Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

Нека "b" да бъде броят на милилитрите от 0,05 М разтвор на EDTA.

8.3. Титруване в присъствието на калцеин или калкон-карбонова киселина

Отпипетира се аликвотна част от разтвора, който ще се анализира, която да е равна на тази, взета от горното титруване, и се поставя в 400-милилитрова Бехерова чаша. Излишната киселина се неутрализира с 5 М разтвор на натриев хидроксид (4.13), използвайки рН-метър. Разрежда се с вода до около 100 ml. Добавят се 10 ml разтвор КОН/КCN (4.8) и индикатор (4.4) или (4.5). Разбърква се внимателно с бъркалка (5.1), титрува се с разтвор на EDTA (4.2) (виж 10.2, 10.3 и 10.4).

Нека "а" е броят на милилитрите от 0,05 М разтвор на EDTA.

9. Изразяване на резултатите

За торове, за които методът е приложим (5 грама от тора в 500 ml от екстракта), процентното съдържание на магнезия в тора се изчислява, както следва:

а е броят на милилитрите на 0,05 М разтвор на EDTA, използван за титруване в присъствието на калцеин или калкон-карбонова киселина;

b - броят на милилитрите на 0,05 М разтвор на EDTA, използван за титруване в присъствието на Ериохром черно-Т;

М - масата на пробата във взетата аликвотна порция в грамове;

Т - 0,2016 . М на разтвора ЕDTA/0,05 (виж 4.2);

Tx - 0,1216 . М на разтвора ЕDTA/0,05 (виж 4.2).

10. Забележки

10.1. Стехиометричното съотношение ЕDTA/метал в комплексометричния анализ е винаги 1:1, независимо от валенцията на метала и от факта, че ЕDTA е четиривалентен. Ето защо разтворите за титруване - ЕDTA и стандартният, следва да бъдат моларни, а не нормални.

10.2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Комплексометричните индикатори често са много чувствителни към въздуха. Разтворът може да изгуби цвета си по време на титруването. В този случай трябва да се добавят 1-2 капки от индикатора. Това се налага най-вече в случаите, когато се използват Ериохром черно-Т и калкон, карбонова киселина.

10.3. Често комплексите метал/индикатор са относително стабилни и може да е необходимо време за промяна на цвета. Ето защо последните капки EDTA трябва да се прибавят бавно, а също така капка от 0,05 М разтвор на магнезий (4.1) или на калций (4.3) се добавя за сигурност, че промяната на цвета вече не е станала. Това по-специално е валидно за комплекса ериохром -магнезий.

10.4. Промяната на цвета на индикатора трябва да се наблюдава не отгоре, а хоризонтално през разтвора. Бехеровата чаша трябва да стои срещу бял фон на добре осветено място. Промяната на цвета на индикатора лесно може да се наблюдава при поставяне на Бехеровата чаша върху матово стъкло, под което свети 25-ватова лампа.

10.5. Тези анализи изискват известен опит. Задачата ще включва наблюдаване на промените в цвета на стандартните разтвори (4.1) и (4.3). Препоръчва се определенията да се извършват от един и същ лабораторен химик.

10.6. Ако се използва разтвор на ЕDTA с гарантира но качество (например Титризол, Нормекс), това може да опрости контрола върху еквивалентността на стандартните разтвори (4.1), (4.2) и (4.3).

10.7. Разтворите, съдържащи калиев цианид, не трябва да се изливат в канализацията, докато цианидът не се преработи в безопасно съединение - например чрез окисляване с натриев хипохлорит, последва но от алкализиране.

Определяне съдържанието на сулфати

Този метод формулира процедурата за определяне съдържанието на сяра в торовите екстракти под формата на сулфати.

2. Област на приложение

Този метод се прилага за определяне съдържанието на сулфати в екстракти съгласно методи 7.1, 7.2, 7.3 и 7.4.

3. Принцип

Тегловно определяне като бариев сулфат.

4. Реактиви

4.1. Разредена солна киселина:

1 обем солна киселина (d = 1,18) и 1 обем вода.

4.2. Разтвор на бариев хлорид - BaCl 2.2H2O: 122 g/l.

4.3. Разтвор на сребърен нитрат: 5 g/l.

5. Апаратура

5.1. Порцеланови тигли.

5.2. Водна баня.

5.3. Сушилня, настроена на 105градуса ± 1 градуса по Целзий.

5.4. Муфелна пещ, настроена на 800градуса ± 50 градуса по Целзий.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на разтвора:

Отпипетира се аликвотна част от един от екстрахи раните разтвори, посочени в т. 2, съдържащи между 20 и 100 mg сяра или 250 mg SO3.

Тази аликвотна част се слага в Бехерова чаша с подходяща вместимост. Добавят се 20 ml разредена солна киселина (4.1). Долива се вода до около 300 ml.

6.2. Приготвяне на утайката:

Разтворът се загрява до кипене. Прибавят се на капки, около 20 ml разтвор на бариев хлорид (4.2) при постоянно енергично разбъркване. Кипи се още няколко минути.

Поставя се Бехеровата чаша, покрита с часовниково стъкло, в кипяща водна баня (5.2) за около час. Оставя се да престои затоплена (60 градуса по Целзий), докато горният слой се избистри. Прозрачният разтвор се декантира бавно през безпепелен филтър. Утайката се промива няколко пъти с гореща вода. Промиването на утайката през филтъра продължава до отсъствие на хлориди във филтрата. Това може да се провери с разтвор на сребърен нитрат (4.3).

6.3. Накаляване и претегляне на утайката:

Поставя се филтърната хартия с утайката в порцеланов тигел, предварително претеглен с точност до 0,1 mg. Изсушава се в сушилня (5.3) и се накалява при около 800 градуса по Целзий в продължение на половин час (5.4). Оставя се да изстине в ексикатор и се претегля с точност до 0,1 mg.

7. Изразяване на резултатите

1 mg бариев сулфат отговаря на 0,137 mg сяра (S) или 0,343 mg SO3.

Процентното съдържание на сяра в тора се изчислява, както следва:

w е масата на утайката от бариев сулфат в mg;

v1 - обемът на екстрахирания разтвор в ml;

v2 - обемът на аликвотната част в ml;

m - масата на анализираната проба в грамове.
Метод 7.10

Определяне съдържанието на екстрахирания натрий

Този метод дефинира процедурата за определяне съдържанието на натрий в торови екстракти.

2. Област на приложение

Този метод се прилага за торове, за които се изисква обявяване на съдържанието на натрий

3. Принцип

След подходящо разреждане на екстракта, получен по методи 7.1 и/или 7.3, съдържанието на натрий в разтвора се определя чрез пламъчна емисионна спектрофотометрия.

4. Реактиви

4.1. Разредена солна киселина:

1 обем солна киселина за анализ (d = 1,18) и 1 обем вода.

4.2. Алуминиев нитрат - Al(NO 3)3.9H2O.

4.3. Цезиев хлорид - CsCl.

4.4. Безводен натриев хлорид - mol/l aCl.

4.5. Разтвор на цезиев хлорид и алуминиев нитрат.

Разтварят се във вода 50 грама цезиев хлорид (4.3) и 250 грама алуминиев нитрат (4.2) в 1000-милилитрова мерителна колба. Долива се вода до марката и се хомогенизира.

4.6. Стандартен разтвор на натрий - 1 mg/ml mol/l a:

Разтварят се във вода 2,542 грама натриев хлорид (4.4) в 1000-милилитрова мерителна колба. Добавят се 10 ml солна киселина (4.1). Долива се вода до марката и се хомогенизира.

5. Апаратура

Пламъчен спектрофотометър, настроен на 589,3 nm.

6. Разтвори за калибриране

6.1. Поставят се 10 ml от стандартния разтвор (4.6) в 250-милилитрова мерителна колба. Долива се до марката и се разбърква. Концентрацията на разтвора е: 40 mg/ml mol/l a.

6.2. Слагат се по 0, 5, 10, 15, 20, 25 ml от междинния разтвор (6.1) в 100-милилитрови мерителни колби. Добавят се по 10 ml от разтвора (4.5). Долива се до марката и се хомогенизира. Концентрацията на разтворите е: 0, 2, 4, 6, 8, 10 mg/ml mol/l a.

7. Приготвяне на разтворите за измерване

В зависимост от предполагаемото съдържание на натрий в екстракта, както при метод 7.1 или 7.3 (5 грама от тора в 500 ml вода), разрежданията се извършват съгласно следната таблица:

		Междинно		Крайно		Степен
		разреждане		разреждане		на
Na2O	Na	проба	разреж-	проба	разреж-	разреж-
( %)	( %)	(ml) (v2)	дане до	(ml) (v4)	дане до	дане
			ml (v3)		ml
3-5	2,2-3,7	10	50	10	100	50
5-10	3,7-7,4	10	100	10	100	100
10-20	7,4-15	10	100	5	100	200
20-38	15-28	5	100	5	100	400

За междинното разреждане се използва вода. За крайното разреждане се добавят 10 ml от разтвора (4.5) в 100-милилитровата мерителна колба.

За проба 1 грам обемът на крайното разреждане (V4) се умножава по пет.

8. Определяне

Спектрофотометърът (5) се подготвя за измерване при 589,3 nm. Апаратът се калибрира чрез измерване на стойностите на стандартните разтвори (6.2). След това чувствителността на инструмента се настройва така, че при измерване на най-концентрирания стандартен разтвор да се използва цялата му скала. Измерва се стойността на пробата, която се анализира (7) Oперацията се повтаря три пъти.

9. Изчисляване на резултатите

Построява се калибрационна крива, като по ординатата се нанасят отчетените средни стойности за всеки стандартен разтвор, а съответстващите им концентрации в mg/ml - по абсцисата. По тази крива се определя концентрацията на натрий в анализирания разтвор. Изчислява се количеството натрий въз основа на стандартните разтвори, като се имат предвид степените на разреждане. Резултатите се изразяват като процент от пробата.

Процентното съдържание на натрий в тора е, както следва:

	v3		v1		10(-2)
Na ( %) = х	___	.	___	.	_____;
	v4		v2		m

Na2О ( %) = mol/l a ( %) . 1,348,

където:

v1 - обемът на екстракта в ml;

v2 - аликвотният обем от междинното разреждане в ml;

v3 - обемът на междинното разреждане в ml;

v4 - аликвотният обем в ml на крайното разреждане (в 100 ml);
m - масата на анализираната проба в грамове.
М е т о д и 8

Микроелементи с концентрация, по-малка или равна на 10 % (Загл. доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.)

Екстрахиране на общото съдържание на микроелементи

Този метод определя процедурата за екстрахиране на следните видове микроелементи: общото съдържание на бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Целта е да се извършат минимален брой екстракции и където е възможно, да се използва един и същ екстракт за определяне общото съдържание на всеки от изброените по-горе микроелементи.

2. Област на приложение

Тази процедура се отнася за торове, които съдържат един или повече от следните микроелементи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Тя се прилага за всички видове химически елементи, чието обявено съдържание е по-малко или равно на 10 %.

3. Принцип

Разтваряне в кипяща разредена солна киселина.

Забележка. Екстракцията е емпиричен процес и може да не е количествена в зависимост от продукта или другите съставни части на тора. Понякога, по-специално при някои манганови оксиди, екстрахираното количество може да бъде значително по-малко от общото количество манган, което се съдържа в продукта. Задължение на производителя на торове е да гарантира, че обявеното съдържание действително отговаря на екстрахираното количество съгласно условията на приложения метод.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на разредена солна киселина (HCl), около 6 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 1 обем вода.

4.2 Концентриран амонячен разтвор (NH4OH, d20 = 0,9 g/ml).

5. Апаратура

Електрически котлон с променливи степени на нагряване.

Забележка. Когато в екстракта се определя съдържанието на бор, не трябва да се използва боросиликатна стъклария. Тъй като методът включва кипене, препоръчително е да се използват съдове от тефлон или кварцово стъкло. Стъклените съдове се изплакват добре, ако преди това са били мити с детергенти, съдържащи борати.

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1 (приложение № 4)

7. Процедура

7.1. Проба за анализ:

Взема се известно количество от тора с маса между 2 и 10 g в зависимост от обявеното съдържание на елемента в продукта. Трябва да се използва следната таблица, за да се получи крайният разтвор, който, след подходящо разреждане, ще бъде в границите на мерителния обхват на всеки метод. Пробите се претеглят с точност до 1 mg.

Обявено съдържание
на елемента в тора ( %)	<0,01	0,01-<5	і5-10
Маса на анализираната проба (g)	10	5	2
Маса на елемента в пробата (mg)	1	0,5-250	100-200
Обем на екстракта V (ml)	250	500	500
Концентрация на елемента
в екстракта (mg/l)	4	1-500	200-400

Пробата се поставя в 250-милилитрова Бехерова чаша.

7.2. Приготвяне на разтвора:

При необходимост пробата се овлажнява с малко вода, добавят се по 10 ml разредена солна киселина (4.1) на всеки грам от тора, внимателно - на малки количества, после се добавят около 50 ml вода. Покрива се Бехерова та чаша с часовниково стъкло и се разбърква. Загрява се до кипене на котлон и се кипи в продължение на около 30 минути. Оставя се да изстине, като от време на време се разбърква. Прехвърля се количествено в 250- или 500-милилитрова мерителна колба (виж таблицата). Добавя се до марката вода и се разбърква внимателно. Филтрува се през сух филтър в сух съд. Първата порция се изхвърля. Екстрактът трябва да бъде идеално бистър.

Препоръчва се определянето да се извършва без забавяне на аликвотни части от чистия филтрат, в противен случай съдовете трябва да се запушат.

Забележка. За екстракти, в които трябва да се определи съдържанието на бор, рН се нагласява между 4 и 6 с концентриран амонячен разтвор (4.2).

8. Определяне

Определянето на даден микроелемент в следи се осъществява на аликвотни части, както е указано в метода за всеки отделен елемент.

При необходимост от аликвотната част се премахват органичните хелатни и комплексни субстанции, прилагайки метод 8.3.

Когато за определянето се използва атомноабсорбционна спектрофотометрия, тогава подобно отстраняване може да не е необходимо.
Метод 8.2

Екстрахиране на водоразтворими микроелементи

Този метод определя процедурата за екстрахиране на водоразтворими форми от следните видове микроелементи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Целта е да се извършат минимален брой екстракции и където е възможно, да се използва един и същ екстракт при определяне съдържанието на всеки от изброените по-горе химически елементи.

2. Област на приложение

Тази процедура се отнася за торове, които съдържат един или повече от следните микроелементи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Тя се прилага за всички видове микроелементи, чието обявено съдържание е по-малко или равно на 10 %.

3. Принцип

Микроелементите се екстрахират чрез разбъркване на тора във вода при температура 20 градуса ± 2 градуса по Целзий.

Забележка. Екстракцията е емпиричен процес и може да няма количествено изражение.

4. Реактиви

Разтвор на разредена солна киселина (HCl), около 6 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 1 обем вода.

5. Апаратура

5.1. Ротационна клатачна машина, нагласена на скорост от 35 до 40 rpm.

5.2. рН-метър.

Забележка. Когато в екстракта се определя съдържанието на бор, не трябва да се използва боросиликатна стъклария. Препоръчва се използването на съдове от тефлон или кварцово стъкло. Стъклените съдове се изплакват добре, ако преди това са били мити с детергенти, съдържащи борати.

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1 (приложение № 4).

7. Процедура

7.1. Проба за анализ:

Взема се известно количество от тора с маса между 2 и 10 g в зависимост от обявеното съдържание на елемента в продукта. Трябва да се използва следната таблица, за да се получи крайният разтвор, който, след подходящо разреждане, трябва да бъде в границите на мерителния обхват на всеки метод. Пробите се претеглят с точност до 1 mg.

Обявено съдържание на елемента
в тора ( %)	<0,01	0,01-<5	і5-10
Маса на анализираната проба (g)	10	5	2
Маса на елемента в пробата (mg)	1	0,5-250	100-200
Обем на екстракта V (ml)	250	500	500
Концентрация на елемента
в екстракта (mg/l)	4	1-500	200-400

Пробата се поставя в 250- или 500-милилитрова мерителна колба (съгласно таблицата).

7.2. Приготвяне на разтвора:

Слагат се около 200 ml вода в 250-милилитрова колба или 400 ml вода в 500-милилитрова колба.

Колбата се запушва добре. Разклаща се енергично с ръце, за да се диспергира пробата. След това колбата се поставя на клатачна машина и се разклаща в продължение на 30 минути.

Добавя се вода до марката и старателно се разбърква.

7.3. Приготвяне на разтвора за анализ:

Разтворът се филтрува веднага в чиста суха колба. Колбата се запушва. Определянето трябва да се извърши незабавно след филтруването.

Забележка. Ако филтратът започне постепенно да помътнява, се прави друга екстракция в съответствие с етапи 7.1 и 7.2 в колба с обем Ve. Филтрува се в калибрирана колба с обем W, предварително изсушена, и съдържаща 5,00 ml разредена солна киселина (4.1). Филтруването се преустановява точно в момента, когато е достигната калибрационната марка на колбата. Старателно се разбърква.

При тези условия стойността на V е:

	W
V = Vе .	_____
	W-5

Разрежданията зависят от тази стойност на V.

8. Определяне

Определянето на всеки микроелемент се извършва на аликвотни части, указани в методите за всеки отделен елемент.

При необходимост от аликвотната част се премахват органичните хелатни субстанции, прилагайки метод 8.3.