I.

Изисквания към конструкцията

Чл. 181. Конструкцията на кораби с дължина 85 m или повече, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, отговаря на следните изисквания:

1. корпусите, надстройките и конструктивните прегради, преградите на коридорите в жилищните помещения, палубата и рубките са изработени от стомана или друг негорим материал;

2. покритията на палубите, стените и подовете на жилищните помещения, помещенията, разположени на палубите, товарните помещения и мебелите са изработени от труднозапалими материали, които при пожар не отделят опасен дим или отровен газ;

3. шахтите на асансьорите за екипажа, намиращи се в жилищните помещения, вътрешните стълби, намиращи се под открита палуба, са изработени от стомана или равностоен материал;

4. преградите на камбузите, бояджийските, фенерните и шкиперските складове, граничещи с жилищни помещения, и помещенията на аварийните генератори са изработени от стомана или равностоен материал;

5. в машинните помещения не се допуска използване на бои и лакове или други покрития на нитроцелулозна или лесновъзпламеняваща се основа;

6. тръбопроводите за нефтопродукти или течни горива са изработени от негорим материал;

7. шпигатите, фановите или други отливни отверстия, разположени близо до водолинията или в местата, където разрушаването на материала в случай на пожар може да доведе до опасност от потъване на кораба, са изработени от материали, издържащи на висока температура;

8. отоплителните електрически уреди са обезопасени против пожар.

Чл. 182. Конструкцията на кораби с дължина, по-малка от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, и корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 отговаря на следните изисквания:

1. покритието на палубите, стените и подовете на жилищните помещения, помещенията, разположени на палубите, образуващи горното закритие на машинни и товарни помещения, и мебелите в тях са изработени от труднозапалими материали;

2. стените и вратите на машинните отделения, котелните и бункерите са изработени от стомана или друг огнеустойчив материал;

3. наклонените и вертикалните трапове, водещи към машинните и котелните помещения и бункерите, са закрепени неподвижно и изработени от стомана или друг равностоен материал;

4. в машинното отделение не се допуска употребата на бои, лакове и други покрития на нитроцелулозна или друга лесновъзпламеняваща се основа;

5. тръбопроводите за нефтопродукти или течни горива са изработени от негорим материал;

6. шпигатите, фановите или други отливни отверстия, разположени близо до водолинията или в местата, където разрушаването на материала в случай на пожар може да доведе до опасност от потъване на кораба, са изработени от материали, издържащи на висока температура;

7. отоплителните електрически уреди са обезопасени против пожар;

8. принудителната вентилация на машинното отделение се изключва от леснодостъпно място извън машинното отделение.

Пътища за евакуация

Чл. 183. На кораби с дължина, по-голяма от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1:

1. наличните наклонени и вертикални трапове във всички помещения за екипажа, както и в помещенията, в които работи екипаж, освен машинното отделение осигуряват бързо излизане на открита палуба;

2. всяко машинно отделение, коридорът на гребния вал и котелното отделение се осигуряват с два изхода, единият от които може да бъде с водонепроницаема врата;

3. в машинните отделения, където няма водонепроницаеми врати, изходите се осигуряват с два метални трапа, максимално отдалечени един от друг и водещи към врати на шахти, отдалечени една от друга и с изход към открита палуба.

Чл. 184. На кораби с дължина, по-малка от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, и кораби, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3:

1. наличните наклонени и вертикални трапове във всички помещения за екипажа, както и в помещенията, в които работи екипаж, освен машинното отделение осигуряват бързо излизане на открита палуба;

2. машинните и котелните отделения имат два изхода, единият от които е авариен.
Раздел III.

Средства за противопожарна защита

Чл. 185. Всеки кораб, плаващ в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, се оборудва с пожарни помпи, напорна система за водно гасене, пожарни хидранти и ръкави.

Чл. 186. Товарните трюмове на корабите с дължина, по-голяма от 125 m, се оборудват с обща за всички трюмове стационарна система за пожарогасене.

Чл. 187. На борда на корабите с дължина, по-голяма от 110 m, се осигурява стационарната система за пожарогасене в помещения, в които се разполагат:

1. главните и спомагателните котли, работещи с втечнени газове, горивните помпи или разходните горивни цистерни;

2. главният и спомагателният двигател с вътрешно горене с мощност, по-голяма от 750 kW.

Чл. 188. (1) На корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, има най-малко:

1. един пожарогасител в рулевата рубка;

2. по един пожарогасител за всяко помещение, оборудвано с отоплителни, кухненски или хладилни устройства от всички видове, ползващи твърдо или течно гориво или сгъстени газове;

3. за главни и спомагателни машинни отделения, оборудвани с двигатели с вътрешно горене:

а) един пожарогасител за ДВГ с мощност до 100 kW вкл.;

б) два пожарогасителя за ДВГ с мощност над 100 kW.

(2) Пожарогасителите се освидетелстват най-малко веднъж на две години.

(3) За електрически устройства се използва пожарогасител, зареден с въглероден двуокис.

(4) Не се допуска пожарогасителите да съдържат вещества, отделящи отровни газове.

(5) Пожарогасителите, чувствителни към ниски и високи температури, се поставят на защитени от температурата места.

(6) Местата на пожарогасителите се обозначават със стикери или по друг подходящ начин.

(7) В случай че средствата за противопожарна защита се поставят в ниши, прикриващият щит или врата се обозначават с червен цвят чрез стикер или друг подходящ начин с височина 100 mm.
Глава единадесета.

СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

Раздел I.

Колективни спасителни средства

Чл. 189. Спасителните лодки се проектират с конфигурация, форма и размери, които позволяват при натоварване с определен брой хора, оборудване и снаряжение достатъчни устойчивост и надводен борд.

Чл. 190. (1) Спасителните лодки са с достатъчна якост за безопасно спускане на вода с всички хора и снаряжение и не получават остатъчна деформация при натоварване, превишаващо с 25% пълното натоварване.

Чл. 191. Спасителните лодки отговарят на следните изисквания:

1. имат места за сядане за не по-малко от 3 души, като всяко място е с широчина не по-малка от 0,745 m;

2. разрешеният брой места за разместване на хората в лодката се определя по минимална брутовместимост 1,75 m3, но не по-малко от 0,225 m3 за един човек;

3. устойчивостта се счита за достатъчна, ако остава надводен борд 100 mm, когато половината от максимално разрешения брой хора са седнали на единия борд на лодката;

4. лодката с максимално допустимия брой хора и снаряжение и запълнена с вода запазва достатъчна плавучест и устойчивост.

Чл. 192. При максимално натоварване в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 спасителните лодки имат надводен борд:

1. за лодки с дължина до 3,5 m - 280 mm;

2. за лодки с дължина от 3,5 m до 4,5 m - 280 + 40/(L - 3,5) [mm],

където L е дължината на лодката в метри;

3. за лодки с дължина над 4,5 m - 320 mm.

Чл. 193. (1) Спасителните салове се оборудват със здраво закрепен спасителен леер, преминаващ по външната обиколка на сала и устройството за швартовка и буксировка.

(2) Всеки спасителен сал осигурява по 0,96 m3 обем въздух за един човек, затворен между носещите елементи (за твърдите плотове - в приспособленията, имащи същата плавучест), и не по-малко от 0,372 m2 площ от палубата.

Чл. 194. (1) Всеки надуваем спасителен сал се конструира и изработва така, че в работно състояние:

1. е достатъчно устойчив при плаване;

2. при хвърляне във вода от височина 6 m не се повреждат нито салът, нито оборудването му;

3. при преобръщане може лесно да се постави в работно положение от един човек, намиращ се във водата.

(2) Всеки надуваем спасителен сал се съхранява в чохъл или контейнер, издържащ на износване, който при попадане във водата привежда незабавно сала в работно положение.

Чл. 195. (1) Всеки твърд спасителен сал се конструира и изработва така, че:

1. да съхранява своята форма при различни сезонни условия на палубата и във водата;

2. при хвърлянето му във вода от височина 6 m, да не се повредят нито салът, нито оборудването му.

(2) Палубната площадка се разполага в тази част от сала, която обезпечава защита за хората и възпрепятства попадането на вода върху нея.

Чл. 196. Оборудването се разполага на леснодостъпно място независимо с коя част нагоре плава спасителният сал.

Индивидуални спасителни средства

Чл. 197. (1) Спасителните жилетки отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от подходящи материали и имат подходяща конструкция;

2. поддържат в сладка вода товар с тегло 7,5 kg в продължение на 24 h;

3. поддържат над водата главата на човек в безпомощно състояние или намиращ се в безсъзнание;

4. са с конструкция, която изключва вероятността от неправилно обличане, и се обличат и с лицевата част навътре;

5. са в състояние да преобърнат тялото на човек в безопасно положение и да го поддържат над водата леко наклонено назад от вертикалата;

6. са устойчиви на нефт и нефтопродукти при температура до 50°С;

7. са боядисани в сигнален цвят;

8. позволяват лесно и бързо обличане и здраво закрепване за тялото на човека;

9. са снабдени със свирка, намираща се в джоб.

(2) Върху жилетките по ал. 1 се указват:

1. наименованието на завода производител;

2. типът;

3. годината на производство.

Чл. 198. Надуваемите спасителни жилетки:

1. имат два отсека, устойчиви са и имат плавучест, дори и когато единият от отсеците не е в работно положение;

2. автоматично и ръчно се привеждат в работно положение;

3. годни са за използване през всеки сезон.

Чл. 199. (1) Спасителните кръгове и сфери се закрепват за палубата в съответните им места и се намират в състояние на готовност, като поне един спасителен кръг се разполага в непосредствена близост до рулевата рубка.

(2) На всеки борд на кораба поне един от спасителните кръгове се оборудва със спасително въже с дължина не по-малка от 25 m, закрепено със скоба (шегел).

Чл. 200. Спасителните кръгове:

1. поддържат товар с тегло не по-малко от 7,75 kg в сладка вода;

2. изготвени са от материал, устойчив на нефт и нефтопродукти и издържащ на температура до 50°С;

3. боядисани са в сигнален цвят;

4. имат вътрешен диаметър 0,45 m с отклонение до 10%;

5. имат от външната си страна леер за хващане.

Чл. 201. Спасителните сфери:

1. поддържат тегло от 7,75 kg в сладка вода;

2. изготвени са от материал, устойчив на нефт и нефтопродукти и издържащ на температура до 50°С;

3. са по-леки от 1 kg;

4. имат по периметъра си мрежа за захващане;

5. боядисани са в сигнален цвят.