Наредба №3 от 25 май 2009 Г. За аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища

(2) Противопожарните аварийно-спасителни автомобили трябва да имат техническа възможност за подаване на пожарогасителна пяна с характеристики тип "А" или "В" съгласно приложение № 5 не по-късно от 60 s след пристигане на мястото на аварийната ситуация.

(3) За летища, при които част от долитанията и излитанията се осъществяват над голямо водно пространство, необходимите аварийно-спасителни средства за действия по вода се осигуряват чрез пристанищните служби и други организации, разполагащи с вертолети.

(4) В района на летището се осигурява въглероден диоксид или газови пожарогасителни състави или пожарогасителен прах във вид на пожарогасители, полустационарни, стационарни и возими инсталации съгласно приложение № 5.

(2) Основните пожарогасителни вещества са водата и пенообразувателите, необходими за получаване на пяна с характеристики тип "А" или "В". Като основно пожарогасително вещество в летищата от I до III категория се използват пени с характеристики тип "В".

(3) Помощните пожарогасителни вещества са:

1. пожарогасителен прах;

2. газови пожарогасителни състави;

3. въглероден диоксид (СО₂);

4. смеси от тези вещества.

(4) Основните пожарогасителни вещества отговарят на БДС ЕN 1568.

(5) За съвместно използване на различни пожарогасителни вещества са необходими удостоверения от производителите или резултати от изпитвания, проведени в сертифицирани за целта лаборатории, удостоверяващи съвместимостта на различните вещества.

Чл. 29. (1) Основните и помощните пожарогасителни вещества могат да се заменят в следните случаи:

1. за летища от I и II категория се допуска замяната с помощни пожарогасителни вещества на цялото количество основни пожарогасителни вещества;

2. за летища от III до Х категория се допуска замяна с помощни пожарогасителни вещества до 30% от основните пожарогасителни вещества.

(2) Замяната на основните с помощни вещества се извършва съгласно приложение № 6.

(3) Помощните пожарогасителни вещества съответстват на техническите изисквания на ISО, както следва:

1. за пожарогасителни прахове - ISО 7202;

2. за газови пожарогасителни състави - ISО 14520;

3. за въглероден диоксид - ISО 5923.

(2) В района на противопожарната служба на летището се съхранява пенообразувател в количеството, което стига за най-малко три зареждания на всички противопожарни аварийно-спасителни автомобили.

(3) Когато по решение на летищната администрация на летището се осигурява нанасянето на пенна възглавница върху повърхността на ПИК, се предвижда допълнително специално автотранспортно средство и пенообразувател за тази операция, съгласно приложение № 7.

Чл. 31. Външното противопожарно водоснабдяване в района на летището се определя съгласно изискванията на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

Чл. 32. (1) Минималните количества пожарогасителни вещества на вертолетни площадки се определят съгласно приложение № 8.

(2) На наземните вертолетни площадки се осигуряват:

1. противопожарен аварийно-спасителен автомобил или друго транспортно средство за подаване на основните пожарогасителни вещества;

2. пожарогасители, стационарни, полустационарни и возими инсталации за подаване на допълнителни пожарогасителни вещества;

3. за площадките от категория Н1 се допуска замяна на цялото количество основни пожарогасителни вещества с допълнителни, а за тези от категории Н2 и Н3 - на 30% от основните с допълнителни пожарогасителни вещества съгласно приложение № 6.

(3) На вертолетни площадки върху покрив се осигуряват:

1. противопожарно аварийно-спасително оборудване за подаване на пяна 250 l/min, във всяка една точка от вертолетната площадка от категория Н1;

2. най-малко два пенни лафетни струйника, като всеки от тях осигурява необходимия специфичен разход във всяка точка от вертолетната площадка върху покрив от категория Н2 и Н3;

3. пожарогасители, стационарни, полустационарни и возими инсталации за подаване на допълнителни пожарогасителни вещества.

(4) Противопожарното аварийно-спасително оборудване на вертолетните площадки се разполага така, че да съществува минимална възможност за повреждането му вследствие на произшествие с вертолет.

(2) Противопожарните аварийно-спасителни автомобили за гражданските летища и вертолетните площадки се осигуряват с допълнително оборудване в зависимост от конкретните условия, определени съвместно от противопожарната служба на летището и летищната администрация.

(3) В района на противопожарната служба на летището и/или противопожарните депа се осигурява оборудване съгласно приложение № 10.

Чл. 35. (1) Служителите на противопожарната служба на летището се осигуряват със:

1. противопожарна каска със светлоотражателен шлем и вградена разговорна уредба;

2. противопожарно топлозащитно облекло (цяло или от две части), отговарящо на ЕN;

3. ботуши и обувки;

4. ръкавици (пожарникарски);

5. колан - пожарникарски;

6. въздушен дихателен апарат - комплект;

7. индивидуален осветителен прибор с акумулатор;

8. киркобрадва малка с калъф;

9. маска за въздушен дихателен апарат;

10. маска за спасяване с въздушен дихателен апарат;

11. радиостанция носима с резервна батерия.

(2) В района на противопожарната служба на летището се складира 20% резерва от оборудването по ал. 1.

(3) Членовете на аварийно-спасителните и противопожарните групи, проникващи във ВС за извършване на спасителни операции, задължително използват оборудване за аварийно-спасителна защита на дишането от въглероден окис, хлороводород, цианохлороводород, фосген и др. Дихателните апарати са автономни - дихателен апарат с бутилка и с техническа възможност за спасяване на втори човек.

Раздел IV. Противопожарна служба на летището, противопожарни депа и средства за свръзка

Чл. 36. (1) За противопожарните аварийно-спасителни автомобили и професионалния персонал се осигурява сграда на служба на летището, разположена близо до ПИК, така че да се достига до всяка точка от ПИК и работната площ на летището до 3 min.

(2) Противопожарното депо се разполага по начин, осигуряващ пряк и удобен достъп на противопожарните аварийно-спасителни автомобили в зоната на ПИК с минимален брой маневри.

(3) Изискванията към проектиране на сградата на противопожарната служба и на противопожарното депо се утвърждават от главния директор на ГД "ГВА" след съгласуване с НСПБЗН.

Чл. 37. (1) В противопожарната служба на летището се изгражда диспечерски пункт, който има непрекъснато електрозахранване и е оборудван със средства за:

1. приемане на съобщения за аварийна ситуация (пожар) от посетителите и обслужващия персонал на летището;

2. приемане на сигнал (светлинен и звуков) от органа за обслужване на въздушното движение, подаден чрез "паникбутон";

3. пряка връзка с органа за ОВД, летищния координационен център и взаимодействащите по плана териториални структурни звена на НСПБЗН;

4. пряка връзка с участниците в аварийно-спасителните действия, намиращи се на мястото на аварийната ситуация, и координационния център на летището;

5. аварийна сигнализация при тревога за професионалния състав от противопожарната служба на летището, който не е на дежурство;

6. подаване на светлинен и звуков сигнал за тревога във всички останали помещения на сградата на противопожарната служба на летището и противопожарните депа;

7. оповестяване на състава на противопожарната служба на летището за основните параметри на аварийната ситуация (място, пътища, тип ВС, подходи и др.) чрез високоговореща система.

(2) Оборудването по ал. 1 се проверява на всеки десет дни.

(3) Органът за ОВД, противопожарните аварийно-спасителни автомобили, диспечерският пункт и координационният център се осигуряват с апаратура за двустранна радиовръзка. Радиочестотните ленти се определят от летищната администрация.

(4) В противопожарните депа се монтира високоговореща система и система за оповестяване при тревога, които се управляват от главното дежурно помещение.

(5) Радиооборудването и телефонните линии във всяко дежурно помещение се проверяват ежедневно. В противопожарните депа и в стационарния авариен център на летището, респ. координационния център на летището, се осигурява непрекъснато електрозахранване.

(6) Транспортните средства се снабдяват с апаратура за двустранна радиовръзка с органа за ОВД и с координационния център на летището, чрез която се следи тяхното движение. Радиочестотните ленти се определят от летищната администрация.

(7) Персоналът на противопожарната служба се осигурява със защитни облекла и каски с вградени разговорни устройства за комуникация помежду им и с ръководителя на службата.

(8) Ръководителят на аварийно-спасителните мероприятия на мястото на произшествието се осигурява с техническа възможност за пряка връзка с всеки член на противопожарната служба на летището и на взаимодействащите териториални структури на НСПБЗН.

Раздел V. Здравно осигуряване

(2) Медицинската служба на летището разполага с кабинет, оборудване, обзавеждане, лекарствени средства, професионален и непрофесионален персонал, необходими за оказване на спешна медицинска помощ на пътници, посетители и персонал.

(3) Медицинската служба на летището изпълнява задачи, свързани с организацията и координацията на професионалната медицинска помощ във връзка с провеждане на аварийно-спасителните мероприятия на летището и в зоната на отговорност.

(4) Медицинската служба на летището е в състояние на оперативна готовност непрекъснато през работното време на летището.

(5) В случаите на епизодично или временно използване на летището за обслужване на пътници медицинската служба може да бъде изградена като временна.

(6) На всяко летище от I до IV категория при превоз на пътници и провеждане на учебно-тренировъчна дейност се осигурява медицински екип с автомобил за спешна медицинска помощ. Всяко летище от V до Х категория разполага с най-малко един автомобил за спешна медицинска помощ, оборудван с радиовръзка. При необходимост се ползват и други транспортни средства за транспортиране на пострадали (предвиждат се в плана за действие в аварийна обстановка).

(7) Медицинската служба съгласувано с летищната администрация, центровете за спешна медицинска помощ и болниците в района на летището изготвя план за превоз на пострадали при аварийна ситуация.

(8) В случаите, когато летището е отдалечено от центровете за спешна медицинска помощ или от лечебни заведения, летищната администрация осигурява възможност за ползване на транспортни средства за евакуиране на пострадали.

(9) На летищата се осигурява медицинско аварийно-спасително оборудване съгласно приложение № 11. Оборудването в летищата от I и II категория се съхранява в медицинската служба, за летищата от III до VI категория - на буксируемо транспортно средство, а за тези от VII до Х категория - на подходящо самоходно транспортно средство.

(10) Медицинската служба на летището се осигурява със система за връзка с другите служби на летището, взаимодействащи по плана центрове за спешна медицинска помощ и болници в района на летището.

Глава четвърта. ДЕЙСТВИЯ НА ОРГАНИТЕ И АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ ПРИ ТИПОВИ АВАРИЙНИ СИТУАЦИИ

Раздел I. Авиационно произшествие на територията на летището

1. определя категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. уведомява противопожарната служба и администрацията (координационния център) на летището, включително чрез "паникбутон";

3. закрива ПИК, засегната от авиационното произшествие;

4. ограничава движението на транспортни средства по ПИК с цел запазване на доказателствата, свързани с разследването на авиационното произшествие;

5. предава съобщение "NOTAM" за закриване на ПИК в аварийна обстановка.

(2) При уведомяване на противопожарната служба и администрацията (координационния център) на летището се съобщават известните данни за координатите и мястото на произшествието, времето на авиационното произшествие и типът на ВС.

(3) След приключване на задачите по ал. 1 ръководителят прави контролна проверка за изпълнението на тези по ал. 1, т. 1 - 3, след което регистрира времето на изпълнение и изпълнителя.

(4) Когато постъпят допълнителни сведения, службата за обслужване на въздушното движение на летището съобщава на противопожарната и на аварийно-спасителната служба на летището данни за броя на пътниците, авиационния оператор на ВС, наличието на гориво и опасни товари на борда, включвайки, ако е известно, тяхното количество и месторазположение.

Чл. 41. Летищната администрация чрез летищния координационен център след получаване на информацията от ОВД за авиационното произшествие на територията на летището незабавно започва уведомяването на службите, посочени в плана за действие при произшествие с ВС на територията на летището.

Чл. 42. (1) Противопожарната служба и аварийно-спасителната служба на летището могат да бъдат уведомени за авиационно произшествие (или събитие, при което може да настъпи авиационно произшествие) освен от органа за ОВД и от друго лице, както и при визуално установяване на произшествието на летището.

(2) При авиационно произшествие на летището противопожарната служба:

1. се придвижва по установените пътища и подходи към мястото на аварийна ситуация;

2. уведомява другите взаимодействащи териториални противопожарни служби;

3. съобщава пътя на взаимодействащите противопожарни служби за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване (ако е известно), необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;

4. организира добре забележим команден пункт, който играе ролята на временен пункт, докато не започне да действа подвижният команден пункт на летищната администрация;

5. под ръководството на началника на противопожарната служба на летището, а в негово отсъствие - на началника на дежурната смяна, започва незабавни действия за спасяване на хора и гасене на пожар чрез съсредоточаване на сили и средства в критичната зона; действията продължават до стабилизиране на аварийната обстановка.

(3) При авиационно произшествие на летището аварийно-спасителната служба на летището:

1. съсредоточава участниците на определеното по плана място и следва по установените подходни пътища към мястото, посочено от службата за обслужване на въздушното движение;

2. уведомява чрез летищния координационен център другите взаимодействащи служби:

а) полицията на летището;

б) взаимодействащите звена на полицията;

в) органите на Гражданска защита;

г) взаимодействащите според плана военни власти;

3. съобщава чрез летищния координационен център пътя на взаимодействащите служби за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване, необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;

4. започва незабавни действия под ръководството на ръководителя на противопожарната служба по аварийно-спасителните операции;

5. задейства подвижния команден пункт на летищната администрация.

(4) Ръководителят, а при негово отсъствие - сменният ръководител на летището, е отговорен ръководител при изпълнение на аварийно-спасителни работи при произшествия, при които не е възникнал пожар, а при произшествия, при които е възникнал пожар, поема отговорността от ръководителя на противопожарната служба след стабилизиране на обстановката.

1. първият пристигнал на мястото на произшествието служител на летищната служба за сигурност или полицията ръководи осигуряването на сигурността, реда и организирането на безпрепятствено преминаване за аварийните транспортни средства, като в случай на необходимост иска подкрепление; той отговаря за мерките за сигурност до пристигане на съответния ръководител на полицията, определен с плана на мероприятията за аварийна обстановка на летището;

2. регулират движението около мястото на произшествието, осигуряват достъпа до мястото на произшествието само на тези лица, които са упълномощени да провеждат аварийно-спасителните операции, и охраняват багажа и личните вещи, свалени от ВС;

3. отклоняват транспортните средства по обходен път от мястото на произшествието;

4. незабавно закриват достъпа до мястото на произшествието за странични лица, като представители на средствата за масово осведомяване, граждани и др.;

5. поставят ограничителни ленти на мястото на произшествието;

6. установяват в най-кратък срок свръзка между всички пропускателни пунктове и командния пункт и/или аварийния оперативен център;

7. установяват пропускателен режим до зоната на произшествието (проверка на специалните пропуски и удостоверения на участниците в аварийно-спасителните операции);

8. вземат специални мерки за запазване и съхраняване на апаратурата за автоматична регистрация на полетните данни и автоматичен запис на бордовите разговори, пощата и изолацията на опасните товари, които могат да се намират на борда, а също така за защита на хората срещу радиоактивни излъчвания.

(2) До завършването на аварийно-спасителните операции на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат лица, които не участват в спасителните работи.

(2) Представителят на летищната администрация извършва проверка, за да се убеди, че:

1. аварийният оперативен център на летището действа;

2. взаимодействащите полицейски служби са предупредени;

3. взаимодействащите пожарни служби са известени и са взети мерки за тяхното съпровождане до мястото на произшествието;

4. авиационният оператор на даденото ВС е известен и е получена информация за наличието на борда на опасни товари;

5. със службите на въздушното движение е установена връзка за затварянето на различни зони на летището, определени са аварийните подходи, предадени са съобщенията "NOTAM" за пониженото ниво на защитата, осигурявана от аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището;

6. уведомени са структурното звено за разследване на авиационни произшествия в Министерството на транспорта и ГД "ГВА";

7. метеорологичната служба е уведомена за необходимостта да извърши специални метеонаблюдения;

8. предприето е незабавно оглеждане от службата за техническа експлоатация на летището на пистата за излитане и кацане, където е станало произшествието, за откриването на части от ВС или други предмети.

(3) Летищната администрация съвместно с взаимодействащите служби на полицията отговаря за:

1. определяне на пунктове за среща и зони за съсредоточаване за вътрешния и външния периметър;

2. отделяне на сътрудници от полицията и службата за сигурност в зоната за съсредоточаване и/или сборния пункт за съпровождане на транспортните средства с цел нормалното придвижване на аварийно-спасителния персонал към мястото на произшествието, особено за съпровождането на автомобилите за спешна медицинска помощ от пунктовете за среща и зоните за съсредоточаване;

3. определяне на местата за паркиране за автомобилите за съпровождане и автомобилите за спешна медицинска помощ.

(4) След консултация с началника на противопожарната служба летищната администрация координира дейността на взаимодействащия аварийно-спасителен персонал и ръководи неговите действия за получаване на максимални резултати, без да се излага аварийно-спасителният персонал на излишна опасност.

(5) Летищната администрация при необходимост доставя и разполага:

1. преносими аварийни навеси, които няма да се използват за медицински цели;

2. химически тоалетни;

3. вода за пиене;

4. храна;

5. ограничителни ленти;

6. подвижно и преносимо осветление;

7. преносима отоплителна система;

8. маркери и знаци;

9. механизация - тежко оборудване, инструменти за гасене на пожара;

10. високоговорители.

(6) Летищната администрация прави предварителен инструктаж на своя служител по връзки с обществеността, който работи в сътрудничество със служителя за връзки с обществеността на съответния авиационен оператор на ВС. Двамата служители заедно координират:

1. пресбюлетините за сътрудниците на различните служби, отговарящи за информацията за средствата за масово осведомяване;

2. заявленията за средствата за масово осведомяване.

(7) Представителят на летищната администрация, ръководещ операциите на мястото на произшествието, уведомява всички взаимодействащи служби за завършването на аварийната ситуация в летището след съгласуване с началника на противопожарната служба, началника на полицията, летищната служба за сигурност и медицинската служба.

1. проверява чрез координатора по медицинските въпроси за известяването на центровете за спешна медицинска помощ и за пристигането на екипите им в пункта за среща или в зоната за съсредоточаване;

2. предприема необходимите мерки по откриването, преглеждането и оказването на помощ на пострадалите и последващата им евакуация със съответния вид транспорт;

3. регулира движението на пострадалите;

4. съвместно с диспечера по транспорта отправя пострадалите в съответните болници със сухоземен, воден или въздушен транспорт;

5. уведомява взаимодействащите по плана центрове за спешна медицинска помощ, болници и медицинския съдебен експерт;

6. съставя списък на пострадалите с посочване на техните имена, пол и мястото на евакуация;

7. координира с авиационния оператор на даденото ВС превозването на непострадалите в установения сборен пункт;

8. взема мерки за попълване на запасите от лекарства и медицинско оборудване, ако има необходимост за това.

Чл. 46. Центровете за спешна медицинска помощ незабавно изпращат в съответствие с плана необходимите екипи за оказване на спешна медицинска помощ на пострадалите в случай на аварийна ситуация.