Наредба №3 от 25 май 2009 Г. За аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища

1. изпраща упълномощен представител на подвижния команден пункт за координация на действията на оператора с ръководителя на аварийно-спасителните операции;

2. предоставя информация чрез своя представител за броя на пътниците, състава на екипажа, наличното гориво и опасните товари на борда на ВС; информацията от този характер се предава веднага на началника на противопожарната служба и координатора по медицинските въпроси;

3. взема мерки чрез своя представител за превозване на пътниците от мястото на произшествието до района за събиране, определен за непострадалите пътници; превозването от мястото на произшествието на ранените, способни да се придвижват, се разрешава само след консултация с координатора по медицинските въпроси;

4. осигурява в определения за непострадалите район за събиране координатор и лица, по приемане и регистрация на пътниците, както и по решаване на други социални въпроси;

5. при необходимост предприема чрез своя координатор в района на събиране на непострадалите пътници мерки по осигуряване на допълнително медицинско обслужване, доставяне на храна и вода, осигуряване на свръзка и др.;

6. определя сътрудник, отговарящ за приемането на пътниците на пристигащите от мястото на произшествието автобуси и съпровождането им към бюрата на регистраторите за преминаване на необходимите формалности;

7. осигурява записване от свой служител на името и пола на пътниците и получаване на информация за бъдещите им планове (запазване на място в хотел, за полет на самолет или на друг вид транспорт и т.н.), а също така и информация за това кой да бъде известен за състоянието и бъдещите планове на пътника; служителят попълва удостоверяващи личността на пътниците карти и ги отпраща към сътрудника по въпросите на информационното осигуряване на пътниците;

8. разяснява правата на пътниците, изслушва и обсъжда техните искания;

9. съобщава за авиационното произшествие при необходимост на:

а) органите на здравеопазването и социалното осигуряване;

б) митническите служби;

в) имиграционните служби;

г) пощенски оператори.

(2) Авиационният оператор определя отговорен служител за предварителното уведомяване на роднините и близките на пътниците.

(3) Авиационният оператор, служителят на летището за връзки с обществеността и служителите за връзки от други органи, участващи в ликвидирането на последствията от произшествието, подготвят съвместно съобщения за средствата за масово осведомяване.

(4) Авиационният оператор отстранява повреденото ВС, като операцията може да започне само след разрешение на председателя на комисията за разследване на авиационни произшествия.

Чл. 48. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация":

1. изисква и анализира информацията във връзка с произшествието;

2. при необходимост оказва съдействие на комисията за разследване на авиационни произшествия;

3. уведомява въздухоплавателните администрации на държави, чиито граждани са пътници във ВС, претърпяло бедствие.

1. приема представителите на средствата за масово осведомяване, упълномощени да предават информация за произшествието, в предназначен за тях сборен пункт; в този пункт се осигуряват средства за комуникация и транспортни средства за предвижване до мястото на произшествието и обратно, когато това е разрешено;

2. изготвя прессъобщенията, отнасящи се до авиационното произшествие, и носи отговорност за тях съвместно с представителя на съответния авиационен оператор.

(2) Достъпът в сборния пункт на мястото на произшествието се разрешава само на тези представители на средствата за масово осведомяване, които носят журналистическа карта и имат издаден временен пропуск от летищната служба за сигурност.

Раздел II. Авиационно произшествие в зоната на отговорност

Чл. 50. В случай на авиационно произшествие в петкилометровата зона на отговорност на летището мероприятията по плана за действия при аварийна ситуация се прилагат незабавно чрез последователно-паралелно изпълняване на дейностите от плановете на службите и ведомствата, участващи в аварийно-спасителните операции.

Чл. 51. (1) Органът за обслужване на въздушното движение:

1. определя категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. уведомява противопожарната служба и летищната администрация (координационния център) на летището, включително чрез "паникбутон";

3. закрива пистата за излитане и кацане (ПИК), засегната от авиационното произшествие, ако е необходимо;

4. предава съобщение "NOTAM" за закриване на ПИК в аварийна обстановка.

(2) При уведомяването по ал. 1, т. 2 се съобщават известните данни за мястото (координатите) на произшествието, времето на авиационното произшествие и типът на ВС.

(3) След приключване на задачите по ал. 1 ръководителят прави контролна проверка за изпълнението на тези по ал. 1, т. 1 - 3, след което регистрира времето на изпълнение и изпълнителя.

(4) Когато постъпят допълнителни сведения, органът за ОВД на летището съобщава на противопожарната и на аварийно-спасителната служба на летището данни за броя на пътниците, авиационния оператор на ВС, наличието на гориво и опасни товари на борда, включвайки тяхното количество и месторазположение, ако е известно.

(2) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището се осигуряват за действие при авиационно произшествие в зоната на отговорност на летището с материално-технически и човешки ресурси съгласно плана за мероприятията в случай на авиационно произшествие извън границите на летището.

(3) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището при авиационно произшествие в зоната на отговорност на летището:

1. се придвижват по предварително установени подходни пътища към мястото на произшествието извън границите на летището, координирайки маршрута с местната полиция;

2. уведомяват взаимодействащите териториални поделения на НСПБЗН, местните служби на Гражданска защита и други взаимодействащи органи и служби;

3. по време на придвижването съобщават на териториалните поделения на НСПБЗН или искат информация за:

а) пункта на срещата и/или района за съсредоточаване;

б) персонала, участващ в аварийно-спасителните операции и задействаното оборудване;

в) всякаква друга необходима информация.

(4) Началникът на противопожарната служба на летището пристига в разпореждане на старшия началник на териториалните поделения на НСПБЗН, обслужващи дадения район, и изпълнява неговите указания.

(5) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището, териториалните поделения на НСПБЗН и другите взаимодействащи органи и служби започват незабавни действия по спасяването при концентриране на силите и средствата в критичната зона на пожара.

(6) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището, териториалните поделения на НСПБЗН и другите взаимодействащи органи и служби предварително определят коя служба има най-ефективни средства и оборудване за гасене на пожари на ВС и/или в сградите и разпределят силите и средствата по целесъобразност. Предварително се договаря кой ще осъществява ръководството, ако в резултат на произшествието са повредени ВС и съоръжение на летището или друго съоръжение.

1. осигуряват функционирането на аварийния оперативен център на летището и подвижен команден пункт;

2. оказват помощ по искане и съгласувано с ръководещия операциите по ликвидиране последствията от произшествието извън границите на летището;

3. известяват:

а) авиационния оператор на ВС;

б) териториалните органи на Гражданска защита;

в) сътрудника на авиационния оператор на ВС по въпросите на обществената информация;

г) центровете за спешна медицинска помощ;

д) митническите и имиграционните служби;

е) пощенски оператори;

4. предоставят медицинско оборудване и персонал.

Чл. 56. (1) В случай на авиационно произшествие извън зоната на отговорност на летището за разгръщане на дейността на медицинските служби отговарят местните административни власти.

(2) Летищната администрация, ако това е предвидено в плана за аварийно-спасителни работи, при поискване доставя част от наличното в летището медицинско имущество и оборудване и осигурява медицински работници за оказване на първа медицинска помощ.

1. центровете за спешна медицинска помощ изпълняват задължението си по чл. 46;

2. териториалните поделения на Гражданска защита участват в търсене и спасяване на пострадали, както и в оказване на помощ при ликвидиране на последствията от произшествието;

3. авиационният оператор на ВС извършва дейностите, определени в чл. 47;

4. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" осъществява дейностите по чл. 48;

5. отговорността за съобщенията за пресата се възлага на представителя на авиационния оператор на ВС, сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от местните административни власти, осъществяващи общото ръководство, и сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от летищната администрация.

(2) До завършването на всички аварийно-спасителни действия на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат лица, които не участват в спасителните работи.

Раздел III. Обща тревога и местна аварийна готовност

1. определя категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. обявява "обща тревога" и уведомява противопожарната служба и летищната администрация (координационния център) на летището, включително чрез "паникбутон";

3. съобщава по възможност следните сведения:

а) типа на ВС;

б) наличието и количеството на гориво на борда;

в) броя на пътниците, отбелязвайки пътници с увреждания;

г) характера на неизправността(-ите);

д) използваната ПИК;

е) времето за кацане;

ж) авиационния оператор на ВС, ако това е необходимо;

з) наличието на опасни товари на борда, вкл. количеството и месторазположението им, ако е известно.

Раздел IV. Аварийни ситуации на летището, несвързани с авиационно произшествие

(2) Летищната администрация осигурява планирането, организацията и провеждането на аварийно-спасителни и противопожарни действия на територията на летището (например за действия при пожари в терминалите, складовите стопанства за горивно-смазочни материали, хангарите, различните производствени зони).

(3) Летищната администрация осигурява възможност за бързо оказване на спешна медицинска помощ за пътници, клиенти и работещи в рамките на медицинското осигуряване на полетите.

Чл. 64. (1) При незаконна намеса срещу гражданското въздухоплаване действията се планират и провеждат съгласно разработените мероприятия за действие при незаконни актове срещу гражданската авиация в програмата за авиационна сигурност.

(2) Въздухоплавателно средство, намиращо се под заплаха от акт на незаконна намеса, се разполага на изолирана стоянка до нормализация на обстановката. Стоянката се намира на разстояние не по-малко от 100 m от стоянките на другите ВС, зданията и зоните за обществено ползване. В случай на необходимост от срочно евакуиране на пътници се допуска използването на бордови стълби и надувни съоръжения.

(3) Ако се наложи провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни действия вследствие на акт на незаконна намеса, аварийно-спасителните служби според обстановката действат или по реда по раздел II, или по плана по ал. 1.

Чл. 65. (1) В случай на произшествие с ВС, превозващо опасни товари (взривни вещества, възпламеняващи се и невъзпламеняващи се газове под налягане, възпламеняващи и огнеопасни течности, възпламеняващи се твърди вещества, окисляващи материали, отровни вещества, радиоактивни материали, разяждащи вещества, етиологични агенти, раздразващи вещества и др.), авиационният оператор на ВС е задължен във възможно най-кратък срок да осведоми за това летищната администрация.

(2) За случаи на произшествие с опасни товари, които могат да причинят травми или да увредят здравето на пътниците или аварийно-спасителния персонал (особено на радиоактивни, етиологични и токсични материали), се предприемат специални мерки, които се осигуряват от летищната администрация с привличане на специално обучен персонал.

(3) При предположение за наличие на радиоактивни материали при условията по ал. 2 се спазват следните общи правила:

1. незабавно се уведомява предвиденото в плана подразделение на Гражданската защита за изпращане на група за радиологично изследване;

2. изолират се лицата, които биха могли да имат контакт с радиоактивните материали, до преглеждането им от лекар от групата за радиологично проучване;

3. предизвикващите подозрение материали се маркират и не се докосват до извършване на дозиметричен контрол; дрехите и инструментите, използвани на мястото на произшествието, се слагат отделно до проверката от аварийната група за радиологично изследване;

4. не се употребяват храна и вода, които биха могли да имат допир с материалите на мястото на произшествието;

5. на мястото на произшествието действа единствено екипиран в зависимост от конкретните условия персонал;

6. незабавно се уведомяват болниците, предвидени в плана за опасността от радиоактивно облъчване, с цел оборудване на зони за дезактивация.

(4) При произшествия, свързани с етиологични и токсични материали, не се употребяват храни и вода, които биха могли да имат допир с тези материали. Незабавно се известяват медицинските служби и ветеринарните органи.

(5) Лицата, получили увреждания или подложени на въздействието на опасните товари, се извеждат от мястото на произшествието и възможно най-бързо се транспортират за дезактивация и специализирана помощ в болницата, предвидена в плана.

Чл. 66. (1) Планът за действие при аварийни ситуации предвижда и действия на аварийно-спасителните и противопожарните служби по време и след земетресение или наводнение, довели до производствени аварии, заплашващи здравето и живота на хора, или ограничаващи експлоатацията на летището.

(2) В плановете се предвиждат специални мерки за свеждане до минимум на щетите и най-бързото възобновяване на полетите на ВС.

Раздел V. Стационарен авариен център и подвижен команден пункт

Чл. 67. (1) На всяко летище в случай на аварийна ситуация се организира стационарен авариен център, а за оперативно наблюдение и ръководство от летищната администрация на аварийно-спасителните действия на мястото на авиационното произшествие/ инцидент - и подвижен команден пункт.

(2) Стационарният авариен център се разполага така, че да осигурява добър обзор на работната площ и изолираните стоянки на ВС.

(3) Стационарният авариен център:

1. подпомага ръководителя на подвижния команден пункт;

2. е координационен пункт в случай на акт на незаконна намеса върху ВС и заплаха от прилагане на взривни устройства;

3. действа денонощно.

(4) Стационарният авариен център се снабдява с комуникационно оборудване за гласова връзка.

Чл. 68. (1) Подвижният команден пункт е транспортно средство с висока проходимост, което:

1. управлява взаимодействието на лицата и службите, провеждащи аварийно-спасителните действия;

2. действа през цялото времетраене на авиационното произшествие.

(2) В случай на аварийна ситуация на летище подвижният команден пункт е сборен пункт на ръководителите на взаимодействащите органи за получаване и разпространяване на информация и вземане на решения по предприеманите аварийно-спасителни операции.

(3) Мястото на подвижния команден пункт се обозначава с отличителен знак, като флаг на квадрати, цветен конус, балон или сигнална лампа. Пунктът се осигурява с карти, схеми, оборудване за свръзка с всички органи, участващи в ликвидирането на последствията от аварийната ситуация, и се комплектова с личен състав за водене на комуникациите. Свързочното и електронното оборудване за осигуряване на подвижния команден пункт се проверяват периодично в зависимост от местните условия съгласно плана.

(4) При необходимост в зависимост от типа на аварийната ситуация в летището се организира помощен команден пункт. Помощният команден пункт има комуникативна връзка със стационарния авариен център.

Глава пета. ПЛАНИРАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЯ В СЛУЧАЙ НА АВАРИЙНА ОБСТАНОВКА НА ЛЕТИЩЕТО

Раздел I. Общи положения

(2) Планът за действията в случай на аварийна обстановка на летището определя задълженията и действията на персонала, органите и службите, вземащи участие в провеждането на аварийно-спасителни работи на летището.

(3) Планът осигурява координация на действията и мерките, предприемани от летищната администрация и летищните служби и от взаимодействащите органи и организации.

(4) Планът осигурява:

1. последователен и ефективен преход от нормална дейност към аварийно-спасителни операции;

2. разпределението на задълженията на персонала, участващ в аварийно-спасителните работи и другата дейност по време на аварийната ситуация;

3. действията на ръководния състав за разрешаване на осъществяването на планираните дейности;

4. координацията на действията по ликвидиране на последствията от аварийната ситуация;

5. безопасното осъществяване на полетите на ВС или най-бързото им възобновяване.

Чл. 70. (1) Планът за действията в случай на аварийна обстановка на летището се изготвя от летищната администрация и предвижда:

1. определяне на задълженията на летищната администрация и други служби и органи;

2. осигуряване на средства и канали за комуникация за осъществяване на стъпаловидна система на известяване, която се поддържа денонощно и включва списък от лица, отговарящи за известяването;

3. организиране на летището в случай на аварийна обстановка на стационарен авариен оперативен център и подвижен команден пункт;

4. осигуряване на помощта на териториалните поделения за противопожарна дейност, полицията, жандармерията, центровете за спешна медицинска помощ, формированията на Гражданска защита и други взаимодействащи служби;

5. определяне на функциите на органа за ОВД в аварийна обстановка;

6. даване на указания за изпълнение на работите по ликвидация на последствията от авиационно произшествие/инцидент.

(2) В плана за мероприятията се определя и ролята, която би могло да има духовенството за оказването на морална поддръжка на пострадалите в авиационното произшествие и техните роднини и близки.

(3) Примерна структура на план за действията в случай на аварийна обстановка на летището е дадена в приложение № 12.

(4) Планът за действията в случай на аварийна обстановка на летище задължително се подлага на критичен анализ и евентуално преразглеждане на реда за взаимодействие в 7-дневен срок след провеждане на тренировка или фактическо произшествие/инцидент.

Раздел II. Тренировки в случай на аварийна обстановка на летището

Чл. 71. (1) За тренировка на участниците в аварийно-спасителните групи и служби в аварийния план на летището задължително се предвиждат мероприятия по вдигане в готовност "по тревога" на целия персонал, способен да окаже помощ в ликвидирането на последствията от произшествието.

(2) Целта на тренировката в случай на аварийна ситуация на летището е осигуряването на достатъчна ефективност на:

1. разгръщането на задействания персонал;

2. плановете за мероприятия и процедури в случай на аварийна обстановка на летището на различните служби;

3. аварийното оборудване и комуникациите;

4. взаимодействието между участващите лица и служби.

(2) След провеждане на пълномащабното учение ръководителят му извършва внимателен разбор с анализ на резултатите.

(3) По плана за действията в случай на аварийна обстановка на летището ежемесечно се провеждат специализирани учения за проверка на възможностите на аварийно-спасителните групи и противопожарната и другите служби и органа за ОВД и за проверка и изясняване на възможностите на отделни елементи на плана.

(4) Най-малко веднъж годишно се провеждат и пълномащабни учения с участието на координационния комитет по изпълнение на плана за действията в случай на аварийна обстановка на летището, като тези учения се провеждат независимо от тези по ал. 1 и 3.