Наредба №3 от 06. 2004 г за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии
Изтегляне 3.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Чл. 342.
- Чл. 347.
- Чл. 354.
- Чл. 357.
- Чл. 360.
- Чл. 366.
- Чл. 374.
- Чл. 376.
- Чл. 378.
- Чл. 380.
- Чл. 383.
- Чл. 388.
- Чл. 391.
- Чл. 395.
- Чл. 397.
- Чл. 401.
Чл. 341. При кабелна линия за напрежение 110 kV и по-високо типът и конструкцията на кабелите се избират по техническите условия на производителя на кабелите. Раздел V
Чл. 342. Уредбите, захранващи с масло маслонапълнени кабели, се проектират за работа при нормални и преходни топлинни режими. Чл. 343. (1) Количеството на маслото в маслозахранващата система се определя съобразно изчисления разход на масло за нейното редовно действие. (2) За отстраняване на аварии и за напълване на най-дългия участък от кабелната линия се предвижда резерв от масло. (3) За подготовка на маслото (сушене, филтриране, обезгазяване) се предвижда възможност за работа на маслообработваща машина. Чл. 344. (1) Разрешава се монтирането в закрити помещения на резервоарите за захранване с масло на кабелните линии с ниско и средно налягане. (2) Маслените резервоари по ал. 1 в краищата на маслонапълнени кабели се разполагат върху носещата конструкция на кабелните глави или близо до нея. (3) Всички маслени резервоари се снабдяват със средства за измерване на налягането на маслото. Чл. 345. (1) Агрегатите, които захранват кабелните линии с масло под високо налягане, се разполагат в закрити помещения с поддържане на температурата в тях не по-ниска от 10° С и по възможност най-близко до кабелните линии. (2) Свързването на няколко маслозахранващи агрегата към кабелната линия е чрез маслен колектор. Чл. 346. Разрешава се при паралелно полагане на няколко маслонапълнени кабелни линии с високо налягане захранването на всяка линия с масло от отделен маслозахранващ агрегат или с използването на автоматично превключване на агрегата към една или друга линия. Чл. 347. Електрозахранването на маслозахранващите агрегати като правило е от два независими източника с автоматично превключване (АВР). Чл. 348. На всяка кабелна маслонапълнена линия се монтира сигнална уредба, която при намаляване или покачване на налягането на маслото извън допустимите граници подава сигнал на дежурния персонал. Чл. 349. (1) На всеки участък от кабелна маслонапълнена линия се поставя датчик за налягане на маслото, действащ на сигнал, както следва: 1. за линия с ниско налягане - един датчик; 2. за линия средно налягане - два датчика; 3. за линия високо налягане - датчик при всеки маслозахранващ агрегат. (2) Аварийните сигнали се предават в местата с постоянен дежурен персонал. (3) Системата за сигнализация за налягане на маслото има защита от влиянието на електрическите полета на евентуално намиращи се в съседство силови кабели. Чл. 350. (1) Маслопроводът, който свързва колектора на маслозахранващия агрегат с маслонапълнените кабели с високо налягане, се разполага в помещение с поддържане на темературата над 0° С. (2) Допуска се разполагане на маслопровод по ал. 1 в канали или земя при условие, че се осигурява температура на околната среда над 0° С. Чл. 351. Не се допуска разполагане на таблото с апаратите за автоматично командване на маслозахранващите агрегати в помещение с високи вибрации, които могат да предизвикат неправилната им работа. Чл. 352. Апаратите, които поддържат налягането на газа в газонапълнените кабели, се разполагат в краищата им по предписанията на производителя. Раздел VI Кабелни муфи Чл. 353. (1) Кабелните муфи се изпълняват по начин, който защитава кабелите от проникването на влага и срещу въздействието на вредни вещества от околната среда. (2) Муфите се избират за изпитвателните напрежения за съответния тип кабел. Чл. 354. Муфите се монтират съгласно действащите технически инструкции, изготвени по указания на производителя на муфите. Чл. 355. Муфите се разполагат по начин и на място без опасност от измъкване на жилата на кабелите или от повреждане на уплътненията им. Чл. 356. Разполаганите в земята метални муфи, при които е възможен взрив, отстоят от съседни кабели на разстояние най-малко 0,25 m или се отделят от тях с вертикална преграда или с вкопаване на по-нисък хоризонт. Чл. 357. Разполаганите в кабелно съоръжение метални муфи, при които е възможен взрив, се избират в специално изпълнение, защитаващо съседните кабели. Чл. 358. Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с трижилен кабел с напрежение до 35 kV, не повече от 6 съединителни муфи. Чл. 359. (1) Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с едножилни кабели с напрежение до 35 kV, две съединителни муфи на фаза (три - при съгласуване със собственика на кабелната линия). (2) Броят на съединителните муфи за 1 km кабелна линия с напрежение над 35 kV се определя в проекта. Чл. 360. Муфите на маслонапълнените кабели се монтират съгласно указанията на производителя на кабелите с материали, доставени или предписани от него. Чл. 361. Съединенията на кабели с импрегнирана маслено-хартиена изолация с кабели с пластмасова изолация се изпълняват със специални (хибридни) муфи. Раздел VII Заземяване Чл. 362. (1) На кабелните линии с напрежение над 1000 V от двата края се заземяват броните, металните обвивки, екраните на кабелите, както и металните конструкции, по които са положени, а за кабелните линни с напрежение до 1000 V се присъединяват към защитния проводник съгласно изискванията, посочени в глава седма. (2) броните и металните обвивки на кабелите се свързват с гъвкав меден проводник както помежду си, така и с металните обвивки (ако има такива) на кабелните муфи. (3) При кабели с алуминиева обвивка с напрежение, по-високо от 6 kV, заземяването на бронята и на обвивката се изпълнява с отделни проводници. (4) При кабели без метална обвивка или броня, но с екран, за свързване към заземителите се използва самият екран. Чл. 363. (1) Кабелните глави и муфи на кабелите с напрежение 110 kV се заземяват съгласно проекта. (2) При използване на бронирани маслонапълнени кабели с ниско и средно налягане броните от двете страни на муфите във всяка камера се свързват помежду си и се заземяват съгласно проекта. Чл. 364. (1) Стоманеният тръбопровод на маслонапълнените кабели с високо налягане, положен в земята, се заземява във всяка камера и в краищата си. (2) Когато тръбопроводът е положен открито, се правят допълнителни заземявания съгласно проекта. (3) Когато на тръбопровода се монтира специална защита от корозия, заземяването му се изпълнява съобразно изискванията на тази защита. Чл. 365. (1) Допуска се присъединяването на кабелна глава, разположена на открито на конструкция, която не е удобна за заземяване (високо на сграда или незаземен стълб) към металната обвивка (екрана) на кабела при положение, че кабелната глава на другия край на линията е заземена и съпротивлението на металната обвивка (екрана) отговаря на изискванията, посочени в глава седма. (2) При преход на електропроводна линия от въздушна в кабелна заземяваните елементи на линията се свързват със заземителното устройство на вентилните отводи, ако има такива. Използването само на металната обвивка (екрана) на кабела за заземяващо устройство по смисъла на ал. 1 не се допуска. Раздел VIII Специални изисквания за кабелни линии в електрически централи и подстанции Чл. 366. Изискванията в този раздел се отнасят за кабелните стопанства на електрически централи с мощност 100 MW и по-голяма и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо. Чл. 367. (1) В електрически централи, изграждани на блоков принцип, главната електрическа схема, схемата за собствени нужди, вторичната комутация, командването и разполагането на съоръженията и кабелните линии се изпълняват по такъв начин, че при пожар не се прекъсва работата на повече от един енергоблок в централата, както и действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации. (2) В подстанциите схемите по ал. 1 се изпълняват така, че не допускат едновременното отпадане на взаимнорезервиращи се връзки в РУ, както и нарушаване на действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации. Чл. 368. (1) Главните кабелни потоци в електрическите централи се полагат в кабелни помещения, тунели, естакади, етажи, шахти и др. отделно от тези на технологичните съоръжения. (2) Кабелните трасета се избират, като се избягва: 1. загряването на кабелите от нагрети части на технологичните съоръжения; 2. полагането на кабелни линии в района на действие на предпазните устройства на прахосистемите; 3. полагането на транзитно преминаващи кабели през помещения и места, където се намират тръбопроводи и канали с агресивни химически течности. Чл. 369. (1) Взаимнорезервиращите се кабелни линии (силови, съобщителни, сигнални, за пожарогасене и др.) се полагат така, че при пожар да не се засегне резервната линия. (2) В кабелни участъци, където има опасност от разпространяване на авария, кабелните линии се разделят на изолирани една от друга групи (снопове). Чл. 370. (1) Допуска се за един енергоблок в електрическа централа полагането на кабели извън специалните кабелни помещения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди, замърсяване от прах и др., от искри и огън при ремонтни работи по технологичните съоръжения и са осигурени нормални температурни условия за работа и обслужване. (2) Достъпът до кабелно трасе на височина над 5 m, по което минават над 20 кабелни линии, се осигурява посредством монтирани стационарни стълби и площадки. (3) За по-малък брой на кабелните линии стационарни площадки не се изграждат, но се осигуряват условия за удобен достъп с преносими или возими стълби. (4) Кабелните линии на един енергоблок, разположени извън специалните кабелни съоръжения, по възможност се разделят на групи, разположени по различни трасета. Чл. 371. (1) За контролни кабели се използват кабели с екранираща метална обвивка, заземена в единия край на кабела със съпротивление на заземлението не по-голямо от 4 ?. (2) Допуска се за екранираща обвивка по ал. 1 използването на бронята на кабела, ако има такава. (3) Разрешава се използването на контролни кабели без броня за помощните стопанства и за уредбите с напрежение до 110 kV. (4) Кабелите за топлотехнически контрол, автоматично регулиране и технологични защити в електрическите централи се избират бронирани. Раздел IХ Полагане на кабели в земя Чл. 372. (1) При изпълнение на кабелни линии непосредствено в земята кабелите се полагат на дъното на изкопа, ако по него няма камъни или строителни отпадъци, които може да ги наранят. При опасност от нараняване се разстила подложка с дебелина 0,10 m от пясък или пресята пръст. (2) Върху кабелите се насипва пласт от пясък или пресята пръст (която се трамбова) с дебелина 0,35 m и върху насипа се поставя предупредителна лента (ленти) от подходяща синтетична материя. (3) Допуска се вместо предупредителна лента нареждането на плътни тухли (блокчета от газобетон , плочи и др.) в подходяща конфигурация върху пласт от пясък или пресята пръст с дебелина 0,10 m. (4) За кабели с напрежение 110 kV задължително се използват предпазни бетонни плочи с минимална широчина 0,50 m, поставени върху пласт от пясък над кабела с дебелина 0,20 m. (5) Кабелният изкоп се дозасипва с чиста пръст, която се трамбова на пластове по 15 - 20 сm, след което се възстановява съответното външно покритие. Чл. 373. (1) В населени места под тротоари или терени, където не се движат превозни средства, кабелите се полагат на дълбочина: 1. за напрежение до 1000 V - 0,7 m; 2. за напрежение над 1000 V до 35 kV - 0,8 m; 3. за напрежение 110 kV - 1,0 m. (2) Допуска се полагане на кабели до 35 kV на дълбочина 0,5 m в участък с дължина до 5 m при влизане в сгради или пресичане с подземни съоръжения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди. (3) Под уличните платна или терени, по които се движат транспортни средства, кабелите се полагат на дълбочина най-малко 1,0 m. Допуска се при необходимост кабелите да се положат на по-малка дълбочина, като се осигури механичната им защита. Чл. 374. Извън населени места кабелите се полагат на дълбочина 1,3 m, ако минават през земеделски земи или на дълбочина 1,0 m - в останалите случаи. Чл. 375. (1) В населени места хоризонталните отстояния на кабелите от други подземни проводи и съоръжения при успоредно полагане, както и вертикалните отстояния от същите при пресичането им се приемат съгласно наредбата по чл. 329 . (2) При полагане на силови и съобщителни кабели под общ тротоар поясът на силовите кабели се разполага най-близко до регулационната линия. (3) Допуска се при недостатъчно място намаляването на хоризонталните отстояния по ал. 1, както следва: 1. силови кабели с напрежение до 35 kV от съобщителни кабели - до 0,10 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби; 2. силови кабели с напрежение над 35 kV от съобщителни кабели - до 0,50 m при условие, че участъкът на сближение е не по-дълъг от 200 m и между двата вида кабели са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи) и чрез изчисление не се установи вредно електромагнитно влияние върху съобщителните кабели; 3. силови кабели с напрежение 110 kV от силови кабели за всички напрежения - до 0,30 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби или между тях са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи); 4. силови кабели за всички напрежения от топлопровод - до 0,50 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода по целия участък на сближаване не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10° С за кабели с напрежение до 10 kV и с повече от 5° С - за кабели с по-високи напрежения; 5. силови кабели за всички напрежения от кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени така, че не пречат при експлоатацията на съоръжението. (4) Допуска се при недостатъчно място намаляването на вертикалните отстояния по ал. 1, както следва: 1. силови кабели от топлопровод - до 0,25 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода в участъка на пресичане и на 2 m от всяка негова страна не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10° С - за кабели с напрежение до 10 kV, и с повече от 5° С - за кабели с по-високи напрежения; 2. силови кабели за всички напрежения до нефтопровод или газопровод - до 0,25 m при условие, че кабелите са положени в стоманена тръба на разстояние, равно на широчината на пресичането и по 2 m от всяка страна; 3. силови кабели за всички напрежения до кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени в негорими тръби, така че не пречат при отваряне на съоръжението, ако това е необходимо. Чл. 376. Когато се полагат успоредно няколко кабела с напрежение не по-високо от 20 kV, светлото разстояние между тях е най-малко 0,10 m. Чл. 377. разстоянието между контролните кабели не се нормира. Чл. 378. Кабелите, полагани успоредно на жп линия, отстоят извън охранителната й зона освен ако няма друго предписание от службите на жп транспорт. Чл. 379. Кабелите, полагани успоредно на трамвайна линия, отстоят от най-близката релса на разстояние най-малко 2 m или се полагат в неметални тръби. Чл. 380. Кабелите, полагани успоредно на пътища, отстоят на разстояние най-малко 1 m от външната страна на канавката, освен ако няма друго предписание на пътните служби. Чл. 381. Кабелите, полагани успоредно на електропроводи с напрежение 110 kV и по-високо, отстоят на разстояние най-малко 10 m от вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник. Чл. 382. (1) Светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи е най-малко 5 m за напрежение от 1000 V до 35 kV и най-малко 10 m - за напрежение 110 kV и по-високо. (2) Допуска се при ограничени условия за избор на кабелно трасе намаляване на разстоянията от кабелните линии до подземните части и заземителите на стълбове ВЛ с напрежение, по-високо от 1000 V, но не по-малко от 2 m между тях. В този случай разстоянието между кабела и вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник на ВЛ не се нормира. (3) На територията на електрическите централи и подстанции светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи и портали в ОРУ може да се намали до 0,5 m при условие, че тези заземени части са свързани със заземителния контур на уредбите. Чл. 383. Светлото разстояние между кабелите и стълбове на въздушни мрежи с напрежение до 1000 V е най-малко 1,0 m (0,5 m, ако кабелите са положени в неметални тръби). Чл. 384. (1) За пресичане на жп линии кабелите се полагат през цялата охранителна зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори съгласно нормативите на БДЖ. (2) Мястото на пресичане отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 5 m. (3) При пресичане на електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии на постоянен ток се използват неметални тръби. Чл. 385. (1) При пресичане на трамвайни линии кабелите се полагат в неметални тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори. (2) Мястото на пресичане по ал. 1 отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 3 m. Чл. 386. (1) При пресичане на улици и пътища от всякакъв вид кабелите се полагат през цялата зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори. (2) Когато няма специално определен пояс за пътно платно, пресичането обхваща по 2 m от двете страни на пътя. (3) Пресичането на пътищата се изпълнява най-малко на 1 m под повърхността на платната и най-малко на 0,5 m под дъната на отводнителните канавки (0,2 m, ако кабелите са защитени). (4) При преход от подземна кабелна линия във въздушна кабелът се извежда на повърхността най-малко на 3,5 m от отводнителната канавка или банкета на пътя. Чл. 387. При пресичане на пътни отклонения към дворове или гаражи кабелите се полагат така, че се избягва необходимостта от повторно разкопаване в случай на ремонт на кабелите. Раздел Х
Чл. 388. При пресичане на пътни и улични платна, други проводи и съоръжения или при необходимост от механична защита кабелите се изтеглят в тръби. Чл. 389. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Разрешава се използването на тръби по чл. 388 от всякакъв вид, но задължително от негорим материал. (2) Изборът на тръбите се съобразява със: 1. агресивността на околната среда; 2. наличието на блуждаещи токове; 3. стабилността на почвата (свлачища) и подпочвените води; 4. наличието на интензивен транспорт; 5. начинът на възстановяване на изкопа; 6. наличието на съседни съоръжения и проводи. (3) За трифазна система, образувана от едножилни кабели, когато едножилните кабели се полагат в три отделни тръби, тръбите са от немагнитен материал. Чл. 390. (1) Тръбите се полагат директно върху дъното на изкопа, ако е чисто от камъни и строителни отпадъци, или върху пласт пясък или чиста пръст с дебелина 0,1 m. (2) При необходимост и техническа възможност в отделни участъци тръбите се полагат чрез хоризонтално сондиране на терена. (3) Тръбите се свързват помежду си със застъпване или със съединителни муфи. (4) Краищата на всяка тръба, самостоятелна или елемент от съставна тръба, се обработват така, че не представляват опасност за нараняване на външната обвивка на изтегляния кабел. (5) Крайните отвори на тръбите се уплътняват независимо дали в тях има положен кабел. (6) Тръбите за въвеждане или преминаване на кабели през сгради или кабелни съоръжения завършват директно в почвата или в специално изградени шахти. (7) При определяне на броя на тръбите се предвижда резерв 10 %, но най-малко една тръба. Раздел ХI Полагане на кабели в кабелни канални системи с РVС тръби Чл. 391. За полагане на кабели през площи с ценна настилка или в стеснени участъци с по-голям брой кабелни линии се използват кабелни канални системи с PVC тръби. Чл. 392. При изграждане на кабелна канална система с РVС тръби в близост до подземни технически проводи се спазват разпоредбите в наредбата по чл. 329 . Чл. 393. тръбите, използвани за кабелна канална система, се избират от типоразмерите: 1. за кабели с напрежение до 1000 V - Ќ 110 mm с дебелина на стените 3,2 mm; 2. за кабели с напрежение до 35 kV - Ќ 140 mm с дебелина на стените 4,1 mm. Чл. 394. Тръбите се полагат със застъпване и залепване с РVС лепило, като преди монтирането краищата им се обработват така, че е изключено нараняване на външната обвивка на изтегляните кабели. Чл. 395. Всяка РVС тръба от системата е отделена от съседните и от стените на изкопа посредством слой бетон с дебелина, равна на половината от диаметъра на тръбите. Чл. 396. Минималното земно покритие върху положена кабелна канална система е 0,6 m. Чл. 397. Броят на тръбите в каналната система се предвижда с 10 % резерв, но най-малко една тръба. Чл. 398. Допуска се огъване на тръби от РVС при спазване на предписанията на производителя и с радиус на огъване най-малко 0,9 m. Чл. 399. (1) За изтегляне на кабели, направа на кабелни муфи и за отклонения към РУ и потребители по продължение на кабелната канална система се изграждат кабелни шахти на разстояние не по-голямо от 150 m. Препоръчва се разстояние през 60 m. (2) Шахтите и капаците се оразмеряват на очакваните механични натоварвания и въздействия на околната среда с възможност за полагане на кабелите при спазване на допустимите радиуси на огъване и удобното им обслужване. (3) Разрешава се използването на дълбоки или плитки шахти в зависимост от броя на кабелите и нивото на подпочвените води. (4) При използване на дълбоки шахти се предвижда отводняване в дренажи и защита от обратно наводняване при високи подпочвени води. (5) Отворите на шахтите в земята се уплътняват с водонепропускащи материали. (6) Капаците на шахтите са с тегло не по-голямо от 50 daN с конструкция за удобно захващане при повдигане и за необходимите механични натоварвания. Чл. 400. (1) В шахтите кабелите се полагат на лавици. Лавиците се заземяват, като преходното съпротивление на заземлението е не по-голямо от 30 ? за най-неблагоприятните климатични условия. (2) Кабелните линии с напрежение до 1000 V и тези от 1000 V до 35 kV се разполагат на различни лавици, разделени с подвижни негорими прегради. Чл. 401. Във всяка шахта към всеки кабел се прикрепва маркировъчна табелка. Чл. 402. (1) Допуска се под тротоари с широчина до 3 m изграждането на допрени подземни канални системи за силнотокови и съобщителни кабелни линии при спазване на отстоянията, посочени в раздел IХ. (2) Разрешава се в случаите по ал. 1 изграждането на два вида шахти: 1. плитки - самостоятелни за всеки вид кабели, разместени по дължината на трасето, като в шахтата на единия вид кабели, другият вид минава в тръби; 2. дълбоки - общи за двата вида кабели, които са разположени по такъв начин, че когато се работи по единия вид кабели другият вид е защитен от подходяща преграда. (3) Силнотоковите кабели, положени в допрени канални системи, да не предизвикват опасни и смущаващи напрежения в съобщителните кабелни линии. Раздел ХII Полагане на кабели в кабелни помещения, канали, тунели и колектори Каталог: documents -> documenti -> vhod -> 5 Proizv razpr El energia -> NTD vhod -> Правила за оказване на пъра долекарска помощ vhod -> Програма за прилагане на добри производствени и хигиенни практики при предлагане на храни за консумация vhod -> Ръководство за прилагане на системата за безопасност на медицинските изделия vhod -> Вещества, които могат да предизвикат професионални белодробни заболявания NTD -> Тридесет и пета 5 Proizv razpr El energia -> Кой? Какво прави /правят/? Как? Кога? 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа е ръчни електрически инструменти, преносими ел лампи и трансформатори 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа при електромонтажни работи За електромонтьори (електротехници) се назначават правоспособни лица, навършили 18 години, психически и физически здрави 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа при експлоатация на дизел генератор Изтегляне 3.74 Mb. Сподели с приятели:
|