Наредба №8121З-345 от 25 юли 2014 Г. За определяне на медицинските изисквания за работа в министерството на вътрешните работи

Органични психотични състояния

Това са състояния с нарушение на ориентацията, паметта, способността за схващане, научаване и съждение. Към тези белези могат да се добавят повърхностност и несдържаност на афектите, по-продължителни нарушения на настроението, снижение на етичните изисквания, изостряне на характеровите особености и намалена годност за вземане на самостоятелни решения.

При вземане на окончателно решение по годността на служителя за работа в МВР задължително се изисква здравно-производствена характеристика (ЗПХ), в която при възможност да са посочени евентуалните причини за поява на заболяването, условията на труд и бит, поведението на служителя в колектива, трудова и обществена дейност. ЗПХ се изготвя от прекия ръководител, лекаря и психолога на поделението и се утвърждава от директора на службата.

Сенилни и пресенилни органични психотични състояния (деменции)

Деменцията е синдром, дължащ се на болест на мозъка, обикновено от хронично или прогресиращо естество, при който се увреждат множество висши корови функции, включващи памет, мислене, ориентация, разбиране, смятане, възможност за заучаване, език и съждение. Съзнанието не е помрачено. Когнитивните увреди обикновено се придружават, а понякога се предшестват от отслабване на контрола върху емоциите и деградация на социалното поведение или мотивацията. Този синдром се среща при болестта на Alzheimer, мозъчно-съдова болест и при други заболявания, засягащи първично или вторично мозъка.

Алкохолни психози (тук се включва алкохолният делир)

Делирът е етиологично неспецифичен органичен мозъчен синдром, който се характеризира с едновременно нарушение на съзнанието и вниманието, възприятието, мисленето, паметта, психомоторното поведение, емоциите и цикъла бодърстване - сън. Може да се появи във всеки възрастов период, но най-често след 60-годишна възраст. Делириозното състояние е преходно и с флуктуираща интензивност и в повечето случаи пациентите се възстановяват в рамките на 4 седмици или по-рано.

Други органични психотични състояния (хронични)

Отнася се за тези, при които деменцията не може да бъде класифицирана като пресенилна или атеросклеротична, не е свързана с друго обуславящо разтройство: деменция при епилепсия, множествена склероза, мозъчна липоидоза, обща парализа или психично разстройство, полиартериитис нодоза, хепатолентикуларна дегенерация, хорея на Huntington и други неуточнени.

При всички тези случаи кандидати и служители се преценяват като негодни за работа в МВР.

Други психози

Тук са групирани психози, при които възникват дълбоки разстройства на личността, специфични мисловни и възприятни нарушения, абнормни афекти, несъответни на споделената реалност. Съзнанието остава ясно, а интелектуалните възможности се запазват.

Диагностиката на тези състояния винаги се извършва в условията на психиатричния стационар.

В случаите, когато пациентът се е лекувал в лечебно заведение извън системата на МВР, след изписването му оттам той следва да бъде насочен към отделение по психиатрия при МИ на МВР (с цялата налична документация), където се преценява състоянието му и се извършва експертна оценка.

Шизофренни психози

При този тип психози се вземат предвид клиничната форма, протичането и изходът на заболяването. При установено шизофренно разстройство (в рамките на една година) служителите се решават негодни за работа в МВР въпреки възможността за добро възстановяване в основните жизнени сфери, доколкото вероятността за релапс в условията на работа в системата на МВР е повишена.

Латентна шизофрения

Особено актуални са състоянията, обозначени като шизотипно разстройство (латентна шизофрения). Тук се включват състояния тип "borderline" и "псевдопсихопатна шизофрения". Това е форма на заболяването, която се характеризира с преобладаване на девиантно поведение, напомнящо това при личностовото разстройство, но демонстриращо доста по-драстични промени.

Прогностично тази форма също е неблагоприятна. След установяване на заболяването в рамките на една година служителите се решават негодни за работа в МВР.

Шизоафективна психоза

Този вид психоза традиционно се приема като протичаща с много добра степен на ремисия, без настъпване на устойчив дефект на личността, но тъй като състоянието е склонно да рецидивира след отзвучаването, годността при служителите се обсъжда в индивидуален план.

Кандидатите са негодни за работа в МВР.

Афективни психози (манио-депресивна психоза, ПМД)

Основна характеристика на този тип психози е тенденцията към фазово протичане със значително разстройство на афектите и настроението (най-често съчетание на депресия с тревожна напрегнатост или приповдигнатост и възбуда), придружени от налудни промени в мисленето и отношението към себе си, разстройство в поведението и възприятно-представната сфера. Налице са халюцинации и тенденция към суицид, състояния от хипомания до неудържима възбуда с нападателност. Това прави тези състояния неприемливи при работа в системата на МВР.

Параноидни състояния

Остра или хронична психоза, която не може да се квалифицира като шизофрения или афективна психоза, при която налудностите, особено по отношение на преследване или въздействие по необичаен начин, са основните симптоми. Налудностите са твърде устойчиви, систематизирани и с добра вътрешна връзка.

При установяване на този тип състояния (в психиатричен стационар) следва да се определи негодност за служители, тъй като спецификата на работата в системата на МВР има тенденция да усилва и хронифицира описаните състояния.

Психогенни психози (други неорганични психози)

Тук се отнасят: депресивна форма, възбудна форма, реактивна обърканост, остра параноидна реакция, психогенни параноидни психози, психогенен ступор, хистерични психози и др.

Този вид разстройства най-често протичат еднократно, пристъпно, краткотрайни са и най-общо се свързват причинно с актуални житейски обстоятелства (емоционален стрес).

След лечение могат да завършват с пълно възстановяване. Годността на служителите се определя индивидуално съобразно етиологичния фактор, условията на работната среда, изискванията на службата. По преценка на експертните медицински органи те могат да бъдат активно наблюдавани за определен срок от лекаря на структурната единица. При вземане на окончателно решение по годността задължително се представя пред експертните органи здравно-производствена характеристика, резултатите от психологично изследване и психиатрична консултация.

Кандидатите за работа в МВР са негодни.

Психози, специфични за детството

Към тази рубрика са включени психози, започнали преди пубертета: инфантилен аутизъм, дезинтегративна психоза, атипична детска психоза, други и неуточнени.

При тях са нарушени степенно социалната употреба на речта, жестикулирането, интерперсоналните връзки.

Разнообразните атипични психози в детството могат да имат само и в лека степен някои черти на инфантилния аутизъм (стереотипно повтарящи се движения, хиперкинезия, самонаранявания, забавено речево развитие и др.) с различна по степен интелигентност.

Решенията по годността са дадени в таблицата.

Невротични разстройства (неврози)

Това са психични състояния без доказана органична основа, при които пациентът запазва критичност и чувство за реалност, като разграничава болестните си преживявания и представи от обективната реалност. Въпреки че водят до определена степен на дезадаптация, тя е значително по-слабо изразена, отколкото при психозите. При по-леките разновидности на тези разстройства, често наблюдавани в предния фронт на здравеопазването, смесицата от симптоми са нещо обичайно (най-често се съчетават депресия и тревожност).

Диагностицирането на неврозите се провежда в психиатричния стационар. Тук е особено важно наличието на коректна и достатъчна информация от различни източници (информация от прекия началник, здравно-производствена характеристика, здравна книжка, мнение от лекаря на поделението) за жизнения път на индивида, както и психологическите изследвания, провеждани в амбулаторни и стационарни условия.

Преценката на годността е индивидуална. При вземането на експертно решение се отчитат няколко фактора. На първо място, се оценява интензивността на симптоматиката (тежест на протичането) и съответно до каква степен това се отразява на професионалната и житейската дезадаптация на индивида. На второ място, се оценяват спецификите на невротичното разстройство - продължителност на състоянието и степента на повлияване на терапевтични интервенции, както и възможностите на индивида за справяне със състоянието си (самостоятелно или с психологическо подпомагане и поддръжка).

При тежки форми, неподдаващи се на системно и продължително (в рамките на една година) лечение, служителите и кандидат-служителите се определят като негодни за работа в МВР по всички графи.

При умерена изразеност на проявите, добър отговор на терапия в рамките на една година и с достатъчна степен на социално-трудова приспособимост преценката е индивидуална за служителите по всички графи.

При изразени, но временни прояви, ненарушаващи рязко социално-трудовата адаптация и добре повлияващи се от терапевтични интервенции в рамките на половин година, служители и кандидат-служители по графи 2 и 3 се определят като годни за работа в МВР.

Личностовите разстройства

Обхващат дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации. Те представляват или екстремни, или значителни отклонения от начина, по който средният индивид от дадена култура възприема, мисли, чувства и най-вече се отнася спрямо другите. Подобни поведенчески стереотипи имат устойчив характер и обхващат многобройни области на поведението и психологичното функциониране. Често, но не винаги те са свързани със субективно преживяване на дистрес и нарушено социално функциониране.

Следва да се обърне внимание на някои специфики при този вид разстройства. Личностовите разстройства рядко са клиничен проблем, нуждаещ се от специализирано лечение в психиатричен стационар. Доколкото те са чисто поведенчески (т.е. немедицински) проблем, по-важно за експерта при оценка на състоянието е коректно събраната информация от повече източници и психологическо изследване, проведено в амбулаторни условия. Тези състояния са до голяма степен стационирани и като цяло търпят слаба динамика във времето. Тази динамика се описва с термините компенсация - декомпенсация. Приема се, че личностовите разстройства се диагностицират главно в стадия на декомпенсация - когато поведението на индивида стане дезадаптивно и започне да затруднява безпроблемното му функциониране.

В практиката, когато става дума за хора с личностово разстройство, експертните ситуации са два типа:

1. Служители с компенсирано личностово разстройство, които в условията на специфични натоварвания в системата на МВР показват поведенческа декомпенсация (т.е. декомпенсират).

2. Служители с личностово разстройство, стремящи се да попаднат в системата на МВР, където по тяхна преценка биха получили възможност да компенсират поведението си, но вместо това демонстрират чести декомпенсации.

При преценка на годността се вземат предвид следните критерии:

1. Степента на декомпенсация на индивида (т. е. до каква степен личностовите особености довеждат индивида до социално-трудова дезадаптация).

2. Честотата на епизодите на декомпенсация.

3. Начините за справяне с поведенческите проблеми и тяхната ефикасност.

При изразени поведенчески нарушения, водещи до силно изразена и трайна (в рамките на една година) социално-трудова дезадаптация, служители и кандидат-служители се преценяват като негодни за работа в МВР.

При умерени или леко изразени поведенчески нарушения, но при устойчива социално-трудова адаптация преценката по графи 3, 5, 6 е индивидуална.

Кандидатите за работа по графи 1, 2 и 4 са негодни.

Сексуални отклонения и разстройства

Тук се включват: хомосексуалност, педофилия и разстройство на психосоциалната идентификация. Това са състояния, при които кандидат-

служители и служители са негодни за работа в МВР.

Синдром на алкохолна зависимост

Състояние с психични и соматични прояви в резултат на употреба на алкохол, характеризиращо се с промени в поведението и общите реакции на индивида, включващо влечение към прием на алкохол с постоянен или периодичен характер, с цел получаване на определен психичен ефект или за да се отстрани дискомфортът, свързан с отсъствието на алкохола (абстинентен синдром).

Експертна ситуация възниква най-често в случаите, когато алкохолната употреба започне да диктува до голяма степен поведението на индивида и разстройва социалното и служебното му функциониране. Това корелира с един напреднал стадий на алкохолния проблем, когато се е сформирала зависимост и абстинентен синдром. Оценката на степента на алкохолната зависимост и възможността за възстановяване на индивида се извършва в психиатричен стационар, като се изследват както психологическите, така и соматичните проблеми, предизвикани от алкохолната употреба.

Годността за работа при служители се оценява индивидуално, като се отчитат следните фактори:

1. Характерът и протичането на състоянието, стилът на употребата, степента на зависимост.

2. Степента на личностова промяна, ако такава се установява.

3. Възможностите за ремисия.

При установяване на този тип разстройства, което се извършва в психиатричен стационар, служители по графа 5 и кандидат-служители се определят като негодни за работа в МВР. За служителите по графа 6 годността се определя индивидуално след проведено лечение, като необходимо условие е отсъствие на релапс след лечение (стационарно или амбулаторно) в рамките на една година. При рецидив се решават негодни за работа в МВР.

Наркотична зависимост

Тя е психично, а понякога и соматично състояние, настъпило в резултат от приемане на наркотични и други психоактивни вещества, водещо до промени в поведението и индивидуалните личностови реакции. Винаги е налице необходимост от приемане на веществото с постоянен или периодичен характер, т.е. синдром на зависимост и абстинентен синдром.

При установяване на злоупотреба с психоактивни вещества се определя негодност за работа в МВР за всички групи служители.

Злоупотреба с наркотици без поява на зависимост

Тук се включват случаите, в които индивидите търсят медицинска помощ поради неблагоприятния ефект на наркотични и други психоактивни вещества, които болните вземат по своя инициатива, до степен, увреждаща здравето им и справянето им със социалните им задължения, но без да е създадена зависимост от веществото.

Верифицирането на диагнозата може да се провежда в амбулаторни условия, с участието на психолог, като важно условие е събирането на достатъчно много и коректна информация за индивида от различни източници.

Например може да става дума за еднократен групов опит в употреба на меки дроги, което означава отсъствие на истинска мотивация, определяща наркоманно поведение. От друга страна, този тип злоупотреба често е предиктор за преминаване към системна злоупотреба с психоактивни вещества.

Кандидат-служители и служители се преценяват като негодни за работа в МВР.

Соматични разстройства, свързани с психични фактори (психосоматични разстройства)

В тази рубрика влизат: соматизационно разстройство, недиференцирано соматоформно разстройство, хипохондрично разстройство и соматоформна вегетативна дисфункция.

Основна характеристика са повтарящите се оплаквания от телесни симптоми, придружени от непрекъснато настояване за медицински изследвания, независимо от повтарящите се негативни резултати и уверения от страна на лекарите, че симптомите не са телесно обусловени.

Ако съществуват някакви телесни разстройства, те не обясняват същността и размера на симптомите или дистреса и свръхангажираността с тях от страна на пациента. Дори когато началото и продължителността на симптомите имат близка връзка с неудоволствени жизнени събития, трудности или конфликти, пациентът обикновено се противопоставя на опитите да се дискутира евентуална психологическа причинност. Това може да се наблюдава и при случаи с очевидни симптоми на депресия и тревожност. Степента на разбиране относно същността на симптомите (било то психологични, или телесни), която може да бъде постигната, е често разочароваща и фрустрираща както за пациента, така и за лекаря. Служителите подлежат на индивидуална преценка.

Кандидат-служителите са негодни за работа в МВР

Специални симптоми или синдроми, некласирани другаде

Тук са включени: логоневроза, анорексиа нервоза, тикова невроза, енуреза, енкопреза, психалгия и др.

Това са група разстройства, които в повечето случаи подлежат на излекуване и тогава служители и кандидат-служители се преценяват като годни за работа в МВР. В случаите, когато тези състояния са хронифицирани, терапевтично резистентни (в рамките на една година) или показват отрицателна динамика, служителите се преценяват като годни с противопоказания. Кандидатите за работа в МВР по графи 1 и 4 са негодни, а по графи 2 и 3 се прави индивидуална преценка.

Остри реакции на стрес

Преходно разстройство със значителна тежест, което се развива у индивида без проява на други психични разстройства, в отговор на силен физически и/или психически стрес и обикновено продължава няколко часа или дни.

Рискът от развитието на това разстройство нараства при физическо изтощение или органични фактори (напреднала възраст и др.). Индивидуалната ранимост и ресурсът за справяне играят роля при появата и тежестта на острата стресова реакция. Това се доказва от факта, че не всички индивиди, изложени на стрес, развиват това разстройство.

Решените като негодни кандидати могат да бъдат преосвидетелствани след една година, като задължително се изисква консултативен преглед с психиатър и психологично изследване.

Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР)

То е включено към тази рубрика. Възниква като забавен и/или протрахиран отговор към стресово събитие или ситуация на прекомерна заплаха (краткотрайна или по-продължителна) или природно бедствие, причиняващи обикновено дълбок дистрес у почти всички индивиди (например природна катастрофа, сражение, тежко ПТП, очевидец на насилствена смърт и т.н.).

Между началото на заболяването и травмата може да има латентен период от седмици до месеци, но обикновено дебютира след шестия месец.

Ходът на заболяването е флуктуиращ, но в повечето случаи завършва с оздравяване. В малка част от случаите заболяването може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността.

Кандидат-служителите по графи 1, 2 и 4 се определят като негодни за работа в МВР, а по графа 3 се прави индивидуална преценка една година след терапевтичното им повлияване.

Адаптационна реакция

Състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено свързани със социалното функциониране и изява, възникващи в периода на адаптацията към значими жизнени промени или към последиците на стресово жизнено събитие. Стресорът може да въздейства върху социалното обкръжение на индивида (загуба на близък, раздяла) или върху по-широката система на социална подкрепа и ценности (миграция, статус на бежанец). Индивидуалното предразположение или ранимостта на индивида имат по-голяма роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията, отколкото при другите състояния от тази група. Независимо от това разстройството не може да възникне без наличието на стресогенен фактор. Клиничната картина варира и включва: депресивно настроение, тревожност, безпокойство (или смесица от тях), чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, планиране на бъдещето или продължаване на съществуването в настоящата ситуация, известна степен на несправяне при извършване на рутинните ежедневни дейности. Нито един от симптомите не е достатъчно тежък или преобладаващ, за да послужи сам за поставянето на по-специфична диагноза. Заболяването обикновено настъпва до един месец от появата на стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността на симптомите рядко надхвърля шест месеца.

Кандидат-служителите по графи 1, 2 и 4 се определят като негодни за работа в МВР, а за останалите графи се прави индивидуална преценка.

Специфични непсихотични психични разстройства след органично мозъчно увреждане и други разстройства, некласирани другаде

Тази рубрика следва да се използва само за състояния, при които естеството на разстройството се определя от мозъчното увреждане.

Тук са включени синдром на челния дял, интелектуална или характерова промяна от друг тип, постконтузионен синдром, депресивни разстройства, некласирани другаде, разстройства на поведението, некласирани другаде. Като се отчита степента на изразеност на симптоматиката, повлияването от терапията и степента на последвалата ремисия, се прави индивидуална преценка по графи 3, 5 и 6, а по графи 1, 2 и 4 се преценяват като негодни за работа в МВР.

Умствена изостаналост

Установява се в амбулаторни условия съвместно с психиатър и психолог, след психологическо тестиране. Кандидат-служителите и служителите са негодни за работа в МВР.

КЛАС VІ. БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА (G00-G99)

Възпалителни болести на централната нервна система

Тук са включени: менингити, менингоенцефалити, абсцеси, флебити, тромбофлебити, миелити и др.

При тежко протекли заболявания със забавен възстановителен период или със забавено нормализиране на ликворния синдром, с остатъчна неврологична или психична симптоматика и протрахиран възстановителен период над шест месеца решение по годността за кандидат-служителите се взема след изтичане на две години от заболяването. Служителите, преболедували от изброените по-горе заболявания, даже и когато нямат остатъчни явления, се решават индивидуално.

Служителите са годни със спазване на противопоказани условия на труд: голямо или продължително психо-физическо напрежение, високи температури, тесни, шумни, задушни помещения, нощни смени, чести командировки, променливи климатични условия.

Наследствени и дегенеративни заболявания на централната нервна система (ЦНС) - системни атрофии, засягащи предимно ЦНС

Отнася се за: левкодистрофия, мозъчна липидоза, болест на Алцхаймер, хорея на Хънтингтон, сирингомиелия, болест на Паркинсон, малкомозъчни и гръбначномозъчни дегенерации.

Други болести на ЦНС

Тук спадат екстрапирамидни и други двигателни нарушения - болест на Паркинсон, вторичен паркинсонизъм, други дегенеративни болести на базалните ганглии и др.; демиелинизиращи болести на ЦНС - множествена склероза, друга форма на остра дисеминирана демиелинизация, други демиелинизиращи болести; детска церебрална парализа и други паралитични синдроми (хемиплегия, параплегия и тетраплегия), церебрални кисти, менингиално срастване.

Решенията по годността са дадени в таблицата.

Разстройства на ВНС

Основно място в патологията на вегетативната нервна система заемат невровегетативните пароксизми: ваговазални пристъпи, пристъпи при нарушения на водно-солевата обмяна (олиго- и полиурични кризи), пристъпи при нарушения на електролитния баланс (тетания), пристъпи при нарушение на въглехидратната обмяна (хипогликемични кризи) и пристъпи при нарушение на цикличността при съня и бодърстването (катаплексия и нарколепсия и др.). Диагнозата се поставя след вегетологично изследване.

Кандидат-служителите по графи 1 и 4 са негодни при налични доказани невровегетативни нарушения, а по графи 2 и 3 подлежат на индивидуална преценка за леките форми, при тежките са негодни. При служителите също преценката е индивидуална.

Епизодични и пароксизмални разстройства

Тук са включени: епилепсия, епилептичен статус, мигрена, преходни церебрални исхемични пристъпи (атаки), други синдроми на главоболие, нарушения на съня - апнея по време на сън, нарколепсия, катаплексия и др.

Епилепсия

Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък с различна етиология, характеризираща се с повтарящи се пристъпи, възникващи на базата на свръхвъзбуда (разряди) на определена популация неврони, съпровождащи се с различни преходни клинични (двигателни, сетивни, автономни, психични и поведенчески) и параклинични прояви.