Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

Характеристики и пределно допустими концентрации за еднокомпонентни амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот

Маслопоглъщаемостта на тор, който трябва предварително да е преминал през два термични цикъла в температурния интервал от 25 градуса по Целзий до 50 градуса по Целзий, не трябва да надвишава 4 % от масата.

1.2. Горими съставки

Съдържанието на горимите съставки в % от масата, изразено като въглерод, не трябва да надвишава 0,2 % за торове със съдържание на азот най-малко 31,5 % и не трябва да надвишава 0,4 % за торове със съдържание на азот най-малко 28 %, но не повече от 31,5 %.

1.3. рН

Разтворът на 10 g тор в 100 ml вода трябва да има рН най-малко 4,5.

1.4. Анализ на размера на частиците

Не повече от 5 % от масата на тора трябва да преминават през сито с отвор 1 mm и не повече от

3 % трябва да преминават през сито с отвор 0,5 mm.

1.5. Хлор

Максималното съдържание на хлор трябва да бъде 0,02 % от масата.

1.6. Тежки метали

Не трябва да се добавят тежки метали.

Следи от мед, попаднали инцидентно по време на производствения процес, не бива да превишават 10 mg/кg. За други тежки метали не са определени пределно допустими стойности.

Описание на изпитването за устойчивост на детонация на амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот

Торът трябва да се подложи на изпитване за устойчивост на детонация в хоризонтална стоманена тръба при следните условия:

1. Стоманена безшевна тръба:

- дължина най-малко 1000 mm,

- номинален външен диаметър най-малко 114 mm,

- номинална дебелина на стената най-малко 5mm.

2. Възпламенител: типът и масата на подбрания възпламенител трябва да бъдат такива, че максимално да увеличават детонационното налягане, приложено към пробата, за да може да се определи нейната чувствителност за предаване на детонацията.

3. Температура на изпитването: 15 градуса по Целзий-25 градуса по Целзий.

4. Оловни цилиндри за индикиране на детонацията с диаметър 50 mm и височина 100 mm.

Оловните цилиндри се поставят на разстояние от 150 mm, като поддържат стоманената тръба в хоризонтално положение. Изпитването трябва да се проведе два пъти и се счита за завършено, ако при двете изпитвания един или повече от поддържащите оловни цилиндри е разрушен по-малко от 5 %.

Методи за проверка на съответствието с границите, определени в раздели I и II на това приложение

Методи за прилагане на термични цикли

Този метод определя процедурите за прилагане на термични цикли непосредствено преди изпитванията за маслопоглъщаемост и за устойчивост на детонация на еднокомпонентни и сложни амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот. Методите на затворените термични цикли, описани в този раздел, възпроизвеждат по подходящ начин условията, предвидени в обхвата на действие на т. 2, но не непременно условията, възникнали при транспорт и съхранение.

2. Термични цикли

2.1. Област на приложение

Тази процедура се отнася за термични цикли, проведени непосредствено преди определянето на маслопоглъщаемостта на тора.

2.2. Принцип и определения

Нагряване на пробата за изпитване от стайна температура до 50 градуса по Целзий и задържане при тази температура в продължение на 2 часа (фаза при 50 градуса по Целзий). Охлаждане на пробата до температура 25 градуса по Целзий и задържане при тази температура 2 часа (фаза при 25 градуса по Целзий).

Двете последователни фази при 50 и 25 градуса по Целзий образуват един термичен цикъл.

След подлагане на два термични цикъла пробата се поддържа при 20 (± 3) градуса по Целзий за определяне на маслопоглъщането.

2.3. Апаратура

Обичайна лабораторна апаратура и по-специално:

- водни бани, термостатирани при 25 (± 1) и при 50 (± 1) градуса по Целзий съответно,

- Ерленмайерови колби с обем 150 ml.

2.4. Процедура

Всяка проба за изпитване от 70 (± 5) g се поставя в отделна Ерленмайерова колба, която след това се затваря със запушалка.

Всяка колба се премества през 2 часа от банята с 50 градуса по Целзий в банята с 25 градуса по Целзий и обратно.

Водата във всяка баня се поддържа при постоянна температура и в движение чрез разбъркване, като водата покрива изцяло пробата. Запушалката се предпазва от кондензация с калпаче от порест каучук.

3. Термични цикли, които трябва да се използват за т. 2 на това приложение

3.1. Област на приложение

Тази процедура се отнася за термични цикли, провеждани непосредствено преди извършване на изпитването за детонация.

3.2. Принцип и определения

Пробата се нагрява в херметизирана камера от стайна температура до 50 градуса по Целзий и се поддържа при тази температура в продължение на един час (фаза при 50 градуса по Целзий). След това пробата се охлажда до температура 25 градуса по Целзий и се поддържа при тази температура един час (фаза при 25 градуса по Целзий). Комбинацията от последователните фази при 50 и 25 градуса по Целзий образуват един термичен цикъл. След като е била подложена на необходимия брой цикли, пробата се поддържа при температура от 20 (± 3) градуса по Целзий, докато се извършва изпитването за детонация.

3.3. Апаратура:

- водна баня, термостатирана в температурния интервал от 20 до 51 градуса по Целзий с минимална скорост на нагряване и охлаждане от 10 градуса по Целзий/ час, или две водни бани, едната термостатирана при 20 градуса по Целзий, а другата - при 51 градуса по Целзий; водата в банята (баните) се разбърква непрекъснато; обемът на банята трябва да гарантира достатъчна циркулация на водата;

- камера от неръждаема стомана, изцяло херметизирана и снабдена с термодвойка в центъра; външната широчина на камера е 45 (± 2) mm, а дебелината на стената - 1,5 mm (виж фиг. 1); височината и дължината на камерата може да се подберат така, че да подхождат на размерите на водната баня, например дължина 600 mm, височина - 400 mm.

Фиг. 1
3.4. Процедура

В камерата се поставя тор в количество, достатъчно за единична детонация, и се затваря капакът. Камерата се поставя във водната баня. Водата се нагрява до 51 градуса по Целзий и се измерва температурата в центъра на пробата. Един час след като температурата в центъра достигне 50 градуса по Целзий водата се охлажда; един час след като температурата в центъра достигне 25 градуса по Целзий водата се нагрява, за да започне вторият цикъл.

Определяне на маслопоглъщаемостта

Този метод дефинира начина на работа за определяне на маслопоглъщаемостта на еднокомпонентен амониево-нитратен тор с високо съдържание на азот.

Методът се прилага за гранулирани торове, които не съдържат маслоразтворими съставки.

2. Определение

Маслопоглъщаемост от тор: количеството масло, задържано от тора, установено при определените условия на работа и изразено като процент от масата.

3. Принцип

Пълно потапяне на изпитваната проба в газьол, последвано от отцеждане на излишъка на газьола при определени условия. Измерване на увеличението на масата на изпитваната проба.

4. Реактив

Газьол;

Вискозитет - максимум 5 mPа . s при 40 градуса по Целзий;

Плътност - 0,8 до 0,85 g/ml при 20 градуса по Целзий;

Съдържание на сяра - не повече от 1 % ( от масата);

Съдържание на пепел - не повече от 0,1 % (от масата).

5. Апаратура

Обичайна лабораторна апаратура:

5.1. Везна с точност 0,01 g.

5.2. Чаши с обем 500 ml.

5.3. Пластмасова фуния, за предпочитане с цилиндрична форма в горния край и диаметър около 200 mm.

5.4. Лабораторно сито с отвори 0,5 mm, съответстващо на фунията (5.3).

Забележка. Размерът на фунията и ситото е такъв, че да осигури натрупване само на няколко слоя гранули един върху друг и маслото да се отцежда лесно.

5.5. Филтърна хартия, клас за бързо филтруване, нагъната, мека, маса 150 g/m2.

5.6. Абсорбираща тъкан (лабораторно качество).

6. Процедура

6.1. Провеждат се две самостоятелни определяния с бърза последователност с 2 отделни порции на една и съща проба за изпитване.

6.2. Отстраняват се частици, по-малки от 0,5 mm, като се използва сито за изпитване (5.4).

Претеглят се приблизително 50 g от пробата с точност 0,01 g в чаша (5.2). Добавя се достатъчно количество газьол (4), за да се покрият напълно частиците, като се разбърква внимателно и се осигури пълно омокряне на повърхността им. Чашата се покрива с часовниково стъкло и се оставя да престои 1 час при 25 (± 2) градуса по Целзий.

6.3. Филтрува се цялото съдържание през фунията (5.3) със ситото (5.4). Задържаната върху ситото част се оставя да престои за около 1 час, така че по-голямата част от останалия газьол да се отцеди.

6.4. Два листа филтърна хартия (5.5) (около 500 x 500 mm) се поставят един върху друг на гладка повърхност. Сгъват се четирите края на двете филтърни хартии нагоре до широчина около 40 mm, за да се предотврати изпадането на гранулите. Два пласта абсорбираща тъкан (5.6) се поставят в центъра на филтърните хартии. Цялото съдържание на ситото (5.4) се изсипва върху абсорбиращата тъкан, като гранулите се разпределят равномерно с мека плоска четка. След 2 минути едната страна на тъканите се повдига, за да се прехвърлят гранулите върху филтърните хартии, намиращи се под тези тъкани, като се разпределят равномерно с помощта на четка. Още един лист филтърна хартия се поставя върху пробата по подобен начин с прегънати краища нагоре, като гранулите се търкалят между филтърните хартии чрез кръгови движения с прилагане на леко притискане. След всеки 8 кръгови движения се спира, повдигат се противоположните краища на филтърните хартии, за да могат гранулите, които са се търкулнали към периферията, да се върнат към центъра. Съблюдава се следната процедура на работа: правят се четири пълни кръгови движения, най-напред по посока на часовниковата стрелка и след това обратно. След това частиците се търкулват към центъра, както е описано по-горе. Тази процедура се провежда три пъти (24 кръгови движения, краищата се повдигат два пъти). Нов лист филтърна хартия се поставя внимателно между долния лист и листа над него, като се оставят гранулите да се прехвърлят върху новия лист чрез повдигане краищата на горния лист. Гранулите се покриват с нов лист филтърна хартия, като се повтаря същата процедура, както е описана по-горе. Незабавно след прехвърлянето гранулите се изсипват върху претеглено блюдо и отново се претеглят с точност 0,01 g, за да се определи масата на задържания газьол.

6.5. Повтаряне на процедурата на прехвърляне и повторно претегляне.

Ако количеството на задържания газьол в изследваната проба е повече от 2,00 g, тя се поставя върху нов комплект филтърни хартии, като процедурата на прехвърляне се повтаря, повдигайки ъглите съгласно 6.4 (два пъти по осем кръгови движения, повдигане веднъж). След това пробата се претегля отново.

7. Изразяване на резултатите

7.1. Метод на изчисляване и формула

Маслопоглъщането от всяко определяне (6.1), изразено в проценти от масата на пресятата проба за изпитване, се дава с уравнението:

	(m2 - m1)
Маслопоглъщане =	________	. 100,
	m1

където:
m1 е масата от пробата за изпитване, в грамове, на пресятата част от пробата за изпитване (6.2);

m2 е масата от пробата за изпитване, в грамове, на пробата за изпитване съгласно 6.4 или 6.5 съответно от последното теглене.

Като резултат се взема средноаритметичното от двете отделни определяния.
М е т о д 3

Определяне на горими съставки

Този текст дефинира процедурата за определяне на горимите съставки на еднокомпонентен амониево-нитратен тор с високо съдържание на азот.

2. Принцип

Въглеродният диоксид, получен от неорганичните пълнители, се отстранява предварително с помощта на киселина. Органичните съединения се окисляват със смес от хромена и сярна киселина. Образуваният въглероден диоксид се абсорбира с разтвор на бариев хидроксид. Утайката се разтваря в разтвор на солна киселина и се измерва чрез остатъчно титруване с разтвор на натриев хидроксид.

3. Реактиви

3.1. Хромен триоксид, с аналитично качество, Cr2O3;

3.2. Сярна киселина с плътност при 20 градуса по Целзий 1,83 g/ml; 60 обемни %;

Наливат се 360 ml вода в еднолитрова чаша и внимателно се добавят 640 ml сярна киселина;

3.3. Сребърен нитрат : 0,1 М разтвор;

3.4. Бариев хидроксид: 15 g бариев хидроксид [Ba(OH)2. 8 H2O] се претеглят и се разтварят напълно в гореща вода. Разтворът се оставя да изстине и се прехвърля в еднолитрова мерителна колба. Допълва се до марката с вода и се хомогенизира. Филтрува се през нагъната филтърна хартия;

3.5. Солна киселина : 0,1 М стандартен разтвор;

3.6. Натриев хидроксид : 0,1 М стандартен разтвор;

3.7. Бромфенолово синьо : разтвор от 0,4 g/l във вода;

3.8. Фенолфталейн : разтвор от 2 g/l в 60 обемни % етанол;

3.9. Натронкалк: размер на частиците - около 1,0 до 1,5 mm;

3.10. Деминерализирана вода, прясно прекипяна, за отстраняване на въглеродния диоксид.

4. Апаратура

4.1. Обичайно лабораторно оборудване:

- стъклен шотов тигел с обем от 15 ml; диаметър на плочката: 20 mm; обща височина: 50 mm; порьозност 4 (диаметър на порите от 5 до 15 mm);

- чаша от 600 ml;

4.2. Подаване на азот под налягане;

4.3. Апаратура, изработена от следните части, и съединена, по възможност, с помощта на сферични шлифове (виж фиг. 2):

4.3.1. Абсорбционна колонка А, около 200 mm дълга и с диаметър 30 mm, запълнена с натронкалк (3.9), задържан в тръбата със стъклена вата;

4.3.2. 500 ml облодънна реакционна колба В със страничен отвор;

4.3.3. Фракционна колона на Вигрьо, дълга около 150 mm(C');

4.3.4. Обратен хладник (С), дълъг 200 mm;

4.3.5. Дрексел (D), действащ като уловител за излишъка киселина, който би се отдестилирал;

4.3.6. Ледена баня (Е) за охлаждане на дрексела;

4.3.7. Два абсорбционни съда (F1, F2) с диаметър 32 до 35 mm, като газовите разпределители в тях представляват 10 mm дискове от слабопорьозно синтеровано стъкло;

4.3.8. Вакуумпомпа и устройство (G), регулиращо засмукването и представляващо Т-образна стъклена тръбичка, свързана с апаратурата, като свободният край е съединен с фина капилярна тръбичка чрез къс каучуков маркуч и щипка.

Фиг. 2
A - абсорбционна колонка

B - реакционна колба

C'- фракционна колона на Вигрьо

C - обратен хладник

D - дрексел

E - ледена баня

F1 и F2 - абсорбционни съдове

G - вентил, регулиращ вакуума
5. Процедура:

5.1. Проба за изпитване:

Претеглят се около 10 g амониев нитрат с точност 0,001 g;

5.2. Отстраняване на карбонатите:

Пробата за изпитване се поставя в реакционната колба (В). Добавят се 100 ml сярна киселина (3.2). Гранулите се разтварят около 10 минути при стайна температура. Апаратурата се монтира, както е показано на фигура 2: единият край на абсорбционната колонка (А) се свързва с източника за азот (4.2) през обратен клапан, съдържащ 5-6 mm живак, а другият край - към захранващата тръбичка, която влиза в реакционната колба. Фракционната колона на Вигрьо (C') и обратният хладник (С) се поставят на местата си и се подава охлаждаща вода. Азотът се нагласява така, че потокът му да е умерен; разтворът се нагрява до кипене и се задържа при тази температура в течение на 2 минути. В края на този период не трябва да се наблюдава никакво отделяне на мехури; ако се виждат мехурчета, нагряването продължава още 30 минути. Разтворът се оставя да се охлади в продължение най-малко на 20 минути, като азотът продължава да се пропуска през него.

Монтирането на апаратурата се довършва съгласно фигура 2 чрез свързване на тръбата на обратния хладник с дрексела (D), а последният-с абсорбционните съдове (F1, F2). Азотът трябва да продължи да се пропуска през разтвора през време на монтирането на апаратурата. Във всеки един от абсорбционните съдове (F1, F2) се добавят бързо 50 ml разтвор от бариев хидроксид (3.4).

През системата се пропуска поток от азотни мехурчета за около 10 минути. Разтворът в абсорбционните съдове трябва да остане бистър. Ако това не се получи, процесът за отстраняване на карбонатите трябва да се повтори.

5.3. Окисляване и абсорбция:

След изваждане на тръбата, подаваща азот, през страничния отвор на реакционната колба (В) се вкарват бързо 20 g хромен триоксид (3.1) и 6 ml разтвор на сребърен нитрат (3.3). Апаратурата се свързва с вакуумпомпата и подаването на азота се регулира така, че през абсорберите със синтеровано стъкло (F1, F2) да преминава постоянен поток от газови мехурчета.

Реакционната колба (В) се нагрява, докато течност та закипи, и кипенето се поддържа в течение на един и половина часа (Реакционно време от един и половина часа е достатъчно за повечето органични вещества в присъствието на катализатор сребърен нитрат.).

Възможно е утаилият се по време на изпитването бариев карбонат да запуши дисковете от синтеровано стъкло, поради което може да е необходимо да се пренастрои регулиращият вакуума вентил (G) за контрол на азотния поток. Изпитването се приема за сполучливо, ако разтворът на бариев хидроксид в абсорбера (F2) остане бистър. В противен случай изпитването се повтаря. След успешно изпитване нагряването се спира и апаратурата се разглобява. Всеки един от разпредели телите в абсорберите се промива отвън и отвътре, за да се отстрани бариевият хидроксид, като промивните води се събират в съответния абсорбер. Разпределителите се поставят един след друг в 600 ml чаша, която след това ще се използва при определянето.

Бързо се филтрува под вакуум най-напред съдържанието на абсорбер (F2) и след това-на абсорбер (F1), като се използва стъкленият шотов тигел. Утайката се събира чрез смиване на абсорберите с вода (3.10) и тигелът се промива с 50 ml от същата вода. Поставя се тигелът в 600 ml чаша и се добавят 100 ml вода (3.10). Вкарват се по 50 ml преварена вода във всеки един от абсорберите и през разпределителите се пропуска азот в продължение на 5 минути. Водата се събира с тази от чашата. Операцията се повтаря още веднъж, за да се осигури доброто промиване на разпределителите.

5.4. Измерване на карбонатите с органичен произход :

Добавят се 5 капки фенолфталейн (3.8) към съдържанието на чашата. Разтворът става червен на цвят. Титрува се със солна киселина (3.5), докато розовият цвят почти изчезне. Разтворът в тигела се разбърква добре, за да се провери дали розовият цвят няма да се появи отново. Добавят се 5 капки бромфенолово синьо (3.7) и се титрува със солна киселина, докато разтворът стане жълт. Добавят се още 10 ml солна киселина.

Разтворът се нагрява до кипене и се оставя да кипи още най-много 1 минута. Внимателно се проверява да не остане утайка в течността. Оставя се да се охлади и се титрува остатъчно с разтвор на натриев хидроксид (3.6).

6. Празна проба

Празната проба се провежда по същата процедура, като се използват същите количества от всички реактиви.

7. Изразяване на резултатите

Съдържанието на горими съставки (С), изразено като въглерод в проценти от масата на пробата, се дава с формулата:

		V1 - V2
С % =	0,06 .	______ ,
		Е

където:
Е е масата на порцията за изпитване в грамове;

V1 e общият обем в ml на 0,1 М солна киселина, добавена след промяната на цвета на фенолфталейна;

V2 e обемът в ml на 0,1 М разтвор на натриев хидроксид, използван за обратно титруване.
М е т о д 4

Определяне на стойността на рН

Този текст определя процедурата за измерване на стойността на рН на разтвор от еднокомпонентен амониево-нитратен тор с високо съдържание на азот.

2. Принцип

Измерване на рН на разтвор от амониев нитрат с помощта на рН-метър.

3. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода, несъдържаща въглероден диоксид.

3.1. Буферен разтвор, рН 6,88 при 20 градуса по Целзий;

Разтварят се 3,40 ± 0,01 g калиев дихидроген ортофосфат (KH2PO4) в приблизително 400 ml вода. След това се разтварят 3,55 ± 0,01 g динатриев хидроген ортофосфат (Na2HPO4) в приблизително 400 ml вода. Двата разтвора се прехвърлят количествено в 1000 ml мерителна колба, допълват се до марката и се хомогенизират. Този разтвор се държи в добре затворен съд.

3.2. Буферен разтвор, рН 4,00 при 20 градуса по Целзий;

Разтварят се 10,21 ± 0,01 g калиев хидроген фталат (KHC8O4H4) във вода, прехвърлят се количествено в 1000 ml мерителна колба, допълва се до марката и се хомогенизира.

Този разтвор се съхранява в добре затворен съд.

3.3. Може да се използват и рН стандартни разтвори.

4. Апаратура

рН-метър, оборудван със стъклен и каломелов електрод или еквивалентни на тях, с чувствителност 0,05 рН единици.

5. Процедура

5.1. Калибриране на рН-метъра

Калибрира се рН-метърът (4) при температура от 20 (±1) градуса по Целзий, като се използват буферни разтвори (3.1), (3.2) или (3.3). Пропуска се бавен поток азот върху повърхността на разтвора и се поддържа през време на изпитването.

5.2. Определение

Добавят се 100,0 ml вода върху 10 (± 0,01) g проба в 250 ml чаша. Неразтворените частици се отстраня ват чрез филтруване, декантиране или центрофугиране на течността. Измерва се стойността на рН на бистрия разтвор при температура от 20 (±1) градуса по Целзий според същата процедура, както при калибрирането на рН-метъра.

6. Представяне на резултатите:

Резултатите се изразяват в рН единици, с точност 0,1 единици, и се посочва температурата.
М е т о д 5

Определяне на размера на частиците

Този метод дефинира процедурата за определяне на размера на частиците на еднокомпонентен амониево-нитратен тор с високо съдържание на азот.

2. Принцип

Пробата за изпитване се пресява през комплект от 3 сита ръчно или с механични средства. Масата, задържана на всяко едно сито, се отчита и се изчислява процентът на материала, преминаващ през съответните сита.

3. Апаратура

3.1. Ситата за изпитванията са от телена тъкан с диаметър 200 mm и отвори съответно 2,0, 1,0 и 0,5 mm. Ситата са снабдени с капак и дъно.

3.1.1. Везна с точност до 0,1 g.

3.1.2. Механично вибрационно сито (ако е налично), в състояние да осигури вертикално и хоризонтално движение на пробата за изпитване.

4. Процедура

4.1. Пробата се разделя на представителни порции от около 100 g.

4.2. Една от тези проби се претегля с точност 0,1 g.

4.3. Комплектът сита се подрежда във възходящ ред: сборник, 0,5 mm, 1 mm, 2 mm, като претеглената проба за изпитване се поставя на горното сито. Поставя се плътно капакът върху комплекта сита.

4.4. Разклаща се ръчно или с машина, като се придава както вертикално, така и хоризонтално движение и ако се работи ръчно, се почуква от време на време; Този процес продължава в течение на 10 минути или докато количеството, преминаващо през всяко едно сито за 1 минута, е по-малко от 0,1 g;

4.5. Ситата се отделят от комплекта по ред и се събира задържаният материал, като се изчетква внимателно обратната страна на ситата.

4.6. Претегля се задържаният материал на всяко сито и този, събран в дъното, с точност 0,1 g.

5. Оценка на резултатите

5.1. Масата на отделните фракции се изчислява като процент от общата маса на фракциите (а не от начално то количество на пробата).

Изчислява се процентът в сборника (т.е. по-малко от 0,5 mm) - А %.

Изчислява се процентът, задържан в ситото 0,5 mm - В %.

Изчислява се процентът, преминаващ през сито 1,0 mm, т.е. - (А+В) %.

Сумата от масите на фракциите трябва да бъде до 2 % от първоначално взетата маса.

5.2. Трябва да се проведат най-малко два отделни анализа, като отделните резултати за А не трябва да се различават с повече от 1,0 % абсолютни и за В - с повече от 1,5 % абсолютни. Ако това не е така, изпитването се повтаря.

6. Изразяване на резултатите:

Взема се средноаритметичната стойност от А и А+В.

Определяне на съдържанието на хлор (като хлориден йон)

Този метод дефинира процедурата за определяне на съдържанието на хлор (като хлориден йон) в еднокомпонентен амониево-нитратен тор с високо съдържание на азот.

2. Принцип

Хлоридните йони във воден разтвор се определят чрез потенциометрично титруване със сребърен нитрат в кисела среда.

3. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода, несъдържаща хлоридни йони.

3.1. Ацетон

3.2. Концентрирана азотна киселина (плътност при 20 градуса по Целзий = 1,40 g/ml)

3.3. Сребърен нитрат 0,1 М стандартен разтвор. Този разтвор се съхранява в кафява стъклена бутилка.

3.4. Сребърен нитрат 0,004 М стандартен разтвор - този разтвор се приготвя по време на употреба.

3.5. Калиев хлорид, 0,1 М стандартен сравнителен разтвор, 3,7276 g калиев хлорид с аналитично качество, предварително изсушен в продължение на 1 час при 130 градуса по Целзий и охладен в ексикатор до стайна температура, се претегля с точност 0,1 mg. Разтваря се в малко количество вода, разтворът се прехвърля без загуба в 500 ml мерителна колба, разрежда се до марката и се хомогенизира.

3.6. Калиев хлорид, 0,004 М стандартен сравнителен разтвор - този разтвор се приготвя по време на употреба.

4. Апаратура:

4.1. Потенциометър със сребърен индикаторен електрод и каломелов сравнителен електрод, чувствителност 2 mV, с обхват - 500 до +500 mV.

4.2. Мост, съдържащ наситен разтвор от калиев нитрат, свързан към каломеловия електрод (4.1), с поставени в краищата му порьозни запушалки.

Забележка. Този мост не е необходим, ако се използват електроди от сребърен и живачен сулфат.

4.3. Магнитна бъркалка с разбъркващ елемент с тефлоново покритие.

4.4. Микробюрета, градуирана с деления 0,01 ml.

5. Процедура:

5.1. Стандартизиране на разтвора от сребърен нитрат

Вземат се 5,00 ml и 10,00 ml от стандартния сравнителен разтвор от калиев хлорид (3.6) и се поставят в две ниски чаши с подходящ обем (например 250 ml). Провежда се следното титруване на съдържанието на всяка чаша:

Добавят се 5 ml разтвор на азотна киселина (3.2), 120 ml ацетон (3.1) и достатъчно вода, за да се достигне общ обем около 150 ml. Разбъркващият елемент на магнитната бъркалка (4.3) се поставя в чашата и бъркалка та се включва. В разтвора се потопяват сребърният електрод (4.1) и свободният край на моста (4.2). Електродите се свързват към потенциометъра (4.1) и след проверка на нулата на апарата се отбелязва стойността на началния потенциал.

Титрува се с микробюретата (4.4), като се добавят в началото съответно 4 или 9 ml от разтвора на сребърен нитрат, отговарящ на използвания стандартен сравнителен разтвор на калиев хлорид. Продължава се добавянето на порции от 0,1 ml за 0,004 М разтвори и на порции от 0,05 ml за 0,1 М разтвори. След всяко добавяне се изчаква стабилизиране на потенциала.

Добавените обеми се записват заедно със съответните стойности на потенциала в първите две колони на таблицата.

В третата колона на таблицата се записват последователните нараствания (D1Е) на потенциала Е. В четвъртата колона се записват разликите (D2Е), положителни или отрицателни, между нарастванията на потенциала (D1Е). Краят на титруването отговаря на добавянето на порция от 0,1 или 0,05 ml. (V1) от разтвора на сребърен нитрат, която дава максималната стойност на D1Е.

За да се изчисли точният обем (Vеq) на разтвора от сребърен нитрат, в края на реакцията се използва формулата:

Vо е общият обем в ml на разтвора от сребърен нитрат, непосредствено под обема, даващ максималното увеличение на D1Е;

V1 - обемът в ml от последната порция добавен разтвор на сребърен нитрат (0,1 или 0,05 ml);

b - последната положителна стойност на D2Е;

В - сборът от абсолютните стойности на последни те положителни стойности на D2Е и първите отрицател ни стойности на D2Е (вижте примера в таблица 1).

5.2. Празна проба

Провежда се празна проба и тя се взема предвид при изчисляване на крайния резултат.

Резултатът V4 от празната проба на реактивите се дава в ml с формулата:

V3 -стойността в ml, на точния обем (Vеq) на разтвора на сребърен нитрат за титруване на 5 ml от използвания стандартен сравнителен разтвор на калиев хлорид.

5.3. Изпитване за проверка

Празната проба може да служи едновременно като проверка за задоволителното функциониране на апаратурата и за точното прилагане на процедурата на изпитването.

5.4. Определяне

Взема се част от пробата в границите от 10 до 20 g и се претегля с точност 0,01g. Прехвърля се количествено в 250 ml чаша. Добавят се 20 ml вода, 5 ml разтвор на азотна киселина (3.2), 120 ml ацетон (3.1) и достатъчно количество вода, за да се доведе общият обем до около 150 ml.

Разбъркващият елемент на магнитната бъркалка (4.3) се поставя в чашата, чашата се поставя върху магнитната бъркалка и тя се пуска в действие. В разтвора се потапят сребърният електрод (4.1) и свободният край на моста (4.2), електродите се съединяват с потенциометъра (4.1) и след проверка на нулата на апарата се отчита стойността на началния потенциал.

Титрува се с разтвор на сребърен нитрат чрез добавянето му от микробюрета (4.4) на порции от 0,1 ml. След всяко добавяне се изчаква до стабилизирането на потенциала.

Титруването продължава, както е дадено в 5.1, започвайки от четвъртия параграф: "записват се добавените обеми и съответните стойности на потенциала в първите две колони на таблицата .......".

6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултатите

Резултатите от анализа се изразяват като % хлор, съдържащ се в пробата, представена за анализ.

Съдържанието на хлор в проценти се изчислява по уравнението:

V4 - резултатът в ml на празната проба (5.2);

V5 - стойността в ml на Vеq, отговаряща на определението (5.4);

m - масата в g на пробата за изпитване.

Определяне на съдържанието на мед

Този метод дефинира процедурата за определяне на съдържанието на мед в еднокомпонентни амониево нитратни торове с високо съдържание на азот.

2. Принцип

Пробата се разтваря в разредена солна киселина и съдържанието на мед се определя чрез атомно абсорбционна спектрофотометрия.

3. Реактиви

3.1. Солна киселина (плътност при 20 градуса по Целзий = 1,18 g/ml);

3.2. Солна киселина, 6 М разтвор;

3.3. Солна киселина, 0,5 М разтвор;

3.4. Амониев нитрат;

3.5. Водороден пероксид, 30 %;

3.6. Изходен разтвор на мед (може да се използва стандартен разтвор на мед): претегля се 1 g чиста мед с точност 0,001 g, разтваря се в 25 ml 6 М разтвор на солна киселина (3.2), добавят се на порции 5 ml водороден пероксид (3.5) и се разрежда до 1 l с вода. 1 ml от този разтвор съдържа 1000 mg мед.

3.6.1. Разтвор на мед (разреден): разреждат се 10 ml от изходния разтвор (3.6) до 100 ml с вода, а след това 10 ml от получения разтвор се разреждат до 100 ml с вода; 1 ml от последното разреждане съдържа 10 mg мед.

Този разтвор се приготвя непосредствено преди употреба.

4. Апаратура

Атомно абсорбционен спектрофотометър с лампа за определяне на мед (324,8 nm).

5. Процедура

5.1. Приготвяне на разтвора за анализ

25 g от пробата се претеглят с точност 0,001 g, поставят се в 400 ml чаша, внимателно се добавят 20 ml солна киселина (3.1) (може да се наблюдава бурна реакция поради отделянето на въглероден диоксид). Ако е необходимо, се прибавя още солна киселина. Когато спре бурното кипене, пробата се изпарява на парна баня до сухо, като се разбърква периодично със стъклена пръчка. Добавят се 15 ml 6 М разтвор на солна киселина (3.2) и 120 ml вода. Разбърква се със стъклена пръчка, която трябва да се остави в чашата. Чашата се покрива с часовниково стъкло. Разтворът се нагрява до кипене внимателно, докато завърши напълно разтварянето, и след това се охлажда.

Разтворът се прехвърля количествено в 250 ml мерителна колба чрез промиване на чашата с 5 ml 6 М солна киселина (3.2) и 2 пъти с по 5 ml кипяща вода. Допълва се до марката с 0,5 М солна киселина (3.3) и се разбърква внимателно.

Филтрува се през филтърна хартия (Whatman 541 или еквивалентна на нея), несъдържаща мед. Първите 50 ml се изхвърлят.

5.2. Разтвор на празна проба:

Приготвя се разтвор на празна проба, в който не е включена само пробата, и това се има предвид при изчисляване на крайните резултати.

5.3. Определяне:

5.3.1. Приготвяне на разтвори от пробата и празна проба:

Разтворът на пробата (5.1) и разтворът на празната проба (5.2) се разреждат с 0,5 М разтвор на солна киселина (3.3) до концентрация на мед в оптималния обхват на измерване на спектрофотометъра. Обикновено не е необходимо разреждане.

5.3.2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Приготвяне на стандартни разтвори:

Чрез разреждане на изходния разтвор (3.6) с 0,5 М разтвор на солна киселина (3.3) се приготвят най-малко 5 стандартни разтвора, съответстващи на оптималния обхват на измерване на спектрофотометъра (от 0 до 5,0 mg/l мед). Преди да се допълнят до марката, към всеки разтвор се прибавя амониев нитрат (3.4), за да се получи концентрация от 100 mg/ml.

5.4. Измерване

Спектрофотометърът се настройва на дължина на вълната 324,8 nm, като се използва окислителен въздушно-ацетиленов пламък. Стандартните разтвори (5.3.2), разтворът на пробата и разтворът на празната проба (5.3.1) се впръскват последователно, като устройството се промива внимателно с дестилирана вода след всяко впръскване. Построява се стандартна крива, като на ординатната ос се нанасят средните стойности на абсорбцията на всеки изпитан стандартен разтвор, а на абсцисната ос - съответните концентрации на мед в mg/ml.

Концентрацията на мед в крайния разтвор на пробата и в разтвора на празната проба се отчита по стандартна крива.

6. Изразяване на резултатите

Съдържанието на мед в пробата се изчислява, като се взема предвид масата на пробата за изпитване, проведените в течение на анализа разреждания и стойността на празната проба. Резултатът се изразява като mg мед/kg.

Раздел IV

Определяне устойчивостта на детонация

Този метод дефинира процедурата на работа при определяне устойчивостта към детонация на еднокомпонентни амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот.

2. Принцип

Пробата се затваря в стоманена тръба и се подлага на детонационен удар от възпламенителен заряд на експлозив. Разпространението на детонацията се определя от степента на деформация при свиване на оловни цилиндри, върху които тръбата лежи хоризонтално по време на изпитанието.

3. Материали

3.1. Пластичен експлозив, съдържащ 83 до 86 % пентрит.

Плътност: 1500 до 1600 kg/m3;

Скорост на детонация: 7300 до 7700 m/s;

Тегло: 500 +/-1 g.

3.2. Седем дължини на гъвкав детонационен шнур с неметално покритие (кожух)

Тегло на пълнен: 11 до 13 g/m;

Дължина на всеки шнур: 400 +/-2 mm.

3.3. Пресована гранула от вторичен експлозив с жлеб за поставяне на детонатор

Експлозив: хексоген/восък 95/5 или тетрил, или подобен вторичен експлозив със или без добавен графит;

Плътност: 1500 до 1600 kg/m3;

Диаметър: 19 до 21 mm;

Височина: 19 до 23 mm.

Централен жлеб за поставяне на детонатора с диаметър 7 до 7,3 mm и с дълбочина 12 mm.

3.4. Безшевна стоманена тръба, както е специфицирана в ISO 65-1981-тежки серии с номинални размери DN 100 (4 mm);

Външен диаметър: 113,1 до 115,0 mm;

Дебелина на стената: 5,0 до 6,5 mm;

Дължина: 1005 (+/-2) mm.

3.5. Дънна плоча

Материал: стомана с добри заваряващи свойства;

Размери: 160 x 160 mm;

Дебелина: 5 до 6 mm.

3.6. Шест оловни цилиндри

Диаметър: 50 (+/-1) mm;

Височина: 100 до 101 mm;

Материал: рафинирано (пречистено) олово с чистота най-малко 99,5 %.

3.7. Стоманен блок

Дължина: най-малко 1000 mm;

Широчина: най-малко 150 mm;

Височина: най-малко 150 mm.

Тегло: най-малко 300 kg, ако за този блок няма твърда основа.

3.8. Пластмасов или картонен цилиндър за заряда на възпламенителя

Дебелина на стената: 1,5 до 2,5 mm;

Диаметър: 92 до 96 mm;

Височина: 64 до 67 mm.

3.9. Детонатор (електрически или неелектрически) със сила на иницииране 8 до 10.

3.10. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Дървен диск

Диаметър: 92 до 96 mm. Диаметърът трябва да отговаря (пасва) на вътрешния диаметър на на пластмасовия или картонения цилиндър (3.8);

Дебелина: 20 mm.

3.11. Дървена пръчка със същия размер като детонатора (3.9).

3.12. Шивашки топлийки (максимална дължина 20 mm) и съшиващо устройство (телбод)

4. Процедура (начин на работа):

Заряд на възпламенителя със седемточково иницииране

1. Стоманена тръба

2. Дървен диск със седем отвора

3. Пластмасов или картонен цилиндър

4. Детонационни шнурове

5. Пластичен експлозив

6. Проба за изпитване

7. Отвор с диаметър 4 mm, пробит за вкарване на шплент

8. Шплент

9. Дървена пръчка, заобиколена с шнуровете (4)

10. Лепяща лента (лепенка) за задържане на (4) около (9)

Съществуват два метода за иницииране (възбуждане) на експлозива в заряда на възпламенителя в зависимост от наличността на оборудването.

4.1.1. Седемточково едновременно иницииране:

Зарядът на възпламенителя, подготвен за употреба, е показан на фиг. 3, размерите са посочени в mm.

4.1.1.1. Пробиват се отвори в дървения диск (3.10), успоредни на оста на диска, през центъра и през шест точки, симетрично разпределени около концентричен кръг с диаметър 55 mm; диаметърът на отворите трябва да бъде 6 до 7 mm (виж сечение А-В на фиг. 3) в зависимост от диаметъра на използвания детонационен шнур (3.2).

4.1.1.2. Отрязват се седем дължини от гъвкавия детонационен шнур (3.2), всяка една дълга по 400 mm, като се избягват загуби на експлозив в краищата чрез точен разрез и незабавно уплътняване на отрязаните краища с лепенка. Всяка една от седемте дължини се поставя (напъхва) през седемте отвора на дървения диск (3.10), докато краищата им се подадат на няколко с m от другата страна на диска. Тогава се вкарва наклонено малка шивашка топлийка (3.12) в текстилната обвивка (кожух) на отрязъците шнур на 5-6 mm от техните краища, като се поставя лепенка около външната страна на отрязъците шнур под формата на лента, широка 2 сm, непосредствено прилягаща до топлийката. Накрая се изтегля по-дълга част от шнура, за да може топлийката да допре до дървения диск.

4.1.1.3. Пластичният експлозив се оформя като цилиндър с диаметър 92 до 96 mm в зависимост от диаметъра на цилиндъра (3.8). Този цилиндър се поставя изправен върху равна повърхност и се вкарва оформеният експлозив.

Фиг. 4

Заряд на възпламенителя с централно иницииране

2. Дървен диск

3. Пластмасов или картонен цилиндър

4. Дървена пръчка

5. Пластичен експлозив

6. Пресована гранула

7. Проба за изпитване

8. Отвор с диаметър 4 mm, за вкарване на шплент

9. Шплент

10. Дървен пуансон (щанца)

4.1.1.4. Свободните краища на седемте отрязъка детонационен шнур се групират около обиколката на дървената пръчка (3.11) така, че техните краища да бъдат наравно с равнината, перпендикулярна на пръчката. Те се задържат като сноп около пръчката с помощта на лепенка (Когато шестите периферни отрязъка шнур са стегнати след монтиране, централният шнур трябва да остане леко хлабав.).

4.1.2. Централно иницииране с пресована гранула:

Зарядът на възпламенителя, подготвен за използване, е показан на фигура 4, размерите са посочени в mm.

4.1.2.1. Приготвяне на пресована гранула:

10 g вторичен експлозив (3.3) се поставят, вземайки необходимите предпазни мерки, в матрица с вътрешен диаметър от 19 до 21 mm и се пресоват до точните размери и плътност.

(Съотношението диаметър : височина трябва да бъде грубо 1:1).

В центъра на дъното на матрицата се намира издатина с височина 12 mm и с диаметър от 7,0 mm до 7,3 mm (в зависимост от диаметъра на използвания детонатор), който образува в пресованата гранула цилиндрично гнездо.

4.1.2.2. Приготвяне на заряда за възпламенителя:

Пластичният експлозив се поставя в цилиндъра (3.8), стоящ изправен върху равна повърхност, след това се притиска надолу с дървената щанца, за да се придаде цилиндрична форма на експлозива с централен улей (жлеб). Вкарва се пресованата гранула в този жлеб. Цилиндрично оформеният експлозив, съдържащ пресованата гранула, се покрива с дървен диск, имащ централен отвор с диаметър 7,0 до 7,3 mm за вкарване на детонатора. Дървеният диск се свързва с цилиндъра по диагонал с лепяща лента ( лепенка). Осигурява се коаксиалност (съосност) на пробития в диска отвор и жлеба в пресованата гранула чрез вкарване на дървена пръчка.

Диаметърът на диска винаги трябва да съответства на вътрешния диаметър на цилиндъра.

Забележка. Когато шестте периферни шнура се изпънат след монтирането им, централният шнур трябва да остане леко хлабав (отпуснат).

4.2. Подготовка на стоманените тръби за детонационни изпитания:

В единия край на стоманената тръба (3.4) се пробиват два диаметрално противоположни отвора с диаметър 4 mm, перпендикулярно през страничните страни на разстояние 4 mm от края.

Долната (дънната) плоча (3.5) се заварява челно към противоположния край на тръбата, спазвайки напълно прав ъгъл между дънната плоча и стената на тръбата, със заваръчен метал около цялата обиколка на тръбата.

4.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Пълнене и зареждане на тръбата (виж фигури 3 и 4)

Фиг. 5

2 - Оловни цилиндри

3 - Стоманен блок

4 - Дънна (долна) плоча

5 - Заряд на възпламенителя

1-6 - номера на оловните цилиндри

4.3.2. Тръбата се поставя изправена, като квадратната дънна плоча почива на твърда плоска повърхност, за предпочитане бетон. Тръбата се запълва до около 1/3 от височината си с проба и пет пъти се пуска вертикално от 10 сm върху пода, за да се уплътнят частиците или гранулите колкото може по-плътно в тръбата. За да се ускори уплътняването, тръбата се подлага и на вибриране чрез удряне на страничните стени с чук 750 до 1000 g между отделните пускания - общо 10 пъти. Този метод на запълване се повтаря с още едно завъртане на пробата. Накрая трябва да се направи допълнително прибавяне, така че след уплътняване чрез повдигане и изпускане на пробата 10 пъти и общо 20 ритмични удара с чук зарядът да запълни тръбата на разстояние 70 сm от отвора.

Височината на запълване с проба трябва да се регулира в стоманената тръба така, че зарядът на възпламенителя (4.1.1 или 4.1.2), който ще бъде вкаран по-късно, да бъде в непосредствен контакт с пробата по цялата й повърхност.

4.3.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Вкарва се зарядът на възпламенителя в тръбата така, че да бъде в допир с пробата. Горната повърхност на дървения диск трябва да бъде на 6 mm под края на тръбата. Осигурява се сигурен плътен контакт между експлозива и пробата чрез добавяне или отстранява не на малко количество от пробата. Както е показано на фигури 3 и 4, през отворите близо до отворения край на тръбата трябва да се вкарат шплентове и техните краища да се разтворят върху тръбата.

4.4. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Поставяне на стоманената тръба и оловните цилиндри, (фигура 5).

4.4.1. Основите на оловните цилиндри (3.6) се номерират от 1 до 6. Правят се 6 белега (знака) на 150 mm от централната линия на стоманения блок (3.7), лежащ върху хоризонтална основа (база), като първият знак е най-малко на 75 mm от края на блока. Върху всеки знак се поставя изправен оловен блок, като основата на всеки цилиндър е центрирана върху нейния знак.

4.4.2. Стоманената тръба, подготвена съгласно 4.3, се поставя хоризонтално върху оловните цилиндри така, че оста на тръбата да бъде успоредна на централната линия на стоманения блок, като завареният край на тръбата продължава (се издава) на 50 mm след оловен цилиндър № 6. За да се предотврати претъркалянето на тръбата, се вкарват малки дървени клинчета между върховете на оловните цилиндри и стената на тръбата (по един от всяка страна) или се поставя дървена кръстачка между тръбата и стоманения блок.

Забележка. Трябва да се провери дали тръбата се е допряла до всичките 6 оловни цилиндъра; леко изкривяване на повърхността на тръбата може да бъде компенсирано чрез завъртяване на тръбата около нейната надлъжна ос; ако някой от оловните цилиндри е твърде висок (100 mm), той се почуква внимателно с чук, докато достигне изискваната височина.

4.5. Подготовка за детонация

4.5.1. Апаратурата съгласно 4.4 се поставя в бункер или в подходящо подготвено подземно място (укритие) (например мина или тунел). Трябва да се гарантира, че температурата на стоманената тръба се поддържа при 20 (+/-5) градуса по Целзий преди детонацията.

Забележка. Ако няма подобни места за възпламеняване, работата може, при необходимост, да се извърши в циментова шахта, покрита отгоре с дървени греди. Детонацията може да причини изхвърляне на стоманени фрагменти с висока кинетична енергия, следователно възпламеняването трябва да се провежда на подходящо разстояние от жилища и улични магистрали.

4.5.2. Ако се използва заряд на възпламенител със седемточково иницииране, трябва да се гарантира, че детонационните шнурове са изпънати, както е дадено в забележката към 4.1.1.4, и са подредени, доколкото е възможно, по-хоризонтално.

4.5.3. Накрая се отстранява дървената пръчка и се заменя с детонатора. Тя не се възпламенява, докато зоната за безопасност не е евакуирана и персоналът за изпитването не се е прикрил.

4.5.4. Експлозивът се детонира.

4.6. Оставя се достатъчно време димовете (газообразни и понякога отровни разпадни продукти като нитрозни газове) да се разсеят, след това се събират оловните цилиндри и се измерва височината им с шублер с нониус.

За всеки от маркираните оловни цилиндри се записва степента на сплескване (свиване), изразена като процент от първоначалната височина от 100 mm. Ако цилиндрите са смачкани (сплеснати) наклонено, се записват най-високата и най-ниската стойност и се изчислява средноаритметичната стойност.

4.7. Ако е необходимо, може да се използва проба за непрекъснато измерване на скоростта; пробата трябва да се вкара по дължината на оста на тръбата или по дължината на нейната странична стена.

4.8. За всяка проба трябва да се проведат по две детонационни изпитвания.

5. Протокол от изпитването.

В отчета за изпитването за всяко детонационно изпитване трябва да бъдат дадени стойностите на следните параметри:

- фактически измерените стойности за външния диаметър на стоманената тръба и за дебелината на стената;

- твърдостта на стоманената тръба по Бринел;

- температурите на тръбата и на пробата малко преди възпламеняването;

- плътност (kg/ m3) на пробата в стоманената тръба;

- височината на всеки оловен цилиндър след възпламеняване, отбелязвайки номера на съответния цилиндър;

- използвания метод на иницииране на заряда на възпламенителя.

5.1. Оценка на резултатите от изпитванията

Ако при всяко възпламеняване сплескването поне на един оловен цилиндър не надминава 5 %, изпитване то трябва да се счита за завършено и пробата съответства на изискванията.