Наредба №55 от 29 януари 2004 Г. За проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други
Изтегляне 432.7 Kb. Pdf просмотр
|
Раздел III. Напречни профили в изкоп и насип Чл. 51. (1) Напречният профил в изкоп се оформя с канавки и берми край тях с широчина, равна или по-голяма от 1,10 м с напречен наклон към канавката 5 %. При изветряващи и ронливи скали широчината на бермата се увеличава до 3 м и се прилагат и други мероприятия за обезопасяване на земното платно от възможни падащи скални парчета. Тази берма се подравнява, за да може при нужда да се ползва за път от персонала по поддържането на железопътната линия (приложение № 5). (2) Откосите на изкопите се оформят с наклон, съответстващ на геоложките характеристики на почвата и/или скалата. При липса на конкретни данни се приемат следните стойности: 1. за здрави еруптивни скали - 1:0,1; 2. за здрави седиментни скали - 1:0,2; 3. за изветряващи скали - 1:0,5; 4. за изветрели и ронливи скали - 1:1; 5. за полускали (мергели, арилити, филити, шихти) и свързани и несвързани почви - 1:1,5. (3) При по-дълбоки изкопи в земни почви могат да се правят берми през 6 м по височина с широчина, равна или по-голяма от 1,10 м с напречен наклон 5 %. (4) Откосите на изкопи в земна почва се затревяват, залесяват или укрепват по друг начин. (5) В земни изкопи ръбът, който се получава от пресичането на откосната равнина на изкопа с терена, се закръглява с радиус, определящ тангента 1,5 м съгласно приложение № 5. (6) В случаите, когато теренът е с наклон към изкопа, се изгражда предпазен отводни-телен канал, оразмерен за очакваните максимални води. Ръбът на канала отстои най-малко на 3,5 м от горния ръб на изкопа (приложение № 5). (7) Напречното сечение на канавките, предпазните окопи и канали е трапецовидно с наклон на откосите 1:1,5 и широчина на дъното не по-малко от 0,5 м и дълбочина съобразно хидравличното оразмеряване. Най-малкият допустим надлъжен наклон е 1 ‰. При наклони под 3 ‰ и над 20 ‰ канавките и каналите се облицоват с каменни или бетонни плочи на височина най-малко 0,1 м над нивото на изчислителния воден поток или се полагат готови коритообразни стоманобетонни елементи. При наклон на канавките, по-голям от 50 ‰, се изграждат прагове (водоскоци) от каменна зидария, бетон, бутобетон или стоманобетонни елементи. (8) В случаите на изграждане на земно платно в изкоп и при опасност почвени води от по-високия терен да излязат на земното платно се проектира и се изпълнява дренаж за дълбочинно отводняване в оста на отводнителната канавка. Дренажи се проектират и изпълняват и за пресичане притока на почвени води към откосите на изкопа, когато изкопът пресича водоносен слой (приложение № 6). (9) Минималният надлъжен наклон на дренажите е 3 ‰, а максималният - 50 ‰. В дренажите се полагат плътни и надупчени грънчарски (каменинови), керамични, бетонни или пластмасови (гладки или гофрирани) тръби с диаметър най-малко: 1. за магистрални линии - 200 мм; 2. за останалите категории линии - 100 мм. (10) При изкопи с дълбочина, по-малка от 2 м, в райони с опасност от снегонавяване наклонът на откосите е от 1:8 до 1:12. Чл. 52. (1) При земно платно в насип откосите на насипи от земна почва с височина до 6 м се проектират с наклон 1:1,5 (приложение № 6). (2) Наклонът по ал. 1 може да се промени след направено геоложко заключение. (3) При по-високи насипи наклонът на откоса се променя през 4 - 6 м по височина последователно на 1:1,75 и 1:2. Чл. 53. Откосите на насипа се укрепват срещу ерозия по подходящ начин. Чл. 54. Ръбът, който се получава от пресичането на откосната равнина на насип от земна почва с терена, се закръглява с радиус, определящ тангента 1 м съгласно приложение № 6. Чл. 55. (1) При насип, лежащ върху основа с напречен наклон, от горната страна се проектира и изпълнява предпазен отводнителен канал, оразмерен за очакваните максимални води. Ръбът на канала трябва да отстои най-малко на 2 м от петата на насипа (приложение № 6). (2) От долната страна откосът на насипа се закръглява също с радиус, определящ тангента 1 м (приложение № 6). (3) Преди направа на насип върху терен с хумусна почва хумусният пласт се отстранява, складира се и след това се оползотворява за рекултивация на пустеещи терени. (4) Когато земната основа, върху която се изгражда насип, е с напречен наклон, по-голям от 1:5, преди направата на насипа се оформят стъпала. (5) При преминаване на трасе в насип край река през заливаема речна тераса или край друга водна площ нивото на земното платно в края на банкета е най-малко 0,5 м над максималната височина на вълните при максимални водни нива с повторяемост, предписана в заданието. Откосите на земното платно се укрепват срещу отмиване. Чл. 56. В случаите, при които трасето на железопътната линия преминава през слаби почви, те предварително се обработват по индивидуален проект. Чл. 57. Насипи с височини, по-големи от 12 м, се изпълняват по индивидуални проекти. Чл. 58. Когато част от трасето на железопътната линия попада в изкоп, а друга в насип, се вземат мерки деформируемостта на земната основна площадка на двете части да бъде приблизително еднаква. Чл. 59. (1) За железопътни линии в участъци, където могат да се натрупват снежни преспи, не се допуска проектиране на изкопи и насипи с дълбочина, съответно височина, по-малка от 0,7 м за железопътни линии с проектна скорост до 120 км/ч и 1 м за железопътни линии с проектна скорост, по-голяма от 120 км/ч. (2) При необходимост в проекта се предвиждат средства за защита от снегонавяване. Необходимостта от такива средства и видът им се предписват в заданието. Чл. 60. Когато железопътна линия се проектира и изгражда на разстояние, по- малко от 12 м от края на платното за движение от автомобилен път, се вземат мерки с оглед безопастността на движение, включително против заслепяване на водачите на автомобили от фаровете на локомотивите или застрашаване на движението на влаковете от излязло от пътя моторно превозно средство, чрез плътна ограда или по друг подходящ начин. Изтегляне 432.7 Kb. Сподели с приятели:
|