Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

Ако обемът е по-голям от 25 ml, ще бъде по-удобно да се направи нов литър реактив по следния начин:

Претеглят се 173 g лимонена киселина. Разтварят се в 500 ml вода и като се вземат споменатите предпазни мерки, се добавят не повече от 225 + V . 1206 ml амонячен разтвор, който е бил използван за приготвянето на 5 литра реактив. Обемът се допълва с вода. Смесва се.

Този литър се смесва с 4975 ml, приготвени преди това.

5. Апаратура

5.1. Водна баня, която може да поддържа температура 65 ± 1 градуса по Целзий.

5.2. 500 ml мерителна колба (напр. Стохман).

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

7. Процедура

7.1. Проба

Претегля се 1 g от подготвената проба с точност до 0,001 g и се пренася в 500 ml мерителна колба (5.2).

7.2. Екстракция

Прибавят се 200 ml разтвор на алкален амониев цитрат (4.1). Колбата се затваря и енергично се разклаща с ръка, за да се избегне образуването на бучки и полепване на веществото по стените на колбата.

Колбата се поставя във водна баня, настроена на 65 градуса по Целзий, и се разклаща всеки пет минути през първия половин час на престой. След всяко разклащане запушалката се повдига за изравняване на налягането. Нивото на водата във водната баня трябва да е над нивото на разтвора в колбата. Колбата се оставя във водната баня още един час при 65 градуса по Целзий, като се разклаща на всеки 10 минути. След изваждането й колбата се охлажда до около 20 градуса по Целзий. Обемът се допълва до 500 ml с вода. Смесва се и се филтрува през суха нагъната филтърна хартия, несъдържаща фосфати, като първата част от филтрата се изхвърля.

7.3. Определяне

Определянето на екстрахирания фосфор се извършва по метод 3.2 в аликвотна част от така получения разтвор.
Метод 3.1.5.2

Екстракция на разтворим фосфор по метода

на Петерман (Petermann) при стайна температура
1. Обхват

Този метод дефинира процедурата за определяне на фосфор, разтворим в студен алкален амониев цитрат.

2. Област на приложение

Само за смлени фосфорити.

3. Принцип

Екстракция на фосфор при температура около 20 градуса по Целзий с алкален разтвор на амониев цитрат (разтвор на Петерман) при определени условия.

4. Реактиви

Виж метод 3.1.5.1.

5. Апаратура

5.1. Обичайно лабораторна апаратура и 250 ml градуирана колба (напр. Стохман).

5.2.Ротационна клатачна машина (35 до 40 оборота/минута).

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

7. Процедура

7.1. Проба

Претеглят се 2,5 g от приготвената проба с точност до 0,001 g и се поставят в 250 ml мерителна колба (5.1).

7.2. Екстракция

Прибавя се малко количество от разтворa на Петерман при 20 градуса по Целзий, разклаща се енергично, за да се спре образуването на бучки и да се предотврати полепването по стените на колбата. Допълва се до марката с разтвора на Петерман и колбата се затваря с каучукова запушалка.

Клати се два часа на ротационна клатачна машина (5.2). Филтрува се незабавно през сух нагънат филтър, несъдържащ фосфати, в сух съд, като първата част от филтрата се изхвърля.

7.3. Определяне

Определянето на фосфора се извършва по метод 3.2 в аликвотна част от така получения разтвор.
Метод 3.1.5.3

Екстракция на фосфор, разтворим в алкален амониев цитрат на Жоли (Jolie)

Този метод дефинира процедурата за определяне на фосфор, разтворим в алкален амониев цитрат на Жоли.

2. Област на приложение

Всички еднокомпонентни и сложни фосфорни торове, в които фосфорът се среща в калциева алумофосфатна форма.

3. Принцип

Екстракция чрез енергично разклащане с алкален разтвор на амониев цитрат с определени параметри (и където е необходимо-в присъствието на оксин) при около 20 градуса по Целзий.

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода.

4.1. Алкален разтвор на амониев цитрат на Жоли.

Този разтвор съдържа 400 g лимонена киселина и 153 g mol/l H3 на литър. Съдържанието на свободен амоняк в него е приблизително 55 g на литър. Може да се приготви по един от методите, описани по-долу.

4.1.1. В еднолитрова мерителна колба се разтварят 400 g лимонена киселина (C6H8O7.H2 O) в приблизително 600 ml амоняк (d20 = 0,925, т.е. 200 g амоняк на литър). Лимонената киселина се добавя последовател но в количества от 50 до 80 g, като температурата се поддържа под 50 градуса по Целзий. Обемът се допълва до един литър с амоняк.

4.1.2. В еднолитрова мерителна колба се разтварят 432 g двуосновен амониев цитрат (C6H14N2O7 ) в 300 ml вода. Прибавят се 440 ml амоняк (d20 = 0,925). Обемът се допълва до един литър с вода.

Забележка.

Проверка на съдържанието на общ амоняк.

Взема се 10 ml проба от цитратния разтвор и се поставя в 250 ml колба. Обемът се допълва с дестилирана вода. Определя се съдържанието на амонячния азот в 25 ml от този разтвор по метод 2.1.

1 ml 0,5 mol/l H2SO4 = 0,008516 g mol/l H3.

При тези условия реактивът се счита за точен, ако милилитрите, установени при титруване, са между 17,7 и 18 ml.

Ако това не се получи, се добавя 4,25 ml амоняк (d20 = 0,925) на всеки 0,1 ml под 18-те милилитра, посочени по-горе.

4.2. 8-хидроксихинолин (оксин) на прах.

5. Апаратура

5.1. Обичайна лабораторна апаратура и малък хаван от стъкло или порцелан с пестик.

5.2. 500 ml мерителна колба.

5.3. 1000 ml мерителна колба.

5.4. Ротационна клатачна машина (35 до 40 оборота/минута).

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

7. Процедура

7.1. Проба

Претегля се 1 g от приготвената проба с точност до 0,0005 g и се поставя в малък хаван. Прибавят се около 10 капки цитрат (4.1) за овлажняване и се стрива внимателно с пестика.

7.2. Екстракция

Прибавят се 20 ml амониев цитрат (4.1) и се смесва до получаване на паста, която се оставя да се втвърди за около една минута.

Течността се отдекантира в 500 ml мерителна колба, като се внимава частичките да не преминат в колбата. Прибавят се 20 ml цитратен разтвор (4.1) към остатъка, смила се, както е дадено по-горе, и се отлива течността в мерителната колба. Този процес се повтаря 4 пъти, така че в края на петия път в колбата да може да се прехвърли целият стрит продукт. Общото количество цитрат, използван за тези процедури, трябва да е приблизително 100 ml.

Пестикът и хаванът се промиват над мерителна колба с 40 ml дестилирана вода.

Затворената колба се клати три часа на ротационна клатачна машина (5.4).

Колбата се оставя изправена от 15 до 16 часа, клати се отново при същите условия три часа. Температурата по време на целия процес се поддържа 20 ± 2 градуса по Целзий.

Допълва се до марката с дестилирана вода. Филтрува се през сух филтър, първата част от филтрата се изхвърля, а бистрият филтрат се събира в суха колба.

7.3. Определяне

Определянето на ектрахирания фосфор се извършва по метод 3.2 в аликвотна част от така получения разтвор.

8. Приложение

Използването на оксин прави възможно прилагането на този метод за торове, съдържащи магнезий. Тази употреба се препоръчва, когато съотношението на магнезий и фосфорен анхидрид е по-високо от 0,03 (Mg/P2O5 > 0,03). В този случай към навлажнената проба за анализ се прибавят 3 g оксин. Използването на оксин в отсъствието на магнезий няма да попречи на определянето. Ако се знае, че магнезият отсъства, възможно е да не се използва оксин.

Екстракция на водоразтворим фосфор

Този метод дефинира процедурата за определяне на водоразтворим фосфор.

2. Област на приложение

Всички торове, включително сложните, в които трябва да се определи водоразтворимият фосфор.

3. Принцип

Екстракция във вода чрез клатене при определени условия.

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода.

5. Апаратура

5.1. 500 ml мерителна колба (напр. Стохман).

5.2. Ротационна клатачна машина (35 до 40 оборота/минута).

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

7. Процедура

7.1. Проба

Претеглят се 5 g от подготвената проба с точност до 0,001 g и се поставят в 500 ml мерителна колба (5.1).

7.2. Екстракция

Към колбата се добавят 450 ml вода, чиято температура трябва да е между 20 и 25 градуса по Целзий.

Клати се в ротационна клатачна машина (5.2) 30 минути.

След това се долива с вода до марката, смесва се много добре чрез разклащане и се филтрира през сух нагънат филтър без фосфат в сух съд.

7.3. Определяне

Определението на фосфор се извършва в аликвотна част от така получения разтвор по метод 3.2.

Определяне на екстрахиран фосфор

(Гравиметричен метод с използване на хинолин фосфомолибдат)
1. Обхват

Този метод дефинира процедурата за определяне на фосфор в екстракти от торове.

2. Област на приложение

Методът е приложим за всички екстракти от торове /Фосфор, разтворим в неорганични киселини; водоразтворим фосфор; фосфор, разтворим в разтвори на амониев цитрат; фосфор, разтворим в 2 %-на лимонена киселина, и фосфор, разтворим в 2 %-на мравчена киселина/ за определяне на различни форми фосфор.

3. Принцип

След евентуална хидролиза фосфорът се утаява в киселинна среда под формата на хинолин фосфомолибдат.

След филтруване и измиване утайката се изсушава при температура 250 градуса по Целзий и се претегля. При посочените условия няма странично влияние, причинено от съединенията, които могат да преминат в разтвора (неорганични и органични киселини, амониеви йони, разтворими силикати и др.), ако при утаяването се използва реактив на базата на натриев молибдат или амониев молибдат.

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода.

4.1. Концентрирана азотна киселина (d20 = 1,40).

4.2. Приготвяне на реактивите.

4.2.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Приготвяне на реактиви на базата на натриев молибдат.

Разтвор A: Разтварят се 70 g натриев молибдат дихидрат в 100 ml дестилирана вода.

Разтвор Б: Разтварят се 60 g монохидрат на лимонена киселина в 100 ml дестилирана вода и се добавят 85 ml концентрирана азотна киселина (4.1).

Разтвор В: Смесва се разтвор A в разтвор Б, за да се получи разтвор В.

Разтвор Г: Към 50 ml дестилирана вода се прибавят 35 ml концентрирана азотна киселина (4.1), след това 5 ml прясно дестилиран хинолин. Този разтвор се прибавя към разтвор В, смесва се много добре и се оставя да престои на тъмно за едно денонощие. След това се допълва до 500 ml с дестилирана вода, разбърква се отново и се филтрува през стъклен филтър-тигел (5.6).

4.2.2. Приготвяне на реактив на базата на амониев молибдат.

Разтвор A: В 300 ml дестилирана вода се разтварят 100 g амониев молибдат при слабо нагряване и периодично разбъркване.

Разтвор Б: Разтварят се 120 g на лимонена киселина монохидрат в 200 ml дестилирана вода, прибавят се 170 ml концентрирана азотна киселина (4.1).

Разтвор В: Добавят се 10 ml прясно дестилиран хинолин към 70 ml концентрирана азотна киселина (4.1).

Разтвор Г: Налива се бавно при разбъркване разтвор A в разтвор Б. След цялостно смесване към тази смес се добавя разтвор В и се допълва до един литър. Оставя се да престои на тъмно два дни и се филтрува през стъклен филтър-тигел (5.6).

Могат да се използват реактивите 4.2.1 и 4.2.2, но и двата трябва да се държат на тъмно в затворени полиетиленови бутилки.

5. Апаратура

5.1. Обичайна лабораторна апаратура и 500 ml Ерленмайерова колба с широко гърло.

5.2. Градуирани пипети от 10, 25 и 50 ml.

5.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Филтър-тигел с порьозност 5 до 20 mm.

5.4. Бухнерова колба.

5.5. Сушилня, регулирана на 250 ± 10 градуса по Целзий.

5.6. Стъклен филтър-тигел с порьозност 5mm до 20 mm.

6. Процедура

6.1. Обработка на разтвора

С пипета се взема аликвотна част от торовия екстракт (виж таблица 2), съдържаща около 0,01 g P2O5, и се поставя в 500 ml Ерленмайерова колба. Добавят се 15 ml концентрирана азотна киселина /Прибавят се 21 ml, когато разтворът за утаяване съдържа повече от 15 ml цитратен разтвор неутрален цитрат, алкален цитрат на Петерман или Жоли/ (4.1) и се разрежда с вода до около 100 ml.

Ако се предполага, че в разтвора има метафосфати, пирофосфати или полифосфати, хидролизата се провежда, както следва:

Съдържанието на Ерленмайеровата колба се довежда до слабо кипене и се поддържа при тази температура, докато не завърши хидролизата (обикновено отнема един час). Внимава се да не се причинят загуби от изпръскване и превишено изпаряване, което би намалило началния обем повече от половината. Монтира се обратен хладник. След хидролизата се долива дестилирана вода до началния обем.

6.3. Претегляне на тигела

Стъкленият филтър-тигел (5.3) се суши най-малко 15 минути в сушилня при температура 250 ± 10 градуса по Целзий. След охлаждане в ексикатор се претегля.

6.4. Утаяване

Киселинният разтвор, съдържащ се в Ерленмайеровата колба, се нагрява до кипене, след което се утаява хинолин фосфомолибдатът чрез прибавянето на капки 40 ml утаяващ реактив (4.2.1 или 4.2.2) /За утаяване на фосфатни разтвори, съдържащи повече от 15 ml цитратен разтвор (неутрален, на Петерман или Жоли), които са били подкиселени с 21 ml концентрирана азотна киселина (виж забележка под черта към 6.1), се използват 80 ml утаяващ реактив/ при непрекъснато бъркане.

Ерленмайеровата колба се поставя в кипяща водна баня, престоява там 15 минути, като от време на време се разклаща. Разтворът може да се филтрува веднага след охлаждане.

6.5. Филтруване и промиване

Разтворът се филтрува под вакуум чрез декантиране. Утайката се промива в Ерленмайеровата колба с 30 ml вода. Разтворът се отдекантира и филтрува. Този процес се повтаря пет пъти. Остатъкът от утайката се прехвърля количествено в тигела, като се промива с вода. Промива се 4 пъти с 20 ml вода, като течността се оставя да се изтече от тигела преди всяка добавка. Утайката се изсушава напълно.

6.6. Изсушаване и претегляне

Външната страна на тигела се избърсва с филтърна хартия. Този тигел се поставя в сушилня и се суши до постоянна маса при температура 250 градуса по Целзий (5.5) (обикновено 15 минути); поставя се в ексикатор да се охлади до стайна температура и бързо се претегля.

6.7. Празна проба

За всяка серия от определяния се прави празна проба, като се използват само реактиви и разтворители в количества, използвани при екстракцията (цитратен разтвор и др.), и се взема предвид при изчисляването на крайния резултат.

6.8. Проверка

Извършва се определяне, като се използва аликвот на част от разтвор на калиев дихидрогенфосфат, съдържащ 0,01 g P2O5.

7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултата

Ако се използват пробите за анализ и разреждане, посочени в таблица 2, прилага се следната формула:

% P2O5 в тора = (А-а) . F,

A е масата на хинолин фосфомолибдата в грамове;

а - масата на хинолин фосфомолибдата в грамове, получена в празната проба;

F и Fx-фактори, дадени в последните две колони на таблица 2.

За проби за анализ и разреждания, различни от дадените в таблица 2, важи следната формула:

	(А-а) . fx . D .100
% P в тора =	__________________
	M

или

	(А-а) . f . D .100
% P2O5 в тора =	___________________ ,
	M

където:

f и fx са фактори на преобразуване на хинолин фосфомолибдат в P2O5 = 0,032074 (f) или в P = 0,013984 (fx);

D е коефициент на разреждане;

M - масата на анализираната проба в грамове.

Калий
Метод 4.1

Определяне на съдържанието на водоразтворим калий
1. Обхват

Този метод дефинира процедурата за определяне на водоразтворим калий.

2. Област на приложение

Всички калиеви торове, дадени в приложение № 1.

3. Принцип

Калият в пробата за анализ се разтваря във вода. След отстраняване или фиксиране на веществата, които биха могли да попречат на количественото определяне, калият се утаява в слабоалкална среда под формата на калиев тетрафенилборат.

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода.

4.1. Формалдехид.

Бистър разтвор на формалдехид от 25 до 35 %.

4.2. Калиев хлорид за анализ.

4.3. Разтвор на натриев хидроксид: 10 mol/l .

Трябва да се вземат мерки за използването на натриев хидроксид, несъдържащ калий.

4.4. Индикаторен разтвор.

Разтварят се 0,5 g фенолфталеин в етанол с концентрация 90 % и обемът се допълва до 100 ml.

4.5. Разтвор на EDTA.

Разтварят се 4 g динатриева сол дихидрат на етилендиаминтетраоцетна киселина във вода в 100 ml мерителна колба. Допълва се обемът и се смесва.

Този реактив се съхранява в пластмасов съд.

4.6. Разтвор на STPB.

Разтварят се 32,5 g натриев тетрафенилборат в 480 ml вода, добавят се 2 ml разтвор на натриев хидроксид (4.3) и 20 ml разтвор на магнезиев хлорид (100 g MgCl2.6H2O на литър).

Разбърка се 15 минути и се филтрува през фин безпепелен филтър.

Този реактив се съхранява в пластмасов съд.

4.7. Течност за промиване.

Разтварят се 20 ml разтвор на STPB (4.6) до 1000 ml с вода.

4.8. Бромна вода.

Наситен бромен разтвор във вода.

5. Апаратура

5.1. 1000 ml мерителна колба.

5.2. 250 ml чаша.

5.3. Филтър-тигел с порьозност от 5 до 20 m.

5.4. Сушилня, регулирана на 120 ± 10 градуса по Целзий.

5.5. Ексикатор.

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

Когато се анализират калиеви соли, пробата трябва да е достатъчно фино смляна, за да се получи представителна проба за анализ. За тези продукти се използва метод 1 (6) (a).

7. Процедура

7.1. Проба

Претеглят се 10 g от приготвената проба с точност до 0,001 g (5 g за калиеви соли, съдържащи повече от 50 % калиев оксид). Поставят се в 600 ml чаша с приблизително 400 ml вода.

Довежда се до кипене и се оставя да кипи 30 минути. Охлажда се и се прехвърля количествено в мерителна колба от 1000 ml, долива се до марката с дестилирана вода, разбърква се и се филтрира в сух приемник. Първите 50 ml от филтрата се изхвърлят (виж 7.6, забележка по процедура).

7.2. Приготвяне на аликвотна част за утаяване

С пипета се пренася аликвотна част от филтрата, съдържащ от 25 до 50 mg калий (виж таблица 3) и се поставя в 250 ml чаша. Ако е необходимо, се допълва до 50 ml с вода.

За да се отстранят всякакви пречки, се добавят 10 ml от разтвор на EDTA (4.5), няколко капки разтвор на фенолфталеин (4.4) и сместа се разбърква, след което на капки се добавя разтвор на натриев хидроксид (4.3) до почервеняване. Накрая се добавят още няколко капки натриев хидроксид, за да се осигури излишък (обикновено 1 ml натриев хидроксид е достатъчен да неутрализира пробата и да осигури излишък).

За да се отстрани по-голямата част от амоняка (виж 7.6 (б), забележка по процедурата), се кипи внимателно 15 минути.