Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

Метод за вземане на проби за контрол на торове

Методът за вземане на проби трябва да се прилага стриктно и точно от специалисти с опит в конвенционалната процедура за вземане на проба.

1. Цел и обхват

1.1. (нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Пробите трябва да се вземат от длъжностни лица, които са упълномощени за тази цел

1.2. (предишна т. 1.1. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Пробите, предназначени за контрол на торове по отношение на качество и състав, трябва да се вземат в съответствие с описаните по-долу методи. Получените по този начин проби се считат за представителни на изследваните партиди.

2. Термини и определения

2.1. Изследвана партида: количество от продукта, съставляващо единица и имащо характеристики, за които се предполага, че са еднородни.

2.2. Единична (точкова) проба: количество, взето от една точка в изследваната партида.

2.3. Обединена проба: съвкупност от единични проби, взети от една и съща изследвана партида.

2.4. Съкратена проба: представителна част от обединената проба, получена чрез съкращаване.

2.5. Крайна проба: представителна част от съкратената проба.

3. Апаратура

3.1. Инструментът за вземане на проби трябва да е направен от материали, които да не могат да повлияят на характеристиките на продуктите, от които се взема проба.

3.2. Препоръчван инструмент за вземане на проби от твърди торове.

3.2.1. Ръчно вземане на проби

3.2.1.1. Лопатка с плоско дъно и вертикални страни.

3.2.1.2. Сонда с дълъг прорез или отделения. Размерите на сондата трябва да съответстват на характеристиките на изследваната партида (дълбочина на контейнера, размери на торбата и др.) и на размера на частиците на тора.

3.2.2. Механично вземане на проби

Може да се използва механичен инструмент за вземане на проби от торове в поток.

3.2.3. Делител

За вземане на единични (точкови) проби и за подготовката на съкратената и крайна проба се използва инструмент, проектиран за разделяне на пробата на равни части.

3.3. Препоръчван прибор за вземане на проби от тeчни торове.

3.3.1 Ръчно вземане на проби

Отворена тръба, сонда, бутилка или друго подходящо приспособление за вземане на проба от изследвана та партида.

3.3.2. Механично вземане на проби

Може да се използва механичен прибор за вземане на проби от течни торове в поток.

4. Количество на пробите

4.1. Изследвана партида

Размерът на изследваната партида трябва да дава възможност за вземане на проба от всяка от съставните й части.

4.2. Единични проби.

4.4.1. Твърди и течни торове

Когато е необходимо, от обединената проба чрез съкращаване се получават крайни проби. Изисква се анализ поне на една крайна проба. Масата на пробата за анализ не трябва да е под 500 g.

4.4.2. Проби от амониев нитрат за извършване на анализи съгласно приложение № 3.

При необходимост обединената проба се съкращава до крайна проба.

4.4.2.1. Минимално маса на крайната проба за анализ по т. 1 от приложение № 3-1 kg

4.4.2.2. Минимално маса на крайната проба за анализ по т. 2 от приложение № 3-25 kg

5. Инструкции за вземане, подготовка и опаковане на пробите

5.1. Общо

Пробите трябва да се вземат и подготвят възможно най-бързо, като се вземат предпазни мерки, необходими за запазването им като представителни за тора, който се изследва. Инструментите, както и повърхностите и съдовете, в които ще се поставят пробите, трябва да са чисти и сухи.

При течен тор изследваната партида трябва да се разбърка преди вземането на пробата.

5.2. Единични проби

Единичните проби трябва да се вземат произволно от различни точки на цялата партида и да са с приблизително еднакво количество.

5.2.1. Насипни твърди или течни торове в съдове над 100 kg

Изследваната партида трябва въображаемо да се раздели на няколко приблизително еднакви части. Броят на частите, съответстващ на броя на единичните проби съгласно 4.2, трябва да се избере произволно и от всяка част да се вземе най-малко една проба. Когато не е възможно да се спазят изискванията на 4.1 при вземане на проби от насипни твърди или течни торове в контейнери над 100 kg, вземането на проби трябва да се извърши при преместването на изследваната партида (товарене или разтоварване). В този случай пробите трябва да се вземат от произволно избрани въображаеми части, както е описано по-горе, при преместването им(товарене или разтоварване).

5.2.2. Пакетирани твърди или течни торове в контейнери (опаковки), непревишаващи 100 kg

След подбора на необходимия брой опаковки за вземане на проби, както е посочено в 4.2, част от съдържанието на всяка опаковка трябва да се отстрани. Където е необходимо, пробите се вземат след изпразва не на опаковките поотделно.

5.3. Изготвяне на обединена проба

Единичните проби се смесват, за да се получи обединена проба.

5.4. Приготвяне на крайна проба. Обединената проба се хомогенизира внимателно (Бучките трябва да се раздробят (ако е необходимо, чрез отделянето им от пробата и връщане обратно на наситнения материал).).

Ако е необходимо, обединената проба трябва първо да се съкрати до най-малко 2 kg (съкратена проба) чрез използването на механичен делител или чрез квартуване.

За извършване на анализи съгласно приложение № 3 крайната проба трябва да се съхранява при температура между 0-25 градуса по Целзий.

След това трябва да се подготвят най-малко три крайни проби с приблизително еднакво количество и в съответствие с изискванията на 4.4. Всяка проба трябва да се постави в добре затворен контейнер. Трябва да се вземат всички необходими мерки за избягване на промяна в характеристиките на пробата.

6. Опаковане на крайните проби

Контейнерите или опаковките трябва да са запечатани и етикетирани (целият етикет трябва да е включен в печата) по такъв начин, че да не могат да се отворят, без да се повреди печатът.

7. Регистриране на вземането на проби

Трябва да се води регистър за всяко вземане на проби, който да позволява безпогрешно идентифициране на всяка изследвана партида.

8. Предназначение на пробите

От всяка изследвана партида най-малко една крайна проба се изпраща възможно най-бързо на акредитирана аналитична лаборатория заедно с необходимата информация.
Раздел II

Методи за анализи на торове

В описанията на методите не е прецизно дефинира но общото лабораторно оборудване, с изключение на това, че са дадени размерите на колбите и пипетите. Във всички случаи лабораторното оборудване трябва да е добре почистено, особено когато се налага определянето на малки количества.

2. Контролни изпитвания

Преди анализ е необходимо да се осигури добро функциониране на всички апарати и правилно провеждане на аналитичните методи чрез използването на химични съединения с познат състав, когато това се налага (напр. амониев сулфат, монокалиев фосфат и др.). Въпреки това резултатите от анализираните торове могат да показват погрешен химичен състав, ако не се следва строго аналитичният метод. От друга страна, известен брой определяния са емпирични и се отнасят за продукти със сложен химичен състав. Препоръчва се лабораториите да използват за сравнение стандартни торове с точно определен състав.

Ако в метода за химически анализ не е посочено друго, всички реактиви следва да са с аналитична чистота. Когато ще се анализират химически елементи в следи, чистотата на реактивите трябва да бъде проверена чрез празна проба. В зависимост от получения резултат би могло да се наложи извършване на допълнително пречистване.

2. Вода

Операциите по разтваряне, разреждане, изплаква не или промиване, описани в методите за химически анализ, без да се посочва точно какъв да бъде разтворителят или разреждащият агент, предполагат използването на вода. Естествено е водата да бъде деминерализирана или дестилирана. При някои специфични условия, посочени в метода за анализ, водата трябва да бъде подложена на специален пречистващ процес.

3. Лабораторно оборудване

Като се има предвид обичайното оборудване, използвано в контролните лаборатории, описаната апаратура в методите за анализ включва специални уреди и апарати или такива, които са предмет на някои специфични изисквания. Тези уреди трябва да бъдат идеално чисти, особено в случаите, когато ще се определя съдържанието на много малки количества. Лабораторията трябва да осигури точността на всички използвани мерителни стъклени съдове, като ги съобрази със съответните стандарти.

Подготовка на пробата за анализ

Този метод дефинира процедурата за подготовка на пробата за анализ, взета от крайната проба.

2. Принцип

Подготвянето на крайна проба, получена в лабораторията, представлява серия операции, обичайно включващи пресяване, смилане и смесване, извършени така, че от една страна, най-малкото претеглено количество според методите за анализ да е представително за лабораторната проба, а от друга страна, размерът на частиците да не се е променил в резултат на подготовката до степен, че да повлияе значително на разтворимостта им в различните екстрахиращи реагенти.

3. Апарати

- Делител на пробата (по избор)

- Сита с отвори 0,2 и 0,5 mm

- 250 ml колби със запушалки

- Порцеланов хаван и пестик или лабораторна мелница

4. Избор на обработката, която ще се използва

Предварителна забележка

Ако продуктът е подходящ, трябва да се запази само представителна част от крайната проба.

4.1. Крайни проби, които не трябва да се смилат

Калциев нитрат, калциево-магнезиев нитрат, натриев нитрат, калиев нитрат, калциев цианамид, калциево-азотен цианамид, амониев сулфат, амониеви нитрати с повече от 30 % азот, карбамид, основна шлака, природен фосфат, направен частично разтворим, утаен дикалциев фосфат, калциниран фосфат, калциев алумофосфат, мек смлян фосфорит.

4.2. Крайни проби, които трябва да се разделят и част от които трябва да се смели

Това са продукти, при които се провеждат определяния без предварително смилане (например степента на смилането) и други определяния - след смилане. В тях се включват всички сложни торове, съдържащи следните фосфатни съставки: основна шлака, калциев алумофосфат, калциниран фосфат, мек смлян фосфорит и частично разтворим природен фосфат. За тази цел крайната проба се дели на две идентични части, доколкото е възможно с делител или чрез квартуване.

4.3. Крайни проби, за които всички определяния се извършват в смляно състояние

Необходимо е да се смели само представителна част от крайната проба. Това са всички други торове в списъка, които не са дадени в т. 4.1 и 4.2.

5. Метод

Частта от крайната проба съгласно т. 4.2 и 4.3 се пресява бързо през сито с отвори 0,5 mm. Остатъкът се смила грубо, за да се получи продукт, в който има минимум фини частици, и след това се пресява. Смилане то трябва да се прави при такива условия, че вещество то да не се загрява много. Операцията се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо, докато върху ситото няма остатък, а също и колкото е възможно по-бързо, за да се избегне приемането или загубата на съставки (вода, амоняк). Цялото количество смлян и пресят продукт се поставя в чиста колба със запушалка.

Преди да се извърши каквото и да било претегляне за анализ, цялата проба трябва да се смеси много добре.

6. Специални случаи

(а) Торове, представляващи смес от няколко категории кристали

В този случай често се получава разделяне. Следователно безусловно важно е пробата да се начупи и пресее през сито с отвори 0,200 mm. Например: смеси на амониев фосфат и калиев нитрат. За тези продукти се препоръчва смилането на цялото количество крайна проба.

(б) Остатък, който е труден за смилане и не съдържа торови вещества

Претеглете остатъка и го вземете под внимание при изчисляване на крайния резултат.

(в) Продукти, които се разлагат при загряване
Смилането трябва да се извърши така, че да се избегне всякакво загряване.

За предпочитане е в този случай да се използва хаван. Например: сложни торове, съдържащи калциев цианамид и карбамид.

(г) Продукти, които са необичайно влажни или чрез смилането са добили пастообразна форма.

За осигуряване на хомогенност трябва да се избере сито, което има най-малките отвори, позволяващи раздробяване на бучките ръчно или с пестика. Това може да се наложи при смеси, някои от съставките на които съдържат кристализационна вода.

Азот
Метод 2.1

Определяне на амонячен азот
1. Обхват

Този метод дефинира процедурата за определяне на амонячен азот.

2. Област на приложение

Всички азотни торове, в т.ч. и сложните, в които азотът се среща изключително във формата на амониеви соли или във формата на амониеви соли заедно с нитрати.

Не се прилага за торове, съдържащи карбамид, цианамид или други органични азотни съединения.

3. Принцип

Отделяне на амоняк чрез прибавяне на излишък от натриев хидроксид, дестилация; поглъщане на образувания амоняк в даден обем стандартна сярна киселина и титруване на излишъка от киселината със стандартен разтвор на натриев или калиев хидроксид.

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода, несъдържаща въглероден диоксид и всякакви азотни съединения.

4.1. Разредена солна киселина, един обем HCl (d = 1,18) и един обем вода

За Вариант а:

4.2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Сярна киселина: 0,1 mol/l

4.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разтвор на натриев или калиев хидроксид, несъдържащ карбонати: 0,1 mol/l

За Вариант б (Виж забележка 2):

4.4. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Сярна киселина: 0,2 mol/l

4.5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разтвор на натриев или калиев хидроксид, несъдържащ карбонати: 0,2 mol/l

За Вариант в (Виж забележка 2):

4.6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Сярна киселина: 0,5 mol/l

4.7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разтвор на натриев или калиев хидроксид, несъдържащ карбонати: 0,5 mol/l

4.8. Разтвор на натриев хидроксид, приблизително 30 % NaOH (d = 1,33), несъдържащ амоняк.

4.9. Индикаторни разтвори

4.9.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Смесен индикатор.

Разтвор А: Разтваря се 1 g метилово червено в 37 ml 0,1 mol/l разтвор на натриев хидроксид и се долива вода до един литър.

Разтвор Б: Разтваря се 1 g метиленово синьо във вода и се долива до един литър.

Смесва се един обем разтвор А с два обема разтвор Б.

Този индикатор е виолетов в кисел разтвор, сив в неутрален разтвор и зелен в алкален разтвор. Използват се 0,5 ml (10 капки) от него.

4.9.2. Разтвор на метилово червено

Разтваря се 0,1 g метилово червено в 50 ml 95 %-ен етанол. Долива се до 100 ml с вода и се филтрува, ако е необходимо. Този индикатор може да се използва (4 до 5 капки) вместо предишния.

4.10. Пемза на гранули, промита със солна киселина и накалена

4.11. Амониев сулфат за анализ

5. Апаратура

5.1. Дестилационен апарат, състоящ се от облодънна колба с достатъчна вместимост, свързана към хладник чрез капкоуловител.

Забележка 1. Различните видове оборудване, одобрено и препоръчвано за този анализ, са показани с всичките им конструкционни особености на фигури 1, 2, 3 и 4.

5.2. Пипети от 10, 20, 25, 50, 100 и 200 ml

5.3. Мерителна колба от 500 ml

5.4. Ротационна клатачна машина (35 до 40 оборота в минута)

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

7. Метод за анализ

7.1. Приготвяне на разтвора

Пробата се изпитва за разтворимост във вода при стайна температура и в съотношения 2 % (W/V). От подготвената проба се претеглят с точност до 0,001 g посочените в таблица 1 количества - 5 g или 7g, или 10 g. Претегленото количество се прехвърля в мерителна колба от 500 ml. В зависимост от получения резултат от изпитването за разтворимост се продължава, както следва:

(а) Продукти, напълно разтворими във вода

В колбата се добавя необходимото количество вода за разтваряне на пробата, разклаща се и когато напълно се разтвори, се допълва до марката и се хомогенизира много добре.

(б) Продукти, които не са напълно разтворими във вода

В колбата се добавят 50 ml вода и след това 20 ml солна киселина (4.1). Разклаща се. Оставя се в покой, докато не спре отделянето на въглероден диоксид. Добавят се 400 ml вода и се клати половин час на ротационната клатачна машина (5.4). Обемът се допълва с вода, смесва се и се филтрира през сух филтър в сух приемен съд.

7.2. Анализ на разтвора

В съответствие с избрания вариант в приемната колба се поставя отмерено количество стандартна сярна киселина, както е посочено в таблица 1. Добавя се подходящо количество от избрания индикаторен разтвор (4.9.1 или 4.9.2) и ако е необходимо, вода, за да се получи минимум 50 ml обем. Краят на наставката на хладника трябва да е под повърхността на разтвора.

В съответствие с данните, дадени в таблицата, с прецизна пипета се пренася аликвотна част (Количеството амонячен азот, съдържащо се в аликвотна та част, взета съгласно таблица 1, е приблизително: 0,05 g за вариант а), 0,10 g за вариант б), 0,20 g за вариант в)) от бистрия разтвор в дестилационната колба на апарата. Добавя се вода, за да се получи общ обем около 350 ml, и няколко зърна пемза за регулиране на кипенето.