Наредба №22 от 5 октомври 2005 г. За техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища

Поставяне и комплектоване на спасителните средства

Чл. 202. Корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3, се снабдяват със:

1. една лодка, която може да събере до трима души;

2. спасителни жилетки за всички намиращи се на борда хора;

3. най-малко два спасителни кръга, а за корабите с дължина над 75 m - три спасителни кръга, или два спасителни кръга и две спасителни сфери, като на корабите, извършващи нощни рейсове, поне един от тези три кръга се оборудва със светлинен буй.

Чл. 203. Устройствата за спускане на вода на спасителните лодки се конструират и разполагат така, че да осигуряват надежден, бърз и безопасен за хората спуск на вода от всеки борд на кораба в най-неблагоприятните условия на крен и диферент.

Чл. 204. (1) Кораби, плаващи в навигационна зона по чл. 2, ал. 2, т. 1, се снабдяват със:

1. по една или няколко спасителни лодки на всеки борд, чиято обща вместимост е равна на броя на хората, намиращи се на борда, или;

а) по една спасителна лодка и по един или няколко спасителни сала на всеки борд, в състояние да съберат всички хора от кораба, или;

б) един или няколко спасителни сала с обща вместимост, равна на половината от общия брой хора на борда;

2. спасителни жилетки в достатъчно количество за всички хора, намиращи се на кораба;

3. най-малко четири спасителни кръга, от които най-малко два оборудвани с източник на светлина, ако корабът изпълнява нощни рейсове.

(2) За корабите, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 2, т. 1, вместо спасителни салове е допустимо използване на спасителни лодки за всички хора на борда.

Чл. 205. (1) Всички индивидуални спасителни средства на корабите, извършващи нощни рейсове, се оборудват със светлоотражателни ленти.

(2) Местата за разполагане на колективните и индивидуалните спасителни средства се обозначават със стикери или по друг подходящ начин.

Чл. 206. На всички спасителни средства се изписват името на кораба и пристанището на регистрация.
Глава дванадесета.

ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ЕКИПАЖА И БЕЗОПАСНОСТ НА РАБОТНИТЕ МЕСТА

Раздел I.

Жилищни помещения

Чл. 207. Екипажните кораби имат помещение за почивка на екипажа в свободното от вахта време.

Чл. 208. Помещенията по чл. 207 се проектират, оборудват и разполагат по начин, отговарящ на изискванията за комфорт, безопасност и охрана живота и здравето на членовете на екипажа.

Чл. 209. (1) Пред преградата по чл. 7, ал. 2 не се разполагат жилищни помещения.

(2) Преградите, отделящи жилищните и машинните помещения от товарните, са водонепроницаеми.

(3) Жилищните помещения имат непосредствен и авариен изход на палубата, позволяващи бърза евакуация по двата борда, ако корабът потъва или възникне пожар.

(4) Авариен изход не е необходим:

1. за жилищни помещения, имащи врати, прозорци или светлици, позволяващи да се извърши бърза евакуация;

2. за складове за хранителни продукти.

(5) Не се допуска жилищните помещения да имат обща преграда с цистерни за гориво или смазочно масло.

(6) За помещенията по чл. 207 се осигурява лесен и безопасен достъп.

Чл. 210. (1) Помещенията по чл. 207 се осигуряват от проникване на замърсен въздух от други части на кораба.

(2) Засмукващите отвори на системата за принудителна вентилация се осигуряват от проникването на мръсен въздух.

(3) Изпаренията от кухнята или санитарни помещения се отвеждат в атмосферата.

(4) Максимално допустимото ниво на шума в помещения по чл. 207, с изключение на складовете и санитарните помещения, е 70 dB в дневните помещения и 60 dB в спалните помещения.

Чл. 211. (1) Размерите на жилищните помещения, в зависимост от броя на членовете на екипажа, заемащи тези помещения, са:

1. със свободна височина не по-малка от 2 m;

2. със свободна площ не по-малка от 2 m2 на човек;

3. с кубатура за всеки човек (обем на помещенията, без обема на шкафовете, койките и т.н.) не по-малко от 3 m3 в общите помещения и не по малко от 5 m3 в каютите;

4. с кубатура на всяко жилищно помещение не по-малка от 7 m3;

5. с площ на тоалетните не по-малка от 1 m2, широчина не по-малка от 0,775 m, дължина не по-малка от 1,71 m.

(2) Една каюта се обитава от не повече от две възрастни лица, а за всеки член на командния състав се полага самостоятелна каюта.

Чл. 212. (1) В помещенията по чл. 207 и прилежащите към тях коридори не се допуска преминаване на тръбопроводи за газ или течности, опасни за здравето, подложени на високо вътрешно налягане.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за тръбопроводите на отоплението.

Чл. 213. Помещенията по чл. 207 се осигуряват срещу проникването на паразити.

Чл. 214. Подходите към жилищните помещения:

1. се разполагат и оразмеряват така, че да осигуряват безпрепятствено преминаване;

2. се намират на безопасно разстояние от буксирни лебедки и товарно оборудване;

3. са със свободна широчина не по-малка от 760 mm и свободна височина не по-малка от 1900 mm;

4. са с височина на комингсите на отворите за врати по-малка от 400 mm.

Чл. 215. (1) Вратите и капаците се осигуряват против случайно затваряне.

(2) Вратите имат ключалка и се затварят и отварят от двете страни.

Чл. 216. (1) В случай че достъпът към помещенията по чл. 207 не се намира на едно ниво с тях, се поставят трапове.

(2) Наклонените трапове са стационарни, обезопасяват се против падане и подхлъзване и:

1. са широки не по-малко от 750 mm;

2. ходовата част е не по-малко от 0,715 m;

3. дълбочината на стъпалата им е повече от 150 mm;

4. траповете с над три стъпала са с парапет от двете страни.

Чл. 217. (1) Подът, преградите и облицовката се изработват от лесно почистващи се материали, безопасни за живота и здравето на екипажа.

(2) Подът се осигурява от попиване на влага и подхлъзване.

(3) Повърхността на преградите и облицовката е водонепроницаема и огнеупорна.

Чл. 218. (1) Помещенията по чл. 207, включително коридорите, се защитават от проникването на студ и топлина отвън или от съседни помещения, като тази защита не предизвиква образуване на пара.

(2) В случай че машинни шахти, паропроводи или тръби за гореща вода, предизвикват промени на температурата в жилищните помещения, те се разполагат извън тях, а при невъзможност, им се поставя изолация.

Чл. 219. Металните прегради и таваните в помещенията по чл. 207 се осигуряват с изолиращо покритие.

Чл. 220. (1) Помещенията по чл. 207 се осигуряват с достатъчна светлина.

(2) Каютите, каюткомпаниите и салоните за хранене имат дневно осветление.

Чл. 221. В помещенията по чл. 207 на самоходните кораби се осигурява електрическо осветление, позволяващо възможност за четене и писане.

Чл. 222. Помещенията по чл. 207 се осигуряват и с аварийно осветление.
Раздел II.

Оборудване на жилищните помещения

Чл. 223. (1) На всеки член на екипажа се предоставя индивидуална койка, с вътрешна дължина не по-малка от 2 m и широчина не по-малка от 0,8 m.

(2) Койките не се разполагат една до друга.

(3) Не се допуска поставянето една над друга на повече от две койки и под вентилационни отвори.

(4) Над всяка койка се осигурява свободно пространство с височина не по-малка от 0,76 m.

(5) Койките и каркасът им се изработват от твърд, гладък, непрозрачен и некорозиращ материал.

(6) В случай че койките са разположени една над друга, под горната койка се поставя прахонепроницаемо покритие.

Чл. 224. (1) За всеки член на екипажа се предвижда шкаф за дрехи, затварящ се с ключ, с полезна височина 1,77 m и полезна площ 0,725 m2.

(2) В близост до жилищните помещения се осигурява проветряем склад за съхранение на дрехи.

Кухня, помещение за хранене и складове

Чл. 225. (1) Корабите с товароподемност до 500 t имат най-малко едно помещение, отделно от каютите, служещо за хранене и кухня (салон-кухня).

(2) На кораби с товароподемност над 500 t се предвиждат кухни (камбузи).

Чл. 226. Кухните и салоните-кухни се оборудват със:

1. кухненско обзавеждане;

2. съдомиялна;

3. система за топла и студена вода;

4. хладилник;

5. шкафове или полици.

Чл. 227. (1) Помещенията за хранене на кораба се разполагат до кухнята и имат площ съобразена с броя на членовете на екипажа за едновременно ползване.

(2) Минималната полезна площ в помещенията по ал. 1 не може да бъде по-малка от 1 m2 на човек.

(3) В помещенията по ал. 1 се разполагат достатъчно маси и столове с облегалки.

Чл. 228. Към кухните се предвиждат складове и хладилник за съхранение на хранителни продукти.

Санитарно оборудване

Чл. 229. (1) Корабите се осигуряват със следното санитарно оборудване:

1. умивалник със студена и топла вода за всяка каюта или на всеки четири членове от екипажа, със съответни размери и изготвен от гладък неръждясващ и неразяждащ се материал;

2. вана или душ със студена и топла вода за технологични нужди за всяка каюта или на всеки шестима членове от екипажа.

(2) Санитарните възли се разполагат в близост до каютите и не непосредствено до кухните и столовите.

(3) Санитарните възли отговарят на следните изисквания:

1. подовете са от лесен за чистене и влагоустойчив материал и имат надеждно оттичане на водата;

2. стените са от стомана или еквивалентен материал и водонепроницаеми до 0,2 m от пода;

3. сточните тръби се осигуряват против запушване, замръзване и за лесно почистване.

(4) Тоалетните имат:

1. изсмукващо и проветряващо устройство;

2. умивалник;

3. устройство за сушене на ръцете.

Система за вода за технологични нужди

Чл. 230. (1) На корабите с жилищни помещения се предвиждат съдове/цистерни за вода за технологични нужди, оборудвани против замърсяване на водата и с възможност за вътрешно почистване.

(2) Съдовете по ал. 1 се разполагат така, че да се избегне загряването на водата за технологични нужди и да нямат обща стена с цистерните, предназначени за съхранение на други течности и газове.

Чл. 231. (1) Не се допуска водопроводните тръби да преминават през цистерни, съдържащи други течности, преминаването на други тръбопроводи за течности или газове през съдове или цистерни за вода за технологични нужди, както и съединения между системата за водата за технологични нужди и други тръбопроводи.

(2) На всеки кораб се осигуряват гъвкави шлангове за приемане на вода за технологични нужди от брега.

Чл. 232. Гърловините за пълнене на съдовете по чл. 230, ал. 1 се обозначават за предотвратяване на ползването им за други течности.

Чл. 233. (1) Съдовете за съхраняване на вода за технологични нужди под налягане работят само със сгъстен въздух с естествен състав.

(2) В случай че сгъстеният въздух е взет от други системи или е нагнетен чрез компресори, пред съдовете по ал. 1 се поставя въздушен филтър, с изключение на случаите, когато водата е отделена от въздуха с екран.
Раздел VI.

Безопасност на работни места

Чл. 234. Изискванията за безопасно разполагане и оборудване на работните места са:

1. наличие на свободен и надежден достъп до работните места;

2. в случай че постоянно използваните подходи към работните места не са на нивото на палубата, се използват наклонени трапове, вертикални трапове или трапове със скоби;

3. броят, оборудването и размерите на изходите, включително аварийните, са в съответствие с предназначението и размерите на помещението;

4. в случай на няколко изхода те се разполагат на максимално разстояние един от друг;

5. аварийните изходи са ясно обозначени;

6. свободната височина на постоянните работни места е не по-малка от 1,98 m;

7. работните места са с достатъчни размери и:

а) при физическа работа обемът на нето въздуха не е по-малък от 7,00 m3;

б) свободната площ на настила обезпечава свобода на движението, експлоатация, поддържане, текущ ремонт и контрол;

8. работните места, разположени близо до водата или на площадки, разликата в нивата на които превишава 1 m, са оборудвани с устройства, препятстващи падане;

9. за безопасно придвижване на екипажа или товара, проходите, подходите и коридорите са със свободна широчина на прохода, по-голяма от 0,6 m, и свободна височина, по-голяма от 1,98 m;

10. отворите на подходите към работните места се намират на достатъчно голямо разстояние от оборудване, което може да се яви източник на опасност;

11. вратите са конструирани и оборудвани да се отварят и затварят от двете страни и против непреднамерено затваряне;

12. наклонените и вертикалните трапове са:

а) стационарни и конструирани против падане и подхлъзване;

б) с широчина по-голяма от 0,750 m и разстояние между перилата не по-малко от 0,760 m, а за преносимите стълби широчина, по-голяма от 0,740 m и от 0,750 m в основата;

в) с височина на стъпенките, по-малка от 0,30 m, и дълбочина на стъпенките, по-голяма от 0,715 m;

г) със стъпенки и прагове, осигуряващи безопасно преминаване и изключващи странично подхлъзване;

д) с парапет при повече от три стъпала;

е) с устройства за вертикално изкачване, имащи специални поддържащи приспособления над откритите изходи;

13. подвижните трапове (трюмните трапове) са защитени от падане и подхлъзване и имат дължина, позволяваща им при наклон 60° към хоризонта да се подават над горния ръб на люка с 1 m;

14. стъпенките на стационарните трапове са обозначени с контрастна боя;

15. отворите в пода или по повърхността на палубата са обезопасени против падане;

16. подовете, покритията на палубите, настилките и преградите са изработени от лесно почистващ се материал;

17. прозорците и светлиците са устроени и разположени да се отварят, затварят и чистят без опасност за лицата, извършващи тази работа;

18. работните места, с изключение на складовете и празните помещения, се вентилират за редовна подмяна на въздуха чрез система за вентилация (най-малко петкратен обмен на въздуха на час), без да се получава течение;

19. работните места са оборудвани с прибори за отопление на помещенията;

20. работните места по възможност имат естествено осветление;

21. осветлението не предизвиква заслепяване;

22. електрическите ключове за осветлението на работните места са разположени на леснодостъпни места около вратите;

23. работните места и намиращите се в тях установки са изолирани от шум и вибрации;

24. не се допуска опасна концентрация на пара, газове и прах на работните места;

25. оборудването е разположено по начин, обезпечаващ удобно и надеждно маневриране, използване, съхранение и ремонт;

26. таблата с инструкциите за оказването на първа помощ са поставени на добре видими места.
Раздел VII.

Защита от падане

Чл. 235. (1) Палубите и палубните проходи се проектират и изграждат равни и изключващи възможността за образуване на лед.

(2) Палубите, палубните проходи, настилите, плитовете на машинните отделения, сходните и траповете и горните части на кнехтовете се проектират против подхлъзване.

Чл. 236. Горните части на кнехтовете и краищата на стъпала се маркират в контрастен цвят.

Чл. 237. (1) Външните краища на палубите и палубните проходи и работните мостове с височина над 1 m се обезопасяват с леери или комингси с височина не по-малка от 0,7 m или със защитни ограждения, включващи ръчен леер, леери със стойки и кландер за опора на краката.

(2) В случай че в палубния проход има постоянно бордово защитно ограждение, не се изискват ръкохватки на стената.
Раздел VIII.

Габарити на работните места

Чл. 238. Работните места се проектират с достатъчни размери за обезпечаване движение на всеки работещ член на екипажа.

Чл. 239. (1) Чистата широчина на палубния проход е най-малко 0,6 m.

(2) Широчината по ал. 1 може да бъде намалена до 0,5 m, а в района на кранове за миене на палубата и кнехтовете - до 0,4 m.

(3) На височина 0,9 m над палубата чистата широчина на прохода може да бъде намалена до 0,54 m, при условие че най-голямата широчина между външния край на корпуса и вътрешния край на трюма е не по-малка от 0,65 m.

(4) Чистата широчина на прохода по ал. 3 може да бъде намалена до 0,5 m, ако външният край на прохода е оборудван със защитно ограждение, като за кораби с дължина до 55 m, където жилищните помещения са в кърмата, не е необходимо да има защитно ограждение;

(5) Изискванията по предходните алинеи се прилагат при височина до 2,00 m над палубата.

Раздел IX.

Достъп до работните места

Чл. 240. Местата на проходите и коридорите за придвижване на членовете от екипажа се проектират и изграждат с достатъчни размери и устройват така, че:

1. пред входовете да не се задържа придвижването;

2. чистата широчина на прохода да е по-голяма от 0,6 m, като за кораби с широчина по-малка от 8,0 m, тя може да бъде намалена до 0,5 m;

3. общата височина на коридора и комингса е по-голяма от 1,98 m.

Чл. 241. Вратите се отварят и затварят от всяка страна и се осигуряват от случайно отваряне или затваряне.

Чл. 242. В случай на разлика в нивата на пода над 0,30 m се поставят стъпенки, трапове и прагове в проходите, изходите и коридорите.

Чл. 243. Работните места с разликата в нивото на пода над 0,750 m, се оборудват с трапове.

Чл. 244. (1) Корабите с трюмове имат не по-малко от два преносими трапа (трюмни стълби), които се използват за безопасно влизане и напускане на трюма.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато в трюма има стационарен трап.
Раздел X.

Изходи. Аварийни изходи

Чл. 245. (1) Броят, разположението и размерите на изходите, включително аварийните, отговарят на предназначението и размерите на съответните помещения.

(2) В случай че един от изходите е авариен, той се обозначава като такъв.

Чл. 246. Аварийните изходи, прозорците или капаците на светлиците, използвани над аварийните изходи, се проектират и изграждат с чиста площ на отвора 0,736 m2 с най-малък размер 0,750 m.
Раздел XI.

Вътрешни помещения

Чл. 247. (1) Вътрешните работни помещения се конструират и оборудват в съответствие с предназначението си.

(2) Помещенията по ал. 1 се осигуряват с незаслепяващо осветление, вентилация и отоплителни прибори.

Чл. 248. (1) Помещенията по чл. 247, ал. 1 се настилат със здрав, дълготраен и непредизвикващ подхлъзване и препъване материал.

(2) Откритите отвори в палубите и подовете се ограждат, а прозорците и светлиците се разполагат така, че да се почистват безопасно.

Защита от шум и вибрации

Чл. 249. Работните помещения за членовете на екипажа се осигуряват против вибрации и шум.

Чл. 250. Членове на екипажа, подложени на въздействието на шум и вибрации над 85 dB, се снабдяват с индивидуални прибори за защита.

Лебедки

(2) Лебедките, които не спират автоматично, се оборудват със спирачки.

Чл. 252. (1) Ръчните лебедки се оборудват с устройства против обратен удар при въртене на ръкохватката.

(2) Лебедките с ръчен и механичен привод се проектират така, че механичният привод да не привежда в действие ръчното управление.

Подемни кранове

Чл. 253. Крановете се проектират и строят така, че усилията по време на работата, да не въздействат на якостта на опорните конструкции и да не влошават устойчивостта на кораба.

Чл. 254. Табелите, монтирани на крана, съдържат следната информация:

1. наименование и адрес на строителя;

2. година на построяване;

3. тип или серия;

4. сериен номер, ако има такъв.

Чл. 255. (1) На крановете се маркира максималната товароподемност.

(2) В кабината на крана на видно място се закрепва табела с товарната диаграма.

(3) В случай че няма кабина, в зависимост от конструкцията на крана табелата с товарната диаграма се закрепва на подходящо място на пулта за управление.

Чл. 256. (1) Крановете се осигуряват с претоварни устройства.

(2) Крановете се монтират по начин, осигуряващ разстояние, по-голямо от 0,5 m между движещите му се части и околните стени и прегради.
Глава тринадесета.

ОТОПЛИТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ И ОБОРУДВАНЕ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНА, РАБОТЕЩИ НА ТВЪРДО ИЛИ ТЕЧНО ГОРИВО

Раздел I.

Общи положения

Чл. 257. (1) За отоплително оборудване и оборудване за приготвяне на храна, работещи на твърдо или течно гориво, се обезпечава достъп на въздух, необходим за изгаряне на горивото.

(2) Не се допуска монтиране на оборудването по ал. 1 на места, където се използват или съхраняват вещества с температура на възпламеняване по-ниска от 55°С.

Раздел II.

Използване на оборудване, работещо с течно гориво

Чл. 258. За оборудване, работещо с течно гориво, се използват само горива с температура на възпламеняване над 55°С.

Чл. 259. Печките с изпарителни нефтени форсунки се запалват без използване на друг вид горяща течност.

Чл. 260. Печките с изпарителни нефтени форсунки се осигуряват с регулатори за постоянен приток на гориво към форсунката без пропуск на гориво и работещи в условия на вибрации и крен до 12°.

Чл. 261. Димоотводните тръби на печките с изпарителни нефтени форсунки се оборудват с устройства, предотвратяващи обратна тяга.

Чл. 262. Отоплителните прибори с изпарителна нефтена форсунка се снабдяват с необходимите пускови, изключвателни и регулиращи устройства и контролни прибори.

Чл. 263. Приборите с принудително въздушно отопление отговарят на следните изисквания:

1. въздухът за горенето се подава от вентилатор, ако горивото се изпарява под налягане;

2. осигурена е възможност за продухване на горивната камера преди запалване на форсунката;

3. подаването на гориво автоматично се прекратява в случай, че горенето е спряло, подаването на въздух не отговаря на горивния процес или температурата на нагретия въздух превишава предварително зададената;

4. оборудвани са с надеждна арматура и контролни прибори.

Оборудване за отопление, работещо с твърдо гориво

Чл. 264. Оборудването за отопление, работещо с твърдо гориво, се монтира върху метален лист.

Чл. 265. Котлите, работещи с твърдо гориво, се оборудват с термостати за регулиране потока на въздуха, необходим за горенето.

Чл. 266. В близост до всеки отоплителен прибор се разполагат противопожарни средства.
Глава четиринадесета.

БИТОВИ УРЕДБИ, РАБОТЕЩИ С ВТЕЧНЕН ГАЗ

Чл. 267. (1) За битовите уредби, работещи с втечнен газ, се използва само пропан-бутан.

(2) Уредбите по ал. 1 се използват само в жилищните помещения и рулевата рубка.

Чл. 268. (1) На кораба може да има няколко отделни уредби, работещи на газ.

(2) Жилищни помещения, разделени от товарния трюм или от вградена цистерна, не могат да се обслужват от една и съща уредба.

Чл. 269. Допуска се използването само на съдове за втечнен газ с маса на напълване от 5 до 35 kg.

Чл. 270. На кораба се използват само съдове с официално клеймо, удостоверяващо проведените им изпитвания и срок на валидност.

Чл. 271. Разпределителният пункт за газта се разполага на палубата в специален шкаф, извън жилищните помещения, така че да не пречи на движението, а в случай на изтичане на газ да препятства проникване на газта вътре в кораба или съприкосновението й с източник на възпламеняване.

Чл. 272. (1) Шкафът по чл. 271 се изработва от огнеустойчив материал, непозволяващ температурата на съдовете да превишава 50°С.

(2) Външната стена на шкафа се маркира със стикери или по друг подходящ начин с надписи "уредба, работеща на газ" и "пушенето забранено".

Чл. 273. Към всяка уредба по чл. 267 може да се включат едновременно до четири съда за газ, съединени с автоматичен или механичен превключвател.

Чл. 274. (1) Уредбите по чл. 267 могат да се съединяват със захранващите съдове (бутилките) чрез разпределителна мрежа, снабдена с един или няколко регулатора, понижаващи налягането едностепенно и двустепенно на газта до работното.

(2) Регулаторите по ал. 1 се настройват на определено налягане.

Чл. 275. (1) Крайният регулатор се снабдява с приспособление, автоматично предпазващо газопроводите от прекомерно налягане.

(2) В случай на изтичане на газ тя се отвежда в атмосферата през газоотвод.

Чл. 276. Не се разрешава налягането на изхода на крайния регулатор на налягане да превишава атмосферното с повече от 5 kPа, при допустимо отклонение до 10%.

Чл. 277. Не се разрешава при двустепенно намаление на налягането величината на промеждутъчното налягане да превишава атмосферното с повече от 250 kPа.

Чл. 278. (1) Газопроводите се изграждат от закрепени по надежден начин стоманени и медни тръби.

(2) За свързване на съдовете се използват гъвкави маркучи за високо налягане или спирални тръби, пригодни за газ пропан-бутан.

(3) В случай че не са закрепени стационарно, уредите по чл. 267 могат да се свързват чрез гъвкави маркучи не по-дълги от 1,00 m.

Чл. 279. Газопроводите и съединенията се изграждат газонепроницаеми независимо от вибрациите и разширението, на което могат да бъдат подлагани.

Чл. 280. Външната повърхност на стоманените газопроводи се защитава от корозия.

Чл. 281. Не се допуска разполагането на уредбите по чл. 267 или на техни части в машинните помещения.

Чл. 282. (1) Подаването на газ към всяка уредба се обезпечава с отделен щуцер, снабден със затварящо приспособление.

(2) Разпределителната система се осигурява с клапан за прекъсване на достъпа на газ.

Чл. 283. Всеки прибор се монтира и съединява срещу случайно разкачане от съединителния газопровод.

Чл. 284. Помещенията, оборудвани с уредби по чл. 267, се осигуряват с достатъчно големи отвори за отвеждане на изгорели газове.

Чл. 285. Не се допуска разполагане на изходи на вентилационните отвори или затварящи приспособления в спалните помещения.

Чл. 286. На подходящо място на кораба се поставя табела с инструкции за безопасна експлоатация на уредбата по чл. 267.

Чл. 287. (1) Здравината и херметичността на уредбата по чл. 267 се проверяват чрез изпитвания.

(2) Изпитваните елементи и методите на изпитване се определят от съответния компетентен орган, който издава документите и определя срок на годност на уредбата.

(3) След изтичане срока по ал. 2 уредбата може да се експлоатира след нов преглед.
Глава петнадесета.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОРАБИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ТЛАСКАЕМ ИЛИ ВЛАЧЕН СЪСТАВ ИЛИ БОРДОВО СВЪРЗАНА ГРУПА

Раздел I.

Тласкачи и тласкани кораби

Чл. 288. Корабите за тласкане се проектират, оборудват и снабдяват с устройство за тласкане, позволяващо:

1. лесно и безопасно преминаване на екипажа от тласкача на тласкания кораб;

2. заемане на фиксирано положение спрямо тласкания кораб;

3. предотвратяване на относителното движение между корабите.

Чл. 289. При съединяване на корабите с въжета тласкачът се оборудва най-малко с две специални лебедки или еквивалентни съединителни устройства за натягане на въжетата.

Чл. 290. (1) Съединителните устройства осигуряват възможност за формиране на твърда връзка с тласканите кораби.

(2) За състави, състоящи се от тласкач и само един тласкан кораб, се допуска контролируема подвижност на връзката.

(3) Елементите за управление на устройството по чл. 288 се задвижват лесно и безопасно.

Чл. 291. Изискванията на чл. 7 за таранна преграда не се прилагат за тласкачи.